№ 5190
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100507912 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7912/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З.А. Д. Д.Б.Ж.И
З.“ АД гр.София ЕИК ******* срещу решение №7070 от 05.05.2023 г по гр.д.№61358/21 г
на СРС , 74 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ******* от гр.София сумата от 6888,92 лева –
регресно вземане на застраховател по „Каско Стандарт“ срещу застраховател по „ГО“ за
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.
„Мерцедес “ с рег.№******* от ПТП на 17.05.2021 г на път II-66 гр.Нова Загора-гр.Стара
Загора по вина на водача на л.а. „Ситроен “ с рег.№******* , ведно със законната лихва от
27.10.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 91,85 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 09.09.2021 г – 26.10.2021 г ; както и да заплати сумата
от 1274,77 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не е доказан
фактическия състав на регрешното вземане на ищеца , а СРС е приел несъществуващ
механизъм на ПТП . Налице са противоречия между свидетелските показания на св.М. и
двустранния констативен протокол , а САТЕ не трябва да се кредитира. Налице е
съпричиняване от водача на л.а.„Мерцедес “ с рег.№******* , защото същата е управлявала
МПС с несъобразена скорост и в нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП , а е трябвало
да предприеме екстрено спиране /спасителна маневра/ . СРС е следвало да допусне повторна
1
САТЕ и допълнителна САТЕ , за да се съобразят показанията на св.Ибиш .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Виновен за ПТП е само водачът на л.а. „Ситроен “ с рег.
№******* , който е навлязъл в лентата на насрещно движение . Само виновният водач е
можел да предотврати ПТП т.е. липсва съпричиняване и няма данни водачът на л.а.
„Мерцедес “ с рег.№******* да е можел да предотврати удара .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.05.2023 г
и е обжалвано в срок на 31.05.2023 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че не е спорно между страните , че същите са съответно
застраховател по „Каско Стандарт“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения
автомобил и на виновния водач . Ищецът е заплатил на собственика на пострадалия
автомобил сумата от 6863,92 лева застрахователно обезщетение. ПТП е настъпило поради
неправомерното поведение на водача на л.а. „Ситроен “ с рег.№******* , която е навлязъл в
лентата за насрещно движение и е реализирал удар в л.а.„Мерцедес “ с рег.№******* .
Механизмът на ПТП се установява от показанията на св.Ибиш , двустранния констативен
протокол и САТЕ . Ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване , защото по
делото липсват доказателства водачът на л.а.„Мерцедес “ да се е движел в превишена
скорост и да е извършил нарушения на чл.42 ЗДвП и чл.147 ЗДвП. Искът за главница е
доказан и като размер , защото според САТЕ стойността на ремонта на увредения автомобил
е по-голяма от претендираната – 15 485,95 лева , а се дължат и ликвидационни разноски .
Дължи се и лихва за забава , защото процесната сума не е заплатена от ответника в срока по
чл.412 ал.3 т.1 КЗ .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има
правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките
за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
2
застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
виновния водач .
В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването
на процесното ПТП – двустранен констативен протокол за ПТП , свидетелски показания на
св.Ибиш и САТЕ . Ищецът е заплатил процесната сума , а съгласно САТЕ щетите по
увредения автомобил по средни пазарни цени са в размер на 15 485,95 лева.
Противно на твърденията на въззивника механизмът на ПТП е доказан по безспорен начин с
показанията на св.Ибиш и двустранния констативен протокол , както и е потвърден от
приетата пред СРС САТЕ . Показанията на св.М. /виновният водач/ в по-голямата си част
нямат никаква доказателствена стойност – свидетелят твърди , че не си спомня подробности
от ПТП . Що се отнася до твърденията на свидетеля за превишена скорост , с която се е
движел л.а.„Мерцедес“ , според настоящия съд се касае за защитна версия на свидетеля ,
която не намира подкрепа в други доказателства по делото и която не трябва да се кредитира
.
Законосъобразно СРС е приел за недоказано възражението за съпричиняване на ответника .
Предвид механизма на ПТП – необосновано навлизане в насрещното платно – водачът на
л.а.„Мерцедес“ , който се е движел правомерно в това платно няма никакъв принос за ПТП .
Недоказани са твърденията на въззивника са наличие на превишена скорост на движение на
л.а.„Мерцедес , за възможност за предприемане на спасителна маневра , което не е
направено и пр. Такива данни по делото липсват , освен защитната теза на св.М. в края на
показанията му , който свидетел така или иначе твърди , че като цяло не помни подробности
от инцидента .
СРС не е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал допълнителна
или повторна САТЕ , включително и за да съобрази показанията на св.Ибиш . В приетата
САТЕ е посочено , че няма обективни данни /спирачни и други следи на място , яснота за
деформациите на автомобилите и пр./ , въз основа на които да се изчислят скоростите на
движение на двете МПС и точната им траектория преди удара . Конкретни данни за друг
„благоприятен“ за въззивника механизъм на ПТП по делото липсват . Същите не могат да
бъдат установени по безспорен начин от допълнителна или повторна САТЕ , при положение
, че показанията на св.М. , които единствено донякъде са в полза на въззивника са общи и
непълни , а показанията на св.Ибиш са ясни , последователни , в полза на ищеца и са
подкрепени и от двустранния констативен протокол и САТЕ . Допълнителна или повторна
САТЕ с нищо не би променила изхода на спора дори да изложи хипотетичен вариант за друг
механизъм на ПТП , след като за такъв вариант няма събрани други убедителни
доказателства , а събраните убедителни доказателства /показанията на св.Ибиш и
двустранен констативен протокол / са в обратния смисъл .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в
размер на 1186,80 лева адвокатско възнаграждение с ДДС . Последното не е прекомерно и
дори е под законоустановения минимум за два обективно съединени иска .
3
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7070 от 05.05.2023 г по гр.д.№61358/21 г на СРС , 74 състав ;
в частта , с която „З.А. Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД гр.София ЕИК ******* е осъдено да заплати на
основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ******* от гр.София сумата
от 6888,92 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско Стандарт“ срещу
застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за вреди по л.а.„Мерцедес “ с рег.№******* от ПТП на 17.05.2021 г на път II-66
гр.Нова Загора-гр.Стара Загора по вина на водача на л.а. „Ситроен “ с рег.№******* , ведно
със законната лихва от 27.10.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 91,85
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 09.09.2021 г – 26.10.2021 г ;
както и да заплати сумата от 1274,77 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „З.А. Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД гр.София ЕИК ******* да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.”
ЕИК ******* от гр.София сумата от 1186,89 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4