Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 26.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Татяна
Щерева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 6198 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 61208/ 10.05.2019 г., подадена от О.О.А. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител, против З. „Б.В.И.Г.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
пл. „*******, с ЕИК *******, за осъждането му да и заплати сумата от 150 000
лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017 г., дължими от
застрахователя – ответник по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно л. а. м. „Тойота“ модел „Ярис“ с ДК№ *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2017 г. до окончателното и изплащане. Претендирани са разноски.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 01.07.2017 г. ищцата пътувала, с поставен обезопасителен колан, в л. а. м. „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК№ *******, управляван от Т.Х.К., по
автомагистрала „Струма“ в посока за движение от гр. София за гр. Благоевград.
За автомобила имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З.
„Б.В.И.Г.“ АД. В района на тунел и пътен възел „Кочериново“, на км. 82+360,
последната изгубила контрол над управлявания от нея автомобил, който излязъл от
лентата за движение и се ударил с предната си дясна част в задната част на
спрелия аварийно в лентата за принудително спиране л. а. м. „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ****, водачът на който – Т.П.П.се
намирал извън автомобила. Т.Х.К. нарушила правилата за движение по пътищата и е
била в състояние да предотврати удара, като не навлиза в лентата за аварийно
спиране. В резултат на ПТП на ищцата били причинени следните телесни
увреждания: фрактура на трето и четвърто ляво ребро, фрактура на девето дясно
ребро, двустранен минимален хемоторакс и левостранен минимален пневмоторакс,
лекостепенна контузия на черен дроб, контузия /охлузване/
на кожата, натъртване на меките тъкани, охлузване по кожата на шията, постконтузионен модуларен едем в телата на ТН 2 – ТН 3 и ТН 4; компресионна
фрактура на краниалната субдискална
костна ламела на ТН 3. След ПТП ищцата била отведена
в МБАЛСМ в гр. Благоевград, от където била насочена за УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
в гр. София. Била хоспитализирана в Първа детска хирургическа клиника, Детска
коремна хирургия, откъдето била изписана на 10.07.2017 г. Там били проведени
изследвания, които установили горепосочените травматични увреждания, а при
проведен ЯМР бил установен постконтузионен модуларен едем в телата на ТН 2 –
ТН 3 и ТН 4 и компресионна
фрактура на краниалната субдискална
костна ламела на ТН 3. Месеци след това О.О.А. била в тежко физическо състояние, изпитвала силни,
трайни и продължителни болки в областта на корема, шийния
и торакалния отдел, отпадналост и слабост, лесна уморяемост, обща потиснатост. Оздравителният процес бил
дълъг, съпътстван от силни болки и страдания и възстановяването протичало
бавно. Това от своя страна довело до психологически шок и срив на
самочувствието и, трудно преодоляла стреса, не можела да излиза навън, да спи
спокойно, станала много чувствителна и лесно раздразнителна. На 11.10.2017 г. и
на 20.11.2018 г. ищцата подала пред ответника молби за изплащане на
обезщетение, които не били удовлетворени. Досъдебното производство против Т.Х.К.
било прекратено и същата била наказана по административен ред. При тези
съображения ищцата настоява дружеството – ответник да и заплати обезщетение в
размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до пълното изплащане на дължимата сума. Настоява за пълно
удовлетворяване на претенциите си.
По реда и в срока по чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който е заявено, че не оспорват наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. м. „Тойота“,
модел „Ярис“, с ДК№ *******, както и че пред
дружеството е била заявена претенция от ищцата, която не е била удовлетворена.
Оспорват предявения иск с твърдението, че отговорността на застрахователя е
постановена в зависимост от отговорността на самия застрахован и на основание
чл. 477 от КЗ. Водачът на лекия автомобил не е допуснал нарушение на ЗДвП.
Материалите по досъдебното производство, включително постановление за
привличане в качеството на обвиняем не се ползват с доказателствена
сила съобразно чл. 300 от ГПК, тъй като отговорността на застрахователя
почивала на договорно, а не на деликтно
основание. Ответникът оспорва получените
от ищцата увреждания, в частност постконтузионен модуларен едем в телата на ТН 2 –
ТН 3 и ТН 4 и компресионна
фрактура на краниалната субдискална
костна ламела на ТН 3, както и твърденията да е била
в тежко физическо състояние, че оздравителният период е бил твърде
продължителен и е довел до промяна в ритъма и на живот, че е претърпяла тежък
психологически шок и спад на самочувствието. Искът бил твърде завишен по размер
и прекомерен с оглед претърпените от ищцата вреди.
Прекият иск на ищцата, в
качеството и на увредено лице, спрямо което застрахованата Т.Х.К. е отговорна,
за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да
участват в процеса.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 348 р.12664/ 21.11.2017 г.,
изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР, посетил местопроизшествието, става ясно,
че по АМ „Струма“, км. 82 + 360 е настъпило ПТП между участник № 1 - л. а. м. „Тойота“,
модел „Ярис“, с ДК№ *******, управляван от Т.Х.К., и
л. а. м. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК№ *****, управляван от Т.-П.П.от Р Гърция. В протокола е посочено, че е пострадала О.О.А., пътник в управлявания от Т.Х.К. лек автомобил. Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник № 1 е изгубил контрол
над управляваното от него МПС и е ударил участник № 2. Приложен е оглед на
местопроизшествие, който установява, че описаното ПТП е произтекло на
01.07.2017 г. по АМ „Струма“, в близост до тунел „Кочериново“. Т.Х.К. е била
привлечена в качеството и на обвиняем по досъдебно производство № 524/ 2017 г.
по описа на РП гр. Дупница, за това, че на 01.07.2017 г. в около 17.00 ч. на АМ „Струма“, км. 82 + 360, при управление на МПС - л. а. м. „Тойота“,
модел „Ярис“, с ДК№ *******, е нарушила правилата за движение
по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като е изгубила
контрол над управлявания от нея автомобил и е настъпил удар между предната му
дясна част и задна лява част на МПС – л. а. м. „Фолксваген голф“ с ДК№ *****, и
по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Т.-П.П.от гр. Серес, Р Гърция –
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б пр. ІІ, вр. чл.
342 ал. 1 пр. ІІІ от НК. Наказателното производство против Т.Х.К. е било
прекратено с постановление на прокурор от ДРП от 13.11.2018 г. на основание чл. 343 ал. 2 от НК – поради
желание на пострадалия производството да бъде прекратено.
От представената по делото епикриза от 10.07.2017 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД се
установява, че О.О.А. е била приета на 01.07.2017 г.
в увредено общо състояние, пострадала е като пътник при ПТП, оплаквала се от
болки в корема и гърба. При извършената ехография на коремни органи е било
установено, че черен дроб, слезка, жлъчен мехур,
панкреас, бъбреци и пикочен мехур са без видими контузионни
промени, констатирано е било минимално количество СПТ в малък таз и около
предния ръб на далака, в десния лоб на черния дроб е скенирана
контузия. В ляво на белите дробове е бил установен минимален пневмоторакс, разположен върхово и вентрално.
Били установени фрактури без дислокация на трето и четвърто ребра в ляво, дорзално.
На 19.07.2017 г. е било
извършено магнитно – томографско изследване на шиен и
торакален отдели на гръбначния стълб на О.О.А., при което били установени модуларен
едем в телата на Тн2, Тн3 и Тн4, както и патологична
инверсия на физиолотичната шийна
лордоза до кифоза с
максимална дорзална пропагация
корпуса на С5.
За л. а. м. „Тойота Ярис“ с ДК№ ******* има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Б.В.И.Г.“ АД, валидна от 18.06.2017 г. до 17.06.2018 г.
На 11.10.2017 г. ищцата, чрез
пълномощника си, сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение за
причинените вреди в размер на 100 000
лв., а на 20.11.2019 г. е посочил и банкова сметка. ***но.
Ищцата е ангажирала гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. Т.Х.К., майка на ищцата , е заявила, че в последния учебен ден
на дъщеря и пътували от гр. София за гр. Сандански, по АМ „Струма“ със скорост
от около 110 км./ ч. Внезапно загубила контрол над автомобила и се ударила в
спрелия в аварийната лента л. а. м. „Фолксваген Голф“. В болницата в гр. Благоевград
предложили веднага да приемат дъщеря и, но я отвели в „Пирогов“, където я
хоспитализирали. Състоянието на О. било много тежко, имала проблеми с далака.
След изписването и състоянието и било много тежко, което наложило извършването
на ЯМР. У дома била постоянно на легло, болките продължавали и до настоящия
момент, основно в гърба и гърдите и при дълбоко поемане на въздух. Наложило се
да прекъсне уроците по модерен балет.
От заключението по назначената
от съда комплексна СМЕ се установява, че в резултат на ПТП от 01.07.2017 г. О.О.А. е получила следните травматични увреждания: гръдна
травма, състояща се от следните компоненти: счупване на трето и четвърто ребро
в лява гръдна половина дорзално, без дислокация на
фрагменти, счупване на девето дясно ребро, минимален пневмоторакс
в левия бял дроб върхово и вентрално, контузионно огнище в левия бял дроб в 4/ 5 сегменти,
двустранни леки плеврални изливи
в косто – диафрагмалните
синуси; коремна травма, състояща се от контузия на черния дроб с травматично контузионно огнище в десния лоб с размери 21/ 15 мм. и
минимално количество кръв по него – субкапсуларно,
минимално количество кръв под слезката- субкапсуларно и в малкия таз; гръбначна травма, състояща се
от дисторзио коли – множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб, костно – мозъчен /медуларен/
едем в краниалната трета на
телата на Тн2, Тн3 и Тн4 гръдни прешлени, деформация на субдискалната
костна ламела на тялото на Тн3; травма на опорно –
двигателния апарат, включваща контузия на лява раменна става без образни данни
за счупване на кости и разкъсно – контузна
рана на гърба на езика, обработена хирургично с резорбируеми
конци. Тези увреждания представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, счупването на трето и четвърто ребра в ляво и девето ребро
в дясно представляват затруднение движението на снагата за срок от 30 дни, а разкъсно – контузната рана на
гърба на езика е предизвикала болки и страдания. Автомобилът, в който ищцата е
пътувала на предна дясна седалка, е ударил с преден десен габарит задната броня
на спрелия аварийно в лентата за принудително спиране автомобил м. „Фолксваген“.
След рязкото намаляване на скоростта на автомобила и загубата на устойчивост
същият се е обърнал и е паднал върху левите си врати. При този механизъм на
травмата тялото на ищцата е политнало напред по посока на вектора на удара.
Долната част на обезопасителния колан е задържала
тялото към седалката, а горната част не е позволила главата да достигне до
арматурното табло или панорамното стъкло. Охлузването в областта на шията
вдясно и гърдите и счупването на девето дясно ребро се дължат на действието на
предпазния колан, който е причинил от своя страна травми като увреждания на вътрекоремнти органи – контузия на черния дроб със субкапсуларен хематом и субкапсуларен
хематом на слезката. При настъпилата флексия в шийния и горен гръден отдели с последваща
ротация вляво при преобръщането на автомобила са получени травматичните
увреждания на втори, трети и четвърти гръдни прешлени и счупването на трето и
четвърто ребра. Според вещите лица контузията на лявата хумероскапуларна
област е от удар в или върху твърд предмет отляво. Получените от ищцата
травматични увреждания са били лекувани адекватно. Търпяните
от нея болки и страдания са били с продължителност от два месеца, като най –
интензивни са били през първия. Счупванията на трето
и четвърто ребра дорзално в лява гръдна половина и на
девето дясно ребро са зараснали за период до 30 дни с възстановителен период от
два месеца. Гръдната травма се е възстановила за 30 дни, без клинични данни за
дихателна недостатъчност. Контузионното огнище на
десния лоб на черния дроб и кръвоизливите при коремната травма са показали
тенденция за резорбция още през време на стационарното лечение, като
възстановителният период е в рамките на около 30 дни. Вещите лица сочат, че за
множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел няма данни за вида лечение, като обичайният
период за възстановяване е около 1,5 месеца. Към момента на изготвяне на
заключението О.О.А. е в добро общо състояние, без
отпадна неврологична симптоматика, твърди, че има болеви
усещания в зоната на счупените ребра и гръбначния стълб. Вещите лица не са
констатирали трайни белези от претърпяните
травматични увреждания. Ищцата е твърдяла, че при студено и влажно време се
появяват болки в зоната на счупените ребра и в гръбначния стълб, шийно – гръден отдел; при отвеждане главата назад /екстензия в шиен отдел/ вещите лица са констатирали леко
ограничение в крайния обем на движението, а при извиване тялото назад чувства
болка, която ограничава движението. При проведеното на 19.07.2017 г. ЯМР
изследване са били установена статична аномалия – изправена шийна
лордоза, както и тенденция към изправяне на
физиологичната торакална кифоза
с пунктум максимум С 5, както и костномозъчен
едем на телата на Тн2, Тн3 и Тн4 и 3 и 4 ребро в ляво
и компресионна фрактура на краниалната
субдискална плочка на Тн3.
Във връзка с представените от
МБАЛ гр. Благоевград и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ образни изследвания съдът е
назначил допълнително заключение по КСМЕ. Вещите лица сочат, че при преглед на
ищцата шийната мускулатура е спокойна и движенията в
отдела се извършват в пълен обем и без болка. При екстензия
/извиване на главата назад/ твърди, че има лека болка в крайната фаза на
движението. Не е установена патологична подвижност в някой сегмент или листеза /приплъзване/ на телата
на прешлените един спрямо друг. По време на ЯМР изследването е установено
изправяне на нормалната за отдела лордоза с тенденция
към кифоза, която находка е била налице и при
направената рентгенография непосредствено след инцидента, като вещите лица са
категорични, че не могат да дадат заключение дали това изменение не е
съществувало и преди инцидента, нито да посочат, че се намира в причинно –
следствена връзка с ПТП. При изслушването им в съдебно заседание са потвърдили,
че подобно изменение може да се дължи и на друг вид занимания /физически упражнения
или танци, тъй като ищцата се е занимавала с модерен балет преди ПТП/. Според
тях, твърдяната от О.О.А. лека болка в крайната фаза
на екстензията в шийния
сегмент е резултат от претърпяното множествено изкълчване и навяхване на ставите
и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния
стълб.
От заключението на вещото лице
по назначената САТЕ, изготвена на база данните в протокола за оглед на
местопроизшествие, извършен непосредствено след ПТП, се установява, че мястото
на удара е настъпил в лентата за принудително спиране на разстояние 1.90 м. –
2.20 м. от мантинелата по АМ „Струма“ в посока от гр.
Дупница към гр. Благоевград, км 82 + 360, при наклон на пътя от 3.5 %
изкачване, при суха пътна настилка и дневна светлина без намалена или
ограничена видимост. Управляваният от св. К. л. а. м. „Тойота Ярис“ се е движил със скорост от 118.3 км./ ч., а л. а. м.
„Фолксваген“ е бил в покой. При тази скорост опасната зона за спиране на л. а.
м. „Тойота“ е от порядъка на 170. 7 м. Относно механизма на ПТП вещото лице е
дало заключение, че водачът на последния, приближавайки мястото на удара, по
неясни причини е изгубил управлението на автомобила и поради недостатъчно
разстояние, по – голямо или равно на опасната му зона за спиране, не е успял да
предотврати ПТП. Настъпил е удар с много висок интензитет поради факта, че л.
а. м. „Тойота“ се е движил със скорост от 118 км./ ч., а л. а. м. „Фолксваген“
е бил в покой. Ударът е бил заден ексцентричен, като предната дясна част на л.
а. м. „Тойота Ярис“ удря л. а. м. „Фолксваген“ в засната му лява част. Непосредствено след удара двата
автомобила се движат заедно в посока към мантинелата,
удрят се в нея, като в резултат на това започват да извършват ротация по посока
на часовниковата стрелка, след което се оттеглят един от друг и продължат
независимо един от друг движението си до оставането си в покой. Л. а. м.
„Тойота“ извършва странично плъзгане, след което губи устойчивост и се
преобръща върху страничната си лява част, плъзга се по нея и поради задиране на
настилката се преобръща по таван, след което се преобръща по странична дясна
част, а в последствие по гуми и в това положение настъпва покой. От техническа
гледна точка причините за ПТП са навлизането с висока скорост на л. а. м.
„Тойота“ в лентата за принудително спиране поради загуба на управление от
неговия водач и липсата на достатъчно разстояние за извършване на безопасното
му аварийно спиране спрямо спрелия л. а. м. „Фолксваген“.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията
на чл. 380.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищцата.
Безспорно се
установи, че за МПС л. а. м. „Тойота“, модел „Ярис“
ДК№ *******
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.В.И.Г.“ АД, валидна
от 18.06.2017 г. до 17.06.2018 г.
От
доказателствата по делото става ясно, че на Т.Х.К. е било повдигнато обвинение
за извършено от нея престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б пр. ІІ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, предмет на досъдебно производство
№ 524/ 2017 г. по описа на РП гр. Дупница, за това, че на 01.07.2017 г. в около
17.00 ч. на АМ „Струма“, км. 82 +
360, при управление на МПС - л. а. м.
„Тойота“, модел „Ярис“, с ДК№ *******, е нарушила
правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Постановлението за привличане в качеството на обвиняем не представлява
акт със задължителна сила за гражданските съдилища съгласно чл. 300 от ГПК, но
представлява официален документ, чиято обвързваща доказателствена
сила не е оспорена и данните в който се подкрепят от показанията на св. К. и от
заключението по САТЕ.
В пряк и
непосредствен резултат от допуснатите от водача на л. а. м. „Тойота“ с ДК№ ******* Т.Х.К. нарушения на правилата
за движение по пътищата и последвалото ПТП дъщеря и О.О.А.
е получила следните травматични увреждания: гръдна травма, състояща се от
следните компоненти: счупване на трето и четвърто ребро в лява гръдна половина дорзално, без дислокация на фрагменти, счупване на девето
дясно ребро, минимален пневмоторакс в левия бял дроб
върхово и вентрално, контузионно
огнище в левия бял дроб в 4/ 5 сегменти, двустранни леки плеврални
изливи в косто – диафрагмалните синуси; коремна травма, състояща се от
контузия на черния дроб с травматично контузионно
огнище в десния лоб с размери 21/ 15 мм. и минимално количество кръв по него – субкапсуларно, минимално количество кръв под слезката- субкапсуларно и в
малкия таз; гръбначна травма, състояща се от дисторзио
коли – множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, костно – мозъчен /медуларен/ едем в краниалната трета на телата на Тн2, Тн3 и Тн4 гръдни
прешлени, деформация на субдискалната костна ламела на тялото на Тн3; травма на опорно – двигателния
апарат, включваща контузия на лява раменна става без образни данни за счупване
на кости и разкъсно – контузна
рана на гърба на езика. Търпяните от нея болки
и страдания са били с продължителност от два месеца, като най – интензивни са били
през първия. Към момента на изготвяне на СМЕ ищцата е съобщавала за болки в
студено и влажно време, без наличие на обективни данни за това. Настоящият
съдебен състав намира, че следва да възприеме заключението на вещите лица
изцяло, което по същество сочи, че
липсват невъзстановена увреди. Твърденията на ищцата за причиняване на
травматични увреждания, описани в извършеното ЯМР изследване - статична
аномалия – изправена шийна лордоза,
както и тенденция към изправяне на физиологичната торакална
кифоза с пунктум максимум С
5, както и костномозъчен едем
на телата на Тн2, Тн3 и Тн4 и 3 и 4 ребро в ляво и компресионна
фрактура на краниалната субдискална
плочка на Тн3 са останали недоказани. Вещите лица са категорични, че без
съответното образно изследване преди ПТП не може да се даде становище, че тези
увреждания са именно в негов пряк и непосредствен резултат и не се дължат на
заниманията на ищцата с модерен балет преди това. Наличието на лека болка при
крайната фаза на екстензия в шийния
сегмент е резултат от претърпяното множествено изкълчване и навяхване на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб, но с оглед характера на самото движение /крайно навеждане на
главата назад/ не оказва влияние върху живота и ежедневните дейности на ищцата.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията, които е търпяла пострадалата,
възрастта и към датата на ПТП – 16 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота и. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и оказват върху начина на живот на О.О.А.
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на ПТП, причинено по вина на майка и, възлиза общо на сумата
от 15 000 лв., поради които исковата и претенция над този размер до предявения
такъв от 150 000 лв. е неоснователна.
Ответникът е
въвел възражения за допринасяне от страна на ищеца за настъпването на
вредоносния резултат. От показанията на св. Е., които се подкрепят от
заключението по СМЕ, се установява, че В.М.С.е управлявал мотопеда с предпазна
каска. От приложените документи става ясно, че е последният е преминал
технически преглед и е технически изправен. Посетил е лечебно заведение и е
предприел лечение, поради което възраженията на ответника за допринасяне и съпричиняване на вредоносния резултат са неоснователни.
От приложената
молба до ответното дружество е видно, че на 11.10.2017 г. ищцата е поканила
ответника да и изплати обезщетение, като е изправила искането си съобразно чл.
380 ал. 3 от КЗ на 20.11.2018 г. От този момент и на основание чл. 429 ал. 3 от ГПК дружеството – ответник дължи лихви за забава върху размера на главното
парично задължение в размер на 15 000 лв., до окончателното им изплащане.
Отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна,
за да изпада в забава от датата на непозволеното увреждане.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането
на сторени от ищцата разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на
124 лв. На пълномощника на ищцата, защитавал я безплатно съгласно чл. 38 ал. 1
т. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 980 лв.
На дружеството
– ответник също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете поради тяхната неоснователност, в размер на 612 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, с ЕИК *******, да
заплати на О.О.А. ***, с ЕГН **********, сумата от 15
000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на ПТП, настъпило на
01.07.2017 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно л. а. м. „Тойота“ модел „Ярис“
с ДК№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2018
г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения от съда размер от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ до предявения
такъв от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, с ЕИК *******, да
заплати на О.О.А. ***, с ЕГН **********, сумата от 124
лв. /сто двадесет и четири лева/, представляващи сторени от нея съдебно -
деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, с ЕИК *******, да
заплати на адвокат В.В.О. ***, с ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв. /деветстотин и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА О.О.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, пл. „*******, с ЕИК *******, сума в размер на 612 лв. /шестстотин
и дванадесет лева/, представляващи съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: