ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
гр. Силистра, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500108 по описа за 2022 година
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* срещу Разпореждане № 191 от 08.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 98/2022 г. на
Тутраканския районен съд, с което изцяло е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК, искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по заявление на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер, за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, срещу С. Р. М. с ЕГН ********** за вземането с главница 3632,72 лева,
договорна лихва 555,85 лева за периода 20.07.2020-09.02.2022, обезщетение за забава 311,97
лева за периода от 21.07.2020 до подаване на заявлението на 24.02.2022, и законна лихва от
подаване на заявлението, което вземане е възникнало по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-15668362 от дата 19.01.2018, сключени с „Бнп париба пърсънъл файненсис с.а.,
клон България“ с ЕИК ********* (цедент).
Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съдебен състав с
нарочно разпореждане указал на заявителя да представи Стандартен европейски формуляр
за преддоговорна информация във връзка с процесния договор за потребителски кредит
PLUS – 15668362/19.01.2018г. да представи договор с № CREX 15049889, както и справка за
направените погасителни плащания по двата кредита и да уточни, как е усвоен процесният
заем PLUS.
Заявителят не представил изисканото уточнение, като в писмена молба изложил
тезата си, че въпросът за постъпилите плащания и начина на сформиране на задълженията
не следва да се разисква от заповедния съд.
1
В тази връзка съдът приел, че следва да се отхвърли искането на заявителя изцяло
на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, тъй като е налице обоснована вероятност искането да
се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител - чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП, защото са налице съмнения дали чрез сключването на два свързани договора е
целено потребителят да бъде обвързан по такъв начин, че със средствата, отпуснати по
единия заем, да се погасяват вноските по другия кредит. Друг аргумент е установеното
обстоятелство, че ГПР 20,19% не е посочен коректно. Този размер на ГПР съответства на
чиста сума на заема 6755 лева, която се получава от 7000 лева, като се извади такса
ангажимент 245 лева.
Заповедния съд е приел също така, че искането на заявителя се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя по чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, вр.
чл. 24 от ЗПК, тъй като на потребителя не е позволено да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Това според първоинстанционния съд е така, защото
за преценка на икономическите последици от договора е от съществено значение да се
осигури възможност потребителят да го сравни с други договори от същия вид.
Жалбоподателят не споделя аргументите на първоинстанционния съд, като излага
мотиви в подкрепа на жалбата си. Неговият процесуален представител намира, че целта на
заповедното производство е само да провери дали вземането е спорно.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на
заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Претендира разноски.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя
мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като има
предвид и следното:
Заявителят не представи и пред тази инстанция справка за погасените суми и по
двата кредита, от която да е видно по какъв начин и към кого (коя сметка) са извършвани
разплащанията със сумите по тях, което да разсее съмненията, че заемът е отпуснат по
единият кредит, а вноските са погасявани чрез другият сключен със същия кредитодател
договор за кредит.
Всички тези въпроси следва да бъдат преценявани след провеждане на пълно съдебно
дирене с участието на информиран потребител, ако заявителят се възползва от правото си да
заведе осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а
атакуваното със същата разпореждане - правилно, поради което следва да се потвърди
изцяло.
2
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 191 от 08.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 98/2022 г. на
Тутраканския районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3