№ 17016
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20221110144815 по описа за 2022 година
Първият иск е за установяване на факт.
Съгл. чл. 124 ал. 4 изр. 2 ГПК предявяването на такъв е допустимо само в случаите,
предвидени в закон. Такъв е напр. ЗУТОССР, регламентиращ специфични предпоставки за
провеждане на иска, в частност съвместна процесуална легитимация и липса на първичните и
нарочните удостоверителни документи.
Допустимостта на исковете за факти се предпоставя, на общо основание, и от наличието на
правен интерес. Такъв няма да е налице, когато преодоляването на съществуващия спор не може да
стане по друг начин, и по-специално в производството по чл. 98 КСО, вкл. при съдебно
обжалване.
Следва да се отчита, че ако въпросът за осигурителния стаж е преюдициален към друг
предявен иск, той ще бъде разгледан в мотивите към решението по последния.
Вторият иск е за издаване на документи.
Съгл. чл. 128а ал. 1 КТ „по писмено искане на работника или служителя работодателят е
длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.“ Подобно право урежда и чл. 128 ал. 2
КТ, идентична със старата редакция на чл. 130 ал. 3 КТ. Тази разпоредба е част от гл. VІ „Основни
задължения на страните по трудовото правоотношение“ и регламентира субективно гражданско
право на работника или служителя, което императивно се включва като естествено и съдържание
на трудовия договор. Съгл. чл. 56, 117 и 119 КРБ всеки гражданин има право на защита и тази
защита се осъществяват от съдебната власт, като административни юрисдикции са забранени;
съгл. чл. 124 ал. 1 ГПК всеки може да предяви осъдителен иск за защита на правата си.
Схващането, че правото по чл. 128а ал. 3 КТ не може да бъде защитено по исков ред, а подлежи
само на административен контрол, не може да бъде пренесено към правото по чл. 128а ал. 1 КТ,
както защото противоречи на цитираните законови норми, а така и защото води до практическата
неосъществимост на правото. Дори ИТ да може да издаде съответна ПАМ в рамките на своята
контролна или дискреционна дейност, работникът и служителят трудно би могъл да я принуди да
осъществи такива правомощия. Също така, спор за право (относно съдържанието на документа)
трудно би могъл да бъде решен в такава процедура.
Вярно е, че в някои случаи интересът на работника или служителя може да бъде
удовлетворен и посредством предявяване на установителен иск срещу работодателя. Това обаче
означава, че законодателят е дал на ищеца право на избор; по общо правило правният интерес от
осъдителен иск (като по чл. 128а КТ) изключва този от установителен. В множество случаи обаче
установителният иск е непригоден: когато между страните няма спор, а ответникът единствено
отказва да изпълни задължението си; когато предмет на удостоверяването не е право, а факт (за
който липсва предпоставката по чл. 124 ал. 4 накрая ГПК) или преценка. Отричането на съдебна
защита на законовото право по чл. 128а КТ в останалите случаи всъщност отнема юридическия му,
субективноправен характер. Наличието на осъдителен иск за обезщетение по чл. 226 ал. 1 КТ
предпоставя допълнителни елементи (доказване на вредите) и не изключва интереса от
привеждане на действителното положение с правно дължимото (реално изпълнение и преди или
1
след увреждането).
След като поначало гражданите имат право на осъдителен иск за документи, въпросът дали с
такова право разполага ищецът, е въпрос по същество с оглед тълкуване на закона и договора. За
да е основателен искът, е необходимо: да е налице трудово/служебно правоотношение, да е налице
оправдан интерес, предприятието да разполага или да е длъжно да разполага с информацията,
документът да може да бъде издаден, същият да не е издаден или да е издаден с невярно
съдържание. Достатъчно е 14-дневният срок да е изтекъл след предявяване на иска и преди
произнасянето на съда; поканата е от значение за разноските по делото, а не за основателността на
иска. Законът не указва, че издаването на документите е безплатно независимо от обема, разходите
по съставянето им и напр. времето от прекратяване на правоотношението, но такова възражение по
настоящото дело не се прави.
Докато искането за издаване на справка за извънредния труд, която да не служи за пенсия,
поначало би било основателно, може да се мисли, че искането за издаване на удостоверения по
образец УП-2 и УП-3 поначало на отговаря е изискването да може да бъде издадено от
работодателя. Удостоверенията за пенсия се издават с точно определена цел – а именно за да
послужат за установяване на правото на пенсия и нейния размер, и в нормативно установена
процедура. Съгл. чл. 2 ал. 1 НПОС към заявлението за пенсия се представят документи за
осигурителния стаж. Съгл. чл. 40 ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5 ал. 4 т. 1 КСО (декларации в системата на НАП), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец. Съгл. ал. 3 и 4 удостоверителният документ се издава въз основа на
изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд,
а по изключение и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни
за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Следователно удостоверенията не могат да бъдат
издадени въз основа на показания, дори да са оформени писмено, или други доказателствени
способи, различни от документи. По отношение на удостоверението по образец УП-3, което
установява осигурителния стаж, при ищеца въз основа на договорите за кадрова служба и
заповедите може да се заключи за общата му продължителност, но не и дали и колко е бил
положеният извънреден труд (чл. 38 ал. 16, 17 НПОС). За удостоверението по обр. УП-2, в което
се посочва размерът на дохода, документи въобще не са налице, тъй като извънредният труд не е
бил осчетоводяван и заплащан (според експертизата). Законодателството предвижда нарочен ред
за установяване на осигурителния стаж при липса на документи (арг. чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР), но в
този случай е налице съвместна процесуална легитимация с участието на НОИ.
По тези съображения и на основание чл. 129 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с 1 бр.
препис да уточни дали поддържа иска си за признаване на осигурителен стаж. Ако да –
дали твърди, че ведомостите на работодателя са загубени или унищожени; да посочи
начина на заплащане на труда (на ден, на месец, според изработеното и др.), имена и
адреси на лица, с които е работил; да представи удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР (с
изрично посочване, че ведомостите са изгубени или унищожени); да насочи иска си
срещу ТП на НОИ; да представи препис от ИМ и доказателствата за този ответник, а от
евентуалните нови доказателства – за първия ответник; да уточни правния си интерес
от установяване на осигурителния стаж по гражданскоправен ред.
В същия срок да посочи какъв е правният му интерес от предявяване на иск по чл. 128а
КТ, при положение че по този ред не могат да бъдат издавани документи от значение за
пенсиониране.
При неизпълнение на кое да е от указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3