РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Разлог, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Ваня Анг. Милановаразгледа докладваното от Искра К.
Трендафилова Гражданско дело № 20211240101130 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила жалба от М.А.Г., ЕГН*, с
адрес: г.С., о.С., ж.„Л.“№238, в.А, е.1, а.2, срещу Решение №5054/14.07.2021 г. на ОСЗ-Р..
Сочи се в жалбата, че наследодателя на жалбоподателя В.К.Г. е била собственик на
земеделски земи в землището на г.Р.. С решение №1106/22.02.2017 г. постановено по адм.д.
№12/2015 г., съдът е прогласил нищожността на преходни решения на ОСЗ-Р., с които е
определено правото на обезщетяване на н-ците на В.Г. и е върнал преписката за ново
произнасяне на ОСЗ-Р. в съответствие с дадените от съда указания. Твърди се, че
жалбоподателката подала до ОСЗ-Р. заявление, с което поискала издаване на решение,
съобразно указанията на съда. В следствие на подаденото заявление ОСЗ-Р. постановила
решение №5014 от 12.04.2018 г., с което признала правото на собственост на н-ците на В.Г.
върху процесния имот. Въз основа на така постановеното решение, жалбоподателката
предприела действия по отразяването на имота в КК на г.Р., като е изготвена скица- проект
на имота, който реално следвало да им се възстанови. На 12.07.2020 г. жалбоподателката
подала искане въз основа, на което е постановено и обжалваното решение на ОСЗ-Р., с което
е отказано да бъде възстановен процесния имот. Оспорват се посочените в мотивите на
обжалваното решение на ОСЗ-Р. твърдения, че имот с идентификатор 61813.184.12 е
публична държавна собственост. Сочи се, че за имота не са съставяни АДС, които да
удостоверяват, че имота е публична държавна собственост за да са налице по отношение на
него предпоставките на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ и невъзможност за общината да изпълни
задълженията си по §27, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Оспорват се и посочените в
мотивите на атакуваното решение обстоятелства, че в имота, който следва да им бъде
възстановен са били извършени мероприятия по смисъла на ЗСПЗЗ. Твърди се, че видно от
изготвената скица проект, е, че в имот с проектен идентификатор 61813.184.15 не са
изградени каквито и да е било сгради и в КК не са отразени извършени мероприятия в
имота, които да предпоставят отказ последният да бъде възстановен. От друга страна се
сочи, че в същата местност в съседство на имот с проектен идентификатор 61813.184.15 са
били възстановени и други поземлени имоти, които към настоящия момент са отразени в КК
с идентификатори 61813.184.14 и 61813.184.11 и също са попадали в имот с идентификатор
61813.184.12 по КК на г.Р.. Според доводите на жалбоподателя мероприятия в имот с
идентификатор 61813.184.12 по КККР на г.Р. не са били провеждани, като последният и към
настоящия момент представлява пасище – земеделска земя, за която няма пречки да бъде
възстановена. В имота не били провеждани действия по застрояване или мероприятия, които
да обосноват предпоставките за обезщетяването на н-ците на В.Г. по смисъла на чл.10б от
ЗСПЗЗ. На следващо място, оспорва твърдението, че по отношение на имот с идентификатор
1
61813.184.12 не е отпаднала необходимостта от неговото ползване за БА. В имота са били
изградени и отразени в КК три сгради. Същите са се ползвали заедно с имота за нуждите на
БА. От повече от 20 години този имот и сградите не се използвали и не били извършвани
никакви учения. Сградите в имота били в изключително лошо състояние, същите не се
поддържали и били неизползваеми. Жалбоподателката счита, че на основание чл.24, ал.8 от
ЗСПЗЗ във вр. чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, е отпаднала необходимостта от ползването на имота,
свързана с отбраната и сигурността на страната. Към настоящия момент жалбоподателката и
останалите н-ци не са обезщетени, поради което и лисвало пречки имота да им бъде
възстановен.
В съдебно заседание жалбоподателят - чрез проц. си представител адв. Я., поддържа
подадената жалба. Ангажира писмени доказателства.
Ответникът ОСЗ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. В нарочно депозирано
писмено становище оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:
Приета като доказателство, е изпратената в цялост от ОСЗ-Р. Преписка вх. №542/24.12.1991
г.
Производството пред ПК-Р. е започнало по подадено от А.Н.Г. Заявление с вх.
№542/24.12.1991 г., с което същият е поискал възстановяване на собствеността на
земеделски земи в землището на г.Р., сред които и процесната Нива от 2,6 дка, находяща се
в местността „К.“, заявена под пореден №2 от заявлението.
Приложен е протокол за доброволна делба на наследство от 10.05.1950 г., в който е
отразено, че С.А.С., В.Н.Г. и н-ците на М.Т.П. – А.Т.П., Х.И.П. и К.П.С. получават общо
описани в 6 пункта между които и нива, находяща се в местността „К.” от 8 дка, при съседи:
И.И.Ю., Ц.Г.Ю., К.Ю. от Б. и Х.Г.В..
Към административната преписка е приложено протоколно решение №01-542-2 от
18.08.1992 г. на ПК-Р., с което е признато за възстановяване правото на собственост чрез
план за земеразделяне върху част от заявените имоти, като е постановен отказ да признае
правото на възстановяване на собствеността върху Нива с площ от 2.6 дка, VІІ категория,
местност „К.”. Като мотив за отказа си ПК е посочила чл.10„б” – казарма.
Приложена е молба от А.Н.Г., адресирана до ПК-Р., с която като наследник на В.К.Г. е
поискал за имот Нива в местността „К.” от 2.6 дка в землището на г.Р. при съседи: И.И.Ю.,
Ц.Г.Ю., К.Ю. от Б. и Х.Г.В., невъзстановен по причина, че се намира в районна на казармата
да му бъде заменен с друг имот.
С Решение №258 от 14.04.2000 г. на ПК-Р. на н-ците на В.К.Г. е определено правото на
обезщетяване за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи,
както следва: Нива от 2600 дка, VІІ категория с Решение №542 от 19.08.1992 г. по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, като обезщетението е на обща стойност 406.00 лв. В същото е посочено,
че се постановява въз основа на влязло в сила Решение №542 от 19.08.1992 г. В
представената и приета по делото в цялост Преписка изпратена от ОС„З”, решение с
посочения № и дата, което да предхожда решенията, с които е определено правото на
обезщетяване, липсва.
С Решение №1 от 02.09.2002 г., ПК-Р. е определила на н-ците на В.К.Г. обезщетение със
земя на стойност 166.00 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение с
поименни компесационни бонове, на стойност 240.00 лв.
Въз основа на постановените решения по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, за определяне правото на
обезщетение и по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, за определяне на начина на обезщетяване и
плана за обезщетяване по чл.19, ал.18 от ППЗСПЗЗ, ПК-Р. е постановила Решение №542О от
18.09.2009 г., с което е обезщетила н-ците на В.К.Г., чрез предоставяне в собственост на
0.664 дка земеделски земи на обща стойност 166.00 лв., представляващи 644/3000 ид.ч. от
поземлен имот №262032 по плана за обезщетяване, представляващ Нива целият с площ от
2
3.000 дка, шеста категория, местност „П.”.
Горецитираните решения на ОСЗ-Р. са били обжалвани като с решение №1106 от 22.02.2017
г., постановено по адм.д. №12/2015 г. по описа на Рг.РС са прогласени за нищожни.
На 30.03.2018 г. жалбоподателката Г. депозирала заявление с вх. №РД-06-0277, с което
поискала издаване на решение, съобразно указанията постановени в цитираното решение по
адм.д. №12/2015 г. по описа на Рг.РС.
От представените документи е видно, че е изготвен проект за изменение на КК на г.Р. като
се нанася нов имот с идентификатор 61813.184.15 с площ от 2600 кв.м.
Видно от удостоверение №25-253452 от 16.10.2019 г., е, че така изготвения проект е приет.
От страна на ОСЗ-Р. е постановено Решение №5014 от 11.04.2018 г., с което се признава
правото на собственост на н-ците на В.Г. в съществуващи стари реални граници на имот:
нива с площ от 2.600 дка, седма категория, местността „К.“ в землището на г.Р..
С Решение №5054 от 14.07.2021 г. на ОСЗ-Р. е постановен отказ да възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот: нива от
2.600 дка, категория седма, местност „К.“ в землището на г.Р., при съседи: И.Ю., Ц.Юруков,
К.Ю. и Х.В.. В мотивите на решението е посочено, че имотът не подлежи на възстановяване
на основание чл.7, ал.4 от ЗС, чл.24, ал.3, във вр. чл.24, ал.6 от ЗСПЗЗ - попада в имот
публична държавна собственост и представлява част от стрелбище, нуждата от което не е
отпаднала за БА (чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ). Имотът е предоставен за управление на МО на
основание Разпореждане №570/03.08.1963 г. на МС. На основание чл.24, ал.6 от ЗСПЗЗ,
собствениците се обезщетяват по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
От назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по искане на М.А.Г. е
изготвена скица – проект за изменение на КК на г.Р., която е тествана и е издадено
Удостоверение №25-253452 от 16.10.2019 г., че изготвения проект и представените
документи отговарят на Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Проектът за изменение на КККР, внесен със заявление с вх. №43918 от 30.09.2019 г. е приет.
С решение №5014 от 11.04.2018 г. ОСЗ-Р. признава правото на собственост на В.К.Г. в
съществуващи стари реални граници с площ от 2.60 дка в м. „К.“ в землището на г.Р. при
съседи: И.Ю., Ц.Ю., К.Ю. и Х.В.. В констативната част вещото лице е посочило, че в
представените материали от ПК-Р. е представена скица – проект №519 от 13.12.2007 г.,
който представлява имот по плана за земеразделяне, без номер но с площ от 47395.35 кв.м.,
представляващ терен за специални нужди, без определено стопанско предназначение,
записано публична държавна собственост – МО. Представено е разпореждане 570 от
03.08.1963 г. за отчуждаване в полза на МНО 40 дка ниви и 84 дка пасища на ТКЗС„Н.П.-
Р.“, находящи се в местността „И.“, землището на г.Р.. Вещото лице сочи, че след направена
справка в отразяването на терена в КВС е установила, че същата е отразена с два номера
съответно 100549 с площ от 41106 и имот 000783 с площ от 6068.00 кв.м., като и двата
описани имота са записани като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. От прегледа на скиците на тези два
имота и представената скица проект е видно, че площите се разминават, като разликата е
231.36 кв.м., която представлява полския път, който по КВС е отразен като собственост на
о.Р., както и ъгъла на имота разположен в западната част на скицата проект. Уточнява, че
тази скица проект никога не е била отразена в КВС, нито в КК в тази конфигурация. Към
експертизата е представена извадка от КК, към момента на изготвяне на експертизата по
делото, на която е отразен ПИ с идентификатор 61813.184.12 с площ от 14502.00 кв.м., като
е записано държавна частна собственост, вид територия: земеделска, седма категория, НТП
пасище, стар №010549, като е записано, че същия имот е отразен със Заповед №РД-18-33 от
15.05.2006 г. Върху поземления имот са отразени три сгради. В табличен вид вещото лице е
посочило имоти, които са били възстановени от ОСЗ-Р. в съседство на процесния имот,
попадащи в обхвата на ПИ 61813.184.12. Според заключението на вещото лице е налице
частична идентичност на ПИ с идентификатор 61813.184.12 и представената скица – проект
изготвена от Министерство на отбраната с площ от 47395.36 кв.м. За идентичност между
3
поземления имот и предоставените терени съгласно Разпореждане 570 от 03.08.1963 г. за
отчуждаване в полза на МНО не може да даде категоричен отговор поради липса на скица,
отделно е записано местността „И.“, която е съседна местност на местността „К.“. Вещото
лице е посочило, че върху ПИ с идентификатор 61813.184.12 са отразени три сгради, които
повременното съществуване на полигона са били използвани от военните.
При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, вещото лице поддържа
заключението си, като уточнява, че всички имоти описани в експертизата са от имот 010549,
който е бил отразен като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Процесният имот е част от 61813.184.12,
който преди това е бил с други размери. През 2011 г. от този имот са възстановени
61813.184.12 и 61813.184.14. Спорният имот, за който е представена скица-проект с
идентификатор 61813.184.15 граничи с имот 61813.184.14 и завзема част от имот
61813.184.12.
Съдът кредитира напълно като пълно, ясно и обосновано заключението на вещото лице по
изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза.
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
С така депозираната жалба се иска отмяна като незаконосъобразно на Решение
№5054/14.07.2021 г. на ОСЗ-Р..
Съдът намира подадената жалба за допустима, като наведените от ответната ОСЗ-Р.
възражения за недопустимост на жалбата, поради наличието на влязло в сила решение по
адм.д. №12/2015 г. по описа на Рг.РС, намира за неоснователни. Предмет на обжалване по
цитираното адм.д. №12/2015 г., са преходни решения на ОСЗ касаещи същия имот, които
съдът е прогласил за нищожни. В преходно развилото се съдебно производство съдът не се е
произнесъл по законосъобразността на Решение №5054/14.07.2021 г. на ОСЗ-Р., поради
което и не е налице отвод за сила на присъдено нещо по отношение на цитираното решение
на ОСЗ-Р..
Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е от адм. характер и има за предмет установяване
законосъобразността на постановения и атакуван акт-решение на специалния орган по
поземлената реформа-съответната ОСЗ.
Настоящият съдебен състав в изпълнение на правомощията по чл.168 от АПК, при
постановяване на решението си следва да прецени законосъобразността на
административния акт, съобразно посочената правна норма, т.е. решението дали е
законосъобразно, съответно нищожно или унищожаемо.
При извършване преценка за валидността на обжалваното решение съдът установи, че
същото е постановено от законен състав на компетентен адм. орган, в пределите на неговите
правомощия и при спазване на установената в закона форма.
Очевидно е, че в случая се касае за отказ на ОСЗ-Р. постановен в хипотезата на чл.10б, ал.1
от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствениците или техните н-ци, притежавали земеделски
земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях
или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността,
имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от
общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Пречките за реално
връщане на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи са
изчерпателни уредени в закона и органът, както и съдът, не могат да се позовават на
основания извън тях.
От друга страна видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в §1в от ДР на
ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, непозволяващи възстановяване на
4
собствеността, така и отделни съоръжения. Изброяването и в двата случая не е
изчерпателно, а е от примерен характер. В случая е установено, че върху заявената за
възстановяване нива в периода до 70-те години на миналия век е било проведено предвидено
по план мероприятие по смисъла на § 1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ – изграден е бил
обект на отбраната, като са били построени сгради, поради което в този случай държавата е
запазила правото си на собственост върху целия поземлен имот по силата на чл.24, ал.3 от
ЗСПЗЗ, към момента на влизане в сила на този закон. Военният обект е съществувал към
този момент – 1991 г., поради което възстановяването на имотите е било невъзможно на
основание чл.10б и чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, както правилно е приела ОСЗ-Р., а собствениците е
следвало да бъдат обезщетени по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ по тяхно искане.
Без значение за този извод е, че повече от 20 години след това военното поделение е
ликвидирано, имотите не се ползват и сградите не са се стопанисвали. Разпоредбата на §1в
от ДР на ППЗСПЗЗ не изисква сградите и съоръженията, съставляващи пречка за
възстановяване на собствеността, да се поддържат и функционират към настоящия момент.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи и следното:
От гледна точка на реституционното законодателство, земеделските земи които са отнети
неправомерно, се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, освен ако са застроени или ако върху тях
са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността - чл.10,
ал.4, вр. чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. В последния случай земите се считат за държавна
собственост - чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ. Тоест, нормата на чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ няма
безусловно действие и правото на собственост на държавата възниква само при
невъзможност земята да се възстанови поради реализирано върху нея застрояване или
обществено мероприятие.
За разлика от строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността
- §1в от ППЗСПЗЗ, за понятието "проведени мероприятия" няма легална дефиниция. Същото
се извежда от съдебната практика по пътя на аналогията с други разпоредби на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, които ограничават възможността за реална реституция на земеделски земи.
Трайна е практиката на съдилищата, че пречка за възстановяване на собствеността по чл.10б
ЗСПЗЗ е всякакво застрояване на имота без оглед на неговата законност, тъй като тази
разпоредба има предвид не строеж на единични сгради (както чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ), а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности и е насочено към земеделските земи, намиращи се както в
строителните граници на населените места, така и извън тях. Отделно от това, разпоредбата
на чл.10б ЗСПЗЗ не третира промяната на предназначението на земята от земеделска към
момента на обобществяването й в такава за задоволяване на неземеделски нужди като
самостоятелна пречка за възстановяване на собствеността, а придава правно значение само
на обстоятелството дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен или
върху него има проведено мероприятие по смисъла на §1в ДР на ППЗСПЗЗ. Ето защо, само
по себе си провеждането на процедура по промяна на предназначението на земеделската
земя - ако мероприятието, за което е отреден имотът, не е осъществено, не изключва
възстановяване му на собствениците или на онази част от него, която не е застроена и не
попада в рамките на норматива за прилежаща площ към сградите и съоръженията. Във
всички случаи обаче, за да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от
ЗСПЗЗ, имотът фактически следва да е променен до степен да не може да се приеме, че е
запазил земеделския си характер и то като последица от застрояването или реализирането на
мероприятие – Решение №22/11.02.2011 г. по гр. д. №1339/2009 г. на ВКС; Решение
№1992/21.01.2002 г. по гр. д. №317/2001 г.
Релевантният обаче момент за извършване на преценката за наличието, респективно липсата
на пречки за възстановяване на собствеността по чл.10б от ЗСПЗЗ – реализирано
мероприятие или заварено строителство, е моментът на влизане на ЗСПЗЗ в сила, а не
момента на постановяване на решението на съответната поземлена комисия. В случая към
5
момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, имотът е бил публична държавна собственост, бил е
част от военно поделение, т.е. мероприятието е било изпълнено и е имало извършено
строителство. Както бе посочено и по-горе релевантния момент, в който следва да се
извърши преценка за наличие на пречките по чл.10б от ЗСПЗЗ, е влизането на закона в сила.
Разпоредбата регламентира само завареното фактическо състояние на имота, поради което
настъпилите след това промени – както на предназначението, така и на собствеността, са
последващи и не се обхващат от предпоставките на закона, при който реституцията на
земята е възможна – арг. от Определение №363 от 07.05.2009 г. по гр. д. №332/2009 г. на
ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че приемането на обратното становище би довело
до неравноправно третиране на лицата, заявили земи за възстановяване и би създало правна
несигурност досежно управлението и разпореждането на държавата със собствеността й
(арг. чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ). Налице са пречките по чл.10б от ЗСПЗЗ, тъй като към момента
на влизане на закона в сила – т. е. към 1991 г. имотът е бил предоставен на МО и
мероприятието е било реализирано. Неоснователни се явяват направените от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя възражения касаещи състоянието на сградите,
застроени в имот 61813.184.12, доколкото съгласно §1в от ДР на ППЗСПЗЗ няма изискване
сградите и съоръженията, съставляващи пречка за възстановяване на собствеността, да се
поддържат и функционират към настоящия момент. Също така изцяло ирелевантно се явява
и възражението касаещо постановени решения на ОСЗ-Р. за съседни имоти в същата
местност възстановени на трети лица, доколкото последните не са предмет на съдебен
контрол в настоящето производство. В контекста на изложеното следва да бъде отбелязано,
че се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя относно отпаднала
необходимост, свързана с отбраната и сигурността на страната, доколкото при наличие на
отпаднала необходимост, съгл. Чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, следва да бъде издадено решене на МС
и проведена процедура по чл.24, ал.8, ал.9 и ал.10 от ЗСПЗЗ. В случая липсват данни за
издаване на такова решение на МС, нито за проведена процедура, която се инициира по
искане на съсобствениците/н-ците.
Съдът като съобрази пречките визирани в чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, при които не се възстановява
правото на собственост върху земеделски земи, предоставени на МО за цели, свързани
непосредствено с отбраната и сигурността на страната, както и че мероприятието е било
реализирано, като имота попада в имот – публична държавна собственост в землището на
г.Р., представляващо част от стрелбище като няма данни (решение на МС по чл.24, ал.8-10
от ЗСПЗЗ) за отпадане на необходимостта от имота за нуждите на отбраната, счита
атакуваното решение на ОСЗ-Р. за правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на адм. орган се следват разноски по арг. на чл.143, ал.4 от АПК и
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, своевременно заявеното искане на пълномощника на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, съобразно вида и количеството на
извършената дейност, за сумата от 150.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за защита, осъществена от юрисконсулт по адм. дело.
Водим от горното и на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от М.А.Г., ЕГН*, с адрес: г.С., о.С., ж.„Л.“№238, в.А, е.1,
а.2, против Решение №5054/14.07.2021 г. на ОС„З“-Р., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН*, с адрес: г.С., о.С., ж.„Л.“№238, в.А, е.1, а.2, ДА ЗАПЛАТИ на
ОС„З“-Р. сумата от 150.00 лв.– дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
6
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
7