РЕШЕНИЕ
№ 7190
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110169831 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
***********, представлявано от ***********,против ***********,ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление ***********, с искане да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
съществува вземане на ищеца в размер от 3029,22 лева главница за
електрическа енергия и 116,82 лева мораторна лихва за периода за периода до
09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е претендирал вземането си по реда на заповедното
производство, но предвид подадено възражение срещу заповедта за
изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителната
искова претенция. Исковата претенция се основава на твърдения, че между
страните съществува договорно правоотношение за доставка и продажба на
електрическа енергия за обект в с.***********, община ***********, при
което ответникът е длъжен да заплаща начислените парични суми. Твърди се,
че считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти са задължени да изберат
доставчик, а ако не са избрали такъв преминават към доставчик от последна
инстанция, а начисляваната цена се определя от КЕВР. Ищецът твърди, че е
начислена паричната сума, която обаче не е заплатена от ответника.
Претендирана е парична сума в размер от 116,82 лева за периода до
09.06.2022 г., представляваща мораторна лихва.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
***********, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Твърди се, че ответникът не е потребител на електрическа енергия, защото не
е нито собственик, нито ползвател на имота, за който е начислено
потребление. Твърди се, че ответникът се е отказал от правото на
собственост, за което е уведомена община *********** на 19.11.2018 г., а на
26.11.2018 г. е обявен имотът за безстопанствен. Сочи се, че имотът е
придобит от общината, поради което ответникът не е задължен за
претендираните с исковата молба парични суми.
Софийският районен съд, 42 състав, като обсъди представените по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Представена е фактура № *********** от 14.01.2022 г. от ***********, с
получател *********** относно потребена електрическа енергия за месец
декември 2021 г. за сумата от 3 029.22 лв.
Приложена е методика за определяне на цените на електрическата енергия
на доставчика от последна инстанция, както и извадка от електронното
издание на Държавен вестник, където е публикувана методиката.
Приложен е нотариален акт № ***********, том XI, рег. ***********,
дело 961 от 14.12.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, видно от
който, ПК „Солидарност“ продало на *********** следния недвижим имот,
собственост на кооперацията, находящ се в с. ***********, общ.
***********: ресторант /столова/ и обществена кухня, с обща застроена площ
938 кв.м. с избено помещение под тях, с площ от 390 кв.м., заедно със
съответното право на строеж, съобразно застроената площ на имота върху
УПИ II, с площ от 8 200 кв.м., в стр. квартал 48 по ПУП на с. ***********.
Представено е удостоверение за наследници на лицето ***********, от
което се установява, че единствена негова наследница е ***********.
Приложено е нотариално заверено решение от 08.11.2018 г., с което
***********, в качеството си на наследник на *********** /едноличен
собственик и управител на ***********/, е приела собствеността върху
всички дружествени дялове от капитала на посоченото дружество, заедно със
съпътстващите ги членствени права и в качеството си на едноличен
собственик е приела нов дружествен договор, с отразяване на
новонастъпилите обстоятелства.
Приложена е нотариално заверена декларация от ***********, с която
последната, в качеството си на единствен наследник на *********** и
управител на ***********, е декларирала, че се отказва от правото на
собственост върху имота, находящ се в с. ***********, община ***********,
а именно – ресторант (столова) и обществена кухня, с обща застроена площ
от 938 кв.м. с избено помещение под тях, с площ от 390 кв.м., заедно със
съответното право на строеж, съобразно застроената площ на имота върху
УПИ II, с площ от 8 200 кв.м., в стр. квартал 48 по ПУП на с. ***********.
2
Изявлението за отказ от собственост върху имота е изпратено и до кмета
на община ***********, видно от приложено по делото писмо.
Представен е протокол от 26.11.2018 г., с който комисия в състав –
председател, началник отдел „ОС“, началник отдел „УТ“, ст. специалист
„ОС“ и юрист, е предложила ресторант (столова) и обществена кухня, с обща
застроена площ от 938 кв.м. с избено помещение под тях, с площ от 390 кв.м.,
заедно със съответното право на строеж, съобразно застроената площ на
имота върху УПИ II, с площ от 8 200 кв.м., в стр. квартал 48 по ПУП на с.
***********, да се обяви за безстопанствен в един местен ежедневник и на
местата за обяви в сградата на общината и в кметство ***********, като след
изтичане на едномесечен срок от обявлението, кметът на общ. *********** да
издаде заповед за завладяване на имота.
От приложена Заповед № ***********/25.01.2019 г., се установява, че е
наредено процесният имот да са завладее /заеме/, както и по отношение да
него да се прогласи придобивна давност при условията на чл. 79 ЗС.
При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск, съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Този иск
има предмет, идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи
на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че
съществува валидно възникнало договорно отношение с ответника за
продажба на електрическа енерегия за електроснабдения недвижим имот,
качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, да е доказан
размерът на вземането, а в тежест на ответника е възложено доказването, че е
изпълнил точно своите договорни задължения или установи наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността му. Законът регламентира фикция,
че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, когато
исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението с
указания за иск, т. е. искът се счита предявен на 12.07.2022 г.
Съществуването на договорно правоотношение относно доставка и
продажба на електрическа енергия е обусловено от доказване,че лицето
ползва електрическа енергия за небитови нужди. Легалната дефиниция на
понятието небитов клиент,регламентирана съгласно Закона за енергетиката (
ЗЕ ) предвижда,че небитов клиент е клиент,който купува електрическа
енергия или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление,климатизация,горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Клаузата на чл.4,ал.2 от общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия предвижда,че потребител на
3
електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице,присъединено към електроразпределителната мрежа на
***********,което купува електрическа енергия за стопански нужди,вкл.
лица на издръжка на държавния и общинския бюджет.
По същество спорът между страните е концентриран относно това дали
ответникът има качеството клиент,респективно задължен ли е да заплаща
стойността на доставена електрическа енергия. Софийският районен
съд,отчитайки представените към писмения отговор доказателства,според
които процесният имот е завладян от община ***********,приема,че
предявената искова претенция за заплащане цена на доставена електрическа
енергия подлежи на отхвърляне. Съдът приема,че към процесния период
ответното дружество се е отказало от правото си на собственост върху
имота,а имотът е завладян от община,при което ответникът не се явява
лице,което да ползва електрическа енергия за процесния период за процесния
имот,респективно не е пасивно легитимирано да отговаря за заплащане на
електрическата енергия. По делото не е спорно, че е извършен отказ от право
на собственост за процесния имот, но дружеството ищец твърди,че въпреки
извършения такъв ответното дружество следва да носи отговорност за
задължения, възникнали след отказа от право на собственост,в която насока
ищецът се позовава на чл. 17 от общите условия, който гласи, че
потребителят следва в 30-дневен срок да уведоми *********** за промени,
свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя електрическа
енергия – чл.17,т.3 от общите условия. Ищецът счита,че доколкото липсват
доказателства такова уведомяване да е извършено ответното дружество
остава задължено за заплащане на електрическата енергия, макар и да е
извършен отказ от право на собственост върху имота. Съдът приема,че
доводът на ищеца е неоснователен. Дори да е налице неизпълнение на
задължението за уведомяване настъпила промяна в правото на
собственост,неизпълнението на това задължение не поражда задължение за
заплащане на стойност на електрическа енергия и за период,последващ
настъпила промяна в лицето,което ползва електрическа енергия в имота.
Отчитайки легалната дефиниция на понятието небитов
клиент,регламентирана в закона и в общите условия,съдът приема,че
качеството клиент може да има само лице – физическо или юридическо,което
ползва електрическа енергия за стопански нужди. Когато лицето е загубило
правото си на собственост върху присъединения към електропреносната
мрежа имот и не реализира фактическа власт върху имота,това лице няма
качеството клиент,респективно не се явява задължено да заплаща стойността
на доставена електрическа енергия в имота.Неизпълненото задължение по чл.
17, т. 3 от общите условия не означава,че ответникът-бивш собственик на
имота е длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия.
При настъпването на промяна в правото на собственост пасивно легитимиран
да заплаща стойността на електрическа енергия е новият собственик,а не
предишният такъв - в този смисъл е решение № 205 от 28.02.2019
4
г.,постановено по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС. Не може да бъде
възприето,че ответникът е признал дължимост на парични суми предвид
реализиране на частични плащания,в която насока плащането на парични
суми,начислени за друг обект в различно населено място от мястото,в което
се намира обектът,за който са предявени исковете,не представлява признание
за дължимост на паричните суми,които са предмет на настоящото
производство.Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че
ответното дружество не се явява материалноправно легитимирано да отговаря
за процесните задължения, поради което искът за главницата в размер от
3029,22 лева като неоснователен следва да се отхвърли.
Изводът на съда за неоснователност на исковата претенция за главница
обосновава извод и за неоснователност на иска за мораторна лихва. Искът по
чл.86 от ЗЗД,макар да е самостоятелен иск,има акцесорен характер и
уважаването му е обусловено от наличието на неизпълнено задължение за
главница. Ако искът за главница е неоснователен,това обосновава извод,че е
неоснователен и искът за мораторна лихва,начислена върху главницата. Това
означава,че и искът за мораторна лихва в размер от 116,82 лева подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора и при съобразяване формулираното от ответника
искане за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение съдът
намира,че доколкото разноски не са правени от ответника,такива не следва да
бъдат присъждани,а следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 600 ( шестстотин ) лева заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство,което не се явява прекомерно при съобразяване
наличието на два предявени иска при условията на обективно кумулативно
съединяване и предвид цената на исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 от ЗЗД от ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ***********, представлявано от ***********,против
***********,ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
***********, за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в
размер от 3029,22 лева ( три хиляди двадесет и девет лева двадесет и две
стотинки ) главница за електрическа енергия, относно която парична сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37827/2022 г. по описа на СРС,
42 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 от ЗЗД от ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ***********, представлявано от ***********,против
***********,ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
5
***********, за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в
размер от 116,82 лева ( сто и шестнадесет лева осемдесет и две стотинки )
мораторна лихва за периода от 26.08.2021 г. до 09.06.2022 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37827/2022 г. по описа на СРС,
42 състав.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление *********** представлявано от *********** да заплати на
***********,ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
г***********на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК , сумата в
размер на 600 ( шестстотин ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6