Р Е Ш Е Н И Е № 2977
гр.Пловдив,
09.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VIІ
гр.с., в открито съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и четиринадесета година, в състав
Председател: Росица Кюртова
секретар: Величка Грабчева,
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №16060 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.138 и сл. ЗЗД.
Ищецът “ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Врабча” №8, представляван от Д. М., чрез пълномощника юрк. С. Т., твърди,
че на 13.04.2006г. бил сключен договор за потребителски кредит с поръчителство
между “Централна кооперативна банка”АД, ЕИК *********, като кредитодател, Д. Г.
А., като кредитополучател, и ответниците М.Ш. и Р.Т., като поръчители. На
кредитополучателя бил предоставен кредит в размер 20 000 лв., който
следвало да бъде върнат чрез 84 месечни погасителни вноски в срок до
13.04.2013г., ведно с договорна лихва в размер 10 107,68 лв. На
29.06.2010г. между същите страни бил сключен анекс към договора за кредит, с
който размерът на кредита бил увеличен на 21 565 лв., а годишният лихвен
процент – увеличен от 12,5 % на 14,5 %. Подписан бил нов погасителен план,
представляващ неразделна част от договора, според който задължението следвало
да бъде платено на 58 месечни вноски, последната от които платима на
13.04.2015г. Твърди, че по силата на договор за цесия от 29.09.2012г. ищецът
придобил вземанията на “ЦКБ”АД към кредитополучателя и двамата ответници в
качеството им на поръчители, произтичащо от горепосочения договор за кредит и
анекс към него, ведно с всички привилегии и обезпечения, като съгласно чл.99 ЗЗД
длъжникът и поръчителите били надлежно уведомени за извършеното прехвърляне от
цедента. След уведомяването кредитополучателят Д. А. извършила две плащания по
сметка на ищцовото дружество – на 17.10.2012г. – сумата 300 лв. и на
13.11.2012г. – сумата 300 лв. Твърди, че на основание чл.9, ал.1, б.а) във
връзка с чл.7, ал.1, б.а) от договора кредитното задължение било обявено за
предсрочно изискуемо, считано от 08.05.2013г., за което до кредитополучателя и
поръчителите били изпратени нарочни писма. Във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу кредитополучателя и ответниците, издадена по
ч.гр.д.№12797/2013г. на ПРС, ІІІ гр.с. Ответниците подали възражения по чл.414 ГПК, в резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на
установителни искове срещу тях. Въз основа на изложените обстоятелства, в
исковата молба е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с
което да бъде прието за установено по отношение ответниците, че същите в
качеството си на поръчители дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, както следва: 9 410,08 лв. – неплатена
главница по кредита, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.08.2013г., до окончателното изплащане на вземането;
1 483,99 лв. – договорна лихва за периода от 13.09.2010г. до 08.05.2013г.;
220,14 лв. – мораторна лихва за периода от 09.05.2013г. до 31.07.2013г.; 222,30
лв. – разноски за държавна такса и сумата 450 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. Претендират се и направените в
рамките на настоящото производство разноски.
Ответникът М.Д.Ш., ЕГН
**********,***, чрез пълномощника си адв.В.Д.,***, оспорва исковете. Възразява,
че не е бил уведомяван за цесията от предишния кредитор “Централна кооперативна
банка”АД, както и, че не е спазен срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД – предсрочната
изискуемост на вземанията по договора настъпила автоматично, без да е
необходимо волеизявление на банката, с факта на забава над 60 дни, считано от
който момент 6-месечният срок бил изтекъл. По изложените съображения моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Ответникът
Р.П.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.К.Д.,***, оспорва иска.
Прави възражения за изтекъл преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, както и за
липса на уведомяване по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото не е спорно, а това се установява и от приложените писмени
доказателства, в това число оригинално кредитно досие, че на 13.04.2006г. между
“Централна
кооперативна банка”АД в качеството на кредитодател, Д. Г. А., ЕГН **********,
от гр.П., в качеството на кредитополучател, Р.П.Т.,*** (няма спор, че Т. и П.
са имена на едно и също лице) и М.Д.Ш.,***, в качеството им на поръчители, е
сключен договор за банков кредит с поръчителство, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер 20 000 лв., а
последният се задължава да го погаси чрез 84 на брой месечни погасителни
вноски, с падеж и размери в погасителен план, неразделна част от договора, в
срок до 13.04.2013г. Договорен е годишен лихвен процент 12,5 %. Съгласно чл.8,
ал.2 от договора вземането на банката за възстановяване на целия кредит става
предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по
настоящия договор със забава над 60 дни. В този случай изискуемостта настъпва,
без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. При настъпване на
предсрочна изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси всички
свои задължения по договора за кредит. Съгласно чл.9, ал.1, т.а) банката може
да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит, ведно с начислените
лихви с първи предстоящ падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуем и при
неизпълнение на задължение на кредитополучателя по настоящия договор. В чл.11 е
предвидено, всички известия между страните се смятат правилно адресирани, ако
са изпратени на посочените там адреси за кореспонденция, като за поръчителя
Р.П.Т. ***, а за поръчителя М.Д.Ш. е посочен адрес за кореспонденция гр. П.,
бул. „Н.В.” №***, ет*, ап.** Страните са договорили, че всяка от тях е длъжна
да осигури получаването на съобщения, изпратени до нея от друга страна по
договора на посочения адрес и се съгласяват, че в отношенията помежду им,
произтичащи от договора, всяко изпратено на адреса за кореспонденция съобщение
с препоръчано писмо ще се смята за получено на датата, отбелязана от пощенската
служба, че писмото е било доставено на адреса, независимо дали е било
фактически получено или не и ще поражда правни последици, свързани с
получаването. Съгласно чл.13 поръчителите се задължават да отговарят спрямо
банката солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на всички негови задължения.
Установява се още, че на
29.06.2010г. между същите лица в същото качество е сключен анекс към договора
за потребителски кредит от 13.04.2006г., с който кредитът е увеличен на
21 565 лв., удължен е срокът за издължаването му – до 13.05.2015г., както
и падежът и размера на анюитетните вноски, за което е подписан нов погасителен
план, неразделна част от договора. Останалите клаузи са останали непроменени.
Установява се от приетия
по делото договор за цесия, че на 29.09.2012г. “Централна кооперативна банка”АД
е цедирала в полза на ищцовото дружество вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити в общ размер 8 402 073,32 лв., ведно с лихви,
обезпечения и други принадлежности, индивидуализирани по основание, размер и
длъжник в приложение, неразделна част от договора за цесия. В представеното
приложение фигурира и вземане в общ размер 10 910,37 лв. по договор за
потребителски кредит от 13.04.2006г. с краен срок 13.04.2015г. и главен длъжник
Д. Г. А., ЕГН **********, от гр.П. Към исковата молба са приложени уведомителни
писма от “ЦКБ”АД, клон Пловдив, до Д. А., М.Ш. и Р.Т., с които цедентът
уведомява длъжника и поръчителите, че с горепосочения договор за цесия
вземанията му по процесния договор за кредит в общ размер 10 910,37 лв. са
прехвърлени на ищеца.
Приети са още уведомителни
писма от ищцовото дружество до ответниците за това, че вземанията по договора
за потребителски кредит и анекс към него са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 08.05.2013г. на основание чл.9, ал.1, б.а) от договора, в това число
главница в размер 9 410,08 лв. и лихви в размер 1 493,99 лв. Със
същото писмо на ответниците е предоставен 7-дневен срок за доброволно плащане
на посочените суми по сметка на ищеца. Обратните разписки, с които
уведомителните писма са изпратени на адресите за кореспонденция, посочени в
договора, съответно №R PS 1040 02ATK8 J (до М.Ш. – на л.36) и №R PS 1040 02 ATKA L (до Р.Т. – на л.39) са
върнати на 30.05.2013г. и 29.05.2013г. с отбелязване от “Български пощи”ЕАД, че
пратката не е потърсена от получателя. Видно от приетите по делото справки от
“Български пощи”ЕАД, двете пощенски пратки са постъпили за доставка на
08.05.2013г. и след изтичане на 20-дневен срок са върнати обратно като
непотърсени. От същите справки се установява още, че пратки с номера на
представените от ищеца уведомления за извършена цесия до ответниците не са регистрирани
в системата.
Прието е заключение на
съдебно-графологична експертиза, от което се установява, че подписите в договор
за цесия от 29.09.2012г. са изпълнени от Г. Д. К. и Й. Л. Д. – за цедента, а за
цесионера – от Д. П. М.
Приети са основно и допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От основното заключение се
установява, че общият размер на вземането на ищеца по договора за потребителски
кредит и анекса към него възлиза на 11 150,29 лв., от които 9 410,08
лв. – главница, 1 520,07 лв. – редовна лихва до 08.05.2013г., и 220,14 лв.
– мораторна лихва от 09.05.2013г. до 01.08.2013г. Според допълнителното
заключение кредитополучателят е забавил плащането с повече от 60 дни три пъти,
съответно на 11.03.2011г., на 08.08.2011г. и на 26.04.2012г. На датата на
цесията кредитът е счетоводно отразен от банката със статус “просрочен”. В
“ЦКБ”АД кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.
Видно
от приложеното ч.гр.д.№12797 по описа за 2013г. на ПРС, ІІІ гр.с., в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми
срещу главния длъжник Д. П. и ответниците М. Ш. и Р.Т. при условията на
солидарност. В срока по чл.414 ГПК ответниците са възразили срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от двама от длъжниците в
заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Между “Централна кооперативна банка”АД и трето лице
– Д. А., са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на
чл.430 ТЗ, по силата на които посоченото дружество е предоставило на А. сумата
20 000 лв. при договорени условия и срок, която последната се е задължила да
върне по установения между тях начин – на равни месечни погасителни вноски.
Уговорена е била и лихва по кредита, включена като част от всяка погасителна
вноска. Същевременно между банката и ответниците по делото е възникнало
правоотношение по договор за поръчителство, с който ответниците са се задължили
спрямо кредитора по договора за кредит да отговарят за изпълнение задължението
на кредитополучателя. Договорът за поръчителство е извършен в писмена форма,
както изисква разпоредбата на чл.138 ЗЗД и валидно обвързва ответниците. По
силата на закона – чл.140 ЗЗД, и по силата на изричната договореност, поръчителството
се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително лихви и разноски по събиране на вземането. Като страна по сключения
анекс към договора за кредит, ответниците се явяват валидно обвързани в
качеството си на поръчители и солидарни длъжници и по измененото задължение с
краен срок за плащане 13.04.2015г.
Между ищеца и “Централна
кооперативна банка”АД е възникнало валидно правоотношение по договор за цесия,
по силата на който вземането по договора за кредит и анекса към него е
преминало върху ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително с изтеклите лихви. При това ищецът е придобил
всички права, произтичащи от договора и анекса, включително по отношение
поръчителите, в това число и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем
при условията, предвидени в договора. Формалната доказателствена сила на
документа не е оборена, тъй като от графологичната експертиза се установява, че
договорът е подписан от представителите на посочените в него страни. Съдът
кредитира заключението като обективно изготвено и неоспорено от страните.
Спорните моменти по делото
са два. Първият спорен въпрос е дали цесията е валидно съобщена на ответниците
като солидарни длъжници по прехвърленото вземане. Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД изисква това да бъде направено от цедента, спрямо когото същите са се
задължили, а съгласно ал.4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В
тази насока годни доказателства за съобщаване на цесията преди датата на
исковата молба по делото не са представени. Приетите обратни разписки, според
които са изпратени уведомления от “ЦКБ”АД до ответниците на адресите от
договора, са успешно оспорени, тъй като от приетите по делото официални справки
от “Български пощи”ЕАД се установява, че такива пратки не са регистрирани. Няма
пречка, обаче, както възразява и ищеца, уведомяването за извършена цесия да
бъде направено чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
писмо от цедента до длъжниците, и това да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В
конкретния случай към исковата молба са приложени такива уведомителни писма до
ответниците, които са получили препис от нея и приложенията. Няма данни
междувременно същите да са извършвали плащания в полза на предишния кредитор,
които да бъдат зачетени, напротив от признанията на ищеца се установява, че
след извършване на цесията по негова сметка са постъпили плащания от главния
длъжник. Ето защо съдът намира първото възражение на ответниците за ненадлежно
съобщаване на цесията за неоснователно.
Вторият спорен въпрос е относно
началният момент на срока по чл.147, ал.1 ГПК, съответно относно това изтекъл
ли е срокът към датата на заявлението по чл.410 ГПК или не. Съгласно
чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното вземане,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В тази връзка следва да се
отбележи най-напред, че визираният срок е преклузивен и с изтичането му се
прекратява поръчителството (в този смисъл т.4б от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСТГК). Нормата е императивна и не може да бъде дерогирана по съгласие на страните,
както е сторено в случая с чл.13, ал.1, б.е) от договора, не е допустимо да се
уговаря по-дълъг срок или невъзможност за ограничаване поръчителовата
отговорност със срок. Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня,
следващ падежа на задължението. В обикновена хипотеза на договор за банков
кредит това е крайният срок за връщане на кредита, в случая – 13.04.2015г.,
като според трайно установената съдебна практика срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не
тече от падежа на всяка отделна анюитетна вноска. При обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по договор за кредит, падежът настъпва, съответно
срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от деня, следващ този на обявяване на
предсрочната изискуемост. Тази изискуемост не настъпва автоматично с факта на
изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е било месечна вноска, а
може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от нормата на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Посоченото е в съответствие и с
изискванията на чл.432 ТЗ, който предвижда, че в предвидените в договора случаи
банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита. Според
установената съдебна практика, в това число приетото в т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно
изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите, когато в
договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без да
уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е предвидена
т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем чрез
едностранно изявление до длъжника. Ето защо неоснователно е възражението на
ответниците, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично с факта на
забава повече от 60 дни. В конкретния случай правото да направи кредита
предсрочно изискуем е упражнено от ищеца, на който вземането е цедирано и който
е придобил всички права по договора. Преди договора за цесия прехвърлителят по
него не е упражнил това право, както се установява от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена. С отправяне на едностранното изявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост и достигане на същото до длъжника и
поръчителите настъпва падежът на задължението, считано от който момент започва
да тече срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД. В конкретната хипотеза уведомителните
писма, отправени до ответниците следва да се считат за връчени по силата на
изричната договореност в чл.11 от договора, тъй като са достигнали до адреса за
кореспонденция, който поръчителите са съобщили на кредитора и на който са се
задължили да приемат съобщения. По изрично съгласие на страните същите се
считат за връчени на датата на доставянето им до адреса, независимо дали са
фактически получени или не. Видно от официалните справки на “Български
пощи”ЕАД, доставянето е извършено на 08.05.2013г., която дата следва да се
счете за дата на обявяване на предсрочната изискуемост от кредитора. Считано от
тази дата, до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 01.08.2013г.
6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл, затова и второто възражение
на ответниците се намери за неоснователно.
Налице
са били предпоставките за превръщане на вземанията по кредита в предсрочно
изискуеми, тъй като няма никакъв спор, а това се установи и от приетата ССЕ, че
кредитополучателят е усвоил отпуснатата сума и след сключване на допълнителното
споразумение не е погасявал редовно месечните си вноски, т.е. налице е
неизпълнение на главното задължение, което удовлетворява изискването на чл.9,
ал.1, б.а) от договора за банков кредит. От заключението на счетоводната
експертиза се установява още, че вземанията са в размер, съответстващ на претендирания.
При
това положение съдът намира, че претенциите спрямо ответниците, в качеството им
на поръчители по договора за кредит, не са преклудирани. Вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са възникнали спрямо кредитополучателя
и спрямо поръчителите и са в установения по делото размер, съответстващ на
присъдения по ч.гр.д.№12979/2013г. по описа на ПРС, ІІІ. Ето защо исковете
следва да бъдат уважени, като се признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение, в размер съответно 9 410,08 лв. – неплатена главница по
кредита, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 01.08.2013г., до окончателното изплащане на вземането, 1 483,99 лв. –
договорна лихва за периода от 30.09.2010г. до 08.05.2013г. и 220,14 лв. –
мораторна лихва за периода от 09.05.2013г. до 31.07.2013г.
Съгласно т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 222,30 лв.,
като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение в размер 450 лв., общо
672,30 лв. Отговорността за разноски не е солидарна, за това всеки от
длъжниците в заповедното производство дължи 1/3 част от разноските, а
ответниците – 2/3, или 448,20 лв. В исковото производство ищецът е направил
разноски за: държавна такса в размер 222,30 лв. и възнаграждения за вещи лица в
общ размер 370 лв., като на основание чл.78, ал.8 на същия се дължи и
юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 700 лв. Общият размер
на разноските в заповедното и исково производство, които се следват на ищеца, е
1 740,50 лв., който следва да бъде присъден в тежест на ответниците.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение М.Д.Ш.,
ЕГН **********,***, и Р.П.П. (Т.), ЕГН **********,***, че същите дължат
на “ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Врабча” №8, представляван от Д. М., в качеството си на поръчители по
договор за банков кредит с поръчителство от 13.04.2006г. и анекс към него от
29.06.2010г., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ .№12797/2013г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с., а именно: сумата 9 410,08 лв. (девет хиляди четиристотин и
десет лева и 08 ст.) – главница, ведно със законна лихва от датата на
заявлението – 01.08.2013г., до окончателното й изплащане; сумата 1 483,99 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и три лева и 99
ст.) – договорна лихва за периода от 30.09.2010г. до 08.05.2013г.;
както и сумата 220,14 лв. (двеста и
двадесет лева и 14 ст.) – мораторно обезщетение за периода от 09.05.2013г. до
31.07.2013г.
ОСЪЖДА М.Д.Ш., ЕГН
**********,***, и Р.П.П. (Т.), ЕГН **********,***, да заплатят на “ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Врабча” №8, представляван от Д. М., чрез пълномощника юрк. С. Т.,
сумата 1 740,50
лв. (хиляда седемстотин и
четиридесет лева и 50 ст.) – деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№№12797/2013г. на ПРС, ІІІ
гр.с., и гр.д.№16060/2013г. по описа на ПРС, VІІ гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала.
ЦТ