Р
Е Ш Е Н И Е
№ 508
гр. Г.Оряховица, 12.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря M.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………………..., като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2453/2018г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание: чл.127
ал.2 от СК, чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Ищцата А.В.П.(чрез адв.Д. Г.Д. от
ВТАК) твърди, че
живеела с ответника И.И.И. на семейни начала от 2015г. От съвместното им
съжителство на 23.07.2016г. се родил и синът им В. И.И.. Семейството живяло в
дома на ответника в гр.Л., А. *** като експерт, а бащата в склад за гуми.
Поради желанието да осигурят по-добър живот за семейството и на детето си,
двамата родители взели решение да заминат във Великобритания, да си намерят
работа, жилище и да устроят семейството там. През м.октомври.2017г. двамата
заминали за Англия, а детето оставили при дядото по майчина линия, да се грижи
за него, като намеренията им били, след като си намерят работа и жилище, да
вземат и него в Кр.Великобритания. Детето останало в България и за него се
грижат бащата и братът на ищцата, която се чува и вижда с детето всеки ден по Skype,
прибира се през месец за по една седмица в България. Двамата родители се
установили в град Рос, наели жилище, намерили си работа, но в личните им отношения
настанал разрив, поради което през м.юли.2018г. те се разделили. Бащата
напуснал град Рос и жилището, в което са живели и се преместил в съседен град.
През м.юли.2018г. ищцата се прибрала за кратко в България, тогава е рожденият
ден на детето и ходили на почивка. Бащата също се прибрал в България за кратко,
но не при жена си и детето, а в дома на родителите си. От този момент до сега
родителите продължават да живеят разделени. За детето продължават да се грижат
майката и нейните близки - дядо и вуйчо иа детето. Майката не се отказва от
първоначалното намерение да се устрои тя и детето в Англия. Към момента
продължава да живее във Великобритания, работи на постоянен трудов договор,
като от началото 17.04.2018г. до сега е повишена в длъжност от работодателя,
съответно е повишено и заплащането - получава добро възнаграждение - около 1600
паунда чисто на месец. Живее под наем, в къща с много добри условия, с разходи
за наем и консумативи около 240 паунда на месец. Закупила си е лек автомобил.
Желанието й е да отглежда и възпитава детето при себе си в Англия, като в
нейните възможности е да му осигури повече от нормален живот. При отглеждането
на детето в Англия до навършване на възраст за задължително посещаване на
образователна институция, майката ще бъде подпомагана от баща си и дядо на В. -
В.И.П., който се грижи за детето и към момента. Посочва, че след раздялата И.И.
*** около
Ответникът
И.И.И.(чрез адв.М.С. от ВТАК) изразява становище, че не се противопоставя родителските
права да се упражняват от майката, да заплаща издръжка на детето и да му бъде
определен режим на лични отношения с детето. Противопоставя се местоживеенето
на детето да е определено по местоживеене на майката на адреса в
Кр.Великобритания. Според ответната страна местоживеенето на детето следва да е
определено по местоживеене адреса на майката, по постоянен адрес ***. Желанието
му било детето да остане в Р.България,
за да е гарантирано, че ще може да упражнява определения му от съда режим на
лични контакти с детето. Противопоставя
се на искането режимът на лични отношения между бащата и детето да бъде в
присъствие на майката, както краткия период на контакти през лятото – едва
десет дни. Не били посочени обстоятелства, налагащи присъствие на майката през
време на контактите на бащата с детето, което
нямало да се отрази благоприятно на израстването на детето. Така, бащата нямало
да има достатъчно възможност да участва във възпитанието и отглеждането на своето
дете. Счита за неоснователно искането да бъде
издадено заместващо съгласие за задграничен паспорт. По делото били представени доказателства за
това, че паспорт на детето е издаден и се намирал в държание на бащата. Твърденията на майката пред органите на МВР,
че паспортът е загубен било злоупотреба
с права. По отношение на искането за пътуване извън пределите на Р.България,
посредством заместващото съгласие на бащата, нямало посочени конкретни
обстоятелства, налагащи пътуване на детето извън страната. Предложеният период
„до навършване на пълнолетие“ щял да
доведе до ограничаване правото на бащата да взема решения, касаещи
развитието на детето и да му бъде нарушено правото му да осъществява лични контакти
с него. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като в
случай, че бъде определено местоживеенето на детето в гр.Л., не следвало да се
присъждат и разноските за социалния доклад, изготвен от социалните служби в Кр.Великобритания.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на
ГПК, приема за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт№0640/26.07.2016г. за раждане на Община Велико Т., детето В. И.И.
е родено на ***г. в гр.В.Т., с родители: А.В.П.И.И.И..
От
приложените към исковата молба Договор за работа придружен с превод от
английски на български език и четири фиша за изплатено седмично възнаграждение
с превод от английски на български език се установява, че А.В.П. работи по
трудов договор в склад за охлаждане на Мандрата на Томлинсън Дайярис и получава
нетно месечно възнаграждение около 1600 паунда.
Според
изискания служебно по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад, изготвен
от Д”СП” гр.Г.Оряховица, считано от
м.октомври.2017г. грижите за детето В. И.И.
били поети от дядото по майчина линия – В.И.П.. Помощ при отглеждането
на В. оказват прабабата по майчина линия и вуйчо му И.. Дядото по майчина линия
е собственик и управител на ЕТ„В.....”. Фирмата се занимава с таксиметров
превоз. Жилището, в което се отглежда детето в гр.Л. ул.....представлява
апартамент, състоящ се от две спални, баня, санитарен възел, килер, който се
ползва като мокро помещение, и преходни хол, трапезария и кухня. Помещенията са
обзаведени според функционалното си предназначение с необходимите за едно
домакинство мебели и електроуреди. От м.април.2019г. детето е записано и
посещава ДЯ „Мир” гр.Л.. В. И.И. се е адаптирал бързо към персонала,
изискванията и другите деца. Усвоил е знания и умения, съобразно възрастта,
самостоятелно се храни, натрупан е активен и пасивен речников запас, проявява
познавателен интерес, открит и общителен е. Дядото го придружава от и до
детското заведение, а когато си е в страната и майката. Дядото В.И.П. проявявал
заинтересованост относно поведението и развитието на детето. Детето е
емоционално привързано към лицата, които полагат грижи за него. В. И.И. се
отглежда от дядото по майчина линия(повече от една година) и в този смисъл към
момента била осигурена стабилност. По данни на В.И.П. детето пита за баща си,
радва се, когато майка му се прибере и се натъжава когато тя замине. Последната
лична среща между бащата и детето е била през м.юли.2019г. Бащата не търсел
детето и не предоставял средства за издръжка и не проявява заинтересованост
относно нуждите му. Дядото В.И.П. заявява, че майката поддържа ежедневен
контакт с детето чрез видеовръзка. Потребностите на В. И.И. се задоволяват
адекватно, осигурено е необходимото за неговото израстване и развитие. Не са
установени нарушения на правата на детето и не е предприемана мярка за закрила
съгласно Закона за закрила на детето. То се отглежда в семейна среда, за него
се полагат необходимите грижи, към момента няма констатиран риск от увреждане
на психическото, физическото, нравствено или умственото му развитие.
Чрез МСС България е изискано и прието писмено
становище /доклад/ от съответните социални служби в Кр.Великобритания, свързани
с осигуряване закрилата и защитата на интересите на детето в семейството, по
местоживеенето на ищцата А.В.П.. Според
социалния доклад ищцата П. живее сама в апартамент(две спални, баня, кухня и
всекидневна под наем) в новостроящ се квартал в на 10min. разстояние с автомобил
до гр.Рексъм и на 30min. – до гр.Честър
Кр.Великобритания. „Апартаментът изглеждал чист и не много, но добре обзаведен
и напълно подходящ за семеен живот.
Пространството около блока с апартаменти е новопостроено и изглеждало
сравнително добра и чиста зона. Ищцата
работела на четири дванадесетчасови смени
на седмица във завода Томлинсън Дайърис(от 17месеца), като
„машинен оператор“. Често работела извън работно време, за да получава
допълнително възнаграждение. Била
представена и препоръка от работодателя и. Майката получавала около 19000
британски паунда на година(приблизително 1667 британски паунда на месец) като
основна заплата с допълнителни суми за извънреден труд. Наемът на жилището бил
495 британски паунда на месец. Твърденията са, че майката плащала и всички разходи
за дрехи на детето, както и всички
разноски, свързани с него, докато детето
живее при нейния баща. На всеки два месеца се връщала в България да види
детето си. Намеренията били детето В. да
започне училище в Обединеното Кралство през учебната
2020г./2021г.(м.септември), когато той ще навърши 5 години. Не били правени
проучвания кое училище би било най-добро или дали местните училища се
претоварени. Имало българско неделно училище в гр.Честър, което В. можел да
посещава, за да поддържа своя български език и своите познания за българската
култура(децата могат да посещават българското училище след като навършат шест
години). В Обединеното Кралство има шест училищни ваканции всяка година: дълга
шест седмична ваканция през лятото; две седмици на Коледа и две седмици на
Великден. Допълнително имало междусрочни ваканции от една седмица през
м.октомври, м.Февруари и м.май. За местните училища, следвало да бъдат подадени
документи през м.януари на годината, в която ще се обучава детето и след като има
постоянен адрес в района. Имало вероятност
детето В. да има нужда от допълнителна помощ и обучение първоначално,
които да му помогнат да се адаптира към живота в Англия и да се научи да говори
английски език. Според социалния работник, изготвил становището-доклад майката се представила като напълно посветена
на своя син с желание да му даде най-добрите възможни предимства в живота. Не
били идентифицирани никакви рискове за детето В., свързани с преместването му в
Обединеното Кралство.
От страна на ищцата са ангажирани гласни
доказателства. Св.К.Г.В.твърди, че бил станал очевидец на грубо отношение на
ответника към ищцата, вследствие на негова ревност(на различни сцени на ревност
е присъствало и детето). На свидетеля
била известна пристрастеността на ответника към хазарта, като задлъжнял към много хора, което породило и финансовите проблеми. И двамата родители
заминали за Кр.Великобритания през 2017г.
От лятото на 2018г. родителите се
разделили. Разбрал, че ищцата работела
като „машинен оператор“ в млекопреработвателно предприятие. На всеки
три-четири месеца се прибирала в Р.България. За детето в България полагали
грижи дядото по майчина линия и прабабата на детето, като създали отлични
условия. Св.В. Ил.П.(баща на ищцата А.П.) твърди, че се грижи за детето от
м.октомври.2017г. В помощ били прабабата по майчина линия и
братът на ищцата. Заявява, че след като заминали за Кр.Великобритания бащата
рядко се обаждал да се интересува за
детето(предимно по Viber). Тъй като
бащата задлъжнял на много хора с пари,
не искал да се прибира в гр.Л.. Свидетелят
счита, че майката би осигурила прекрасни условия за детето. Потвърждава, че работела като „машинен оператор“ в
млекопреработвателно предприятие и изкарвала по 500паунда на седмица, от които
70-80 паунда – за наем на жилището. На три–четири месеца майката се прибирала в
България. Контактували по Internet. Свидетелят счита, че детето било много
привързано към майка си. Показанията на свидетелите, доведени от ищцовата страна са
в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за
живота на страните факти, които в по-голямата си част не са били обект на
личните им възприятия, а се явяват опосредени от възприятията на ищцата и
инициирани от заетата от тях позиция по делото, но въпреки известната
тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), съдът констатира относимост на
същите към предмета на делото.
Установи
се, че е издаден от страна на мл.ПИ в
участък гр.Л. при РУМВР гр.Г.Оряховица АУАН№1201/07.10.2019г.(лист 161 от
делото) против А.В.П., за това, че
същата „е заявила в сградата на участък гр.Л. при РУМВР гр.Г.Оряховица,
че като гражданин на Р.България не е
изпълнил задължението си да положи грижи
за опазване на български документ за самоличност „паспорт“ на малолетния си син В. И.И., като е загубила
документа преди шест месеца“ – нарушение на чл.7 от ЗБЛД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да
се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така
и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и
задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При
разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на
родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши
спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването
на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в
брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак,
какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт
временното им съжителство имат роден син В. И.И. с ЕГН**********, а от м.юли.2018г.
родителите се разделят, като на практика майката и бащата остават да живеят
в Кр.Великобритания, а детето остава(поне понастоящем в Р.България). При
разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат
решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно
цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко
интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1
от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен
ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът,
при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще
живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му
ще налагат това.
Трайното
местопребиваване на родителите в държава
от Европейския съюз и съответно на детето в Р.България, като държава част от
Европейския съюз определя наличието на международен елемент при разглеждане на отношенията
за родителските права/и свързаните с тях/ в приложението на Регламент(ЕО)№2201/2003г.
на СЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност. Съгласно чл.7 т.2
от на Регламент (ЕО)№2201/2003г. на СЕС,
терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи
се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или
юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение,
имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на
родителски права и правото на лични отношения с детето. Исканията по чл.127
ал.2 от СК и чл.127а ал.2 от СК включват
произнасяне, както по отношение на упражняване на родителските права, така и
правата на лични отношения и в този смисъл попадат в обхвата на делата за
родителска отговорност. Съгласно чл.8 от Регламент(ЕО)№2201/2003г. на СЕС съдилищата
на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-
членка по времето, когато съдът е сезиран. Обичайното местопребиваване по
смисъла на чл.8 §.1 от Регламент(ЕО)№2201/2003 е определено също според
дадените в решенията по дело С-523/07, дело С-403/09, дело С-296/10 разяснения.
То е на мястото, където е центърът на неговите интереси, като се държи сметка
за всички релевантни фактически обстоятелства, и по-специално за
продължителността и редовността на пребиваването и за семейните и социалните
връзки, като престоят не е необходимо да бъде непрекъснат. От значение за
социалната интеграция са, както владеене на езика, но още и обстоятелства като
посещаване на училище, приятели, занимания през свободното време. По силата на
чл.5 ал.4 от Конституцията на Р.България, посочените регламенти имат директно
действие и се ползват с приоритет пред вътрешното ни законодателство, поради
което при преценката за компетентността на българския съд приложение намират
посочените в тях правила. Понастоящем детето е регистрирано в Р.България(посещава
детско заведение за предучилищно обучение и е социално интегрирано). От своя страна, родителите на
детето(предоставени доказателства има за местонахождението на майката) са с
местонахождение Кр.Великобритания. Бащата не е приел нито изрично, нито с
конклудентни действия компетентността на българския съд, така, че не са налице
предпоставките по чл.9 ал.2 от Регламент(ЕО)№2201/2003г. на СЕС. Окончателното
уреждането на отношенията на Кр.Великобритания с Европейския съюз след
предстоящото отделяне по реда на чл.50 от
от Договора за Европейския съюз(ДЕС), не е факт и няма как да бъде даден
отговор от Съда на ЕС на поставения въпрос във връзка с чл.47 §.1 от Хартата на
основните права на ЕС, а и несъмнено в случая от значение са установените факти
и приложимото право по случая към настоящия момент. В този смисъл компетентен по предявените
искове по: чл.127 ал.2 от СК, чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; чл.127a от СК
ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД е компетентен българският съд.
При безспорно
установената фактическа обстановка майката А.В.П. е предявила иск по чл.127
ал.2 от СК – детето В. И.И. да бъде оставен при нея за отглеждане и възпитание,
т.е. тя да упражнява родителските права. За това определяне са от значение не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. На първо място – това са родителските качества, имащи най-голямо
значение за правилното отглеждане и възпитание на децата. От значение за
определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права са
образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на
отделния родител. На второ място това са
грижите и отношението на родителите към детето - личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането и възпитанието им.
Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна
предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето.
След
раздялата между двамата родители, на практика грижите по отношение на
малолетното дете се полагат от майката и съответно от дядото на детето по
майчина линия. Обективно бащата понастоящем се е дистанцирал от детето и
неговата майка и не поддържа каквито и
да било контакти с тях. Детето е емоционално привързано към лицата, които
полагат грижи за него. Потребностите на детето се задоволяват адекватно,
осигурено е необходимото за неговото израстване и развитие(според свидетелските
показания и социалния доклад от Отдел „Закрила на детето” при Д“СП” гр.Г.Оряховица). Детето се отглежда в
семейна среда, за него се полагат необходимите грижи, към момента няма
констатиран риск от увреждане на психическото, физическото, нравствено или
умственото му развитие.
Липсват
доказателства по делото, които да „оправдаят“ до някаква степен изоставянето на
детето от страна на бащата и да установят, че това поведение на родителя е било
провокирано от някакви извънредни обстоятелства с по-голям приоритет от живота
и здравето им. Събраните гласни и писмени доказателства, включително социалните
доклади, установяват, че майката ежедневно осъществявала контакти с детето,
през времето на пребиваването си в Кр.Великобритания. Единствено майката осъществява финансовата
издръжка на детето. Според писменото становище/доклад/ от съответните социални
служби в Кр.Великобритания, майката живее в жилище-апартаментът(добре
обзаведено и напълно подходящо за семеен
живот). С други думи, майката разполага
с дом, също съобразен с нуждите на детето и с подходяща локация с оглед
намиращите се в близост учебни заведения. Установено е, че майката има
финансова обезпеченост(работи на четири дванадесетчасови смени на седмица, а и в извънработно време, за да
получава допълнително възнаграждение, за което била представена и препоръка от
работодателя и. Според социалния работник, изготвил становището-доклад, майката
се представила като напълно посветена на своя син с желание да му даде най-добрите
възможни предимства в живота. Не били идентифицирани никакви рискове за детето В.
И.И., свързани с преместването му в Обединеното Кралство.
Съдът
намира, че майката би осигурила по-добра грижа за детето В. И.И., kaкто и може
да разчита при отглеждане на детето на помощ от своите родители. Майката е
последователна в желанието и намерението си да отглежда детето. Такива изводи
не биха могли да бъдат направени по отношение на другия родител, който
непрекъснато променял местоживеенето си и при липса на трудова заетост и доходи, което води
до логичния извод за невъзможност от негова страна да създаде на този етап от
развитието на детето сигурна, стабилна и спокойна среда за неговото отглеждане.
В т.IIж от Постановление№1/12.11.1974г. по гр.дело№3/1974г. на ПВС е
предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина
грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда. Тъй като в случая детето е на
три години(безспорно - ниска възраст), то съдът следва да отчете(при липса на
доказани контрааргументи), че майката е по-пригодна да отглежда детето. По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че майката притежава
достатъчен родителски капацитет и способност да отглежда и възпитава своите вече
пораснали деца. Не се установява по делото тя да не разполага с възпитателски
качества или морални такива, които да са несъвместими с предоставяне
упражняването на родителските права. Доказано е демонстрирала последователност в
загрижеността си спрямо детето и адекватност в поведението си, съобразявайки го
с интересите на детето, поради което се явява по-пригодния родител на този етап
от развитието и възпитанието им. Изложените по-горе обстоятелства попадащи в
критерия “интерес на детето”, основен в настоящия казус, мотивират съда да
приеме, че в интерес на детето В. И.И. е
да живее при своята майка А.В.П. тя да упражнява родителските права върху него.
Посочването на административния адрес на майката не е елемент от съдебното
решение, тъй като той е променлива величина и е въпрос по изпълнението на
решението. Този адрес може да е постоянният адрес на майката или настоящият
такъв. Изключително нейно задължение при изпълнение на решението е посочването
на адреса, от който ще става вземането и връщането на детето и неизпълнението
на това задължение е обвързано със съответните негативни последици за нея.
В тази
връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между бащата И.И.И. и детето В. И.И.. От една
страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга –
да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните
отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето,
както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка бащата и детето.
При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при
когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите
на детето и особеностите на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето
са неразделни части от поддържането на лични отношения, като тези мерки,
уреждащи личните отношения между детето и родителя, който не упражнява
родителските права, винаги следва да са конкретни и по начин, по който няма да
е предпоставка за бъдещи конфликти между родителите и да улесняват правилните
отношения на детето и с двамата родители(Решение по гр.дело№1879/1971г. -
IIг.о. ВС, Решение по гр.дело№28/1972г. - IIг.о. ВС; Решение№18/02.02.2016г. по гр.дело№250/2015г.
- IIIг.о. ВКС). Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на
детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението
му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към
детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават
тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за
правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда.
Съдът не е обвързан от посочените в молбата, респ. в отговора режим на лични контакти и исканията на
родителите, но следва да съобрази определящо конкретните интересите на детето,
основано на общите принципи на всестранна закрила правата и интересите на детето. Съдебна практика при определяне на
режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя,
който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне
два пъти месечно, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде
възможност и за приспиване на детето в
определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани
съобразно различни обективни и субективни критерии. Установи се, че бащата се е
дезинтересирал от задълженията си на родител за един продължителен период от
време. Същият не подържа никакви контакти с детето. Понастоящем бащата се е
устроил в Кр.Великобритания, без обаче
да са налице конкретни данни за неговото местонахождение и условия на живот. В тази връзка съдът намира за
уместно и в интерес на детето режимът на
лични контакти и отношения между бащата и детето да бъде сравнително по-рестриктивен за един
непродължителен период. С оглед обстоятелството, че към момента детето е в
ниска възраст(от 3 години), при която е
невъзможно да му се обясни задължителният характер на постановените мерки за
лични отношения, както и с
необходимостта постепенно да се изгради
доверие и привързаност на детето към
своя баща, който до момента не е участвал активно в живота му(най-вече заради
затруднената комуникация между родителите), то
първоначално, режимът на лични контакти следва да бъде без преспиване на
детето в дома на бащата(поне в продължение на първите шест месеца). Съдът
намира, че е в интерес на детето да поддържа регулярен контакт с баща си, за
което следва да съдейства и майката, която по никакъв начин не трябва да
допуска детето да се отчуждава от своя баща, така и за да може да се изгради
емоционалната и доверителна връзка между тях. Съдът счита, че на
всеки от родителите следва да се даде възможност да празнува коледните и новогодишните празници със своето дете. На
бащата следва да бъде дадена възможност да празнува заедно с детето рождения му
ден. Съдът намира за
най-подходящ следния режим на лични контакти между детето и бащата И.И.И.: -бащата
да се среща с детето от 10h00min. до 18h00min. всяка първа и трета събота от
месеца, като го взема и връща от дома на майката(от/на адреса му на
местоживеене), като през първите шест
месеца(след влизане в сила на решението
по гр.дело№2453/2018г. на ГОРС) личните контакти между бащата и детето да се
осъществяват в присъствието на майката(или определено от майката лице, с което
детето е привикнало и в присъствието на което се чувства спокойно и сигурно), с
оглед ниската възраст на детето; да го взема при себе си за десет дни през
лятото(през месец август), когато майката не е в платен годишен отпуск;
почивните и празнични дни по Коледните празници(през четните години) и
Новогодишните празници(през нечетните години), както и да присъства на рождения
ден на детето 23 юли. Развитието на детето следва да се извършва при грижата,
подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всеки един от тях, в името на
благополучието на детето, трябва да съдейства то да живее доколкото е възможно,
най-близко до семейната среда, като му внушава уважение и респект и към двамата
родители. При осъществяване на личните отношения родителят трябва да действа
възпитателно върху детето и в същото време да не нарушава неговия режим на отглеждане,
почивка, здраве и спокойствието му.
Ответникът
И.И.И. е баща на детето В. И.И. и с
оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали
същият е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според
чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства
за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето с оглед възрастта си е
дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено
имущество/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от
родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Също така, нуждите
на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и
обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или
който иска да поддържа. При определяне
размера на издръжката съдът следва да
вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането
и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в
паричен еквивалент. Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира,
същият за основателен /по реда на чл.162
от ГПК/ до размер на
140.00лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба до
настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.143 ал.2 СК - родителите дължат
издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от това дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си/, както и утвърденото положение в трайната съдебна
практика/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. От Постановленията на Пленума на
ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и
към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при
преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е
трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено обществено значимо
заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова
дейност. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от
ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Съгласно ПМС№320/20.12.2018г., считано от
01.01.2019г. размерът на минималната
работна заплата е 560.00лв. и на
минималната часова работна заплата 3.37лв. при нормална продължителност на
работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Така определената издръжка е малко над минимално
регламентирания размер и не би следвало да
постави в невъзможност ответникът да задоволява собствените си нужди и
да изпълнява задълженията си за издръжка(впрочем, по делото не се ангажираха
доказателства относно месечните доходи на ответника). Няма данни ответникът да
има друго непълнолетно дете, за което да е нужно да осигурява издръжка.
Съгласно установената практика, следва да се презюмира, че бащата по никакъв
начин не е възпрепятстван обективно да получава минимален доход. Същият е
избрал Кр.Великобритания за място на
обичайно пребиваване и след като е направил този избор, то следва да се
презюмира, че същият не е възпрепятстван да получава минимален доход за тази
държава от 1453.28€/месец по данни на Евростат или 8,21£/h по данни от
правителствен сайт на Кр.Великобритания(https://www.gov.uk/national-minimum-wage-rates).
Дори и да не е в състояние съдът да изчисли с абсолютна точност минималния
доход, който би могъл да получава като европейски гражданин обичайно пребиваващ
във Кр.Великобритания, то се налага
извод за значително завишен стандарт, спрямо такъв в Р.България и издръжка в
размер на 140.00лв. в никакъв случай не би била в размер извън възможностите
му.
С оглед
осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и неотложни нужди и
във връзка с характера на вноските по
издръжка – периодични плащания, според
чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая настоящата инстанция следва да уважи
претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от
датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
В случая с
чл.127а ал.2 от СК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно
пътуване на децата в чужбина и то във
връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД и чл.76 т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД,
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните
родители, настойници или попечители, които
изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го
документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е.
заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите,
освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно
разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие
на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия
родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД
може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които
нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. В случая не може да
бъде постигнато такова съгласие между родителите. За предявяването на този иск
не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да
пътува в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и
невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането
на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в
Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на
Р.България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право
може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност,
народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете има право
на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека/,
провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото събрание на ООН(право на
отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както и правото да
обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си/чл.29 от
Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на познание/образование/ в
най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването на правото на свободно
придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да бъде упражнено
самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез изискването за родителска
преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II
oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите
родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения,
които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и
свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази
Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата
на основните права на Европейския съюз, според която, при всички действия,
които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на
децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
Както бе
установено в процеса, ищцата се е установила и живее в Кр.Великобритания от
няколко години. Детето към настоящия момент се намира в Р.България и не може да
види родителите си(при положение, че и
двамата не пребивават на територията на Р.България), тъй
като без съгласие от бащата и без
наличен паспорт не би могло да посети Кр.Великобритания. Причина за това
е и фактът, че бащата не се интересува от детето си и без посочване и
аргументиране на каквато и да било основателна причина не е дал изискуемото
разрешение за пътуване на детето в чужбина и за издаването на паспорт. Установено
е в същото време, че бащата не полага грижи за
детето, не е поел ангажимент за издръжката, образованието и отглеждането
му, в т.ч. не поддържа контакти с майката и с децата. Целта на закона е и да
защити в максимална степен правата и интересите на детето и да ограничи
възможностите за злоупотреба с права му, с оглед възрастта му и превенция срещу
неправомерни актове срещу него. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице
нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на детето при
пътувания заедно с неговата майка, респ. придружено от лица упълномощени от
майката до Кр.Великобритания и страни-членки на Европейският съюз. Засега това
не са места на размирици и в които временно не е препоръчително пътуване по
различни причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността
на гражданите. При това положение, съдът счита, че е изключително в интерес на
детето да му бъде разрешено да пътува в чужбина - конкретно до Кр.Великобритания
и страни-членки на Европейският съюз
заедно със своята майка или упълномощено от нея лице, но в същото време
ще има възможност да се връща в родната си страна и да осъществява пълноценни
контакти с роднините си тук. По този начин ще бъде обезпечена възможността на
детето да не прекъсва връзката с родината си.
Според чл.33 ал.1 от ЗБЛД, издаването на паспорт е
необходима предпоставка за упражняване на признатото от закона право на детето
да пътува извън страната. Издаването на задграничен паспорт/или друг заместващ
документ без съмнение е в интерес на детето и е съобразено с неговите нужди. Твърденията
на майката на детето пред органите на МВР
за изгубване на документа-паспорт са във връзка издаване на нов такъв документ за самоличност
и с оглед целите на настоящото
производство. Представеният АУАН инициира едва началото на
административно-наказателно производство. В случая, обаче, следва да се
съобрази безспорно установеният по делото факт, произтичащ и от твърденията на
ответната страна(ведно с приложеното доказателство по делото – лист 49), че
детето В. И.И.. притежава издаден и валиден паспорт за преминаване на
държавната граница и пребиваване в чужбина, по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 от ЗБЛД (според чл.36 ал.1 от ЗБЛД,
паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години, а
детето е родено през 2016г.). Видно от представения от ответника заверен препис
от страница от този документ за самоличност(лист 49), паспортът е с дата на
валидност 25.07.2023г. При безспорно
установен факт, че документът се намира у другия родител, майката е следвало да
избере друг способ на защита(сезиране на МВР и/или Прокуратурата), но не може
да се ползва от реда по чл.127а ал.2 от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД, тъй като същият
в конкретния случай е неприложим. Исковата претенция е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, поради отсъствие на абсолютна положителна
процесуална предпоставка, каквато представлява наличието на правен интерес.
По отношение
на срока, за който да бъде дадено разрешението на детето за пътуване извън
страната ищцата е направила искане разрешението да е за неопределен период от
време. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение№1/03.07.2017г. по
тълк.дело№1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК, пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на
същото тълкувателно решение се приема, че при пътуване на детето в чужбина на
екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни
прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за
искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето,
съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на дори краткосрочно
пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото
на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална(още
повече, че обичайното местопребиваване на бащата е също в Кр.Великобритания), а
дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият
родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Искането за
даване на липсващото съгласие на бащата,
детето да напуска пределите на Р.България, придружено от майката или
упълномощено от нея лице до навършване на пълнолетие е принципно житейски
неудачен. В конкретния случай, периодът до навършване на пълнолетието е близо петнадесет години и е налице значителна вероятност за промяна в релевантните за
пътуванията на детето в чужбина обстоятелства, респ. налице е сравнително
голяма вероятност за злепоставяне интересите на детето през този период от
време. Освен това малолетните са недееспособни
- те не биха могли да формират и изявяват правно-валидна воля, вкл. и за
пътуване в чужбина, като за това е необходимо съгласието и на двамата им
родители, респ. заместващото съгласието на единия от тях, разрешение от съда(чл.127а
от СК ввр чл.3 от ЗЛС). Даване на такова разрешение(без никакви други
ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето), в много по-редки
случаи - в зависимост от преценката на конкретните обстоятелства, ще е в
интерес и на малолетно дете, което поне
е навършило 10-годишна възраст. Понастоящем,
ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след
изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за пътуване
без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по
чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на
пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на детето, без да е изтекъл
продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен
срок е налице възможност и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. Предвид
изложеното, при съобразяване спецификата на конкретния случай, съдът намира, че
следва да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на
детето, придружено от майката, извън страната за неограничен брой пътувания,
през определен период от време до определена държава - Кр.Великобритания и страни-членки на
Европейския съюз, за срок от три години(достигане на училищна
възраст от страна на детето и навлизане в следващ важен етап от житейското си
развитие), считано от датата на влизане в сила на решението. Съдът счита, че така даденото
разрешение за пътуване не би нарушило правата на бащата за осъществяване на
режима му на лични контакти с детето. Все пак следва да се отбележи, че бащата
разполага с друг ред за изпълнение на съдебния акт, с който посочения режим на
лични отношения е бил определен, като по делото липсват каквито и да е
доказателства, както за соченото неизпълнение на същия, така и за конкретни,
предприети от ответника действия за неговото привеждане в изпълнение. Следва да
се отбележи, че при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се иска от
съда такова разрешение на основание чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Следва да се
отбележи, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна
администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на
страните(напр. промяна на упражняването на родителските права по отношение на
малолетни/непълнолетни деца, на тяхното местоживеене и на режима на личните
отношения между родители и деца, промяна
на ползването на съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от
упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението,
което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона
критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези
въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на присъдено
нещо. Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се
отнасят за решаване от съда(настоящото производство е двустранно и спорно),
въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила
за присъждане на разноски в исковото производство, като това важи за всички инстанции/Определение№18/07.01.2014г.
по ч.гр.дeлo№3859/2013г. - ІІІг.о. ВКС; Определение№306/04.09.2017г. по
ч.гр.дело№2722/2017г. - ІІІг.о. ВКС; Определение№162/02.04.2019г. по
ч.гр.дело№2377/2018г. - ІVг.о. ВКС; Определение№359/08.10.2019г.
по гр.дeло№2906/2019г. - ІVг.о. ВКС. Няма правна норма указваща на съда да не
присъжда разноски между страните, още повече, че разпоредбата на чл.78 от ГПК е
приложима, както в исковия процес, така и по отношение на особените съдебни
производства. Същевременно следва да се
посочи и това, че характер на спорна съдебна администрация има производството
по предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на
лични контакти на другия родител с малолетното дете , но не и това по иска за
присъждане на издръжка , какъвто в случая е предявен(„Българско гражданско
процесуално право” - IX преработено и допълнено издание, изд.„С.” §.122 „Брачен
процес” стр.702-стр.703).
В настоящия случай разноските представляват
адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на
процесуалния представител на ищеца(според договора за правна защита и
съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение
в размер на 800.00лв.(400.00лв.+400.00лв.) е изплатено - т.1 от Тълкувателно
решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по тарифата за
ДТССГПК – 60.00лв., разноски за извършени преводи на документи - 189.00лв.(с
приложени квитанция№389/27.06.2018г. и квитанция№390/23.11.2018г.), разноски за социален доклад от
Кр.Великобритания – 2064.00лв.(преводно нареждане – лист 74 от делото). В т.3
от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по
възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа е правна сложност на делото. В настоящия случай
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.21 Наредба№1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения(за процесуално представителство, защита
и съдействие в производства по Глава IX, Глава X и Глава XI от СК - минималното
възнаграждение е 400.00лв.). Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В случая при предявени два
иска(по чл.127 ал.2 от СК и чл.127а от СК) възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца е 800.00лв. Предвид характера на производството(в т.ч. и
неговата продължителност – шест съдебни заседание), осъществената от
пълномощника на ищцата защита и при поискано
към минимално регламентираното възнаграждение по всички искове(400.00лв.+400.00лв.), то съдът счита,
че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и
същото не следва да бъде намалявано по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В този смисъл,
съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищцата
сумата 3113.00лв., която да бъде заплатена от ответната страна.
При този изход на делото и на основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 201.60лв., съставляваща ДТ по чл.7 от
Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл.127а ал.4 от СК съдът може да допусне
предварително изпълнение на постановеното решение. Основанието по чл.127а ал.4
от СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от основанията
по чл.242 ал.2 от ГПК. Предварително изпълнение на решението по чл.127а ал.4 от СК се допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение,
постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в
чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и
разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина в рамките на определения
от съда срок. Така, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно разрешението,
заместващо съгласието на бащата за пътуванията на детето в чужбина.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА В. И.И. – роден на ***г. в гр.В.Т., с ЕГН**********, с
родители: А.В.П. с ЕГН********** и И.И.И. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята
майка А.В.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг
известен адрес: Кралство Великобритания ........
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху детето В. И.И. с ЕГН**********, - на майката А.В.П. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, с друг известен
адрес: Кралство Великобритания ........
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения и контакти на бащата И.И.И. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, с детето
В. И.И. с ЕГН**********, с адрес: ***, както следва: -бащата да се среща
с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 18h00min., като
го взема и връща от дома на майката(от/на адреса му на местоживеене), като през първите шест месеца(след
влизане в сила на решението по
гр.дело№2453/2018г. на ГОРС) личните
контакти между бащата и детето да се
осъществяват в присъствието на майката(или определено от майката лице, с което
детето е привикнало и в присъствието на което се чувства спокойно и сигурно), с
оглед ниската възраст на детето; -да го
взема при себе си за десет дни през лятото(през месец август), когато майката А.В.П.
не е в платен годишен отпуск; -да го взема при себе си през почивните и
празнични дни по Коледните празници(през четните години) и Новогодишните
празници(през нечетните години); -бащата да присъства на рождения ден на детето
В. И.И. - 23 юли.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАЩА за детето В. И.И. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна
представителка А.В.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг
известен адрес: Кралство Великобритания .......,
месечна издръжка в размер на по 140.00лв./сто и четиридесет лева/, считано от
датата на завеждането на исковата молба – 06.12.2018г. до настъпването на
законни основания за изменението или прекратяването на издръжката.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо СЪГЛАСИЕТО на бащата И.И.И. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, детето В.
И.И. с ЕГН**********, да напуска пределите на Р.България, придружено от своята
майка и законна представителка А.В.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, с друг известен адрес:
Кралство Великобритания ......., или друго упълномощено от майката пълнолетно
лице, до/в Кр.Великобритания, както и до/във всички държави членки на
Европейския съюз, за срок от три години, считано от влизане в законна сила на решението по гр.дело№2453/2018г. по описа
на ГОРС.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ иска от страна на А.В.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, с друг известен адрес:
Кралство Великобритания ......., за даване разрешение да се издаде паспорт за
пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето В. И.И. с ЕГН**********,
представляван от своята майка и законна представителка А.В.П. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг известен адрес: Кралство Великобритания ......., без
да е необходимо съгласието на бащата И.И.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
ОСЪЖДА И.И.И.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.В.П. с постоянен и настоящ адрес:***, с друг
известен адрес: Кралство Великобритания .......,
сумата 3113.00лв./три хиляди сто и тринадесет лева/, представляваща направените
разноски по гр.дело№2453/2018г. на ГОРС.
ОСЪЖДА И.И.И.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, да заплати по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 201.60лв./двеста
и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ върху
иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11
от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта относно разрешението,
заместващо съгласието на бащата за
пътуванията на детето в чужбина.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: