№ 382
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20254400500502 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 ГПК .
С решение на Районен съд Левски №61 от 20.03.2025г., постановено по
гр.д.№347/2024г.по описа на същия съд на основание чл.439 ГПК, вр. чл.124,
ал.1 ГПК е признато за установено, че С. Д. С., ЕГН **********,с адрес:
гр.Л., ул.“Ал. С.“ № *, като наследник на Д. С. Л., ЕГН:********** и М. И. Л.,
ЕГН:**********, б.ж. на гр.Л. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4,
½ от сумата в общ размер на 36 783,65 лева, включваща: 16 890 лв.-
главница; 2 341,33 лева- лихва за забава за периода 24.11.2010г. до
25.10.2011г.; 1073,86 лв. санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до
25.10.2011г., 16 478,46 лв. законна лихва за периода 26.10.2011г. до
17.02.2025г.,предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на действие ОС –
Плевен, поради настъпила погасителна давност.
Със същото решение на Районен съд Левски на основание чл.439 ГПК,
вр.чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено,че П. Д. С.,ЕГН **********, с
адрес: гр.Л., ул.„Л.” №**, като наследник на Д. С. Л., ЕГН:********** и М. И.
Л., ЕГН:**********, б.ж. на гр.Л.,НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4,
1
½ от сумата в общ размер на 36 783,65 лева, включваща: 16 890 лв. -
главница; 2 341,33 лева- лихва за забава за периода 24.11.2010г. до
25.10.2011г.; 1073,86 лв. санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до
25.10.2011г., 16 478,46 лв. законна лихва за периода 26.10.2011г. до
17.02.2025г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на действие ОС –
Плевен, поради настъпила погасителна давност.
С решението на РС Левски на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1,
сграда 15, вх.А, ет.4 е осъдено да заплати на С. Д. С., ЕГН:**********, с
адрес: гр.Л., ул.“Ал. С.“ № *, разноски в общ размер на 1 012,50 лв.
С решението на РС Левски на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1,
сграда 15, вх.А, ет.4 е осъдено да заплати на П. Д. С., ЕГН:**********, с
адрес: гр.Л., ул.„Л.” №**, разноски в общ размер на 1012,50 лв.
Със същото решение на Районен съд Левски на основание чл.38, ал.2 ЗА
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк
– София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4 е осъдено да заплати на адв.Р. Р. от ПлАК,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Левски, ул.“П.К.Яворов“№3, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство в размер на 3592,64 лв. и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по ВЧГД №784/2024г. по описа на ОС – Плевен
в размер на 500 лева.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна
жалба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София ,представлявано от управителя Т.
В. ,чрез главен юрисконсулт М. М.,с която същото се обжалва като
неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон ,както и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила .Изложени са доводи, че изводите на
първоинстанционния съд за погасяване на вземането по давност са
неправилни,с оглед установените по делото факти.Районният съд е приел, че
последното изпълнително действие , годно да прекъсне давността , е от
15.11.2017г.,когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника М. И. Л. - наследодател на ищците.На тази дата е наложен запор на
трудовото възнаграждение и на длъжника Г. О. Г.. Съдът е приел , че след тази
дата , на 27.05.2021 г. е депозирана молба за конституиране на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като взискател по делото , в която е инкорпорирано искане за прилагане
на конкретен способ - запор върху банкова сметка,но това искане не е
прекъснало погасителната давност, тъй като молбата е подадена след влизане
в сила на разпореждането за прекратяване на изпълнителното
2
производство.Съдът е счел,че изпълнителното производство следва да се
счита перемирано на 15.11.2019г., като извършените след това изпълнителни
действия по прекратеното изп. производство не прекъсват
давността.Въззивникът счита,че този извод, е неправилен и противоречи на т.3
от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2023 г.,
съгласно което“ „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция".Дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е
настъпила перемпция в даден момент ,то същата е без правно значение за
прекъсването на давността.В тази насока са изложени подробни
съображения,цитирана е и практика на ВКС.Изложени са доводи,че
депозираната молба за конституиране , входирана на 27.05.2021 г., с искане да
бъде наложен запор върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД е
прекъснала давността.По изп.дело № 61/2012г. липсват данни съдебният
изпълнител да е дал указания на кредитора и те да не са изпълнени, а
изпълнителният лист е приложен по делото.В жалбата въззивникът посочва,че
следва да се съобрази и разпоредбата на чл.3,ал.1,т.2 Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение ,като за периода 13.03.2020г.
до 14.05.2020г.давностните срокове не текат.Сроковете,спрели да текат по
време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването в ДВ,следователно давност не е текла от 13.03.2020г.до
21.05.2020г.Въззивникът счита,че изводът на първоинстанционния съд ,че
процесното везамене е погасено по давност е неоснователен и необоснован.
Решението на РС Левски се обжалва и в частта за разноските,като са изложени
доводи,че съдът не е обсъдил направеното от ответника с отговора на ИМ
възражение за прекомерност с искане за намаляване на адв.възнаграждение по
реда на чл.78,ал.5 ГПК.
Твърди се,че РС Левски неправилно е присъдил адв.възнаграждение за
адвокат Р. в размер на 500лв.за процесуално представителство по въззивно
ч.гр.д.№784/2025г.,че това възнаграждение вече е присъдено от ОС Плевен и
дружеството два пъти е осъдено за тези разноски.
В заключение въззивното дружество моли съда да постанови решение ,с
което да се отмени обжалваното решение на РС Левски и спорът да бъде
пререшен. В условията на евентуалност,в случай,че решението бъде
потвърдено, е направено искане за намаляване на адв.възнаграждение на
пълномощника на въззиваемите на осн.чл.78 ,ал.5 ГПК и присъждане на
възнаграждение в минимален размер .
В съдебното заседание на 17.09.2025г.пред ОС Плевен не се е явил
представител на въззивното дружество.
Въззиваемите С. Д. С. и П. Д. С., чрез своя пълномощник адвокат Р. Р. от
ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето
становище, че въззивната жалба е неоснователна.Изложени са доводи,че
правилно PC-Левски е приел, че последното изпълнително действие, годно да
3
прекъсне давността е от 15.11.2017г.,когато е наложен запор на трудовото
възнаграждение на М. И. Л. и правилно е приел,че изпълнителното
производство е перемирано на 15.11.2019г.РC Левски правилно е приел че
депозираната на 27.05.2021г. молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
конституирането му като взискател по изп. дело, на основание сключен
договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, по силата на който, процесното вземане е цедирано в полза на
ответника, не е валидно изпълнително действие, годно да прекъсне
давността,доколкото длъжниците по делото не са били надлежно уведомени за
извършената цесия.Излагат се доводи,че в молбата е посочена банкова сметка
за превеждане на постъпилите суми и е поискан запор на банкова сметка на
длъжника/длъжниците, без същите да са уточнени,посочена е само банкова
сметка в „Юробанк“ АД,в която никой от въззиваемите няма банкова
сметка.Към този момент те не са били уведомени за цесията, не са били и
конституирани като длъжници по делото,не са представени доказателства за
заплатени такси за образуване на ново изпълнително дело, тъй като
предходното вече е било прекратено от съдебния изпълнител.Правилно PC
Левски е приел, че депозираната на 27.05.2021г. молба от ответника не е
прекъснала погасителната давност и същата е изтекла на 15.11.2022г.В
заключение въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното решение на
РС Левски.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на
осн.чл38,ал.2 ЗА в минималния размер, определен в Наредба 1/2004г.
В съдебното заседание на 17.09.2025г.въззиваемите чрез своя
пълномощник адвокат Р. Р. от ПАК поддържат изложените в отговора
съображения и молят съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено
решението на РС Левски.
Срещу определение на Районен съд Левски №376/23.04.2025г.по реда
на чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София ,
представлявано от управителя Т. В., чрез пълномощника на дружеството
главен юрисконсулт М. М.,с която същото се обжалва като неправилно.
В срока по чл.276,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната
жалба от С. Д. С. и П. Д. С. от гр. Левски, чрез пълномощника им адвокат Р. Р.
от ПАК,в който е взето становище,че частната жалба е неоснователна.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба,както и в
частната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
субективно искове от С. Д. С. и П. Д. С. чрез пълномощника им адвокат Р. Р.
от ПАК срещу “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София с правно основание чл.439
ал.1 ГПК във вр.чл.124,ал.1 ГПК с искане да се признае за установено,че
4
ищците като наследници на починалите длъжници Д. С. Л. и М. И. Л. по
изп.д.№61/2012г.по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755 и район на действие ОС
Плевен не дължат на ответника сумите, предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№61/2012г.,съгласно изпълнителен лист от
27.10.2011г.,издаден от РС Левски по ч.гр.д. №766/2011г.,които
наследодателите са осъдени да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ЕАД,
заместен от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.София,поради погасяване по давност
на вземането на взискателя по изп.дело.С оглед направените уточнения и
влезлите в сила определения относно родовата подсъдност на двата
субективно съединени иска,всеки от ищците претендира недължимост на
сумите по процесното изп.дело,съобразно своя наследствен дял,респ.за ½
ид.ч. от общо дължимата сума в размер на 36 783,65лв., влючваща главница и
лихви.
Така предявените искове са допустими.Ищците като наследници на
починалите длъжници в изпълнителното производство имат интерес да
установят,че не дължат сумите по изпълнителния лист.В конкретния случай
правният интерес произтича от твърдението,че след издаване на
изпълнителния лист срещу длъжниците,с изтичане на давностния срок,
вземането на взискателя е погасено.
Безспорно по делото е,че ищците С. Д. С. и П. Д. С. са наследници на
М. И. Л. ,починала на 19.11.2021г.и на Д. С. Л., починал на
20.06.2023г.,съответно син и дъщеря на наследодателите.
От приложеното заверено копие на изп. дело №61/2012 по описа на
ЧСИ П. Д.,рег.№755 КЧСИ, район на действие ОС Плевен, се установява,че
същото е образувано на 06.03.2012г.по молба на взискателя „Банка ДСК“ЕАД
и на основание изпълнителен лист от 27.10.2011г.,издаден от Районен съд
Левски по ч.гр.д.766/2011г. по описа на същия съд,въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №96/27.10.2011г. Съгласно
изпълнителния лист М. И. Л., Д. С. Л., Д. И. Д. и Г. О. Г. са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ЕАД следните суми: 16 890 лв.
- главница, 2 341,33 лв. - лихва за забава за периода 24.11.2010г. - 25.10.2011г.,
1073,86 лв. - санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г.,
законната лихва от 26.10.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата
412,30 лв.деловодни разноски и сумата 653лв. юрисконсултско
възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнително дело като способ
за изпълнение са посочени опис, оценка и публична продан на личното
движимо и недвижимо имущество на длъжниците. Поискан е запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Д. И. Д.. Длъжниците са получили
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П. Д.,както следва:Д. С. Д. и М. И.
Л. - на 14.03.2012г.,Д. И. Д. - на 15.03.2012г.и Г. О. Г. - на 20.03.2012г.
Поканите за доброволно изпълнение са връчени ведно със заповедта за
изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, на основание
чл.418, ал.5 ГПК (в приложимата му редакция ДВ, бр.100, в сила от
5
21.12.2010г.
Със запорно съобщение от 09.03.2012г.до СОУ „Крум Попов
„гр.Левски /л.15/,получено на 15.03.2012г./л.25/е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Д. И. Д..Видно от отбелязването върху изп.лист
са правени удръжки и са постъпвали суми по изп. дело, изплащани от ЧСИ на
взискателя.Последното плащане на суми,въз основа на наложения запор е от
21.07.2016г.От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ
Маргарита Давидова по назначената счетоводна експертиза се установява,че в
периода 14.05.2012гдо 21.07.2016г.са направени 47 плащания с общ размер 10
278,44лв.,като последното плащане е направено на 21.07.2016г.от ЧСИ към
ОТП Факторинг България в размер на 199,30лв.
На 24.03.2014г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирана
молба до ЧСИ П. Д./л.70/ за конституиране на дружеството като взискател по
изп.д.№61/2012г.,въз основа на сключен договор за цесия между „ОТП
Факторинг България“ ЕАД и „Банка ДСК“АД от 17.09.2012г.,включващ и
вземането срещу солидарните длъжници М. И. Л.,Д. С. Л.,Г. О. Г. и Д. И. Д..С
резолюция от същата дата на ЧСИ „ОТП Факторинг България“ЕАД е
конституиран като взискател по изп.дело.
На 07.11.2017г.от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
депозирана молба до ЧСИ с искане за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжниците Д. С. Л. и Д. И. Д. в „Банка ДСК“,както и да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. И. Л./л.118/.
Със запорни съобщения от 15.11.2017г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника М. И. Л./л.119/ и наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Г. О. Г./л.121/.
На 15.11.2017г.по изпълнителното дело са входирани писмени
възражения от длъжниците Д. С. Л., Г. О. Г., М. И. Л. за изтекла погасителна
давност и искания да се прекрати образуваното изп.дело/л.123 -126/.
С изрични съобщения от 23.11.2017г.ЧСИ е уведомил длъжниците и
взискателя,че производството по изп.дело №61/2012г.е прекратено на
осн.чл.433 ГПК/л.126-132/.На 05.12.2017г. от взискателя „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е депозирана жалба срещу прекратяване на изпълнителното
производство.Същата е оставена без движение от съдебния изпълнител,с
дадени указания за внасяне на съответната ДТ ,като взискателят е получил
съобщението за оставяне жалбата без движение на 13.12.2017г./л.166/.
Нередовностите по жалбата не са отстранени и същата не е изпратена за
разглеждане на ОС Плевен.
Видно от изп.дело, на 27.05.2021г.е депозирана молба от ответника
„ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София /л.167/ с искане на основание чл.429 ГПК да
бъде конституиран като взискател по изп.д. на основание сключен договор за
цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по
силата на който процесното вземане е цедирано в полза на ответника. Към
6
молбата е представен договор за цесия от 21.10.2020г.,пълномощно с което
цедента „ОТП Факторинг България“ ЕАД е упълномощил цесионера „ЕОС
Матрикс“ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия,потвърждение
за извършената цесия,обратна разписка,съгласно която на длъжника М. И. Л. е
връчено уведомление за цесия,получено на 08.12.2020г.
С молбата от 27.05.2021г. депоздирана от „ЕОС Матрикс“ЕООД е
направено искане да бъде наложен запор върху банковата сметка на
длъжника/длъжниците в „Юробанк“АД.
На 20.02.2024г. е входирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
уточнение на актуалния размер на дълга,с която не са поискани нови изп.
действия.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява ,че по процесното изп.д.№61/2012г. са извършени
общо 47 плащания за периода от 14.05.2012г. до 21.07.2016г. с общ размер
10278,44лв.,заплатени са такси и разноски към Банка ДСК и ОТП Факторинг
България в размер на 1692,30лв., такси към ЧСИ в размер на 1089,04лв. и
лихва с общ размер 7497,10лв.На 21.10.2020г. вземанията на ОТП Факторинг
България по изп. дело №61/2012г. се прехвърлят към „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Към 17.02.2025г./датата на изготвяне на заключението/ задълженията по изп.
дело №61/2012г. на ЧСИ П. Д. са следните: главница – 16 890,00лв.; лихва за
забава – 2 341,33лв.,за периода от 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; санкционираща
лихва - 1073,86лв. за периода от 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; законна лихва –
16 478,46лв. за периода от 26.10.2011г. до 17.02.2025г. Общо задължението по
изп. дело №61/2012 по описа на ЧСИ П. Д. е в размер на 36 783,65 лв.
С оглед актуалния размер на задължението,ищците са направили
изменение на предявените искове,допуснато от съда на основание чл.214 ал.1
ГПК ,като претенцията по двата иска е да се признае за установено ,че всеки
от ищците С. Д. С. и П. Д. С. ,като наследници на Д. С. Л. и М. И.
Л.,длъжници по изп.д.№61/2012г.по описа на ЧСИ П. Д. не дължи на
ответника“ЕОС Матрикс“ЕООД 1 / 2 от сумата в общ размер
36 783,65лв.,вкл.главница и лихви за посочените периоди.
При така изяснената фактическа обстановка,правилни са изводите на
РС Левски ,че вземането,предмет на изп.лист се погасява с 5-годишна давност,
съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД,която разпоредба е приложима и за вземане по
заповед за изпълнение,в случая по чл.417 ГПК,която е влязла в сила ,тъй като
длъжниците не са подали възражение срещу нея и не се е развило исково
производство.Категорична и непротиворечива е съдебната практика,че
чл.117,ал.2 ЗЗД се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение,каквато е и
конкретната хипотеза. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане
съществува-решение на ВКС № 587 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 274/2023 г., IV
г. о., ГК,решение на ВКС №3/04.02.2022г.по гр.д.№1722/2021г., IV г.о. и много
7
други. 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима както за
вземането за главницата,така и за вземането за лихвите по процесня договор за
банков кредит от 23.11.2010 г.,тъй като е установено със заповедта за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК , която при влизането й в сила има
сходни последици с влязлото в сила осъдително решение за вземането.В този
смисъл е и практиката на ВКС-решение № 50012 от 20.11.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 4514/2021 г., IV г. о.
Съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.В т.10 от ТР №2/26.06.
2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.е прието,че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н.В
мотивите към т.10 на ТР е възприето становището ,че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие , изграждащо съответния способ,независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ.Посочено
е,че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с всяко действие за
принудително изпълнение. Със същото ТР на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила ППВС №3/1980г., съгласно което погасителната давност не
тече,докато трае изпълнителния процес относно осъществяване на вземането.
Съгласно ТР№3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№3/2020г.
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изп.дела,образувани до приемането на 26.06.2015г.на ТР
№2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.,ОСГТК на ВКС.Видно от мотивите на ТР за
тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015г.от когато е обявено
за загубило сила ППВС №3/1980г.
С оглед дадените разяснения в задължителното за съдилищата ТР се
налага извода,че постановките на ППВС №3/1980г.,съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес,намират
приложение в конкретната хипотеза.За периода от образуване на изп.дело
06.03.2012г.до 26.06.2015г.,когато ППВС №3/18.11.1980г.е отменено, следва да
се съобрази задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с
отмененото ППВС относно приложението на чл.116,б.“в ЗЗД и за този период
не е текла погасителна давност относно вземането,предмет на изп.д.
№61/2012г.по описа на ЧСИ П. Д..Изложените от РС Левски съображения за
изп.действия, прекъсващи давността в периода от образуване на изп.дело до
26.06.2015г.не са съобразени с разясненията ,дадени в ТР.Петгодишната
погасителна давност започва да тече след 26.06.2015г.След 26.06.2015г.по
искане на взискателя от ЧСИ са извършени същински изпълнителни действия
8
по смисъла на т.10 от от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
№2/2013г.,прекъсващи давността. До 21.07.2016г.по изп.дело,въз основа на
наложен запор върху трудовото възнаграждение на един от солидарните
длъжници ежемесечно са постъпвали суми,превеждани от ЧСИ на взискателя.
На 15.11.2017г. са наложени запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците М. И. Л. и Г. О. Г.. В случая от 26.06.2015г.до
15.11.2017г.давността по изп.дело многократно е прекъсвана, като всяко от
гореописаните изпълнителни действия прекъсва общата петгодишна давност
по чл.110 ЗЗД за погасяване вземането на взискателя по изп.дело и с всяко от
тези изпълнителни действия започва да тече нова петгодишна давност.
Последното валидно изпълнително действие –запор на трудово
възнаграждение е от 15.11.2017г.,изминал е период повече от 2 години,в който
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и изп.д.
№61/2012г.следва да се счита прекратено по право на осн.чл.433,ал.1т.8 ГПК ,
поради настъпила перемция на 15.11.2019г.,както правилно е приел и РС
Левски. Съдът намира,че извършеното от ЧСИ прекратяване на изп.дело през
2017г.е без правна стойност.Не е издадено надлежно постановление за
прекратяване , не става ясно на коя от хипотезите на чл.433 ГПК се прекратява
изп.дело,а относно направеното от длъжниците възражение за погасяване
вземането по давност,ЧСИ няма правомощията да се произнесе.Длъжникът по
изп.дело не може да се позове на погасяване вземането на кредитора по
давност пред съдия- изпълнителя,а само в исково производство,чрез
предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 във вр.чл.124 ал.1
ГПК,какъвто е предявен и в настоящото производство.
Неправилно първоинстанционният съд е приел,че при настъпила
перемция,новата 5-годишна давност започва да тече от датата на последното
същинско изпълнително действие -15.11.2017г.,когато са наложени запори
върху трудовите възнаграждения на двама от солидарните длъжници.
Въззивната инстанция счита,че новата 5-годишна давност е започнала да тече
от 15.11.2019г.,когато изп.дело се счита прекратено по право,поради
настъпила перемция на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК.Трайна и непротиворечива е
практиката на ВКС,че погасителната давност започва да тече от деня на
осъщественото основание за прекратяване на делото.В този смисъл решение
№ 50011 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021 г., IV г. о.Срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, в който е
настъпила перемпция по изпълнителното дело-решение на ВКС № 50009 от
28.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 503/2022 г., IV г. о., ГК.
Давността е прекъсната с депозираната от въззивника „ЕОС Матрикс“
молба от 24.07.2021г.за конституирането му като взискател по изп.д.като
правоприемник на взискателя -„ОТП Факторинг България“ЕАД,с оглед
сключения договор за цесия между двете дружества,в която е посочен
изпълнителен способ-запор върху банковите сметки на длъжника.Неправилни
са изводите на РС Левски,че извършените действия след датата 15.11.2019г.,
9
когато изп.дело е прекратено поради перемция,не прекъсват давността.Това
становище е в противоречие с т.3 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/04.07.2024г.по
тълк.д. №2/2023г.,с което е прието,че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие,извършено по изп.дело,по което е настъпила
перемция.Трайна е съдебната практика,че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да
приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на
съдебния изпълнител.Когато по изпълнителното дело е направено ново искане
за нов способ ,след като е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Действително,
поради перемпцията съдебният изпълнител е трябвало да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, т.к. старото е прекратено по
право. Новото искане обаче, във всички случаи прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не,
доколкото последният е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
В случая по депозираната от цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД като
правоприемник на предишния взискател молба от 24.07.2021г.липсва каквато
и да е произнасяне от ЧСИ-не са давани указания,че следва да се образува
ново изп.дело,нито за нередовност на молбата,които дружеството да не е
отстранило.Към този момент и двамата наследодатели на ищците Д. Л. и М. Л.
са били живи ,поради което неоснователни са изложените от пълномощника
на въззиваемите възражения,че ищците не са конституирани като длъжници
по изп.д.С молбата е представена обратна разписка,удостоверяваща,че М. Л. е
получила уведомление за извършената цесия на 08.12.2020г./л.181/.В този
смисъл съдът приема,че с молбата,депозирана от въззивника „ЕОС
Матрикс“ЕООД на 24.07.2021г.е прекъсната давността.
Дори да се приеме,че процесната молба от 24.07.2021г.не прекъсва
давността,с оглед гореизложените съображения,от датата на прекратяване на
изп.дело,поради перемция-15.11.2019г.до датата на завеждане на ИМ-
08.03.2024г.не е изтекъл 5годишния давностен срок и вземането не е погасено
по давност.Изтекли са 4 години,3 месеца и 3 седмици.От този период
допълнително следва да се приспадне и времето,в което бе обявено
извънредно положение,поради Covid 19.Съгласно чл.3 т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове,с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти.Съгласно §13 от ПЗР на закона сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение продължават да текат след
10
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".В
този смисъл за времето от 13.03.2020г.до 21.05.2020г.по процесното изп.дело
давност не е текла.
Предявените искове от ищците като наследници на Д. Л. и М. Л. искове
с правно основание чл.439 ал.1 ГПК ,с които се претендира да бъде признато
за установено,че всеки от тях не дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД ½ от
дължимите суми с общ размер от 36 783,65лв.,предмет на изп.дело
№61/2012г.г.по описа на ЧСИ П. Д. ,поради погасяване вземането на
кредитора по давност,са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
След като е стигнал до други правни изводи и е уважил така предявените
искове ,РС Левски е постановил едно неправилно и незаконосъобразно
решение ,което на основание чл.271 ГПК следва да се отмени изцяло,вкл.и в
частта за разноските,а възивната инстанция се произнесе в горния смисъл.
При този изход на процеса и на осн.чл.78,ал.3 ГПК въззиваемите следва
да заплатят на въззивника направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 768,67лв.,внесена ДТ за въззивната и частната жалби.
С оглед отмяната на решението и в частта за разноските и отхвърляне на
исковете,на ищците не следва да се присъждат разноски,съответно на адвокат
Р.Р. не следва да се присъжда адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА и
съответно съдът не следва да се произнася по направеното възражение за
прекомерност на същото по реда на чл.78,ал.5 ГПК.Следва да се отмени и
постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл.248
ГПК.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Районен
съд Левски №61 от 20.03.2025г.,постановено по гр.д.№347/2024г.по описа на
същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.439 ГПК във вр.чл.124,ал.1
ГПК иск от С. Д. С.,ЕГН ********** от гр.Л., ул.“Ал. С.“ № * в качеството
му наследник на Д. С. Л.,поч.на 20.06.2023г.,б.ж.на гр.Левски и на М. И. Л.,
поч.на 19.11.2021г.,б.ж.на гр.Левски срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район
„Младост“,ж.к. „Младост 4“,„Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4,с
който се претендира да бъде признато за установено,че ищецът не дължи на
ответника ,поради погасяване вземането на кредитора по
давност 1 / 2 от сумата в общ размер на 36 783,65
11
лева, включваща:16 890 лв.- главница; 2 341,33 лв. лихва за забава за периода
24.11.2010г. до 25.10.2011г.; 1 073,86 лв. санкционираща лихва за периода
24.11.2010г. до 25.10.2011г., 16 478,46 лв. законна лихва за периода
26.10.2011г. до 17.02.2025г.,предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на действие ОС
Плевен,прекратено поради перемция КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.439 ГПК във вр.чл.124,ал.1 ГПК
иск от П. Д. С.,ЕГН ********** от гр.Левски, ул.„Локомотив”№23, в
качеството й на наследник на Д. С. Л., поч.на 20.06.2023г.,б.ж.на гр.Левски и
на М. И. Л., поч.на 19.11.2021г.,б.ж.на гр.Левски срещу „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София 1766,
район „Младост“,ж.к. „Младост 4“,„Бизнес парк – София“ №1, сграда 15,
вх.А, ет.4,с който се претендира да бъде признато за установено,че ищцата не
дължи на ответника,поради погасяване вземането на кредитора по
давност 1 / 2 от сумата в общ размер на 36 783,65
лева, включваща:16 890 лв.- главница; 2 341,33 лв. лихва за забава за периода
24.11.2010г. до 25.10.2011г.; 1 073,86 лв. санкционираща лихва за периода
24.11.2010г. до 25.10.2011г., 16 478,46 лв. законна лихва за
периода 26.10.2011г. до 17.02.2025г., предмет на принудително изпълнение по
изп. дело №20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на
действие ОС Плевен,прекратено поради перемция КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК С. Д. С., ЕГН ********** от
гр.Л., ул.“Ал. С.“ № * и П. Д. С.,ЕГН ********** от гр.Левски, ул.
„Локомотив”№23 ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 768,67лв.,внесена
ДТ за въззивната и частната жалби.
ОТМЕНЯВА определението на Районен съд Левски по реда на чл.248
ГПК №376/23.04.2025г.,постановено по гр.д.№347/2024г.по описа на същия
съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13