№ 1260
гр. София, 25.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110103664 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД, във
вр. чл. 138 ЗЗД от „Е М“ ЕООД срещу Н. С. М. с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи сумата от 5151,16 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № РК14-04394 от 25.09.2014г., сключен между „С“ ЕАД и В А,
обезпечен с поръчителството на Н. М., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК - 09.05.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023г. по ч.гр.д. № 24655/2023г. по описа на
СРС, 25-ми състав.
Ищецът твърди, че на 25.09.2014г. между Н. С. М. и „С“ ЕАД /с предишно
наименование „О Б Б“ АД/ бил сключен Договор за потребителски кредит № РК14-04394 от
25.09.2014г., в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 1000
лева, като крайният срок за погасяване на същия бил 25.09.2024г. Кредитополучателят се
задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски, всяка
в размер на 126,47 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 132,86 лева.
Твърди, че вземанията по Договор за потребителски кредит № РК14-04394 от 25.09.2014г.
били прехвърлени на „Е М“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.12.2021г., за което длъжникът бил уведомен. Сочи, че представя
уведомлението по чл. 99 ЗЗД с исковата молба. Прави искане претенцията да бъде уважена.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е неоснователно търсенето на
негово задължение при положение, че В А живеел и работил в гр. Самоков и ищецът
можело да насочи иска си срещу него. Моли производството по отношение на него да бъде
прекратено и като ответник да бъде конституиран лицето В А. Прави възражение за давност.
Сочи, че не бил канен и не бил уведомяван за факта на просрочие на кредита от страна на
1
банката, нито от страна на ищеца. Не бил уведомяван и за извършената цесия. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С влязло в сила Определение № 34075 от 23.08.2024г., постановено по делото, съдът е
обезсилил Заповед за изпълнение от 23.05.2023г., постановена по описа на СРС, 25-ти състав
спрямо В В А и спрямо Н. С. М. в частта, с която е разпоредено Н. С. М. да заплати на „Е
М“ ЕООД сумата от 611,36 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2014г.
до 19.12.2022г.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 23.05.2023г. по ч.гр.д. № 24655/2023г. по описа на СРС, 25 състав. Искът е
допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели
на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието
на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставянето
на заетата сума, размера на претендираната главница, претендираните вземания за главница
да са станали изискуеми- предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и
уведомяването на ответника за цесията.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства е да докаже плащане на вземането.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива.
В конкретния случай с определението от 23.08.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 31.10.2024г., съдът е
обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че е бил сключен Договор за потребителски кредит № РК14-04394 от
25.09.2014г. между „С“ ЕАД и В В А, обезпечен с поръчителство на Н. С. М..
Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за
потребителски кредит № РК14-043911 от 25.09.2014г., сключен между „С“ ЕАД и В В А в
качеството му на длъжник, и Н. С. М. в качеството му на поръчител, с предмет предоставяне
на В А на потребителски кредит в размер от 10 000 лева. В чл. I.2 е посочено, че срокът на
договора е от сключването му до изтичане на 120 месеца от датата на първо усвояване на
кредита с крайна дата на усвояване- 24.10.2014г. Посочено е, че се предоставя
потребителски кредит, издължаван с месечни анюитетни погасителни вноски, включващи
главница и лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В чл.
6.1.1 е посочено, че по договора е договорен променлив годишен процент в размер на 9,05
%, сбор от референтен лихвен процент, който може да се променя при условията на т. 15.3.2
и на т. 15.3.3 и който към датата на сключване на договора е 3,40 % и надбавка от 5,65 %.
Съгласно чл. 8 годишният процент на разходите по кредита е 9,78 %. Общо дължимата сума,
изчислена към датата на сключване на договора, е 15368,58 лева.
В чл. 10 от договора е посочено, че кредитът е обезпечен чрез залог на настоящи и
бъдещи вземания на В В А, произтичащи от трудовото/служебното му правоотношение с
работодателя „К“ ООД, залог върху парични вземания на В В А по всички сметки, открити
на негово име в „С“ ЕАД и поръчителство от страна на Н. С. М., ЕГН **********. Съгласно
договора с кредита се рефинансира стоков кредит към БНП Париба в размер на 1990 лева
/13.1/.
2
Съгласно чл. 17.3.1 поръчителят се задължава да отговаря солидарно с длъжника при
условията на чл. 138- чл. 148 ЗЗД за цялото задължение по сключения кредитен договор,
включително- главница, лихви, такси, комисионни и всички други разноски по събиране на
вземането и претърпените от банката вреди от неизпълнение на договора за кредит.
Поръчителят отговаря пред банката до окончателното погасяване на всички задължения по
кредитния договор, включително при промяна на параметрите по кредита, както и обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 21.1 банката има право едностранно, без да дължи уведомление или
покана до длъжника/поръчителя да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи
към принудително събиране на целия дълг при наличие на което и да е от следните
основания: длъжникът не изпълни на съответния падеж частично или напълно която и да е
договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или
комисион, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по
договора; договорът на длъжника с посочения в т. 10 работодател/възложител бъде
прекратен, когато обезпечение по кредита са вземанията с произход от
трудово/служебно/гражданско правоотношение/договор за управление и контрол/договор,
свързан с упражняваната професия, освен ако длъжникът не учреди в полза на банката
допълнително приемливо и достатъчно обезпечение; задължените по договора за кредит
лица са предоставили неверни данни или документи с невярно съдържание или са
декларирали неверни обстоятелства, които са мотивирали банката да сключи договора за
кредит, предоставят неверни данни по време на действие на договора или не предоставят на
банката поисканата от нея информация по чл. 61 ЗКИ; предоставеното обезпечение стане
недостатъчно и след покана от банката не бъде попълнено в срок, заменено с друго или
дългът не бъде намален до определен от банката размер; спрямо длъжника/поръчителя бъде
насочено принудително изпълнение от страна на трети лица и/или бъдат наложени
ограничения /в т.ч. запори, възбрани и др./ върху имуществото му и върху имуществото,
предоставено като обезпечение по кредита; срещу задължените по договора за кредит лица е
било открито производство по несъстоятелност в качеството им на еднолични търговци или
неограничено отговорни съдружници в търговско дружество; длъжникът/поръчителят не
връща/т други кредити към банката или към други кредитни институции.
Към договора е приложен погасителен план съгласно който първата дължима вноска е
на дата 10.10.2014г., а последната- 25.09.2024г. Общият размер на сумите, дължими по
кредита е 15182,79 лева, от които 10 000 лева, главница и 5182,79 лева, договорна лихва.
От приетата ССчЕ се установява, че от представено извлечение от разплащателна
сметка с титуляр В В А е констатирано, че на 25.09.2014г. по сметката е постъпила сума в
размер на 10 000 лева с основание „усвояване на кредит РК14-043911“. Вещото лице е
посочило, че на 25.09.2014г. кредитополучателят е усвоил изцяло отпуснатия кредит в
размер на 10 000 лева по лична банкова сметка, посочена в чл. 5 от договора. Т.е. по делото е
установено и предоставянето на заемната сума на кредитополучателя.
По отношение на извършената цесия съдът намира следното:
Приет е препис от Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г.,
сключен между „О Б Б“ АД /правоприемник на „С“ АД/ и „Е М“ ЕООД, съгласно който
банката е прехвърлила на „Е М“ ЕООД вземанията, описани в Приложение № 1А и
Приложение № 1Б. Прието е и Приложение № 1А към Договор за прехвърляне на парични
вземания, в който под № 5835 е описан процесният договор за кредит, както и пълномощно
от „ОББ“ АД в полза на адв. П. В. /посочен под номер 4 в пълномощното/, с което същият е
упълномощен да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съгласно Приложение № 1А и
Приложение № 1Б към Договора за прехвърляне на парични вземания всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ за сключения на 15.12.2021г.
Договор за прехвърляне на парични вземания, както и да извършва всички необходими
3
правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията, предмет на Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г.,
сключен между „О Б Б“ АД и „Е М“ ЕООД. Прието е и писмо с изх. № 709/28.10.2022г.,
адресирано до Н. С. М., изходящо от адв. В., с което е посочено, че вземането, предмет на
договора за кредит, е прехвърлено в полза на „Е М“ ЕООД, както и че е предоставен 7-
дневен срок за погасяване на всички задължения, произтичащи от договора. Прието е писмо
с изх. № 731/28.10.2022г., адресирано до Н. С. М., изходящо от адв. В., с което е посочено, че
задължението по кредита е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо. Видно от приетата
обратна разписка пратката не е била потърсена от адресатът- л. 29 от делото.
С оглед на което по делото не са ангажирани доказателства ответникът или
кредитополучателят да са били уведомени за извършената цесия преди образуване на
исковото производство, но към исковата молба е приложено уведомление за извършената
цесия от адв. В., пълномощник на „О Б Б“ АД, упълномощен да уведомява съгласно
условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физически лица-длъжници по договори за потребителски
кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката.
Т.е. по делото са налице приложени към исковата молба уведомления, изходящи от
пълномощник на цедента, адресирани до ответника за сключената цесия. Съдът намира, че
получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване
на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е изходящото от цедента или
неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не може да бъде игнорирано.
Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо ответника /в този смисъл – Решение № 114/07.09.2016г. по т. д. №
362/2015г. на ВКС, II ТО/, и следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед на което съдът приема, че към
датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът в
качеството му на цесионер е активно легитимиран да предявява процесния иск, като
ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Относно отговорността на ответника- поръчител, обезпечил вземанията по договора
за кредит, съдът намира следното:
В конкретния случай е сключен договор за поръчителство, обективиран в Договор за
потребителски кредит № РК14-043911 от 25.09.2014г., с който ответникът Н. М. е поел
задължение да отговаря солидарно с длъжника по кредита при условията на чл. 138 и следв.
ЗЗД за цялото задължение по сключения кредитен договор, включително главница, лихви,
такси, комисионни и всички други разноски по събиране на вземането и претърпените от
банката вреди от неизпълнение на договора за кредит.
Налице е солидарна отговорност между главния длъжник и поръчителя по силата на
закона – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД. Поради това поръчителят е длъжник наред с главния длъжник.
Предвид характеристиката на поръчителството, за кредитора е налице възможност да търси
защита, както срещу главния длъжник, така и срещу поръчителя. С оглед на което е
неоснователно възражението на ответника, че искът следва да се насочи срещу
кредитополучателя. Кредиторът може да търси изпълнение, както от длъжника, така и от
поръчителя, като съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗД след като поръчителят изпълни
задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го уведоми за предявения срещу него иск. Т.е. ответникът е
пасивнолегитимиран да отговаря по предявения иск.
Съгласно правилата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в шестмесечния преклузивен срок
кредиторът следва да заяви вземането си срещу поръчителя, като по този начин
задълженията му стават незабавно изискуеми поради просрочие задълженията на основния
4
кредитополучател, предвид солидарната им отговорност – арг. от чл. 141, ал. 1 ЗЗД.
Поръчителят отговаря за дълга такъв какъвто е и солидарно с длъжника - чл. 140 ЗЗД и чл.
141 ЗЗД, предвид което, при изследване съществуването на вземането на кредитора към
поръчителя следва да бъде изследвана и изискуемостта на вземането във връзка с
твърдяната предсрочна изискуемост на дълга. В настоящия случай в заявлението по чл. 410
ГПК е посочено, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 19.12.2022г.
Във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем съгласно задължително
тълкуване на ВКС дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски,
вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника (ците) предсрочната
изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми.
С оглед на така дадените разрешения следва, че моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател, ако са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. На следващо място, упражняването
на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението
да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите
на дължимата грижа и добросъвестността, които се преценяват във всеки конкретен случай.
В настоящия случай, не се установява дали ищецът е изпратил уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредополучателя. Приложените към
исковата молба уведомления са адресирани единствено до ответника, който има качеството
на поръчител по процесния кредит. С оглед на което не се установява вземанията по
договора за кредит да са били обявени за предсрочно изискуеми, респ. кога. Независимо от
това, обаче, в хода на процеса е настъпил крайният падеж на договора, който както беше
посочено е на 25.09.2024г. Съдебното дирене пред настоящата инстанция е приключило на
31.10.2024г. /след настъпилия краен падеж на договора/, предвид което на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК този факт следва да бъде взет предвид от съда, доколкото е от значение за
спорното право.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че всички вземания по процесния договор
са станали изискуеми и дължими.
По отношение на срока по чл. 147 ЗЗД съдът намира следното:
5
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019г. на
ОСГТК на ВКС се прие, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да се раздели на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно /извън това на главното
задължение/ основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за
приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С оглед задължителните указания по посоченото
тълкувателно решение за преценката досежно преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД от
значение се явява датата на обявяване на остатъка от дълга по договор за кредит за
предсрочно изискуем, а ако не е била обявена предсрочна изискуемост – падежът на
последната разсрочена вноска, представляващ крайната дата за погасяване на задължението
по договора. В конкретния случай- 25.09.2024г., а дори да се приеме, че кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем на сочената от ищеца дата- 19.12.2022г., шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД отново е спазен, доколкото в рамките на същия кредиторът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник и поръчителя. В
настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.05.2023г., предвид което
отговорността на поръчителя- ответник не е прекратена.
Предвид гореизложеното, по делото е установено наличието на договор за
потребителски кредит между „С“ ЕАД и В А, обезпечен с поръчителството на ответника Н.
С. М., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г.
От приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК
като пълно и компетентно изготвена, се установява, че по договора са просрочени 20 броя
месечни вноски с настъпил падеж за периода от 10.05.2020г. до 15.12.2021г. в общ размер от
1767,02 лева. Експертът е посочил, че е била неплатена и редовна главница в размер на
3384,14 лева. Т.е. установява се, че по договора за кредит не са изплатени вноски за главница
в общ размер от 5151,16 лева /1767,02 + 3384,14/, какъвто е и размерът на исковата
претенция.
Поради което следва да бъде разгледано своевременно направеното възражение за
изтекла погасителна давност. Вземанията за главница по договор за заем се погасяват с
общата петгодишна погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024г. на
ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. В конкретния случай заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.05.2023г., а
най-ранната просрочена вноска е от 10.05.2020г., поради което не са налице погасени по
6
давност вземания, предмет на процесния договор за кредит.
По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за извършени плащания на
процесните суми от страна на ответника. Такива не са установени и от вещото лице-
счетоводител, поради което предявеният иск за главница е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора по делото, право на разноски има само ищецът. В
заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от 165,25
лева, като следва да му се присъдят разноски в размер от 147,72 лева с оглед на
обстоятелството, че е оттеглил претенцията си за договорна лихва. В исковото производство
е сторил разноски за държавна такса в размер на 115,80 лева и депозит за ССчЕ в размер на
350 лева, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 565, 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Самоков,
ул. „........, дължи на „Е М“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „....., сумата от 5151,16 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № РК14-04394 от 25.09.2014г., сключен между „С“ ЕАД и В А, обезпечен с
поръчителството на Н. М., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
09.05.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 23.05.2023г. по ч.гр.д. № 24655/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Самоков, ул. „........, да заплати на
„Е М“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 565,80 лева, представляваща сторените по делото
разноски, както и сумата от 147,72 лева, представляваща разноски, сторени по ч. гр. дело №
24655/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7