ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./......06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 16.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното
от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело №
690 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. №633/22.01.2020г. по описа на ВРС, на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В.Г., срещу решение №5522/06.12.2019г.
на Варненски районен съд, 49 състав, постановено по гр.д. №5846/2019г.
по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от ищеца „Ай Тръст“ ЕООД искове за установяване съществуването на
вземанията по издадената му по ч.гр.д.
№1808/2019г. на ВРС, 49 състав, срещу ответника П.А.С.,
ЕГН ********** от гр. Варна, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за следните суми: 1 885,91
лева – главница; 267,92 лева -
договорни лихви за периода от 21.01.2018г. до 20.08.2018г.; 177,73 лева -
наказателни лихви за периода от 21.02.2018г. до 21.01.2019г.; 62,38 лева -
административни разноски; 155,37 лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; законната лихва върху главницата от 1 885,91
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2019г. до
окончателното й плащане, които вземания
произтичат от договор за кредит №983637/12.12.2017г., сключен с „Кредисимо“
EАД, ЕИК *********, обезпечен с поръчителството на ищеца „Ай
Тръст“ ЕООД с договор от същата дата, и сключен между страните договор за
предоставяне на поръчителство от 12.12.2017г.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 300 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна - ответника П.А.С., гр. Варна. В срока по чл.263 от ГПК същия, чрез
надлежно упълномощен представител адвокат П. Бончев, ВАК, е подал писмен
отговор вх. №17603/28.02.2020г. по описа на ВРС.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
оплакванията на страните.
В жалбата си ищецът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва
основния извод на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск,
като аргументира становище за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение.
Подробно е обосновано оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла
на чл.146, ал.1 и ал.2 ,
довели до ограничаване и/или затрудняване на правото на защита на ищеца. Твърди
се в тази връзка, че изготвения доклад по делото е неточен и непълен, тъй като
указанията по разпределянето на доказателствената тежест са дадени бланкетно
без да са очертани спорните факти по делото и сочените и представяни
доказателства за тяхното установяване, като на ищеца не са дадени указания
относно липсата на достатъчно доказателства за установяване на твърденията му,
а едва в решението си съдът е посочил, че представените доказателства не
установяват в достатъчна степен, че ищецът – поръчител е изпълнил задълженията
на длъжника, включително техния размер, и че е уведомил длъжника за
изпълнението. Аргументирано е и оплакване за нарушение по чл.149, ал.2 от ГПК като се сочи,
че спазвайки процесуалния закон и принципите за състезателност и равнопоставеност,
при липса на достатъчно доказателства относно твърдените факти съдът е следвало
да даде съответни указания, а не да приключи съдебното дирене и да пристъпи към
решаване на спора по същество.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен
акт и да постанови ново решение, с което да уважи ищцовите претенции, като
присъди на ищеца и всички, направени по делото съдебно-деловодни разноски. Обосновано
е и доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, чиято
допустимост е обоснована с твърдяното процесуално нарушение по смисъла
на чл.146, ал.2 от ГПК, в резултат на което страната е
била лишена от възможността да установи твърденията си за релевантни за спора
факти.
В отговора си на въззивната жалба насрещната страна –
ответникът П.С., чрез пълномощника си по делото адвокат П. Бончев излага
съображения за неоснователност на направените оплаквания, с оглед на което се
иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Възразява срещу допускане на
исканите писмени доказателства като твърди, че възможността за тяхното
представяне е преклудирана за ищеца, а в условие на евентуалност счита, че
представяните писмени документи са нередовни и не могат да установят
твърденията на ищеца, поради което са и неотносими към спора. Отделно от това
самият въззиваем прави доказателствено искане за допускане на представяни от
него писмени доказателства за установяване, че е заплатил задълженията си по
кредитния договор, и евентуално, в случай на тяхното оспорване от въззивника,
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали такова
плащане действително е било извършено.
ІІІ. По
предварителните въпроси.
С оглед удостоверителната сила на приложения по
делото протокол за проведено на 06.11.2019г. първо открито съдебно заседание
(чл.152 от ГПК) съставът на въззивния съд приема, че докладът по делото е
непълен, тъй като, освен подробното посочване на изложените в исковата молба
твърдения и дадената правна квалификация на предявените искове, не съдържа
указания по релевантните за спора факти, разпределяне на тежестта за тяхното
доказване, съответно фактите и обстоятелствата, за които страните не сочат
доказателства (въобще и/или достатъчно). В този смисъл съдът намира направеното
оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.146, ал.1 и ал.2 от ГПК за основателно. В съответствие с
правомощията си на инстанция по същество на спора, съобразено и с дадените в
тази връзка разрешения с ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, съдът намира, че следва да допълни доклада по делото като на страните се
дадат конкретни указания за подлежащите на доказване релевантни за спора факти.
За установяване на твърденията си, че е уведомил
надлежно длъжника за постъпилото искане от кредитора за плащане на изискуеми
задължения по договора за кредит, съответно, че претендираните с иска суми са
били платени на кредитора, въззивникът –
ищец в първоинстанционното производство „Ай
Тръст“ ЕООД представя писмени доказателства и моли за тяхното
приемане. Допустимостта им за събиране във въззивното производство обосновава с
твърдение, че необходимостта от допълнителното установяване на тези факти не му
е била указана своевременно от първоинстанционния съд, а за
тяхната релевантност е узнал едва от решението по делото.
Предвид безспорно установеното положение, че от
първоинстанционния съд действително е било допуснато нарушение по чл.146 ГПК,
което е съществено с оглед правата и законните интереси на страните в процеса,
така обоснованите аргументи се споделят от въззивния съд. Ето защо и по
аргумент от чл.266, ал.3 от ГПК тези писмени доказателства се
допускат до събиране във въззивното производство.
Като
съобразява липсата както на конкретни твърдения, така и на оплаквания за
допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производтво, съдът намира, че произнасянето по направените в отговора
на въззивната жалба доказателствени искания следва да бъде
отложено за открито съдебно заседание като се даде възможност на въззиваемата страна да ги поясни и
аргументира, което е от значение за преценката на тяхната допустимост във
въззивното производство.
Във връзка с евентуални искания на страните за
присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
За изслушване на становищата на страните и събиране
на допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №633/22.01.2020г.
по описа на ВРС, на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В.Г., срещу решение №5522/06.12.2019г.
на Варненски районен съд, 49 състав, постановено по гр.д. №5846/2019г.
по описа на ВРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.07.2020г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез пълномощниците им на посочените от тях съдебни адреси и телефони.
ДОПЪЛВА направения в открито съдебно заседание на Варненски
районен съд от 06.11.2020г. доклад по делото в следния смисъл:
1.
Доколкото
неподаването на писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК не преклудира правото на
ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и
да изрази становище по представените доказателства, включително по тяхната
относимост, направеното от ответника в първото открито съдебно заседание
оспорване, че не дължи търсените от него суми, се приема за допустимо за
разглеждане в процеса.
2.
С оглед на
това оспорване, като спорни по делото се определят следните факти:
2.1.
Наличието на
непогасени задължения на ответника – длъжник П.А.С. по сключен с кредитора
„Кредисимо“ EАД, ЕИК *********, договор за кредит №983637/12.12.2017г.,
2.2.
Основанието
и размера на тези задължения към 23.01.2019г. (датата, на която кредиторът е
отправил искане до поръчителя за плащане);
2.3.
Извършено от
ищеца – поръчител плащане на търсените с иска суми на кредитора „Кредисимо“
EАД, ЕИК *********;
2.4.
Наличието на
основание за търсене от страна на ищеца – поръчител на възнаграждение, дължимо
му от ответника – длъжник, и неговия размер
3.
Пълното и
главно положително установяване на тези релевантни факти е в доказателствена тежест на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК *********.
4.
При условие,
че ищецът докаже изгодните за него факти, ответникът П.С.,
при условията на пълно и главно доказване, дължи
да установи наличието на правоотблъскващи, правоунищожаващи или
правоизключващи исковата претенция насрещни негови права (в т.ч. и погасяване
на дълга чрез плащане).
5.
С оглед и
процесуалното поведение на ответника (липса на подаден писмен отговор в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК; заявено оспорване, че не дължи претендираните суми едва
в първото съдебно заседание на 06.11.2020г.),
съдът приема, че към момента на
провеждане на първо по делото открито съдебно заседание представените с
исковата молба писмени доказателства са недостатъчни за установяване на
търсените вземания по основание и размер, както и на факта, че в съответствие с
постигнатите договорености длъжникът е бил уведомен от поръчителя за отправено
от кредитора искане за плащане на задължения по договора за кредит, в т.ч.
главница, лихви, начислени обезщетения и разноски.
6.
Предвид на това и на основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищеца, че не
сочи и представя доказателства за установяване на платените от него на
кредитора „Кредисимо“ EАД, ЕИК *********, суми по основание и размер; съответно
за изпълнение на задължението му по чл.3, ал.2 от сключения с ответника договор
за предоставяне на поръчителство от 12.12.2017г.
7.
На основание
чл.146, ал.2 от ГПК указва на ответника,
че нито е навел твърдения за
конкретни факти, поради които счита, че не дължи претендираните от него суми,
нито е посочил и представил доказателства за установяване на такива факти и
обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че следва да изложат становища по
направеното допълнение на доклада по делото, неразделна част от настоящото
определение, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащи на доказване
релевантни за спора факти, като предприемат съответни процесуални действия и
обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди
датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с
препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието. На въззивника да се връчи и препис от подадения от
ответника писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.