Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Господинова ч.гр.д. № 5546 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от взискателя Р.В.Ш.срещу отказа на съдебния изпълнител да
извърши опис и изнасяне на публична продан на 1/10 ид.ч. от собствения на
длъжника М.Я.Б. недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в жилищна
сграда на адрес гр. София, ул. „******, 2-ри надпартерен етаж, който отказ е
постановен на 06.03.2021 г. по изп.д. № 20209190400382 по описа на ЧСИ С.А.. Жалбоподателят
посочва, че имотът по отношение на който се иска да бъде извършен опис и
публична продан, не е несеквестируемо имущество за длъжника, тъй като същият
притежава и други недвижими имоти в САЩ. Заявява, че ако се счете, че имотът е
несеквестируем, трябва да се вземе предвид, че неговото вземане срещу длъжника
произтича от деликт, поради което и тази несеквестируемост не може да му се
противопостави.
Длъжникът
по изпълнението - М.Я.Б., оспорва подадената жалба.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата
е неоснователна, тъй като имотът, който се иска да бъде изнесен на публична
продан е несеквестируем за длъжника М.Я.Б.. Счита, че дългът на взискателя Р.В.Ш.е
на много ниска стойност, поради което насочването на изпълнението към
притежаваното от длъжника право на собственост върху апартамента би било способ,
който е несъразмерен с размера на задължението, което е предмет на принудителното
изпълнение.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния
изпълнител материали по изп.д. № 20209190400382 по описа на ЧСИ С.А., се
установява, че жалбоподателят има качеството на присъединен взискател в
образуваното изпълнително производство за принудително събиране на парични
вземания срещу длъжника М.Я.Б..
В чл. 435, ал. 1 ГПК изчерпателно
са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от взискателя,
сред които е и отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително
действие.
В случая от изложеното в жалбата
се установява, че от взискателя се обжалва отказа на съдебния изпълнител да
извърши поискани от този субект изпълни действия по опис и изнасяне на публична
продан на 1/10 ид.ч. от собствения на длъжника М.Я.Б. недвижим имот,
представляващ апартамент № 8, находящ се в жилищна сграда на адрес гр. София, ул.
„******, 2-ри надпартерен етаж. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва
да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса налице ли са
основания за съдебния изпълнител да откаже да извърши поисканите от взискателя
действия по отношение на посочения недвижим имот.
От събраните в хода на
изпълнителното производство доказателства се установява, че длъжникът М.Я.Б. е
титуляр на 1/10 ид.ч от правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 8, находящ се в жилищна сграда на адрес гр. София, ул.
„******, 2-ри надпартерен етаж, поради което и съгласно чл. 442 ГПК взискателят
може да насочи изпълнението върху тази вещ, освен ако не се установи, че са
налице някое от изключенията, предвидени с разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК.
В чл. 444, т. 7 ГПК е предвидено,
че жилището на длъжника е несеквестируемо и то не може да бъде обект на
принудително изпълнение, когато нито той, нито някой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него, като в тази норма е посочено, че ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата
се продава, в случай че са налице условията на чл. 39, ал. 2 Закона за
собствеността. На основание чл. 445, ал. 2 ГПК обаче несеквестируемостта на
единственото жилище на длъжника не може да се противопостави на взискател,
който има вземане към длъжника за получаване на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане.
В случая не се спори, а и се
установява от всички събрани в хода на изпълнителното производство
доказателства, че апартаментът, срещу който взискателят Р.Ш.е поискал да бъде насочено
изпълнението по изп.д. № 20209190400382 по описа на ЧСИ С.А., е единственото
жилище, върху което длъжника М.Б. притежава право на собственост в Република
България. Твърденията на взискателя, че това физическо лице е титуляр на
правото на собственост върху други жилищни имоти, които са с местонахождение
извън границите на страната, е недоказано. Ето защо съдът приема, че посоченият
апартамент представлява несеквестируема вещ и съгласно чл. 444, т. 7 ГПК
съществува забрана за насочване на принудителното изпълнение към него. Тази забрана
обаче на основание чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК не важи спрямо взискателя Р. Ш.,
който се установява, че има парични вземания срещу длъжника М.Б. за получаване
на обезщетения за причинени вреди от непозволено увреждане, за събиране на които
той се е присъединил като взискател в производството по изп.д. № 20209190400382
по описа на ЧСИ С.А.. Това е видно от изпънителен лист, издаден на 24.04.2017
г., по гр.д. № 31085/ 2014 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав. Това означава, че
за съдебния изпълнител не съществува пречката по чл. 444, т. 7 ГПК да насочи
принудителното изпълнение за събиране на вземанията на присъединения взискател
Шулев към притежаваното от длъжника М.Я.Б. право на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в жилищна сграда на адрес гр.
София, ул. „******, 2-ри надпартерен етаж.
Същевременно обаче съдът
съобразява, че в ГПК са включени разпоредби, които възлагат в тежест на
съдебния изпълнител да следи за това, че предприетите от него изпълнителни
способи трябва са съразмерни спрямо размера на дълга, който подлежи на принудително
събиране, както и предвиждат отговорност на съдебния изпълнител при
неизпълнение на това негово задължение. Това са нормите на чл. 442а, ал. 1 ГПК
и чл. 441, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В чл. 442а,
ал. 1 ГПК е предвидено, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни
мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на
задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото,
процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане
неудовлетворено. Съгласно чл. 441, ал. 2 ГПК налице е незаконосъобразно
принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения,
които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело. При
тълкуване на тези правни норми във връзката им една с друга се налага извода,
че е недопустимо съдебният изпълнител да предприема такъв изпълнителен способ,
който е явно несъразмерен спрямо размера на дълга, който е предмет на
принудително изпълнение, като ако е предприет такъв способ, той е
незаконосъобразен и подлежи на отмяна от съда. Въведените с посочените
разпоредби правила имат за цел да бъде гарантирано, че принудителното изпълнение
срещу длъжника ще бъде така проведено, че да не се допуска последният да бъде
лишен от свое имущество на висока стойност за изпълнение на дълг, който е
многократно по-нисък като размер.
От документите по изп.д. № 20209190400382
по описа на ЧСИ С.А. се установява, че вземанията на взискателя Р.Ш.,
произтичащи от непозволено увреждане, за които е издаден изпънителен лист от
24.04.2017 г., по гр.д. № 31085/ 2014 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, са в
общ размер на 350 лв., ведно с дължимата законна лихва върху тях. Тези вземания
са в много нисък размер, който по никакъв начин не може да бъде съпоставим с
пазарната стойност на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в
централната част на гр. София, какъвто е този, върху който се иска да бъде
насочено изпълнението, както и със стойността на 1/10 ид.ч. от това вещно
право, която също в частност надхвърля размера на дълга. Освен това следва да
се посочи, че от изготвеното на 23.08.2019 г. в производството разпределение е
видно, че съдебният изпълнител вече е събрал парични средства от осребряване на
друго имущество на длъжника, както и че част от тях в размер на 904, 95 лв. са
отнесени за погасяване на вземанията на взискателя Шулев, което означава, че
техният размер допълнително е намалял и е многократно по-нисък от стойността на
имущественото право, което се иска да бъде продадено в хода на образуваното
принудително изпълнение. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
насочването на изпълнението към притежаваното от длъжника М.Я.Б. 1/10 ид.ч от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 8,
находящ се в жилищна сграда на адрес гр. София, ул. „******, 2-ри надпартерен
етаж, за удовлетворяване на дълга на взискателя Р.Ш.е явно несъразмерно с
размера на този дълг, поради което и не може да бъде предприемано от съдебния
изпълнител на основание чл. 442а, ал. 1 ГПК вр. чл. 441, ал. 2 ГПК. Това прави
отказа на съдебния изпълнител да извърши поисканите от взискателя Шулев действия
законосъобразен и подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена
от взискателя Р.В.Ш.срещу
отказа на съдебния изпълнител да извърши опис и изнасяне на публична продан на
1/10 ид.ч. от собствения на длъжника М.Я.Б. недвижим имот, представляващ
апартамент № 8, находящ се в жилищна сграда на адрес гр. София, ул. „******,
2-ри надпартерен етаж, който отказ е постановен на 06.03.2021 г. по изп.д. №
20209190400382 по описа на ЧСИ С.А..
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.