Решение по дело №10661/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2342
Дата: 20 май 2024 г.
Съдия: Адриана Дичева Атанасова
Дело: 20221110210661
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2342
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20221110210661 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. “” № , против
електронен фиш серия К № 5786565, издаден от СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и се прави искане да бъде отменен.
За проведеното на 28.06.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Не се явяват и не изпращат процесуални представители. Сочи, че процесният автомобил е
собственост на “Бултрако Моторс” АД, в което дружество е бил служител на длъжност -
управител на търговско сервизен комплекс до 10.11.2021г.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
1
Към 11.12.2020 г. товарен автомобил „Фолксваген тигуан” с ДК № бил собственост на
“Бултрако Моторс” АД.
На 11.12.2020г. в 12:25 ч. въпросният товарен автомобил, собственост на “Бултрако
Моторс” АД, бил управляван по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от с. Яна
към гр. София, бул. „Вл. Вазов“. Преминавайки покрай магазин „Джъбмо“, скоростта на
движение на автомобила била 82 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс -3 км/ч. от отчетената
скорост/. Същевременно разрешената скорост за движение в съответния участък от пътя
била 60 км/ч., което ограничение било въведено с пътен знак В-26.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол TFR1-М, № 560, разположено в участъка. Мобилната
система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобрението до 24.02.2020г. Към процесната дата била преминала последваща
проверка за изправност на 30.10.2020г. На процесните време и място била позиционирана от
служители на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на П., в качеството на ползвател на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост извън
населено място с 22 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля Д И И, К. П. Г.; веществени - приложен снимков
материал към електронен фиш Серия К № 5786565; писмени - справка относно
собствеността върху лек автомобил „Фолксваген тигуан” с ДК № ; заверено копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; протокол за последваща
проверка № 4-38-20/30.10.2020 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-59969/11.12.2020 г.; заповед № 8121з-
931/30.08.2016г.; справка - картон на водача; декларация за предоставяне на информация по
нарушението във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗдвП; протокол за извършено
обучение от 21.04.2014г., както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка,
отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Съдът кредитира показанията на св. К. Г. в частта, в която същият заявява, че попълнената
декларация по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДвП не е подписана от него, както и че същата не е
попълнена от него, като видно от материалите по административно - наказателната
преписка е бил издаден електронен фиш серия К № 4262192/11.12.2020г. на името на
законния представител на фирма “Бултрако Моторс” АД, а именно К. П. Г., който в
последствие е бил анулиран, след попълването на декларацията по чл. 189, ал.5 ЗдвП.
2
Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № 4332р-59969/11.12.2020 г., носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък имало поставен знак за контрол на движението,
въвеждащ максимално допустима скорост от 60 км/ч. Посредством завереното копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и протокол за
последваща проверка № 4-38-20/30.10.2020 г. се изяснява, че техническото средство-
мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно
нормативните изисквания. Срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл, но предвид
обстоятелството, че техническото средство се намира в употреба и съответства на одобрения
тип, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно
която, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че ползвател
3
на МПС е Н. Н. П.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал.
2 вр. ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. ЗДвП глоба в
размер на 100 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш,
се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 11.12.2020 г. в 12:25 ч.
товарен автомобил „Фолксваген тигуан” с ДК № е бил управляван по бул. „Ботевградско
шосе“, с посока на движение от с. Яна към гр. София, бул. „Вл. Вазов“, като преминавайки
покрай магазин „Джъмбо“, се е движил със скорост от 82 км/ч. /след приспаднатия
толеранс/, при ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В-26. При това
осъществен е съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално допустимата
скорост за движение на МПС извън населено място, сигнализирана с пътен знак В-26,
въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта от 60 км/ч. При
констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от
82 км/ч., е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като превишението на разрешената
скорост е с 22 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът е
собственост на "Бултрако Моторс" АД.
Представени са писмени доказателства по делото, че ползвателят на заснетото МПС е
посочил лицето, на което е предоставил процесното МПС на посочените дата, час и място, в
писмена декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а именно на жалбоподателя, въз основа
на което е анулиран издаденият против регистрирания ползвател електронен фиш и такъв е
4
издаден на посочения от него ползвател на МПС-то, в качеството му на служител в
дружеството. Видно от приложената заповед № М-64 от 10.11.2021 г. е, че трудовото
правоотношение между "Бултрако моторс" АД и жалбоподателя е прекратено на 11.11.2021
г., от което следва извод, че към датата на деянието - 25.08.2021 г., жалбоподателят се е
намирал в трудови правоотношения с посоченото дружеството.
Въпреки това, според настоящия състав неправилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, доколкото липсват достатъчно доказателства в тази насока. За да достигне
до този извод съдът съобрази, че по делото не е представен приемо-предавателен протокол
или разписка за неговото фактическо предаване на жалбоподателя . Не е представена и
изисканата от съда пътна книжа на автомобила, която да удостовери кое именно лице го е
управлявало на посочените в електронния фиш дата и час. В попълнената декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП е посочено, че автомобилът е бил във владение на жалбоподателя на
11.12.2020г. в 12:00 часа и в 13: 00 часа на същата дата е бил върнат. В своите показания
обаче свидетелят Г. заявява, че почеркът в декларацията не е него, както и че той не е
подписвал същата.
Ето защо, съдът намира, че авторството на деянието не е категорично доказано, поради
което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, който, обаче, не претендира
такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5786565, издаден от СДВР срещу Н. Н. П., ЕГН:
********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, за което
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5