РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220103839 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от С. Д. Н. и Д. Д. Н., действащ със
съгласието на майка му, двамата ищци с адрес в гр. П., срещу З. С. К. с адрес в гр. П. за
осъждането на ответницата да им предаде сграда, намираща се в гр. П., на която твърдят, че
са собственици.
Искът е с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че бащата на ищците е прехвърлил собствеността върху
сградата на тях, а ответницата е негова сестра. Ищците пребивават в Лондон и съседи
уведомили баща им, че сестра му е установила достъп до имота и го ползва. Бил подаден
сигнал до прокуратурата, но тя отказала да образува наказателно производство. През август
2024 г. ищците се прибрали и установили, че помещението е заключено и му е сложен
катинар.
Постъпил е отговор от ответницата, която счита исковата молба за нередовна, а иска - за
неоснователен. Нередовността се изразява в липсата на посочена цена на иска, както и в
това, че твърденията на ищците са неясно и противоречат на приложените към исковата
молба доказателства. По основателността оспорва ищците да са ставали собственици, тъй
като и техният праводател никога не е ставал собственик на посоченото в констативния
нотариален акт, с който се е снабдил - по давност. Оспорва да им е отнемала и владението.
Твърди, че е собственица на 17/20 идеални части от поземления имот, в който са
1
построените няколко сгради, вкл. процесната, за която няма строителни книжа, доколкото и е
известно, строена е вероятно от праводателите на нейния баща, двамата с баща и са я
ремонтирали и никога не е била нито собственост, нито във владение на нейния брат -
бащата на ищците. Той от 20 години не живеел в България и се връщал по веднъж годишно,
като никога не бил демонстрирал намерение да владее сградата и никога не бил уведомявал
сестра си или баща им, че се е снабдявал с констативен нотариален акт. Постройката била
разделена на две части с отделни входове, като едната част се използвала от ответницата и
баща и за държане на вещи и зимнина, а в другата те предложили на брата да си прибере,
ако иска, багаж и други вещи. Отрича да е поставяла катинар, дори вратите с алуминиева
дограма не били пригодени за поставянето на катинар, и тя била тази, която сигнализирала
прокуратурата, но в крайна сметка било отказано образуване на наказателно производство,
като и било указано, че тези спорове се решават по гражданскоправен път.
По допустимостта съдът намира следното - твърденията на ищците са ясни (не се сочи
единствено кога бащата им е прехвърлил собствеността, което може да се уточни по-късно),
а разминаването между твърдения и доказателства в общия случай не е въпрос на редовност
на исковата молба, която редовност се преценява въз основа на нейния текст, а е въпрос
евентуално на основателност на иска. Цената на иска в случая се определя по данъчната
оценка.
Страните в хода на делото се представляват от адвокати; поддържат становищата си и
представят писмени защити.
Според ищците са доказани твърденията им за владеене и демонстриране на собственическо
поведение на техния баща явно и необезпокоявано още отпреди 1999 г. до момента. И двете
помещения в процесната сграда са били владени от него, като едното е било постоянно
заключено и там са държани вещи на семейството на ищците, а другото е било отворено
през повечето време. Подчертава, че ответницата отрича да е отнемала от брат си и синовете
му владението, но само с мотив, че според нея те не са владели. това според ищците е
потвърждаване, че тя възпрепятства свободното владеене на ищците. Пребиваването в
чужбина през повечето време не е пречка за упражняване на собственически права; доказало
се, че са пращани пари от Д. Н. и са извършвани ремонти, които са протичали според
неговото желание и разпореждане, именно защото се е чувствал собственик. Доказало се
владение през цялото време, а дори и да се е доказало само в различни периоди, ЗС
предполага, че е през цялото време. Свидетелите, доведени от ищците, са имали преки и
непосредствени впечатления, и за тях, както и за всички останали, това са били имотите на
ищците. Установило се също, че сградата е била заключена от ответницата и към момента на
образуване на делото ищците не са имали достъп, като помещението е било отново
отключено през февруари, в хода на процеса. Заявяват, че показанията на сина на
ответницата не следва да се кредитират той заявява, че не знае вуйчо му да е пращал пари на
майка му и дядо му, а в същото време знае, че на него самия са му пращани пари за
циментови колове и други ремонтни дейности.
Ответната страна счита, че от доказателствата може еднозначно да се направи извод, че
2
праводателят на ищците никога не е осъществявал самостоятелно владение върху
процесната сграда, което да е демонстрирал пред другите съсобственици, още по-малко - то
да е продължило повече от 10 години. В СГКК като собственик е вписан Н. К., праводател
на С. К., имотът никога не е деклариран от Д. Н. като негов преди 2023 г., когато това е
направено във връзка с процедурата по издаване на констативен нотариален акт.
Показанията на свидетелката З. П., майка на ищците, потвърждават, че от 2003 до 2014 г.,
докато цялото им семейство е било в Португалия, никой от тях не е владял или ползвал
сградата - "преди две години, когато реши Д. да ползва сградата, я намерихме заключена".
Това потвърждава, че праводателят на ищците никога не е демонстрирал спрямо останалите
съсобственици да е едноличен собственик на сградата и всъщност е предприел действия по
сналдяването си с констативен нотариален акт едва когато баща му е продал на сестра му
собствената си част от имота. От всички свидетелски показания е ясно, че нито едно от
помещенията не е било заключвано и владяно самостоятелно от бащата на ищците, нито той
е отблъсквал владението на съсобствениците си. Установило се, че ремонтът е правен също
от дядото, който е разполагал със собствени средства. Катинар никога не е имало и самите
врати не са пригодени за поставяне на катинар, вратата на дясното помещение е била
заключена от Д., а на лявото никога не е била заключвана. Така относно собствеността на
процесната сграда не се установява нещо различно от правилото на чл. 92 от ЗС, според
което собственикът на земята е собственик на сградата, а собственица на земята с дял 17/20 е
З. К..
По делото въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания се установява
следната фактическа обстановка:
Сграда с идентификатор ***********, която е предмет на иска, с предназначение "друг вид
сграда за обитаване", се намира в поземлен имот в гр. П., ул. ********* № **. По твърдения
на ответницата, които не са оспорени от ищците, 17/20 идеални части от дворното място е
нейна собственост, като не е ясно чия собственост са другите 3/20 идеални части. В имота се
намират жилищна и нежилищни сгради, различни обекти и сгради от които принадлежат на
семейството на страните - ответницата З. К., бащата на страните Д. Н., който е неин брат, и
техния баща.
Сградата е построена през 1980 г., по данни от намиращото се по делото копие от
подадената от Д. Н. през 2023 г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ, но до одобряването на
актуалната кадастрална карта и кадастрални регистри през 2008 г. не е била заснемана в
кадастъра (няма номер по предходен план, съгласно скиците и нотариалните актове, на
които е предмет). Няма данни и да е била декларирана по реда на ЗМДТ до 2023 г.
На 07.11.2023 г. Д. Н., баща на ищците, се снабдил с констативен нотариален акт за
придобиване на собственост по давност върху тази сграда и друга сграда, намираща се в
същото дворно място, също неотразявана в предходните планове, с предназначение "гараж",
която не е предмет на делото. По този повод на 30.10.2023 г. той е подал споменатата по-
горе декларация по ЗМДТ.
На 22.08.2024 г. той продал на синовете си - ищците, тези две сгради и притежавания от него
3
от по-рано самостоятелен обект - жилище, в трета сграда, разположена в същото дворно
място. На 11.09.2024 г. е заведен настоящият иск.
През лятото на 2024 г. братът и сестрата подали един срещу друг сигнали до прокуратурата с
твърдения съответно за завземане на имот чрез самоуправство и за документно
престъпление, извършено във връзка със съставянето на констативния нотариален акт.
Производствата и по двата сигнала приключили с отказ за образуване на наказателно
производство.
Централният спорен факт по делото е свързан с наличието или липсата на владение на Д. Н.
върху двете сгради за период от повече от десет години, изтекъл преди септември 2024 г., и
по-конкретно демонстрирането пред останалите съсобственици на намерение за своене на
сградите.
Разпитани са две групи свидетели, съседи на имота или членове на семейството, които дават
противоположни показания за това, кой е стопанисвал процесната сграда. Според А. С.,
живееща в съседна сграда, нейното семейство е поддържало близки съседски отношения със
семейството на Н.и и винаги се е знаело, че сградата се ползва от дядо С., бащата на З. и Д.,
който държи там инструменти и дори покойният съпруг на свидетелката е влизал
нееднократно там, за да взема назаем инструменти, както и че с разрешението на З. и дядото
Д. е оставил свои вещи в едното помещение и го е заключил, което тя знаела от З. К..
Свидетелката не знае друг освен дядото да е планирал или финансирал извършваните през
годините ремонти на сградата, като допълва, че той винаги е разполагал с допълнителни
средства от услугите, които извършва с трактор. Даниел Карасански, чиято предубеденост и
заинтересованост като син на ответницата следва да се отчете, също отрича вуйчо му да е
организирал или плащал ремонтите на сградата, като също твърди, че те са правени от
неговия дядо.
Втората група свидетели са Л. Б. - друг съсед на имота, който е бил свидетел и по
нотариалното дело, по което е издаден констативният нотариален акт, и З. П., фактическа
съпруга на Д. Н. и майка на неговите синове (ищците), чиято заинтересованост и
предубеденост също следва да се отчете. Двамата сочат, а не е и спорно, че от 2003 г. до
момента семейството на Д. Н. пребивава постоянно в чужбина, а от 2003 до 2014 г.
четиримата изобщо не са се завръщали в България, както става ясно от показанията на П.. Тя
също сочи, че едното помещение е заключено от Д., който държал там свой багаж. Не
оспорва, че дядо С. и дъщеря му З. са ползвали сградата, но според нея това е, "защото нас
ни няма тук". И П., и Б. твърдят, че ремонтите са правени от Д. Н., с негови средства и по
негови разпореждания, като ако за П. се очаква да е запозната с това като член на
семейството, Б. заявява, че е помагал на Д. да пренася в сградата багаж и че пак от него знае,
че той изпраща пари за ремонта и нарежда какво да се направи, макар и майсторите да
работели заедно с дядо С..
Съдът счита, че няма достатъчно основание да кредитира показанията на свидетелите,
доведени от ищците, и да направи извод, че върху сградата е било упражнявано
4
непрекъснато, явно и несъмнено владение на Д. Н.. Впечатленията на Б. са непълни и
откъслечни, З. П. е заинтересована, а самото владение на дяловете на съсобственици се
преценява със значително по-голяма строгост, отколкото владението върху изцяло чужд
имот. Приема се, че съсобственикът предполагаемо държи дяловете на останалите
съсобственици за тях, докато не отблъсне тяхното владение и не изяви недвусмислено
намерението си да свои имота изцяло. Намирайки се през почти цялото време в чужбина, Н.
трудно би могъл да отблъсне владението на сестра си и баща си, които са се намирали в
имота и са имали достъп до сградата. Няма убедителни данни и те по доброволно съгласие
да са я държали не за себе си, а от името на Д. Н., ползвайки я само временно, докато той е
извън страната - единствено показанията на З. П. са в тази насока и се свеждат до едно общо
твърдение. Заключването на едното помещение не е достатъчно за извод, че е налице своене
- има и други възможни обяснения и причини едно лице да заключи предоставено му
неформално за ползване помещение в съсобствена или чужда (на други членове на
семейството му) сграда. До 2023 г. Д. Н. не е предприел никакви формални действия, с които
категорично да заяви, че се счита за собственик на сградата - не е подал декларация по
ЗМДТ, не е заявил никъде воля да бъде считан за собственик. Няма достатъчно данни, въз
основа на които да се счете за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Вярно е, че свидетели
на ответната страна са също един съсед с приблизително същата интензивност и характер на
впечатленията и един член на семейството на З. К., но тежестта за доказване на владението
и опровергаване на презумпцията за държане за себе си се носи от ищцовата страна. Съдът
не счита представените от тази страна доказателства за достатъчни и приема от фактическа
страна за недоказано владението на Д. Н..
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Първа предпоставка за уважаването на ревандикационния иск е установяването на правото
на собственост на ищеца. Не се доказаха фактите, от които се твърди, че е произтекло
правото на собственост на Д. Н., а ако не е собственик, той не би могъл да прехвърли
собственост и на синовете си. Ето защо и правото на собственост на ищците С. и Д. Н.и
остана недоказано.
Не са представени доказателства за това, на кого какви дялове от дворното място
принадлежат. Вярно е посоченото от ответната страна, че при липса на установено "друго"
по силата на чл. 92 от ЗС сградата принадлежи на собственика на земята. По делото не е
оспорено, макар и да не е доказано с писмени доказателства, че 17/20 идеални части от
поземления имот са собственост на З. К., като не е изяснено изобщо чия собственост са
останалите 3/20. Няма данни обаче и те да принадлежат на Д. Н., за да се разсъждава в
посока придобил ли е той съответен дял от построената през 1980 г. сграда по приращение и
могъл ли е да прехвърли на синовете си поне такъв дял.
Искът следва да се отхвърли като неоснователен и да се присъдят разноски на ответницата, с
оглед на което съдът
РЕШИ:
5
Отхвърля иска на С. Д. Н., ЕГН **********, и Д. Д. Н., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в гр. П., ул. ********* № ** и местоживеене във Великобритания, за
признаване за установено по отношение на ответницата З. С. К., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. ********* № **, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ СГРАДА
с идентификатор № ***********, гр. П., общ. П., обл. П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. П., ул. ********* № **,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **********, застроена площ: 24
кв. м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, и за осъждане на З. С. К. да им предаде владението върху имота.
Осъжда С. Д. Н. и Д. Д. Н. да заплатят на З. С. К. сумата 1200 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6