Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
град Горна Оряховица, 19.04.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ..........................................,
разгледа докладваното от съдия Станчев АНД
№ 759 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х.И.З. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 18-0350-000156/02.08.2018 г., издадено от началник
на група в РУ-С. при ОДМВР-Велико Търново, с което му
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.183,
ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от същия закон. Оспорва фактическата констатация на
наказващия орган, че е блъснал акумулаторната количка. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М. поддържа
жалбата. Посочва, че от доказателствата не се установява неговият подзащитен да
е блъснал акумулаторната количка на П.М.. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-С. при ОДМВР-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 20.07.2018 г. сутринта жалбоподателят Х.И.З. паркирал
автомобила си „К.“ с рег. № *** на паркомясто до № 7
на улица „М.Д.“ в град С.. В 10:00 часа З. седнал зад волана на автомобила и
започнал маневра движение назад за излизане от пяркомястото.
По същото време по платното за движение на улица „М.Д.“ се движела акумулаторна
количка, с която се придвижвала свидетелката П.Н.М.. Управляваният от
жалбоподателя автомобил се приближил до акумулаторната количка и продължил
движението си назад в посока към количката. В опит да се предпази от
предстоящия удар на автомобила в количката свидетелката М. се навела встрани,
изгубила равновесие и паднала на земята. З. спрял автомобила, излязъл навън,
помогнал на М. да стане. След това се обадил на полицията. На местопроизшествието
пристигнали патрулен автомобил от РУ-С. и линейка от ФСМП-С..
След като установил фактическата обстановка, свидетелят Д.Д.Д. – полицейски инспектор в РУ-С., съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение
№ 155/20.07.2018 г., в който приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт за
установяване на административно нарушение, вписал на съответното място в
бланката възраженията си против констатациите на актосъставителя и получил
срещу разписка препис от акта.
На 02.08.2018 г., след като разгледал преписката,
образувана със съставянето на цитирания по-горе акт за установяване на административно
нарушение, С.С.С. – началник на група в РУ-С., издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на
14.08.2018 г. На 21.08.2018 г. жалбоподателят депозирал жалбата си против
постановлението в РУ-С..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя
Х.И.З., показанията на свидетелите Д.Д.Д., Б.Ц.М., П.Н.М.,
Й.П.П., М.Ж.А. и Г.Т.Т. и
приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените
съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред
компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да
обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя
е наложено административното наказание по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за това,
че е нарушил правилото за движение назад, регламентирано в чл.40, ал.1 от същия
закон. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил виновно нарушението, за което е наказан. От
обясненията на самия З. и от показанията на свидетелката М. се установява, че
при извършване на маневрата движение назад жалбоподателят е навлязъл в участък
от платното за движение по улица „М.Д.“ в град С. в момент, в който по същия
участък се е придвижвала с акумулаторна количка свидетелката М.. Управляваният
от жалбоподателя автомобил се приближил до акумулаторната количка и продължил
движението си към нея. Изплашена от очаквания удар на автомобила в количката,
свидетелката се наклонила встрани и паднала от количката. В този момент З.
спрял автомобила.
При така установените факти по делото следва да се
приеме, че жалбоподателят е нарушил правилото за движение назад, регламентирано
в чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като преди да започне извършването на маневрата, не
се убедил, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен и че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, в случая – за придвижващата
се с акумулаторна количка свидетелка М.. Като е нарушил посоченото правило,
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като
административно нарушение по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в тази разпоредба по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Доводите на жалбоподателя и защитника, че не е доказано
по несъмнен начин управляваният от жалбоподателя автомобил да е блъснал
акумулаторната количка на М., са по същество основателни, но нямат отношение
към въпроса за отговорността на жалбоподателя за нарушението по чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП. Съставът на това нарушение не включва причиняването на пътнотранспортно
произшествие. Нарушението е довършено в момента, в който деецът започва
осъществяването на маневрата движение назад, без да се е убедил, че пътят зад
свободното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. В процесния случай е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е започнал движението назад, без да се убеди, че пътят зад него,
включващ участък от платното за движение по улица „М.Д.“, е свободен и че няма
да създаде опасност за придвижващата се по този участък от пътя с акумулаторна
количка свидетелка М.. Ето защо следва да се приеме, че З. е довършил
нарушението, за което е наказан, в момента на започване на маневрата движение
назад. Поради това без значение за извода, че на З. следва да бъде наложено
наказанието, предвидено в чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е обстоятелството дали в
резултат от осъществяване на тази маневра жалбоподателят е блъснал
акумулаторната количка на М., или не.
От съвкупната преценка на данните в акта за установяване
на административно нарушение, в констативния протокол за ПТП,
в епикризата от Неврохирургичното
отделение на МОБАЛ „Д.“ и в извлечението от журнала
на ФСМП-С. се установява по несъмнен начин, че П.Н.М.
е паднала от акумулаторната си количка на 20.07.2018 г. в 10:00 часа.
Посочените данни дават основание за категоричен извод, че в изготвения за
прегледа на М. фиш за спешна медицинска помощ е допусната грешка в датата, като
вместо правилната дата 20.07.2018 г. погрешно е посочена датата 19.07.2018 г.
Ето защо съдът не приема доводите на защитника за недоказаност на
административнонаказателното обвинение против З. поради посочената във фиша за
спешна медицинска помощ дата на прегледа, която е различна от посочената в
наказателното постановление дата на нарушението.
При извършената проверка съдът установи, че при издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен от компетентен орган (заповедта на л.7 и 8 от делото) в присъствието
на жалбоподателя, на когото е бил връчен срещу разписка препис от акта. На
жалбоподателя е била осигурена възможността да впише възраженията си против
констатациите на актосъставителя при съставянето на акта и в законоустановения тридневен срок от неговото подписване.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган (видно от цитираната по-горе заповед) и преди изтичането на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
са включени констатациите, че жалбоподателят е извършвал маневрата движение
назад, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението, с което е изпълнено изискването на процесуалния закон за описание
на нарушението. С посочването на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
регламентираща нарушеното от жалбоподателя правило за движение, е изпълнено
процесуалното изискване в постановлението да се посочи нарушената законна
разпоредба. В постановлението са посочени също така датата и мястото на
извършване на нарушението и обстоятелствата, при които нарушението е извършено
– при управление на конкретно описания автомобил и по отношение на участника в
движението П.М., придвижваща се с акумулаторна количка. Постановлението съдържа
и останалите задължителни реквизити, изброени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0350-000156/02.08.2018 г., издадено от С.С.С. – началник
на група в РУ-С. при ОДМВР-Велико Търново, с което на
Х.И.З., ЕГН **********, с адрес ***,
е наложено административно наказание глоба
в размер на 20 лв. (двадесет лева)
на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….