РЕШЕНИЕ
№ 11632
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110156215 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Д. С. след развило се заповедно производство
по ч. гр. дело № 38308/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Л. Д. С. за: сумата от 352,88
лева (триста петдесет и два лева и 88 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 07.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 64,93 лева (шестдесет и четири лева и 93 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 31,55 лева (тридесет и един
лева и 55 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 07.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,38 лева (шест лева и 38
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на
1
ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на
ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. . Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения му по делото особен
представител, оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер.
Сочи, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като ищецът не
представял годни доказателства за правото на собственост върху имота. Оспорва и
извършените записвания, отразяващи потребеното количество топлинна енергия.
Оспорва връзката на ответника с лицето Ц, посочена като купувач в договор за
продажба на държавен недвижим имот от 13.07.1990 г. Възразява, че част от
претендираните вземания са погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач ангажира становище за начисляване на потребеното
количество топлинна енергия съобразно действащите правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди. Ответникът изрично
оспорва процесуалната си легитимация и връзката му с процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
2
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Ищцовото дружество навежда твърдения, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот, което обстоятелство изрично се оспорва от
него. За установяване факта на собственост по делото е представен договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти. От
същия се установява, че на 13.07.1990 г. лицето Ц е придобила собствеността върху
процесния имот апартамент № 79, находящ се в гр. София, . Представено по делото е и
постановление за налагане на възбрана върху недвижимия имот по изп. дело № с
район на действие СГС, от което се установява, че на 12.05.2014 г. е наложена възбрана
върху процесния недвижим имот. Посочено е в постановлението, че длъжникът е
придобил собствеността по наследство от Ц
За установяване идентичността на лицата Цветанка Г.а Тодорова /купувач по
договора/ и Ц /посочена в постановлението за налагане на възбрана/, както и за
установяване на родствената връзка, респ. наследствено правоприемство на ответника
с това лице, с протоколно определение от 28.03.2024 г. съдът е уважил искането на
ищцовото дружество за издаване на два броя съдебни удостоверения, които да
послужат пред Столична община за снабдяване с посочените документи.
Удостоверенията са получени от процесуалния представител на ищеца на 08.04.2024 г.
видно от извършеното удостоверяване /л. 101 - гръб/. С протоколното определение от
28.03.2024 г. съдът, на осн. чл. 158 ГПК, е определил срок на ищеца за представяне на
документите, за които са издадени съдебни удостоверения, в срок до следващото по
делото открито съдебно заседание, като е посочена и санкцията при неизпълнение –
продължаване на съдопроизводствените действия без събиране на допуснатите
доказателства. В проведеното следващо открито съдебно заседание на 23.05.2024 г.
ищецът не е представляван от процесуален представител, като е депозирана молба от
21.05.2024 г., че ищцовото дружество няма други доказателствени искания. Не са
представени доказателства във връзка с издадените съдебни удостоверения. Освен това
следва да се обърне внимание на факта, че посоченото в постановлението за налагане
на възбрана лице Цветанка Г.а С.а е родена през 1956 г., видно от посочения единен
граждански номер, докато ответникът е роден през 1965 г. Възрастовата разлика между
тях е 9 години, поради което не може да се направи логичен извод, че лицето Ц Г.а С.а
е майка или друг възходящ роднина на ответника.
Ето защо, поради недоказаност на факта, че лицето Ц /купувач по договора/ и Ц
/посочена в постановлението за налагане на възбрана/ са едно и също лице, както и, че
последната е наследодател на ответника Л. Д. С., съдът намира, че ищецът не проведе
3
пълно и главно доказване на спорния по делото факт, а именно, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния период в качеството му на собственик на
процесния имот.
При изричното оспорване на правото на собственост върху имота - основание, на
което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответника, и
липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за
процесния период между страните не се доказа да е било налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ищецът не проведе
пълно доказване за това ответникът да е бил собственик или вещен ползвател на
топлоснабдения имот. Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на
потребена в прцесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени, като не е необходимо да бъдат обсъждани
изводите на вещите лица по приетите експертни заключения, нито възражението на
ответника за изтекъл период на погасителна давност.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници
следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника.
Същият не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани. Съдът съобрази, че не е постановено определение за изплащане
възнаграждението на назначения по делото особен представител, поради което същото
следва да бъде сторено с решението по делото.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
Л. Д. С., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.07.2023 г. по ч. гр. дело
№ 38308/2023 г. по описа на СРС, 33 състав, а именно: сумата от 352,88 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к. сумата от 64,93
лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., сумата от 31,55 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., 6,38 лева мораторна лихва в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 28.06.2023 г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д. П. А. сумата от 400 лева, представляваща внесен
депозит за възнаграждение за особен представител на ответника в производството Л. Д.
С., за което да се издаде РКО.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо Инженеринг” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5