№ 246
гр. Смолян, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500409 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 33/24.09.2021 г. по гр.дело № 77/2021 г. Чепеларският
районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Чепеларе дължи на КР. АНТ. С. 2
000 лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за образуване от името на
Община Чепеларе на изпълнителни дела за неплатени местни данъци и такси: 1. ИД
4201/2018 г. с длъжник „Атлантик Комсрс" ЕООД; 2. ИД 4202/2018 г. с длъжник „Евридика
2000" ЕООД; 3. ИД 170/2019 г. с длъжник Р. Г. Б.; 4. ИД 168/2019 г. с длъжник „Сомплейс
Елс България" ЕООД, 5. ИД 167/2019 г. с длъжник „Джиниъс България 1" ЕООД, 6. ИД
169/2019 г. с длъжник „АЛФА М 59" ЕООД; 7. ИД 4142/2018 г. с длъжник „Марина Турс"
ЕООД; 8. ИД 4139/2918 г. с длъжник „Екотур ЧМ" ООД; 9. ИД 4141/2018 г. с длъжник
„Ойлгруп" ЕООД, 10. ИД 4140/2018 г. с длъжник „Севън Хилс Девелопментс" ООД,
всичките по описа по ЧСИ Л. М., с рег. № 819, с район на действие: Окръжен съд Пловдив,
ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
28/13.04.2021 г. по ч.гр.д. № 53/2021г. г. по описа на ЧлРС.
Общината е осъдена да заплати на К.А. С. и разноски в размер на 410 лв.
по ч.гр.д. № 53/2021г. на ЧлРС; както и деловодни разноски за исковото производство в
размер на 650 лв.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от ОБЩИНА
1
ЧЕПЕЛАРЕ, чрез пълномощника адв.Н. Ст., с искане да бъде отменено, да бъде отхвърлен
искът на К.С. и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за общината, редовно призована, пълномощникът
адв.Стамболова поддържа жалбата.
Въззиваемият КР. АНТ. С., чрез пълномощника си адв.Е. С.а, оспорва
жалбата с отговор по 263, ал.1ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява.
Представляващият го пълномощник адв.С.а поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди,
като се имат предвид изложените в него мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в
жалбата настоящият състав съобразява следното:
Съгласно чл.4.4 от договорите от 01.06.2018 г. и от 06.12.2018 г. за
абонаментно правно обслужване, сключени между общината и адв.К.С., за явяване по дела,
свързани с дейността на възложителя-абонат/община Чепеларе/, същият на основание
разпоредбите на чл.6.11, предложение второ от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължи на изпълнителя /адв.С./ отделно
възнаграждение извън уговореното в договора. Размерът на възнаграждението в тези случаи
се определя на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл.64, ал.5 ГПК.
Чл.4.5 от договорите урежда, че възложителят-абонат срещу представени
ДПЗС/договор за правна защита и съдействие/ превежда съответното месечно
възнаграждение по чл.4.3 и допълнителното възнаграждение по чл.4.4 от договорите, ако
има такова, по посочена в договорите банкова сметка.
Съгласно чл.6, т.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за текуща правна помощ по договор с юридическо лице или
едноличен търговец - 400 лв. месечно, като за явяване по дела на съответното юридическо
лице или едноличен търговец на адвоката се дължи отделно възнаграждение.
Описаните клаузи от договора имат ясно, недвусмислено значение –
възнаграждение за работа по дело, конкретно възложено от общината на адвоката, се дължи
отделно и независимо от възнаграждението за текущото абонаментно обслужване,
предвидено в чл.1 и 2 от договорите. Представени са молбите до ЧСИ на общината в
качеството и на кредитор-взискател за образуване на изп.дела за събиране вземанията и от
съответните длъжници, като няма спор, че молбите са изготвени от ищеца. Те са
придружени с пълномощни, подписани от тогавашния кмет Сл. Ч., с които тя упълномощава
ищеца и още един адвокат да представляват община Чепеларе в посоченото качество пред
съдебен изпълнител по техен избор за събиране вземанията и от съответните длъжници,
като образуват и водят изпълнителните производства до окончателното им приключване,
като им се разрешава да извършват и действията по чл.34, ал.3 ГПК.
Не се твърди и не се установява ищецът да има договори с общината за
2
правна защита и съдействие, с които е определено възнаграждението му за работата по тези
изпълнителни дела, по смисъла на чл.4.5 във вр. с чл.4.4 от договорите. Именно поради тази
причина и на осн.чл.36, ал.3 от ЗАдв възнаграждението му е определено с решение на
Адвокатския съвет в Пловдив по протокол № 34/17.12.2020 г. и то е в минималния размер,
предвиден по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – по 200 лв. за всяко от делата или общо исковата сума от 2 000 лв.
Изпълнителните дела, по които е извършена работата от ищеца-адвокат, са
образувани пред частен съдебен изпълнител /тук- ЧСИ Л. М., действаща в района на ОС-
Пловдив/ и имат за предмет събиране на публични вземания, установени с актове по чл.107,
ал.3 за установяване на задължения – данъци върху недвижими имоти и такси за битови
отпадъци.
В случая принудителното изпълнение се извършва по реда на ГПК с оглед
вида на публичния изпълнител и на основание предвиденото в разпоредбата на чл. 4, ал. 2
ЗМДТ. Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е специален по отношение на ДОПК,
като в чл. 4, ал. 2 от него са предвидени две възможности за принудително събиране на
такива вземания – от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители
по реда на ГПК. В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.В
случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.В същия смисъл е и
ал.4 на чл.163 ДОПК: В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на
съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален
кодекс.
Както се отбеляза, тук са образувани изпълнителни дела пред частен
съдебен изпълнител, като събирането им се извършва по реда на ГПК. В случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се
извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс Посочените разпоредби, освен друго,
означават, че сезирането на съдебния изпълнител от съответния кредитор-взискател, се
извършва по общия ред, т.е., молбата се отправя от името на самия взискател, чрез лицето,
което го представлява по закон – тук: кметът на общината, предвид чл.44, ал.1, т.15
ЗМСМА, чрез надлежно упълномощен адвокат, а не от съответния служител от общинската
администрация, който по смисъла на ал.3 във вр. с ал.1 на чл.4 ЗМДТ се явява орган по
приходите.
В чл.2, ал.3 ЗЧСИ действително се казва, че органите, компетентни да
установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече
частни съдебни изпълнители. В тази разпоредба обаче, под органи, компетентни да
установяват публични вземания, се разбират държавата и общината, когато осъществяват
чрез свои служители действия по установяване на публични вземания, а не конкретните
служители, които, в тесния смисъл, вложен в ал.3 във вр. с ал.1 на чл.4 ЗМДТ, са органи по
установяване на публичните задължения.
3
Наред с това, молбите на общината за образуване на изп.дела пред ЧСИ Л.
М. са уважени и е безспорно, че такива дела да образувани, т.е., не е приемано от ЧСИ, че е
сезирана от лице, нелегитимирано за това. В тази връзка няма данни за основателност на
доводите в жалбата, че с поведението си ищецът застрашавал общината с понасянето на
отговорност за разноски на длъжниците по изп.дела, най-малко защото кметът не бил
процесуално легитимиран да образува такива и че упълномощаването от кмета било
недействително.
Няма основание да се приеме, че договорът за поръчка между ищеца и
общината противоречи на закона, заобикаля разпоредбите му и правилата за спазване на
бюджетната дисциплина. Поръчката е изпълнена, работата е извършена от ищеца, който е
сторил това, за което е упълномощен от предишния кмет на общината – подал е молби за
образуване на изп.дела, такива са образувани, като по някои от тях са извършвани от ищеца
и други действия, освен тези по образуването им. Ищецът няма задължение да изисква от
общината да спазва бюджетната дисциплина. След като самата община не е направила
необходимото, за да се съставят писмени договори, те да бъдат регистрирани в общината, да
имат и подписа на гл.счетоводител и печата на общината, съгласно чл.13, ал.3, т.1 ЗФУИПС,
общината не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Както се
вижда от разпоредбите на чл.3, 4, 6-15 от същия закон, отговорността за спазването му е
възложена основно на ръководителите на организациите по чл.2 от закона/ тук – на кмета на
община Чепеларе/, които са организациите от публичния сектор.
Дори да се приеме, че ищецът е извършил нарушение на Етичния кодекс,
като не е консултирал общината за възможността да постигане на спогодба с длъжниците,
не се установява някой от тях изобщо да е имал намерение да урежда задълженията си
доброволно преди или след образуване на изпълнителните дела. Ето защо подобно
нарушение, ако изобщо е доказано, няма за последица невъзникване или погасяване на
задължението на общината да плати на ищеца възнаграждението за извършената от него
работа, за която е упълномощен от предишния кмет. Същият извод важи и по отношение на
оплакването, че в деловодството на общината липсвали писмени отчети за извършването на
работата.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия С. направените от последния разноски във въззивното производство в размер
на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, за което са представени на л.19 и 20 от настоящото
дело договор за правна защита и съдействие от 27.10.2021 г. и списък на разноските.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/24.09.2021 г. по гр.дело № 77/2021 г. на
Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА Община Чепеларе, ЕИК *********, да заплати на КР. АНТ. С.,
ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв./петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3,
т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5