№ 59
гр. Ямбол, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20242330201126 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е след отмяна от
Административен съд – Ямбол на Решение № 147/02.09.2024 г. по АНД № 330/2024 г. на
Районен съд – Ямбол, като делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Районен съд - Ямбол е сезиран със жалба на В. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес в
гр.***, чрез адв. Л. П. Б. от САК срещу Наказателно постановление № 23-0813-002036 от
19.10.2023 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с който
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателят са
наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
отнети 26 контролни точки за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със жалбата се оспорва
издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като се излагат доводи,
подробно изложени. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулта П. оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 07.07.2023 г. в 15.44 часа, в обл.Ямбол, общ.Тунджа, на Автомагистрала Тракия,
км.281, в посока към гр.Бургас, жалбоподателят В. Т. Г. от гр.София е управлявал МПС –
лек автомобил Ауди СК5 с рег. № СВ 4760 СН с превишена скорост от 188 км/ч при
1
максимално разрешена скорост от 140 км/ч. Превишаването на скоростта от 42 км/ч е
установено с автоматизирано техническо средство /АТСС/ ARH CAM S1 № 120cc8A,
фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС. Изготвен е и протокол за
използване на АТСС.
След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е управлявало
МПС на жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на АУАН, която получил, но не
се явил за неговото съставяне в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол на 24.08.2023
г. АУАН е съставен от свид. Д. К. - служител в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол
в отсъствието на жалбоподателя по чл.40, ал.2 от ЗАНН и връчен надлежно на нарушителя.
В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
както и че нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок –
наложени наказания за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП – електронен фиш серия К № ***,
влязъл в сила на 29.03.2023 г. и електронен фиш серия К № ***, влязъл в сила на 11.04.2023
г.
На 18.08.2023 г. е попълнена декларация от жалбоподателя по чл.188 от ЗДвП, в която
изрично заявил, че на горепосочената процесна дата е управлявал МПС Ауди SQ5 с рег. №
СВ4760СН.
На 12.10.2023 г. е подадено възражение от жалбоподателя против АУАН, в което е
посочено, че за времето от 05.02.2023 г. до 08.02.2023 г. той не е управлявал процесното
МПС, а друго лице е ползвало автомобила.
На 19.10.2023 г. е издадено НП, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.5
вр. ал.2, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя К., дадени в съдебно заседание от приложените като веществени
доказателства фотоснимки, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетеля К. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на
предубеденост или необективност у свидетеля, при което за съда не съществуват основания
за съмнение в достоверността на дадените показания.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
При извършената цялостна служебна проверка, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
2
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването
на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след
съответна покана (връчена му лично на 17.08.2023 г. ), той не се е явил за съставянето му.
По приложението на материалния закон, съдът установи следното:
От приложената по делото декларация по чл.188 от ЗДвП се установява, че на
07.07.2023 г. в 15.44 часа жалбоподателят е управлявал процесния автомобил по
Автомагистрала Тракия, км.281 в посока към гр.Бургас. Предвид приложената по делото
разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство, съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел по Автомагистрала
Тракия, извън рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената
максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо
средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания. Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от
приложеното по делото копие на Протокол за проверка № 016-СГ-ИСИС/09.03.2023 г.) и е в
изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от
188 км/ч., видно от данните, отбелязани върху фотоснимката. По делото е приложен
снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издадено
обжалваното наказателно постановление. Доколкото посочената снимка е изготвена със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил
действително се е движел с посочената в НП скорост. С описаното деяние виновно е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се
намира извън рамките на населеното място, като наказващият орган надлежно е посочил
законната разпоредба, която е била нарушена виновно.
Надлежно е приложена и санкционната разпоредба. Нормата на чл.182, ал.2, т.5 от
ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална скорост
извън населено място от 41 км/ч до 50 км/ч, какъвто е и процесният случай.
Приложена е същевременно и нормата на чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.5 от ЗДвП, тъй като е
счетено, че нарушението е системно. Поради това санкцията в НП е определена като удвоен
размер на 400 лв., т.е. 800 лв., като е наложено и кумулативно предвиденото наказание
3
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Легална дефиниция на понятието
„системно“ нарушение се съдържа в т.62 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на
ЗДВП, съгласно която такова е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
От страна на жалбоподателя се оспорва квалифицирането на нарушението като
системно, като се възразява, че описаните в наказателното постановление електронни
фишове не са влезли в сила, тъй като не са били връчени на жалбоподателя. В тази връзка
съдът съобрази следното: Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение №
389/27.04.1999 г. на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при
три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната
практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има
връзка на известна устойчивост и трайност. Доктрината също приема, че признакът
„системност“ е налице при три извършени еднородни деяния (Ал. Стойнов –„Наказателно
право. Обща част“ - „За престъпленията на системно извършване е характерно, че деецът
осъществява три или повече еднородни деяния“).
На следващо място, санкцията по чл.182, ал.5 от ЗДвП следва да намери приложение
само, когато водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т.4 - 6, ал.2, т.4 - 6 и
ал.3, т.4 - 6 на чл.182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с които му е наложено наказание
отново за такова нарушение. Законодателят е преценил, че по-тежката санкция за нарушение,
извършено системно, следва да се налага при по-съществени превишения на разрешената
скорост на движение, поради което е посочил изчерпателно в нормата на чл.182, ал.5 от
ЗДвП категориите нарушения, при които водачът подлежи на санкциониране в условията на
системност.
Следователно за да е налице признакът системност, е необходимо нарушителят да е
санкциониран по реда на чл.182 от ЗДвП за две нарушения от изброените в петата алинея,
като третото такова нарушение, извършено в едногодишен срок, се явява системно. За
квалифицирането на нарушението като системно също така е без значение дали лицето е
санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Достатъчно е
процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от санкциониране с поне още
две влезли в сила НП или ЕФ, с които на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение.
В разглеждания случай в НП се твърди, че нарушението е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № *** и електронен фиш серия К № ***.
Електронен фиш серия К № *** е връчен на 14.03.2023 г. и е влязъл в сила на 29.03.2023 г., а
електронен фиш серия К № *** е връчен на 27.03.2023 г. и е влязъл в сила на 11.04.2023 г.
Относно твърдението на жалбоподателя, изложено в писмената защита, че
електронен фиш серия К № *** не е бил връчен на жалбоподателя, съдът намира същото за
4
неоснователно, тъй като съдът е изискал доказателства в тази насока и по делото е
постъпила разписка, удостоверяваща връчването на ЕФ серия К № *** на жалбоподателя на
27.03.2023 г., т.е. същият е и влязъл в сила. Санкцията по този електронен фиш е заплатена
на 27.03.2023 г., видно от отбелязването в разпечатката от АИС АНД на МВР. След като
жалбоподателят не е доказал, а и не твърди, че е обжалвал посочения електронен фиш, съдът
приема същият за влязъл в законна сила с изтичането на срока за обжалване, считано от
момента на връчването му, т.е. той безспорно е бил влязъл в законна сила към момента на
извършване на процесното нарушение, като същевременно не е бил изтекъл период от една
година.
По отношение на другият от визираните в НП електронни фишове също служебно са
изискани доказателства за връчването му на жалбоподателя. От постъпилото писмо от ОД на
МВР – София от 11.02.2025 г. и представена разпечатка от АИС АНД на МВР се установява,
че ЕФ е връчен на 14.03.2023 г. и глобата по него е заплатена на 27.03.2023 г. Макар и в
случая да не са представени от наказващия орган доказателства, удостоверяващи датата на
връчване на електронния фиш, съдът приема, че посоченият електронен фиш е бил надлежно
връчен на санкционираното лице на датата, посочена в справката - 14.03.2023 г., с оглед
обстоятелството, че наложената с този ЕФ глоба е била заплатена лично от жалбоподателя
няколко дни по-късно - на 27.03.2023 г. Принципно заплащането на наложената глоба не
може да бъде възприето като форма на връчване на ЕФ или НП, тъй като тази хипотеза не
попада сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл.64 ЗАНН, сочещи кога влиза в
сила едно НП. В конкретния случай обаче е била наложена глоба в размер на 800 лева, а
жалбоподателят е заплатил сумата от 560 лева, възлизаща на 70 % от санкцията.
Следователно жалбоподателят Г. се е възползвал от действащата към този момент
възможност да заплати доброволно посочената част от глобата в 14-дневен срок от
връчването на фиша. При това положение съдът няма основания за съмнение, че фишът е
бил връчен на лицето на посочената в справката от АИС дата. Поради това в конкретния
случай съдът приема, че направените плащания на глобите в размер на 70 % от наложените
с електронните фишове доказва, че същите са били връчени на лицето на датите, сочени от
АНО, но не са обжалвани и следователно са били в сила към момента на извършване на
разглежданото нарушение, като също така от датата на влизането им в сила не е била
изтекла една година.
Предвид всичко изложено съдът приема, че нарушението правилно е квалифицирано
като системно и следователно наказанията са определени законосъобразно, във фиксирания
размер, предвиден в закона. Глобата е определена в двойния размер на предвидената за
съответното нарушение санкция. В случая съответното нарушение е това по чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП, каквото е извършил жалбоподателя, поради което глобата правилно е определена в
двойния размер на предвидената за това нарушение глоба, а именно 800 лева.
С оглед забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се
5
явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.144 от АПК
на ОД на МВР Ямбол следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. В случая юрисконсултът е участвал лично в проведените две съдебни заседания.
Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0813-002036 от 19.10.2023 г.,
издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на В. Т. Г. с
ЕГН **********, адрес гр.***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.5 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са отнети 26 контролни точки за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.*** да заплати на ОДМВР Ямбол
направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6