№ 16400
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110107968 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника *********** с искане за изменение на
постановеното по гр.д. № 7968/2022 г. по описа на Софийски районен съд Решение №
*********** в частта му за разноските, като бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден на разноски, и вместо това му бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В молбата а изложени съображения, че е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и едновременно с това е признал иска, поради което разноските следва да се
възложат в тежест на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в
който изразява становище на неоснователност на молбата.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло
предявения иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието. В тази
хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете
предпоставки за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с
извънсъдебното претендиране на процесното вземане (дори и несъществуващо)
ответникът по отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод
за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието
на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и и
константната практика на ВКС (в този смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС, Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017
г. на ВКС, Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС и много
1
други.).
В посочената хипотеза ответникът има право на разноски и при уважаване на
този отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждането на делото и ако
го е признал. Така определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/ 2012 г. ВКС, ГК,
IV-то ГО и определение № 75/ 21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/ 2017 г. ВКС, ГК, I-во
ГО и Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г. о. В
този смисъл на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото.
Въз основа на изложеното постановеното решение следва да бъде изменено в
частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която ответникът ************ е
осъден да заплати на **********, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 51.41 лв. - разноски за държавна такса и на ***********, ЕГН **********,
на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 360 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство, като на същия бъдат присъдени разноските за производството за
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № ***********, постановено по гр.д. № 7968/2022 г. по
описа на СРС, 157 с-в в частта за разноските, както следва:
ОТМЕНЯ решението, в частта, с която ОСЪЖДА ************, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление – ************, да заплати на
**********, ЕГН **********, със съдебен адрес: *********** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 51.41 лв. - разноски за държавна такса и в частта, с която
ОСЪЖДА************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление –
************, да заплати на ***********, ЕГН **********, със съдебен адрес:
*********** на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 360 лв. – възнаграждение за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА **********, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***********
молбата на *********** да заплати на ************, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление – ************, на основание чл. 78, ал.2 ГПК, сумата от 100
лв. разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд. ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2