№ 253
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. Д.
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. Д. Административно наказателно
дело № 20221110208732 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-4332-008479/11.05.2022 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на Л. К. П. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и „глоба“ в
размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 07.04.2022 г., около 19.00 часа, в гр.
София, по ул. „Сава Огнянов“ с посока на движение от ул. „Добри Войников“
към ул. „Цанко Церковски“ управлява лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с
рег. № ******** и срещу № 2 поради недостатъчен контрол върху
управляваното МПС реализИ. ПТП в паркИ.ния лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ********, като при извършена проверка отказва изпробване с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № 0214 за установяване
употребата на алкохол в издишания въздух и не носи контролен талон към
СУМПС.
1
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционИ.ното лице Л. К. П., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. Твърди се, че на процесната дата автомобилът му е
аварИ.л пред подхода за задния двор на жилищата кооперация, в която живее,
като при изключен двигател негови познати и роднини са му помогнали да
вкара автомобила в задния двор. На следващо място е изложено, че по
категоричен начин същият не е удрял паркИ.ния встрани до жилищната
кооперация лек автомобил „Фолксваген Голф“, като е бил нападнат от
непознат мъж, който е придружил А. Х.. Жалбоподателят твърди, че след това
се е качил в дома си, като е употребил алкохол, тъй като бил силно
превъзбуден. Изложено е, че три часа след инцидента пристигнал екип на
ОПП-СДВР, като е отказал да бъде тестван за алкохол, доколкото е употребил
алкохол след това в дома си. В този смисъл е изложено, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Тъй като не е имал качеството „водач на МПС“, се твърди и че не е извършил
вмененото му административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. По
отношение на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП се твърди,
че не е причинявал ПТП, а на следващо място е допуснато и съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е описано
поради каква причина и съобразно какви вътрешни и външни фактори е
проявено съответното недопустимо бездействие. С оглед на изложеното, от
съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
представител в хода на съдебното производство по делото.
В представено писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя, последният поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В допълнение е посочено, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не е доказано по несъмнен начин, че е
причинено ПТП, ресП. механизма му на настъпване. Освен това е изложено,
че към момента на отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство, последният не е имал качеството „водач на
МПС“, поради което не е подлежал на такава проверкА. Доколкото
последният се е прибрал в дома си, където е употребил алкохол, следва да му
се търси отговорност евентуално за административно нарушение по чл. 123
2
ЗДвП, а не за чл. 174, ал. 3 ЗДвП. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени НП като незаконосъобразно.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимИ.на страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатИ., че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Л. К. П. живеел в жилищна кооперация, находяща се на адрес гр. София,
ул. „Сава Огнянов“ № 2. В същата кооперация живеела и св. А. Х. с нейното
семейство.
На 07.04.2022 г., около 19.00 часа, Л. К. П. управлявал л.А. „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с рег. № ******** в гр. София, по ул. „Сава Огнянов“ № 2, с
поска на движение от ул. „Добри Войников“ към ул. „Цанко Церковски“, като
се опитал да паркИ. автомобила си в задния двор на жилищната кооперация.
Л. П. направил маневра, захождайки към задния двор на кооперацията, в
който момент ударил паркИ.ния отдясно до входа за задния двор л.А. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, собственост на св. А. Х..
Предвид факта, че Л. П. бил употребил алкохол, последният направил още
няколко неуспешни опити да вкара автомобила в задния двор на жилищната
кооперация, като при тях отново ударил л.А. „Фолксваген“, модел „Голф“. На
място дошъл св. Н.Д.., чичо на Л. П., който се опитал да му помогне с
извършване на маневратА.
Всички горепосочени действия били възприети от св. И. А.К.-Х., майка на
св. А. Х., която направила видеоклип и снимки на действията на Л. П., след
което веднага се обадила на дъщеря си А. Х. и й разказала за случая.
Междувременно, Л. П. и свидетелите Д.Н.Й., Н.Д.. и Ц.С.М. успели да
изтикат аварИ.лия л.А. „Фолксваген“, модел „Шаран“ в задния двор на
жилищната кооперация.
3
На място пристигнала св. А. Х. заедно със св. К. Д., технически сътрудник
в нейната фирмА. А. Х. видяла клипа на телефона на майка си и сигнализИ.ла
на тел. 112 за случилото се. Тъй като последната била помолена от дежурния
служител от Дирекция „Национална система 112“-МВР да посочи
регистрационния номер на л.А. „Фолксваген Шаран“, А. Х. отишла при Л. П.,
при което между тях възникнал словесен скандал, впоследствие прераснал
във физическа саморазправа, като Л. П. ударил св. А. Х.. В сблъсъка помежду
им се намесил и св. К. Д.. В резултат на това, св. А. Х. подала втори път
сигнал на тел. 112, като посочила, че вече й бил нанесен и побой. Малко след
нея се обадил и Л. П., като поискал съдействие поради нанесен му побой.
На място бил изпратени св. Д. Н. Н., полицейски служител от 04 РУ-
СДВР, и негов колега, които установили фактическата обстановка по случая и
поискали съдействие от ОПП-СДВР.
Около 22.00 часа на място пристигнали свидетелите Р. и П.Н.Д.,
служители на ОПП-СДВР, които установили на място св. А. Х. и Л. П.. След
като снели писмени обяснения от двамата, последните съставили на база на
същите и наличните щети по двата автомобила скица и Протокол за ПТП,
които били подписани от Х. и П..
Служителите на ОПП-СДВР поискали документите за управление на
автомобила на Л. П., като установили, че същият не носи в себе си контролен
талон към СУМПС. След това Л. П. бил поканен да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ №
ARDM-0214, но последният категорично отказал. Във връзка с отказа на Л. П.
да бъде тестван за употреба на алкохол, бил съставен Талон за изследване №
107643/07.04.2022 г., който бил подписан от жалбоподателя П..
За констатИ.ните нарушения св. Р. съставил АУАН с бл. №
606711/07.04.2022 г. срещу Л. К. П. за извършени от последния
административни нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Л. П. подписал АУАН без възражения, като
получил препис от същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 22-4332-
008479/11.05.2022 г. от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Л. К.
П. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за
извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, „глоба“ в
4
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева за извършеното административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
НП било връчено на 13.06.2022 г. на Л. К. П., който в законоустановения
14-дневен срок подал жалба срещу последното, която инициИ.ла настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на жалбоподателя Л. П. (частично); показанията на свидетелите
П.Н.Д., Ц.С.М., Д.Н.Й., Н.Д.., Р.А.Г., А. Х. Х., И. А.К.-Х., К. И. Д. и Д. Н. Н.;
справка-разпечатка за допуснатите нарушения и наложените наказания на Л.
П. към момента на извършване на процесните деяния; протокол за ПТП;
скица за ПТП; справка от дирекция „Национална система 112“, ведно с 1 брой
компактдиск към нея; талон за изследване от 07.04.2022 г., ЗППАМ, докладна
записка, изготвена от св. Д. Н., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи и заключението на аудио-техническа
експертизА.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Основен
доказателствен източник по делото се явяват показанията на св. И. А.К.-Х.,
доколкото последната е била очевидец на настъпилото ПТП. Последната е
категорична, че е простИ.ла дрехи на терасата на третия етаж на процесната
жилищна кооперация, когато е видял как управляваният от Л. П. л.А. марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“ удря няколко пъти при опита си да влезе в
двора на жилищната кооперация паркИ.ния л.А. марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ********. Св. И. К--Х. е категорична, че именно Л. П., техен
съсед, който познава добре, е бил водач на автомобилА. Нещо повече, св. К--
Х. заяви, че е направила видеоклип и снимки, на които е заснела ПТП.
Наличието на този клип бе потвърдено от свидетелите А. Х. и К. Д., като дори
бе прегледано от последния и св. К--Х. по време на даване на техните
показания в хода на съдебното следствие. Всички горепосочени свидетели са
категорични, че на клипа и снимките ясно се вижда Л. П. като водач на л.А.
5
„Фолксваген Шаран“, както и че същият е ударил отзад вляво паркИ.ния л.А.
„Фолксваген Голф“. Следва да се посочи, че св. И. К--Х. е категорична и
относно обстоятелството, че след третия удар на паркИ.ния автомобил, на
помощ се е притекъл св. Н.Д.., който се вижда на видеоклипа, като той и
други съседи са помогнали да вкарат автомобила в двора на кооперациятА.
Показанията на св. И. К--Х. са пълни, последователни и логични, поради
което съдът ги кредитИ. изцяло. Следва да се посочи, че възпроизведеното от
свидетелката за наличието на удар между процесните два автомобила
напълно кореспондИ. с показанията на св. А. Х., която подробно описва
щетите по нейния автомобил – деформации и одраскване в задна лява част,
калник и броня, както и с констатИ.ните щети в Протокол за ПТП, приложен
по преписката – щети по задна лява броня и калник на л.А. „Фолксваген
Голф“ и щети по предна дясна броня и калник на л.А. „Фолксваген Шаран“.
Нещо повече, видно от заключението на приетата по делото аудио-
техническа експертиза, изследвала съдържанието на приложения звукозапис
от системата за спешни повиквания на Дирекция „Национална система 112“-
МВР, самият жалбоподател П. при обаждането си потвърждава, че при
извършване на маневрата е ударил паркИ.ния лек автомобил, собственост на
А. Х. – „Преди около половин час стана битов скандал в дворА. Аз паркИ.х
колата и закачих на съседите колата…“, „…саморазправа се почва от некви
тъпи ламарини, а е леко одраскан, да подчертая,…“.
Съдът кредитИ. изцяло и показанията на свидетелите А. Х. и К. Д., които
макар и да не са очевидци на процесното ПТП, подкрепят изцяло
възпроизведеното от св. И. К--Х.. Следва да се посочи, че в този смисъл са и
подадените от св. А. Х. два сигнала на тел. 112, съдържанието на които е
установено от заключението на изготвената по делото аудио-техническа
експертизА. Св. Х. е категорична, че майка й й се е обадила по телефон и й е
казала за ПТП с участието на съседа им Л. П., като е гледала и записания от
последната видеоклип, на който ясно се вижда съприкосновението между
двата автомобилА. В този смисъл са и показанията на св. К. Д..
Съдът кредитИ. показанията на св. Д. Н., полицейски служител от 04 РУ-
СДВР, който преразказва заявеното му на място от св. А. Х., което напълно
кореспондИ. с показанията на последната, дадени в хода на съдебното
следствие.
6
Съдът кредитИ. и показанията на свидетелите Д.Й., Н. Н. и Ц.М., които са
информативни единствено относно факта, че л.А. „Фолксваген Шаран“ е бил
аварИ.л поради проблеми със скоростния лост, което е наложило изтикването
му във вътрешния двор на жилищната кооперация от посочените лицА.
Следва да се посочи, че св. И. К--Х. също потвърждава, че автомобилът,
управляван от Л. П., е аварИ.л („блокИ.ла му колата“), но това обстоятелство
е станало едва при последното удряне на паркИ.ния автомобил, след което се
е намесил св. Н.Д... С оглед на това показанията на свидетелите Й., Н. и М. не
са информативни относно главния факт на доказване, а именно дали е имало
ПТП между процесните два автомобила, доколкото не са били очевидци на
същото, а са оказали помощ след товА. В този смисъл са и показанията на св.
Н., който заявява, че пръв се е притекъл на помощ на Л. П., като в този
момент л.А. „Фолксваген Шаран“ вече е бил в неподвижно състояние с
блокИ.ни скорости.
Следва да се посочи обаче, че е налице и съществено противоречие между
заявеното от тази група свидетели, доколкото свидетелите Н. и М. твърдят, че
двата автомобила не са се доближавали на по-малко от 50 см., докато св. Й.
твърди, че същите са се разминали на около 5 см в момента, в който са
вкарвали л.А. „Фолксваген Шаран“ в двора на жилищната кооперация.
Доколкото обаче показанията им не са информативни относно поведението на
жалбоподателя П. преди тяхното идване на процесното място, то е
безпредметно по-подробното им обсъждане.
Съдът кредитИ. изцяло показанията на свидетелите Р.Г. и П.Д.,
полицейски служители от ОПП-СДВР, които са категорични, че са
констатИ.ли щети и по двата автомобила, надлежно описани в протокола за
ПТП. И двамата свидетели са категорични, че по време на извършване на
проверката Л. П. не е представил контролен талон към СУМПС, като е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“. Отказът на Л. П. да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство е бил недвусмислено отразен в съставения на
място Талон за изследване № 107643/07.04.2022 г., който е подписан от
жалбоподателя П..
При преценка обясненията на жалбоподателя Л. П., съдът съобрази
двойствения им характер – като гласно доказателствено средство и като
7
основно средство за защита в административнонаказателното производство.
В случая съдът счита, че обясненията на жалбоподателя в частта им, в която
отрича да е удрял паркИ.ния л.А. „Фолксваген Голф“, не кореспондИ.т с
обективната истина по делото. От една страна заявеното от жалбоподателя в
този смисъл се оборва по категоричен начин от показанията на свидетелите А.
Х., И. К--Х. и К. Д.. От друга страна, обясненията на жалбоподателя
противоречат и на подадения сигнал от самия П. на тел. 112, в който
признава, че е ударил паркИ.ния лек автомобил. С оглед на това, обясненията
на жалбоподателя в тази им част не следва да се кредитИ.т, доколкото не са
обективни. Като кореспондИ.щи с обективната истина следва да се приемат
обясненията на Л. П. в останалата им част, в която заявява, че действително е
управлявал автомобила на процесната дата, час и място, както и че е отказал
да даде проба за алкохол с техническо средство.
Съдът кредитИ. изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намИ. за установено от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на законА. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2, вр. т. 1.3.1 и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Същевременно АУАН и НП са издадени
при съблюдаване на визИ.ните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това процесният
АУАН и обжалваното НП са съобразени с всички императивни изисквания на
процесуалния закон.
Съдът намИ. за неоснователно релевИ.ното с процесната жалба
възражение, че е допуснато нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
при издаване на процесните АУАН и НП, доколкото не е налице словесно
8
описание на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Съдът
счита, че макар и лаконично, в АУАН и НП напълно ясно е описано, че в
случая се касае за недостатъчен контрол върху управляваното МПС, което е
довело и до настъпването на процесното ПТП. Съдът не споделя
съображенията в жалбата, че актосъставителят и наказващият орган е
следвало да опишат външните и вътрешни фактори, които са довели до
посоченото недопустимо бездействие. В случая същите е невъзможно
обективно да установят каква е действителната причина, довела до
недостатъчния контрол на жалбоподателя върху автомобила и механизмите
му за движение – дали се касае за неадекватност на водача вследствие
употребения алкохол, за което свидетелстват част от разпитаните свидетели,
дали ПТП е настъпило поради невнимание, дали поради някаква друга
причинА. С оглед на това съдът счита, че напълно ясно и недвусмислено от
фактическа страна е описано, както в АУАН, така и в НП, изпълнителното
деяние на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което
не са били нарушени процесуалните права на санкционИ.ното лице.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Л. К. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
административни нарушения по чл. 20, ал. 1, чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателят Л. П., като водач на
процесния л.А. „Фолксваген Шаран“ с рег. № ********, е причинил ПТП с
паркИ.ния л.А. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, удряйки задна лява
част на последния при разминаването им в опит да влезе във вътрешния двор
на процесната жилищна кооперация. Контролът над МПС съобразно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП включва внимателното и всеобхватно
наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение,
вследствие поведението на останалите участници в движението по пътя, и
осъществяване на пълен контрол над движението на управляваното МПС.
Доколкото в случая не се касае до нарушение, свързано с режима на
скоростта или невъзприемане на внезапно появили се препятствия по пътя и
предприемане на мерки за безопасност, правилно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажИ.на за
9
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В случая като причина за настъпване на
ПТП следва да се приеме липсата на достатъчен и непрекъснат контрол върху
управлявания от Л. П. автомобил. С това и последният е осъществил от
обективна страна състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 1
ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателя П. виновно при форма на вина непредпазливост, в хипотезата
на небрежност, доколкото последният, макар и да не е предвиждал
настъпилите общественоопасни последици, като водач на ППС е бил длъжен
съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролИ. непрекъснато
управлявания от него автомобил, като избегне настъпването на съответното
негативно изменение на обективната действителност.
За извършеното административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП
законодателят не е предвидил конкретна санкционна разпоредба, поради
което правилно на жалбоподателя П. е било наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лева по реда на чл. 185 ЗДвП. С оглед на това обжалваното НП
се явява законосъобразно в тази си част.
На следващо място, по безспорен начин се установи, че на процесната дата
и място жалбоподателят Л. П. е управлявал л.А. марка „Фолксваген“ с рег. №
********, поради което има качеството „водач на моторно превозно средство”
по смисъла на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Ирелевантно се явява
обстоятелството, че нарушителят не е спрян за проверка от контролните
органи, докато управлява автомобила, тъй като последните са пристигнали
значително време след товА. В случая обаче безспорно е установено, че към
момента на настъпване на ПТП, горепосоченият автомобил е бил управляван
именно от Л. П.. С оглед на това, жалбоподателят има качеството водач на
МПС.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя и процесуалния му
представител, че доколкото служителите от ОПП-СДВР са искали да
изпробват водача на автомобила няколко часа след настъпване на ПТП, то
последният не е имал качеството „водач на МПС“ по смисъла на ЗДвП и не е
подлежал на проверкА. Подобно твърдение, освен, че не намИ. опора в
нормативната уредба, е и житейски нелогично. Ноторно известен факт е, че
на територията на гр. София работят дежурни екипи от ОПП-СДВР, които
10
посещават настъпили ПТП след подаване на съответни сигнали на тел. 112 и
изпращането им от ОДЧ. В този смисъл е очевидно, че винаги, когато са
изпратени на съдействие за настъпило ПТП, полицейските служители от
ОПП-СДВР отиват пост фактум със съответно закъснение, което може да
варИ. в зависимост от отдалечеността на местопроизшествието, трафика,
необходимостта от посещение на други ПТП и т.н. Следвайки логиката на
жалбоподателя, във всеки един от тези случаи заварените на място лица няма
да имат вече качеството водачи на МПС по смисъла на ЗДвП, защото вече не
управляват автомобилите - същите са паркИ.ни, изместени, аварИ.ли и т.н.).
Нещо повече, по тази логика, когато водачът на дадено МПС причини тежко
ПТП, избяга от местопрестъплението, но впоследствие след извършване на
деянието бъде намерен и задържан, то същият отново няма да има качеството
„водач на МПС“, поради което и няма да подлежи на тестване за употреба на
алкохол и наркотични веществА. Видно е, че посочените съждения са
нелогични и правно неиздържани. Доколкото жалбоподателят П. е управлявал
процесния автомобил, последният е имал задължения като водач на МПС,
вкл. да носи необходимите документи, като изчака идването на контролните
органи и да им окаже съдействие, вкл. като даде проби за употреба на алкохол
и наркотични веществА.
Не кореспондИ. със събраните по делото доказателства и тезата на
жалбоподателя, че последният не е знаел, че има претенции относно
настъпило ПТП, поради което се е прибрал в дома си. Както от показанията
на св. А. Х., така и от съдържанието на подадените от нея сигнали на тел. 112,
е безспорно установено, че последната е пристигнала почти веднага след
настъпване на ПТП на място, като е влязла в спор с жалбоподателя П. относно
това обстоятелство. В този смисъл последният е бил наясно, че св. А. Х.
претендИ. за настъпили щети по автомобила й вследствие на настъпилото
ПТП, предизвикано от жалбоподателя П., поради което е трябвало да изчака
идването на служителите на ОПП-СДВР, като окаже пълно съдействие, вкл. с
даване на проби за употреба на алкохол или наркотични веществА. Следва да
се посочи, че закъснението на служителите на ОПП-СДВР е между 2 и 3 часа,
което макар и голямо, е в разумни граници с оглед служебната им
натовареност.
Ирелевантно за изпълнение на задължението му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е и
11
заявеното от жалбоподателя обстоятелство, че докато е бил в дома си, е изпил
една чаша коняк. Това обстоятелство би било относимо и предмет на
изясняване в хода на административнонаказателно или наказателно
производство, касаещо евентуално управление на автомобила от
жалбоподателя след употреба на алкохол, като моментът на употребата на
алкохола може да бъде установен и с помощта на специални знания
посредством изготвянето на ФХЕ. Това обстоятелство обаче би касаело
единствено случаите, в които жалбоподателят изпълни задължението си по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП и даде проба на техническото средство за установяване
употребата на алкохол, каквато не е настоящата хипотезА.
От обективна страна по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят П.
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, в каквато насока и самият жалбоподател не оспорва
това обстоятелство. С оглед на изложеното, извършеното от Л. К. П. деяние се
субсумИ. от разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е осъществено
и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото Л. П. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от същото и пряко е целял
настъпването на това негативно изменение на обективната действителност –
отказ за изпробване употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“.
При индивидуализацията на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя П. за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
наказващият орган законосъобразно е наложил предвидените в същата
разпоредба кумулативни административни наказания в законоустановените
им размери – „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месецА. Предвид липсата на възможност за
налагане на административни санкции в размери, различни от посочените,
съдът счита, че наказателното постановление се явява законосъобразно и в
тази си част.
Съдът счита, че жалбоподателят Л. П. е извършил от обективна и
субективна страна състава и на вмененото му административно нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. На първо място, по несъмнен начин от свидетелските
12
показания на служителите от ОПП-СДВР се установи, че при извършената
проверка на жалбоподателя П., последният не е носил в себе си контролен
талон към СУМПС. На следващо място жалбоподателят е имал качеството
водач на МПС, в каквато насока важат всички изложени от съда съображения
касателно административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради е
следвало да изпълни задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е осъществено
от жалбоподателя П. виновно при форма на вина непредпазливост, в
хипотезата на небрежност, доколкото последният, макар и да не е предвиждал
настъпилите общественоопасни последици, като водач на ППС е бил длъжен
съгласно посочената разпоредба да носи в себе си контролен талон към
СУМПС.
За извършеното административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
законодателят е предвидил в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 10
левА. С оглед на това наказващият орган правилно е индивидуализИ.л в НП
наказанието в посочения размер. С оглед на това обжалваното НП се явява
законосъобразно в тази си част.
Съдът счита, че извършените административни нарушения по чл. 20, ал. 1
ЗДвП, чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП не разкриват по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не представляват
маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съдът счита,
че със своето поведение жалбоподателят е засегнал в достатъчна степен
обществените отношения, обект на защита от разпоредбите на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което обуславя
санкционИ.нето му за така извършените административни нарушения. Нещо
повече, следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелства
фактът, че П. е бил видимо пиян при причиняване на ПТП и при отказа му за
тестване за употребата на алкохол с техническо средство, като е проявил
физическа агресия спрямо св. Х.. С оглед на това, наказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършените административни нарушения не представляват маловажен
случай.
13
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а обжалваното
НП да се потвърди изцяло като законосъобразно и обосновано.
Предвид потвърждаване на НП, както и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.
3 НПК и т. 2, б. „а“ от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. на ОСНК
на ВС, жалбоподателят Л. К. П. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд направените по делото
разноски за изготвяне и изслушване на аудио-техническа експертиза в общ
размер на 225.96 лева (175.96 лева за изготвяне на експертизата и 50 лева за
изслушване на вещото лице в съдебно заседание).
Така мотивИ.н и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-
008479/11.05.2022 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с
което на Л. К. П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. К. П. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 225.96 лева
(двеста двадесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
направени разноски по делото за изготвяне и изслушване на аудио-техническа
експертизА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14