№ 80
гр. Търговище, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500145 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 230 от 10.05.2023 г., постановено по гр. дело № 1658/2022
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявения
от „Ню Проджектс Консулт”ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к. И., ул. “С.“ № 28 „З“, ет.1, ап. 11, представлявано
от управителя М. Р., против ДГ „Приказка“ гр. Търговище, установителен иск
за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 629/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1406/2022 г. по описа на РСТ за
сумата от 400.87 лв.(с ДДС), претендирана като обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника със стойността на получени доставки
на плодове през м. септември 2019 г., като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД. Присъдени са разноски
в производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Ню
Проджектс Консулт“ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление: гр.София,
ул. „Л.“ №11, ет.1, ап.З, представлявано от М. Д. Р.; e-
mail:********************@*****.***, в която се излага основно следното:
Дружеството е предоставило продуктите, обективирани в издадената
1
фактура възмездно, които ДФ „Земеделие” не е заплатил. Това следва от
приетата Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на
плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата
и центровете за специална образователна подкрепа в Република България в
раздел 7. Мерки За Изпълнение, 7.1. Цени на плодове и зеленчуци/мляко в
училищата, Член 2, параграф 2 от Делегиран регламент 2017/40. Плодовете,
зеленчуците, млякото и млечните продукти в детските градини, училищата и
ЦСОП се предоставят безплатно на децата и учениците. Доставянето им е
осигурено с финансови средства от Европейския съюз и от националния
бюджет. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложимата Наредба. На
дружеството не са предоставени нито средства от Европейския съюз, нито
средства от националния бюджет, докато ответникът е получил именно
целеви
средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на
учениците. Ответникът е спестил разходи, които са действително необходими
и той е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от
имуществото на дружеството.
Твърди се, че „Ню Проджектс Консулт“ЕООД е доставил плодове на ДГ
„Веселушко“, които ответникът е приел, тоест е налице постигнато съгласие
между страните за продажба на тези плодове, като цената в случая е
обичайната, която се дължи за този вид продажба, доколкото дружеството е
търговец, което се занимава с дейност по продажба и доставка на плодове. За
приемането им е съставен приемо-предавателен протокол №1 за доставени
продукти през месец септември 2019 г., въз основа на който е издадена
фактура № ********** от 30.09.2019 г. на името на ответника и последният
не е заплатил стойността им.
Според въззивника, след като плодовете са приети от ответника и
доставката е била осъществена, следва, че се дължи уговорената продажна
цена от ответника, обективирана в издадената фактура, независимо от това,
че същите са извършени по възлагане на ДФ „Земеделие“ по силата на
издаден акт за одобрение, който е прекратен с Постановление на МС № 32 от
22.02.2019 г. с влязлото в сила Определение № 12596/25.09.2019 г. по адм.
дело № 6899/2019 г. Петчленен състав на ВАС, което в случая има обратно
действие, т.е. издаденият акт за одобрение не е съществувал в правния мир.
2
Предвид изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи така предявения иск.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответника чрез
адвокат Н.С., в който се акцентира на следното:
Съгласно нормативната уредба ответникът няма качеството на лице,
задължено за плащане на получените доставки. НАРЕДБА за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на
мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и
Схема "Училищно мляко" предвижда плащанията за тези доставки на плодове
и мляко да се извършват от ДФ „Земеделие” със средства от Европейския
фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет под
формата на национална помощ. Задълженията на учебните заведения са
сведени единствено до осъществяването на контрол на количествата и
качествата на предоставяните продукти, до гарантиране на получаването им
от децата и учениците, както и осигуряване на прилагането на съпътстващи
мерки - тематични игри, викторини и др. Учебното заведение се явява само
като разпределител на доставените хранителни продукти. Няма как да се
приеме, че те са преминали в неговия патримониум. В тази връзка напълно
правилен и логичен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът
няма как да се обогати с получените плодове, тъй като същите не се
придобиват от него, а от посещаващите детското заведение деца, за които са
предназначени и които са бенефициерите по тези доставки.
Напълно правилен е и изводът на съда по отношение на направеното
възражение за приложението на института на погасителната давност.
Периодичният характер на доставките на плодове, както и на съпътстващите
плащания по тях предвиждат приложението на чл. 111, б. В от ЗЗД - т.нар.
„къса давност". Изтеклият времеви период от издаването на фактурата до
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК е по-дълъг от три години.
Предвид тези основни съображения, въззиваемата страна моли съда да
потвърди решението в обжалваната част като се присъдят разноски за
въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответната страна чрез адвокат С. оспорва въззивната
жалба. Заявява, че действително са получили доставката от плод за
3
съответния месец, но тази доставка са я получили по схема „Плод и мляко“,
която схема, както е ясно в нормативната уредба, се финансира от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния
бюджет, под формата на национални помощи. Във всички документи,
свързани с тези доставки на плодове, в тях е отбелязано, че се доставят по
схема „Плод и мляко“ и са ги приели точно по тази схема. Счита, че учебното
заведение не дължи плащане по тази доставка. То се явява само един
разпределител на тези плодове с крайния ползвател децата от учебното
заведение. Плодовете са разпределени между децата и консумирани от тях.
Ето защо моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд „Ню Проджектс Консулт”ООД, ЕИК
******, е предявил против ДГ „Приказка“ гр. Търговище установителен иск
за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 629/01.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 1406/2022 г. по описа на РСТ за
сумата от 400,87 лв.(с ДДС), претендирана като обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника със стойността на получени доставки
на плодове през м. септември 2019 г.
От фактическа и правна страна съдът приема следното:
Спорът касае доставка на плодове от страна на ищеца на ответника през м.
септември 2019 година. Ищецът е уведомил ответника, че предстои такава
доставка по схемата „Училищен плод“ съгласно Наредбата за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на
мляко и млечни продукти в учебните заведения и моли за уточнение на
графика за доставка. Доставката е извършена на 4 пъти през септември 2019
година и впоследствие фактурирана от страна на ищеца на 30.09.2019 година.
Не се спори, че ищецът „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е бил одобрен
заявител по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" за учебната
2019/2020 година като с акта за одобрение се посочват и детските градини и
учебни заведения, на които той трябва да доставя плодове. Ответникът не е
включен в схемата „Училищен плод“ за учебната 2019/2020 година.
Доколкото ответникът през предходните учебни години е бил включен в
4
обсъжданата схема, ищецът е приел, че доставките за тази детска градина
следва да продължат и през новата учебна година въз основа на Акт за
одобрение за учебната 2018/2019 година от 16.10.2018 година. Ето защо е
влязъл в контакти с ответната детска градина и е доставил процесното
количество плодове през м. септември 2019 година като изрично е
декларирал, че няма да търси плащане от детската градина. Поискал е
плащане от ДФ „Земеделие“, но такова му е било отказано, защото ответната
детска градина не е била одобрена като получател на плодове по схемата за
учебната 2019/2020 година. С настоящия иск ищецът държи да бъде осъдена
детската градина да му заплати стойността на доставените плодове,
основавайки претенцията си на извършената доставка и фактуриране на
стойността на доставените плодове. Отделно заявява, че плодовете са
доставени без основание и ответникът следва да заплати тяхната стойност.
Съдът счита, с оглед установените по делото факти, че между страните по
делото не е възникнала облигационна връзка въз основа на договор за
продажба на плодове. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318
от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена. В случая липсва волеизявление от
страна на детската градина, че ще заплати цената на доставените стоки, тъй
като същата изхожда от съзнанието, че доставките се осъществяват въз
основа на схемата „Училищен плод“, която се финансира не със средства на
детската градина от нейния бюджет, се заплаща с други финансови ресурси
чрез ДФ „Земеделие“. Детската градина е получила плодовете със съзнанието,
че същите са предоставени от ищеца по схемата „Училищен плод“ и
стойността на същите ще бъде заплатена с финансови средства от
Европейския съюз и от националния бюджет по реда на Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Отделно
съдът държи да подчертае, че макар между страните да има сключен през
2018 година договор за доставка на плодове със срок на действие от 3 години,
то същият несъмнено поражда действие само за учебните години, през които
и двете страни са получили одобрение за включване по схемата „Училищен
плод“.
Изводът, че не е възникнало продажбено правоотношение между страните
5
поради липса на съвпадане на насрещни воляизявления между тях относно
вида и цената на доставените плодове, се подкрепя от изявленията на самия
ищец, че първо е потърсил плащане от ДФ „Земеделие“ – т.е. и самият ищец е
съзнавал, че не е налице договорка с ответната детска градина за заплащане
на продажната цена на доставените плодове и е потърсил заплащане от ДФ
„Земеделие“ като платец по обсъжданата схема..
Съдът, приемайки че липсва облигационна връзка между страните, счита,
че следва да обсъди наличието, респ. липсата на предпоставките на института
на неоснователно обогатяване.
Обобщавайки съдебната практика и теория може да се определи следния
фактически състав на иска за неоснователно обогатяване: 1. Обедняване на
ищеца, което обикновено се изразява в следното: - ефективно изгубване на
имуществена облага; - пропускане на сигурно имуществено увеличение; -
увеличаване пасивите на имуществото; 2. Обогатяване на ответника, което
обикновено се изразява в следното: - реално увеличаване на имуществото му;
- избягване намаление на имуществото чрез спестяване на разходи, които
ответникът нормално би направил; - намаляване на пасивите на имуществото
на ответника; 3. Обогатяването, респективно - обедняването да са без правно
основание; 4. Причинна връзка между обогатяването и обедняването; 5.
Субсидиарност на иска.
Липсата на някои от посочените елементи на фактическия състав на
неоснователното обогатяване води до отхвърляне на заявената на тази база
претенция.
В конкретния случай несъмнено чрез извършената доставка е налице
обедняване на ищеца, който се е лишил от определени имуществени блага –
плодове, които би могъл да продаде другиму или да се разпореди по тях по
различен начин.
Що се отнася до обогатяването на ответника, тезата на ищеца на пръв
поглед звучи логично – детската градина следва да осигури на децата, които я
посещават, плодове с оглед на тяхното правилно физическо развитие, поради
което тя си е спестила разходите за тези плодове. Ищецът обаче не отчита
определени фактори, които водят до извода на съда, че доказано обогатяване
в случая не е налице.
Безспорно е, че детската градина е получила въпросните плодове през м.
6
септември 2019 година именно със съзнанието, че те се предоставят по
обсъжданата схема и за тях градината няма да дължи заплащане. Ако тази
доставка не беше извършена, то тогава самата градина би могла изобщо да не
се снабди с плодове, независимо дали това би било нарушение на
задължението на градината да осигурява здравословно хранене на децата; би
могла да осигури тези плодове чрез дарение от юридически лица или
организации; би могла да се снабди с тези плодове в по-малко количество, от
друг вид или на по-ниска цена. Не може да се изхожда от предположението,
че детската градина със сигурност би направила разходи за закупуване на
плодове на претендираната стойност през м. септември 2019 година, поради
което, чрез осъществената от ищеца доставка тя си е спестила тези разходи.
По делото не се доказва, че ответната детска градина си е спестила сигурен
разход за доставка на плодове през м. септември 2019 година, възлизащ на
исковата сума. При липса на доказване на тази предпоставка за основателност
на исковата претенция, същата се явява неоснователна. Обогатяване от
страна на ответника не е доказано.
Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема,
че така предявения установителен иск се явява неоснователен. Като е стигнал
до същия правен извод Търговищкия районен съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед неоснователност на въззивната жалба ответната страна има право
да й бъдат присъдени направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230 от 10.05.2023 г., постановено по гр. дело
№ 1658/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт”ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к. И., ул. “С.“ № 28 „З“, ет.1, ап. 11,
7
представлявано от управителя М. Р., да заплати на ДГ „Приказка“, ЕИК
******* гр. Търговище, кв. Запад, представлявана от Даниела Лазарова
Димитрова – директор, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8