ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1290
гр. Русе, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 27 ноември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 705 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 127ж, вр. чл. 41, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс
(ДОПК).
Образувано е по жалба на
"Ваня плод" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, бул. "Липник" № 108, чрез адв. Ф., срещу предприети действия за
обезпечаване на доказателства, обективирани с Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 180602828631_3/11.11.2023
г., изготвен от инспектори по приходите при Главна дирекция "Фискален
контрол" към ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № ФК-7/15.11.2023
г. на Директор на ТД на НАП - Варна.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорваните действия за обезпечаване на доказателства.
Посочва се, че не се налице данни, обосноваващи направения извод по чл. 121а,
ал. 3, вр. с, ал. 2 от ДОПК, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В тази връзка се твърди, че органите по приходите са действали на
основание на предположения, което е довело до постановяване на акт в нарушение
на материалния закон. Излагат се доводи, че действията по обезпечаване на доказателствата
са в несъответствие с целта на закона. Твърди, че това са последващи действия
при проверка от 13.01.2023 г. при която не са установени нарушения на данъчното
законодателство, като са извършени три
предишни проверки (настояща четвърта), като изложените в протоколите мотиви са бланкетни и
не е взета предвид ниската стойност на стоката, на която са наложени
обезпечителните мерки, т.е е налице недоказана обезпечителна нужда.
Моли да се отмени решението на решаващия орган и
протокола за извършване на проверка на стоки с висок фисккален риск.
Претендира присъждането на разноски по делото - заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се
запозна с изложените в искането доводи и приложените към делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.11.2023 г. от инспектори по
приходите е била извършена проверка на мястото на разтоварване на стока,
находящо се в гр. Русе, ул. „Потсдам“ № 1, на стоки, включени в
Списък на стоки с висок фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ-543/02.08.2023
г. на Министъра на финансите –
сладки пиперки 3 160 кг.
При проверката е
установено съответствие между данните за превозваната стока и вида и количеството
на стоката на мястото на получаване.
В решението си решаващият орган е приел, че от извършена справка в
ИС „Контрол“, дневници за покупки/продажби за периода от 02.06.2022 г. до
30.09.2023 г. няма отчетена данъчна основа и начислен ДДС по ВОП. За същия
период задълженото лице е извършило преминавания на фискалните пунктове,
разположени на ГКПП като получател на стоки и в протоколите за ВОП на СВФР са
отчетени общо за периода 249 619 кг плодове и зеленчуци, предимно от
контрагенти с румънски VIN. Доставките на плодове и зеленчуци не са отразени в подадени
справки-декларации по ЗДДС (март-декември 2022г.) Наложен е краен извод, че има
значително разминаване между декларираните приходи от дружеството и тези, които
е следвало да декларира, което от своя страна води до начисляване на
корпоративен данък и данък по ЗДДС в минимални размери.
Направен е извод, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено.
При приемане на наличие
на основанието по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, спрямо жалбоподателя са наложени
предварителни обезпечителни мерки за обезпечаване на вземанията за данъци и е
определено обезпечение 30 на сто от пазарната стойност на иззетата стока- 1810, 68 лв.
Предприети са действия
за обезпечаване на доказателствата с протокол
№ 180602828631_3/11.11.2023
г., като в същия са описани извършените действия по реда на чл. 40 от ДОПК и са
указани правните възможности за освобождаване на стоката. От страна на органите
по приходите е прието, че събирането на дължимите данъци, включително на тези,
които биха възникнали във връзка с търговията със стоките с висок фискален
риск, обект на настоящия фискален контрол, ще бъде невъзможно или значително
затруднено.
Обезпечението е било заплатено по банков път.
Срещу протокола
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, в предвидения в чл. 41,
ал. 1 от ДОПК срок,
е подадена жалба. В срока по 41, ал. 1 от ДОПК директорът
на ТД на НАП -
Варна се е произнесъл по подадената жалба с решение
№ ФК-7/15.11.2023 г., с което жалбата на дружеството е оставена
без уважение.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Депозираната пред съда,
чрез административния орган жалба е подадена от надлежната страна, при
наличието на правен интерес, в законоустановения срок по чл. 41, ал. 3 от ДОПК,
поради което същата се явява допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е основателна
по следните съображения:
Съгласно чл. 121а от ДОПК органът по приходите има оперативна самостоятелност да поиска от при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за
данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната
стойност на стоката в изрично изброените в, ал. 1 и 2 хипотези. Наред с това
правомощие същият съгласно, ал. 3 в тези случаи органът по приходите предприема
и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до
72 часа без разрешение на съда и определя размер на обезпечението, като стоката
и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане
по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава
след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто,
съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й. Обезпечението, предоставено в пари
или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната
териториална дирекция по чл. 8.
Спорния между страните
въпрос е относно наличието на основания за предприемане на действия по
обезпечаване на доказателства чрез определяне на обезпечение във връзка с
бъдещо налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Органите на Дирекция
"Фискален
контрол" се позовават на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно -
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Тези изводи са обосновани с посочване
на следните обстоятелства, а именно: разминаване между декларациите на задълженото
лице и данните в информационните масиви на НАП, недекларирани ВОД на стоки за
периода март - декември 2022 г.,
което е индикация за риск от недеклариране на приходи и на риск от невнасянето
им.
В решението на ответника
се отбелязва и че приблизителните приходи
без ДДС, които дружеството е следвало да отчете за периода от януари до
септември 2023 г. от продажбата на придобитите стоки е 201 013 лв., и респ.
данък за начисляване – 40 202 лв., а е внесен данък – 5 183, 76 лв.
Според нормата на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по
приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като тук
законът има предвид обезпечителните мерки, които има право да наложи публичният
изпълнител.
Очевидно е че
възникването на обезпечителната нужда за налагане на обезпечителни мерки е
приравнена от законодателя на обезпечителната нужда при обезпечаването на
доказателства. Както е посочено в самата норма на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК,
наличието на обезпечителна нужда не всякога води до налагане на обезпечителни
мерки, тъй като органът по приходите, извършващ фискалния контрол, има
оперативна самостоятелност по въпроса дали да поиска от публичния изпълнител
налагането на такива мерки. Обратно, от редакцията на нормата на чл. 121а, ал.
3, изр. първо на ДОПК следва, че при обезпечаването на доказателства чрез
изземане на документи и на стока, тези органи действат в условията на обвързана
компетентност.
При това положение, за
да са законосъобразни действията, извършвани при тези условия, следва
предпоставките на процесуални закон от една страна да са стриктно спазени, като
от друга страна мотивите за предприемането на действието следва да са ясни и
недвусмислени и подкрепени с релевантни доказателства за сочените факти.
Съдът намира, че
изискването за форма на процесният протокол, установяващ съответното действие
на органите по приходите не е налице, респ. това компрометира законосъобразността
на процесуалното действие, представляващо обезпечаване на веществени
доказателства - изземане на стока и документи за нея.
Преди всичко заслужава
да се отбележи, че нито в протокола, нито в потвърждаващото решение на
ответника е отразено какъв именно данък няма да може да бъде събран, респ. ще е
затруднено да се събере, и за кой данъчен
период такъв данък би възникнал. От изложените лаконични мотиви не става ясно и
какъв би бил размерът
на такъв данък и дължим/изискуем ли е той. От тези мотиви не става ясно как последващото
отчуждаване на зеленчуците, иззети първоначално като веществено доказателство,
обективно ще доведе от една страна до възникване на конкретно по вид и
предполагаемо като размер данъчното задължение, и от друга, до затрудненост на
събирането му, респ. до невъзможността изобщо да се събере - арг. за по-силното основание от чл. 127а, ал. 5 от ДОПК. Неотразяването
на ВОД, ако не се дължи на грешка в декларирането,
не води след себе си възникване на нетно данъчно
задължение за съответния данъчен период по ЗДДС, доколкото по принцип операторът сам начислява дължимото ДДС и декларира
приспадането му в декларацията си.
Посоченото означава, че
обжалваното действие е немотивирано и процесуално незаконосъобразно само на
това основание.
Жалбата е основателна и
следва да се уважи.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски
в размер на 1250 лв.
Воден от горното Административен съд - Русе, втори състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол № 180602828631-3/11.11.2023 г. на органи по приходите при дирекция
"ФК" при ЦУ на НАП, потвърдени изрично с решение № ФК-7/15.11.2023
г. на директора на ТД на НАП - Варна
ОСЪЖДА
ТД на НАП - Варна да заплати на "Ваня плод" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Липник" № 108,
деловодни разноски в общ размер 1250 лева, от които 50 (петдесет) лева държавна такса и 1200 (хиляда
и двеста)
лева адвокатски хонорар.
Определението е окончателно
СЪДИЯ: