Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.12.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският районен съд V-ти гр.с-в,
в публично заседание на 19 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря М.К., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№5635
по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София, чрез
процесуалния си представител твърди, че с договор за кредит за покупка на стоки
от 09.09.2010г. отпуснали заем на ответницата в размер на 1529.56лв. Сумата
била предоставена директно на търговеца, съгласно чл.1 от договора, с което
ищецът изпълнил задължението си по него. За ответницата възникнало задължението
да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 103.33лв., в чиято сума влизали
главницата и добавка, представляваща печалба на банката. Длъжникът преустановил
плащанията на 15.11.2010г. и до тази дата била погасена само една месечна вноска.
Съгласно чл.3 от договора, при неплащане на две или повече вноски, цялото
вземане ставало предсрочно изискуемо. В случая целият заем, представляващ
останалите 17 вноски, в общ размер 1756.62лв., станал предрочно изискуем към 15.12.2010г.
Ищецът претендира, че ответницата му дължи и 208.96лв. обезщетение за забава за
периода 15.12.2010г. – 02.05.2012г. Срещу издадената по него заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3763/12г. по описа на РРС постъпило възражение от Е.С. за
недължимост на сумите. Предвид изложеното, иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите,
присъдени по заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и присъдените разноски.
Претендира и направените в настоящото дело разноски.
Ответницата Е.Д.С. оспорва основателността на иска. Твърди,
че не е получила стоките, за чиято покупка й е отпуснат кредита. Липсвали
доказателства, че е извършено плащане между ищеца и търговеца на същата сума. Липсвало
и представителство от страна на ЮЛ-страна по договора с кредитополучателя, т.е.
за банката договорът е подписан от представител на търговеца, без да е налице
надлежно упълномощаване затова. Възразява и срещу размера на вземането, тъй
като за един и същи период са начислени както възнаградителна лихва, така и
мораторна, което било недопустимо по закон.
Съдът, като съобрази
представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По гр.д.№3763/12г.
по описа на РРС, “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД се е снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Е.Д.С. за
заплащане на сумата 1459.04 лева, представляваща просрочена главница по договор
за кредит за покупка на стоки от 09.09.2010г., ведно със законната лихва от 14.05.2012г. до
окончателното й изплащане, 297.58лв. възнаградителна лихва за периода 15.11.2010г.
- 15.03.2012г., 208.96лв. мораторна лихва от 15.12.2010г. до 02.05.12г. и 139.31лв.
съдебни разноски.
По настоящото дело е депозиран и
самият договор за кредит за покупка на стоки и услуги от 09.09.2010г., по
силата на който на кредитополучателя – ответницата Е.С., се предоставя банков
кредит в размер на 1529.56 лева за финансиране на описаните в същия стоки и
услуги: закупуване на пералня и хладилник фризер и заплащане на застраховки
“Сигурност на плащанията” и “Защита на имуществото”. Кредитополучателят се
задължава да погаси задължението си, възлизащо общо на 1859.95лв., на 18
месечни вноски, всяка от които в размер на 103.33лв., включващи главница и
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по кредита е
14.40% и е фиксиран за целия срок на договора. В чл.1 от договора е посочено,
че с неговото подписване кредитополучателят се съгласява предоставеният му
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по този начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора
по договора да предостави на кредитополучателя кредита и създава задължение за
последния да заплати уговорените месечни погасителни вноски. Предвидено е също,
че представителната власт на упълномощения търговски партньор се прекратява с
подписването на договора. Съгласно чл.3 от същия, при забава на една или повече
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, а при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, цялото вземане на кредитора
/включително предвидените надбавки, разноски и обезщетение за забава/ става автоматично
предсрочно изискуемо. В раздел “Удостоверявания” договорът съдържа изявление на
кредитополучателя, че с подписа си върху него същият удостоверява, че описаните
стоки и услуги са му били продадени и предадени от упълномощения търговски
партньор.
На датата на сключването на
договора за кредит е издадена и фактура №2337 за закупените от ответницата
стоки от “Нова-98”ЕООД-Русе.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният
иск е установителен за вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София, към
ответницата, с правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че вземането
на ищеца произтича от договор за кредит за покупка на стоки и услуги от 09.09.2010г.
Ищецът твърди, че поради просрочие на втората и третата вноски, на 15.12.2010г.,
т.е. падежът на третата вноска, кредитът е обявен за предсрочо изискуем и по приложеното
гр.д.№3763/12г. на РРС Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника. Последната не оспорва обстоятелството, че е
погасила само първата месечна вноска, но прави възражение за недължимост на претендираните
суми по изложените по-горе съображения, които съдът намира за неоснователни по
следните съображения:
Действително
договорът за кредит е подписан за кредитор от търговския партньор
“Нова-98”ЕООД-Русе, но съгласно законовата презумпция на чл.301 от ТЗ, с факта
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и на исковата молба по настоящото
дело, ищецът е потвърдил действията, извършени от другия търговец без
представителна власт. Съобразно цитираните в обстоятелствената част клаузи на
договора, с неговото подписване от страна на кредитополучателя, същият
удостоверява, че е получил стоката, предмет на договора, като същият съдържа и
изявление на страните, че сумата по кредита е изплатена директно на търговския
партньор, с което банката е изпълнила задълженията си по него. Доказателство за
горното е и издадената фактура №2337/09.09.2010г.
Неоснователни
са изложените в отговора на исковата молба съображения за недължимост на
сумите, претендирани като възнаградителна лихва и като обезщетение за забава.
Първата от тях представлява печалба за банката затова, че кредитополучателят
ползва нейните парични средства. Т.е., тази лихва има възнаградителен, а не наказателен
характер, поради което се дължи винаги и е включена в месечните погасителни
вноски като част от главницата.
Лихвата
по чл.86 ЗЗД по своята същност е обезщетение за вредата, която произтича от
забавянето на изпълнението на задължение, което има за предмет определена сума
пари. Въпреки, че в настоящия случай лихвата за забава е изрично уговорена и в
договора за кредит, същата се дължи и по силата на закона, при наличие на
просрочие на парично задължение, каквото безспорно е налице по процесното заемно
правоотношение. По преценка на кредитора е кога ще заяви цялото вземане по
съдебен ред след настъпилата предсрочна изискуемост. Тъй като падежът на всяка
месечна вноска и предсрочната изискуемост на цялото вземане са определени с
договора, кредитополучателят изпада в забава на дати, определени отпреди, поради което на същия не
се дължи нарочна покана за плащане и няма пречка да погаси цялото задължение,
макар все още да не е получил заповед по чл.410 ГПК. По тези причини
несъстоятелни се явяват и останалите възражения на ответника за недължимост на акцесорните
претенции.
С
оглед изложеното съдът намира предявения установителен иск за съществуване
вземането на ищеца към ответницата по приложеното заповедно производство, включващо
главница, законната лихва върху нея, възнаградителна лихва на банката,
обезщетение за забава и разноски, за основателен и като такъв следва да се уважи
изцяло.
На основание чл.78 ГПК в тежест на
ответницата са и направените от ищеца по настоящото дело разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. С., ЕГН ********** ***, че дължи на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Л.Л.П., сумата 1459.04 лева просрочена главница
по договор за кредит за покупка на стоки от 09.09.2010г., ведно със законната лихва от 14.05.2012г.
до окончателното й изплащане, 297.58лв.
възнаградителна лихва за периода 15.11.2010г. - 15.03.2012г., 208.96лв. мораторна лихва от 15.12.2010г.
до 02.05.12г., както и разноските, присъдени в заповед за
изпълнение по гр.д.№3763/2012г. на РРС, в размер на 139.31лв.
ОСЪЖДА Е. Д. С., ЕГН ********** ***, да
заплати на ”БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Л.Л.П.,
направените по настоящото дело разноски в размер на 160.69лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: