МОТИВИ : Подсъдимата А.П.И. *** е предадена на съда затова, че на 08.12.2006 год. около 17,00 часа на ПП І-4 (София - Варна) на километър 36+800, в района на село Микре, Ловешка област, при управление на лек автомобил "Рено Еспейс" с рег. № С 37 36 ХС, собственост на "Център за реставрация на художествени ценности" ООД София, нарушила чл. 6, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 63, ал.2, т.1, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и чл. 43, т.1, предл. 2 от ЗДвП и след като не се съобразила  с пътната  маркировка (непрекъсната линия  и знак "В24", забраняващ изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош), и при предприемане  на  маневра  "изпреварване" не съобразила намалената видимост на разстояние 60 м. поради мъгла, с необходимото разстояние за изпреварване при избраната скорост на движение, по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно   лице: Стефка С.М., ЕГН ********** ***, Соня В.М., ЕГН ********** ***, Красимир С.Г., ЕГН ********** ***,  Недялко   Димов   С.,    ЕГН ********** *** и тежка телесна повреда на Н.Д.З. ЕГН ********** *** Делчев, обуславяща продължително разстройство на съзнанието и   продължавано общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието се явява особено тежък случай – престъпление по  чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр.4 и пр.5, б. „б”, пр.2 и чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

В съдебно заседание на 10.03.2008 год. бе предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от  Гюлсерен Нахид З., в качеството на настойник на Н.Д.З., срещу подсъдимата А.П.И. за причинени неимуществени вреди 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Съдът конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса Н.Д.З. чрез настойка му Гюлсерен Нахид З., представлявани в процеса чрез адв. Гюлева и адв. Г.. В съдебно заседание на 10.04.2008 год. съдът на основание чл. 116 /отм./ ГПК във връзка с чл. 88, ал. 1  от ГПК допусна увеличение на гражданския иск предявен от Гюлсерен Нахид З., в качеството на настойник на Н.Д.З., срещу подсъдимата А.П.И. за причинени неимуществени вреди в размер на сумата 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание на 10.03.2008 год. бе приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният от Ц.Л.М. граждански иск срещу подсъдимата А.П.И., за причинени неимуществени вреди в размер на сумата 300 000 лева и 750 лева имуществени вреди, представляващи половината от разноските за погребението на майка й, поделени с нейния брат, ведно със законната лихва върху тази сума начиная, от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Съдът конституира Ц.Л.М., като граждански ищец и частен обвинител в процеса, представлявана от адв. Илковски и адв. Иванов в процеса.

В съдебно заседание на 10.03.2008 год. бе приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният от П.Л.М. граждански иск срещу подсъдимата А.П.И., за причинени неимуществени вреди в размер на 600 000 лева, от които 300 000 лева обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на съпругата му Стефка С.М. и 300 000 лева обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на майка му Соня В.М., и имуществени вреди в размер на 750 лева за погребението на майка му Соня В.М., ведно със законната лихва върху тези суми от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Съдът конституира П.Л.М., като граждански ищец и частен обвинител по делото, представляван от адв. Илковски и адв. Иванов в процеса.

В съдебно заседание на 10.03.2008 год. бе приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният от С.К.Г. и Н.Н.Г., граждански иск срещу подсъдимата А.П.И. за причинени имуществени вреди общо 3 000 лева разходи по погребението за сина им Красимир С.Г. и дъщеря им Стефка С.Г., и причинени неимуществени вреди 1 200 000 лева, от които по 300 000 лева за всеки един от тях за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на синът им Красимир С.Г. и по 300 000 лева за всеки един от тях за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на дъщеря им Стефка С.М., ведно със законната лихва върху тези суми от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Съдът конституира С.К.Г. и Н.Н.Г.,*** и частни обвинители по делото, представлявани от адв. Илковски и адв. Иванов в процеса.

В съдебно заседание на 10.03.2008 год. бе приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният от М.Г.С., Г.Н.С. и П.Н.С., граждански иск срещу подсъдимата А.П.И. за причинени им неимуществени вреди в размер общо на сумата 900 000 лева или по 300 000 лева за всеки един от тях за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на Недялко Димов С., за първата съпруг, а на останалите двама баща, както и за М.Г.С. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на сумата 1500 лева за сторени разноски по изпълнението на погребението, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Съдът конституира М.Г.С., Г.Н.С. и П.Н.С., като граждански ищци и частни обвинители по делото, представлявани от адв. Илковски и адв. Иванов в процеса.

В съдебно заседание на 10.03.2008 год. бе приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният граждански иск от Агенция за финансово разузнаване срещу подсъдимата А.П.И. за сумата 17 837 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като остави без уважение молбата за предявяване на граждански иск за разликата над 17 837 лева до сумата 27 500 лева, имуществени вреди. Съдът конституира Агенция за финансово разузнаване гр. София, като граждански ищец в процеса, представлявана от М. Миланова. В съдебно заседание на 10.04.2008 год. бе заличена като граждански ищец Агенция за финансово разузнаване гр. София и на основание чл. 120 от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал. 2 от Закона за ДАНС, бе конституирана като граждански ищец Държавна агенция „Национална сигурност” – гр. София, вместо Агенция за финансово разузнаване гр. София.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч счита, че в хода на съдебното следствие е изяснена фактическата обстановка по делото, като от нея се установява, че е налице  нарушение на чл. 6 т.1 от във вр. с чл. 63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП и чл. 43 т.1 предл. 2 от ЗДвП от страна на подсъдимата, което от своя страна инкриминира деянието и формира извода за наличие на престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 342 ал.2 от НК. Посочва, че е налице непредпазливо деяние, но под формата на самонадеяност или т. нар. съзнателна непредпазливост, тъй като И. е мислила, че може да извърши маневрата изпреварване разчитайки на опита си, вероятно и познавайки добре автомобила си, но е подценила пътната обстановка, метеорологични условия, възможностите си за реакция и тези на автомобила, в конкретния случай. Посочва, че тя е пътувала и друг път по този маршрут, което е безспорно установено. Излага, че се касае за млад човек, с чисто съдебно минало, но е налице особено тежък случай по смисъла на НК - смърт на четири човека и тежка телесна повреда на пети, който е в кома вече две години. Налице е несъобразяване със ЗДвП и ППЗДвП, който изрично указва каква следва да бъде културата на водача на едно МПС в такива случаи. Следва да се съобрази, че с оглед квалификацията за особено тежък случай подсъдимата има и други нарушение на ЗДвП, като същата не е изразила съжаление за случилото се. Счита, че на И. следва да бъде наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което е към минимума за предвиденото деяние. По отношение на гражданските искове предлага да бъдат уважени като размер.

Адв. Г. – процесуален представителят на Гюлсерен Нахид З., настойник на Н.Д.З. - счита, че събраните проверени доказателства в съдебното производство подкрепят фактическата обстановка в обвинителния акт, с изключение на поведението на водача на л.а. Тойота на пътното платно и избраната от него скорост на движение. Посочва, че е недоказано, че съпричинител на произшествието, като в тази насока моли да приемете заключението на повторната АТЕ, и допълненията и разясненията към нея, като компетентни, обосновани и мотивирани. Позовава се на приетото от експертите, че всички участници в ПТП, с изключение на подсъдимата, са се движили със съобразена с пътните условия скорост. Твърди, че е налице причинна връзка между нарушенията на правилата за движение от подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат по отношение на доверителя й, тъй като ако тя не беше в насрещната лента за движение, то е нямало да настъпи удар с Тойота-та, който в последствие да удари Ауди, където се е возил доверителя й. Посочва, че от повторната експертиза се установява, че Тойота се е движил със съобразена с пътните условия скорост, поради което не е налице съпричиняване от негова страна по отношение на тежката телесна повреда, причинена на З.. Налага довод, че подсъдимата е била длъжна и е могла да предвиди, че ще настъпи повече от един вредоносен резултат, тъй като е възприела интензивността на движението и множеството автомобили на пътното платно. Налице е квалифициращия признак „особено тежък случай”. От обстоятелствата по делото е видно, че са допуснати груби нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимата, което сочи на висока обществена опасност. Налице са няколко квалифициращи обстоятелства – причинена е смърт на 4 лица и тежка телесна повреда на доверителя й, които кумулативно обуславят от фактическа и правна страна, че е налице по-висока степен обществена опасност в сравнение с този вид ПТП, в т. см. р. 25/02.04.01 г. по нак. д. № 582/2000 г. на ІІІ-НО и р. № 453/27.11.01 г. по нак. д. № 406/01 г. на ІІІ-НО.

По отношение на размера на наказанието счита, че същото следва да бъде наложено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства - в размер на 10 години лишаване от свобода. Излага, че липсата на самокритичност не може да бъде отчетена като отегчаващо отговорността обстоятелство, съгласно съдебната практика. Посочва, че липсва всякакво съчувствие на подсъдимата към жертвите и това е цялостното й поведение по време на процеса. Сигурно подсъдимата страда, но както се оказа страда за своето собствено дете.

Излага, че доверителя й страда непрекъснато, тъй като е будна кома, търпи неимоверни болки, от която едва ли ще се възстанови. Посочва, че цялото му семейство – съпругата и дъщеря му, като няма да забрави думите на Гюлсерен З. : “Че всеки ден умира заедно със съпруга си”. В целия този процес подсъдимата не отишла по човешки да каже, едно съжалявам, не че ще облекчи болката на г-жа З., но е някаква проява на съчувствие.

Счита, че е налице опит за манипулиране на процеса, тъй като приятелката на подсъдимата, която се е возила с нея, е заявила, че нямало мъгла, което противоречи на показанията на свидетелите. Твърди, че е налице лъжесвидетелстване, от което няма особен смисъл, тъй като то е във вреда на подсъдимата - колкото по-голяма видимост е имала подсъдимата, толкова  по-рано тя щеше да забележи знак забранителния знак В24.

Посочва, че размера на иска за неимуществени вреди, който съдът ще присъди, ще бъде използван единствено и за възстановяване, ако е възможно, здравето на г-н З..

Адв. Гюлева – процесуален представител на на Гюлсерен Нахид З., настойник на Н.Д.З. - посочва, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. От приетата по делото съдебно медицинска експертиза е видно изключително тежкото здравословно състояние на доверителя ни. Специалистите, които го прегледали на място, категорично не можили да се ангажират с прогноза за подобрение, напротив състоянието на г-н З. е влошено. Той е претърпял допълнителна операция, за което са представени доказателства.

 Посочва, че в хода на съдебното дирене е доказано по безспорен начин основанието на иска и причинно следствената връзка, довела до вредоносния резултат. Посочва, че ако подсъдимата не била в насрещната лента за движение, нямало да настъпи удар с Тойота, който от своя страна да се удари в автомобила, в който е пътувал г-н З.. И. не е трябвало да предприема маневрата изпреварване при конкретната пътна обстановка – намалена видимост, натоварен участък, започва изпреварване преди знак В24, изпреварвания участник в движението МАН е дълъг повече от 20 метра, а Рено-то изпреварва със сравнително ниска скорост и не е пъргава кола. Подсъдимата е била длъжна да предвиди възможните рисковете от предприемане на изпреварването, като съобрази всички изброени по-горе факти. Твърди, че тя сама се поставя в положение да не може да предотврати удара и не може да се позовава на случайно деяние. Счита, че по отношение на техния повереник няма съпричиняване, което би обусловило намаляване на размера на гражданския иск, тъй като от буквалното тълкуване на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва, че съпричиняване е възможно само, ако увреденият /в случая г-н З./ е допринесъл за причиняване на вредите. В случая г-н З., пострадал и увреден, по никакъв начин не е могъл да допринесе за настъпване на вредоносния резултат. Практиката по наказателни дела е категорична, че съпричиняване на вредите от страна на пострадалия може да има, само когато той лично с поведението си е допринесъл за настъпването им. Р-ние № 322/28.02.73 г. по н. д. № 234/73 г. на ІІІ НО, р. № 260/05.05.83 г. по н.д. № 216/83 г. на ІІІ НО, където в последното решение ясно е записано, че, за да се приеме, че един участник в движението има вина и е съпричинил настъпилия вредоносен резултат, е необходимо извършените действия да нарушават правилата за движение и нарушенията да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Твърди, че по отношение на техния повереник не е налице нито едно от изброените основания, обуславящи съпричиняване на вредоносния за него резултат, тъй като в процеса не се установи трето лице да е съпричинил вредните последици.

Процесуалният представител на пострадалите Ц.Л. М.,***. Г.,***. С., Г. Н. С., П. Н. С. – адв. Иванов - моли да бъде призната подсъдимата за виновна, да бъдат уважени предявените гражданските искове и да се присъдят направените разноски по делото. Счита, че следва да се приеме, че в случая причината за ПТП е само и единствено на подсъдимата, с оглед на всички събрани писмени и гласни доказателства и с оглед заключенията на вещите лица от петорната експертиза и допълнителните обяснения дадени от тях. Обръща внимание, че причинно следствената връзка и настъпилия вредоносен резултат се дължат само и единствено на виновното поведение на подсъдимата, поради което счита, че е неоснователно искането на колегите за допълнителни експертизи, и най-вече включване на съдебен медик и произнасяне относно настъпилите последици, тъй като  съдебно - медицинска експертизи са ясни, като не е оспорвана от колегите. Освен в тази част, която касае постановяване на присъдата и определяне на вината, за тях съществува един личностен проблем, на който тази експертиза е дала отговор, а това е дали водача на Тойота по някакъв начин е могъл да предотврати това, което се е случило с хората, които е возил или не, тъй като за роднините им не е без значение. Ето защо счита, че тази експертиза по категоричен и безспорен начин обясни и доказа какъв е бил механизма и какво точно се е случило и довело до това ПТП, за да изясни нещата не само от фактическа страна в самото дело, а и в чисто човешки план. Счита, че в случая правилно е квалифициран като особено тежък. Посочва, че няма да се спира на мъката, болката и страданията на роднините на пострадалите, тъй като лично съда е добил представа за това. Цитира показанията на св. С.Г., който каза, че от този момент за него, респективно за всички останали, живота е спрял и няма настояще и бъдеще, а има само минало. Посочва, че гражданските искове са обективни, основателни и с оглед на събраните писмени и гласни доказателства, безспорно доказани и моли да бъдат уважени.

Относно наказанието, се присъединява към становището на колегите, че следва да бъде определено в размер около средния, с оглед на действително тежките последствия, които са произтичащи от това деяние. Не коментира тройна експертиза, тъй петорната експертиза накратко обяснява грешката при изчисляване на скоростта на Тойота, от това, че е възприето, че тя се е движила със спирачен път и след преобръщането по таван, тя няма как да е със спирачен път и съответно от там идва грешката при изчисляване на скоростта, която за тях е особено важна.

В съдебно заседание адв. Илковски - процесуалният представител на пострадалите Ц.Л. М.,***. Г.,***. С., Г. Н. С., П. Н. С. - пледира от името на всички заедно, тъй като при осъществяване на акта на неговото  упълномощаване, те са декларирали, че няма конфликт на интереси.

Изразява, че е съгласен с казаното и коментирано от колегите, които са говори преди него, по всички обстоятелства и факти по въпросите.

Посочва, че е останал с впечатлението, че представителя на обвинението не поддържа обвинителния акт днес в тази част му част, в която беше коментирана скоростта на движение на Тойота-та и от там направените правни изводи, които насочват мисълта, че предвид високата скорост на движение на Тойота, би могло да се мисли за съпричиняване от страна на водача й. Моли, след като се съобрази всичко коментирано, да  се възприеме от съда изцяло заключението на петорната АТЕ, тъй като това заключение прави впечатлява със своята компетентност, последователност и логичност.

Моли да бъде обърнато внимание, че скоростта, коментирана в тройната експертиза, произтече от това, което се установи от петорната, че тройната такава е използвала една формула по превратен начин. Това е формулата, по която тройната АТЕ изчислява скоростта по формула, която е създадена за изчисляване на скорост в неподвижно стоящо препятствие – бетонна стена, преграда, но която е здраво прикрепена към земята, а не на насрещно движещи се МПС, където по всички правила на логиката и по самото съдържание на тази формула тези скорости не могат механично да се сборуват и затова се получи несъответствие в двете експертизи.

Излага, че от това се установява, като така се поддържа от представителя на обвинението в съдебно засенаие, че единственото начало на причинно следствената връзка за динамичното развитие на това тежко многоетапно и сложно ПТП, започна единствено от извършеното от подсъдимата нарушение на правилата за движение, т.е. навлизане в насрещната лента за движение на Тойата. Счита, че е налице  най-тежкото нарушение по правилата за движение по пътищата, тъй като това нарушение обикновено е свързано и с изключително опасни резултати. Според него, водачът на Тойтата, не е имал никакво задължение в случая, движейки се в лентата си за движение, освен да съобрази скоростта си с пътната обстановка и да очаква правомерно поведение и от другите участници. Навлизането на друг участник в неговата лента него го поставя в условия, тъй като вече за водача на автомобила Тойота се говори дали би могъл да избегне този насрещен удар чрез отклоняване на автомобила извън лентата за движение и в дясно, обръща внимание на следното. Първо, относно нарушението на подсъдимата и най-важният правно релевантен факт – всеки водач на МПС преди да предприеме, каквато и да е маневра е длъжен да се убеди по категоричен начин, че няма да създаде опасност за движението на останалите участници. Това е правило за всяка една маневра, а камо ли за най-опасните – изпреварването. Това е залегнало и в практиката – р. № 1176/04.11.77 година на ВКС. Поначало спасителната маневра завиване наляво или надясно, както може да се третира случая, че ако беше завил надясно, за спасителна маневра, поначало спасителна маневра завиване наляво или надясно е неправомерна – р. № 1132/08.12.1980 г., по н.д. № 1035/80 г. ІІІ НО. Докато стигнем и до това, което е задължително за прилагане, като практика и указания на ВС тълк. р. № 106/31.10.83 г. по н.д. № 90/82 г. на ОСНК – спасителната маневра не е правно регламентирана. Съдът познава практиката и решенията, за да се спира на подробностите приети, че спасителната маневра е възможна и допустима и най-вече оправдана, единствено когато, като резултат имаме увреждане на имущество, но не и на хора. Кой би се наел днес да коментира, че ако този водач, водача на Тойота-та, беше извършил спасителна маневра завиване на дясно, напускайки лентата за движение какво би станало, дали и единствения останал жив нямаше да е такъв при една такава маневра.

Споделя всичко казано от адв. Г. във връзка с обвинителната теза и счита, че не следва да го повтаря. Деянието, за което е предадено на съд И., е съставомерно, както от обективна така и субективна страна, за което от името на доверителите му, моли да бъде призната същата за виновна и да бъде осъдена по така предявеното й обвинение.

Посочва, че неговите доверители съзнават дълбоко в себе си, че каквито и години затвор, какъвто и вид наказание да получи подсъдимата, няма да бъде в състояние да потуши болката им и да върне нещо в тях. Счита, че следва да бъде помислено за генералната превенция - дали след като и тази година има убити по пътищата, дали не трябва с наказания да се походи строго към тези, които допускат нарушения.

По основанието и размера на гражданските искове.

С.Г. и Н.Г. – загубили децата си Красимир и Стефка. Загубили всичко, което са създали, всичко на което са разчитали за старините си, всичко на което са се надявали са го загубили с един удар на съдбата, но водена от първопричината за станалото, неправомерната маневра извършена от подсъдимата и довела до този резултат. Мотивира искането за уважаване на иска в пълен размер, с оглед изискването на закона за справедливост и тежест на загубата. Моля да се приеме, че искът за имуществените вреди е основателен и доказан, тъй като са извършили всички обичайни християнски обреди и размерът от 3000 лева е основателен и доказан, и молим да го уважите изцяло, присъждайки разноските по делото в размер на по 150 лева.

П.Л. – загубил Стефка С.М. – негова съпруга, пак думите са излишни. Един млад човек, който по чудо оживява в тази трагедия, как ще доживее от края на дните си, за това което е преживял. Моля да бъде уважен до максимален размер предявения от него иск за неимуществени вреди, като се има предвид, че той губи и своята майка Соня М. и иска за имуществени вреди от 750 лева за извършване на ритуалите.

Марияна С. с двете си деца Г. и П. – предявили граждански искове в резултат на непрежалимата загуба на техния съпруг за първата, и баща за останалите двама.

Ц.М. загубила в този инцидент своята майка Соня М. – предявила иск за неимуществени вреди и имуществени такива произтичащи от разходите, свързани с погребението.

Моли да им бъдат присъдени и разноските по делото.

Излага, че без това да има правно релевантно значение за отговорността и за размера на обезщетенията, но не и за морала, до днес неговите доверители не са чули от подсъдимата едно съжалявам.

Адв. Константинов – защитник на подсъдимата – счита, че не е изяснен въпроса за скоростта на Тойота, тъй като е спорния между двете експертизи – първоначалната тройна и петорната. Според него, повторната АТЕ по отношение въпроса за скоростта на практика нагаждала доказателствата и ги нагласявала така, че да стигне до един удобен за нея извод, който може по някакъв начин да обясни. Тази експертиза и вещите лица твърдят, че ползват като литература „Ръководство за експертно изследване на ПТП” с автори Ангелов и Петков и Монографията АТЕ на проф. д-р инж. Станимир Карапетков. Категорично обаче те не са използвали методиките, посочени в тези помагала, а само твърдят, че ги ползват. Първо, защото при определяне скоростите на движение в случай, като този казус, и по начина, по който те изчисляват скоростта на Тойота-та, отричайки изчисленията на първоначалната експертиза, категорично следва да изследват с прецизно измерване деформациите на авариралите автомобили. Защото тук, във формулата, по която се изчислява, имаме триене и плъзгане на автомобила на таван, удари в три поредни МПС – Рено, Пежо и Ауди. Като според методиката, ако някои от колеги се е постарал да я вникне, трябва да се започне при изчислението на скоростта от последното движение на Тойота-та, от последния удар, а именно от удара с Ауди-то и постепенно скоростта му при този удар, при изчисляването на предходните удари, методиката е обърната обратно, с Пежо и Рено да се вкара в подкоренната величина, защото там се работи с коренуване. Това изрично е в монографията на проф. Карапетков е отразено. Не може да твърдят, че я ползват и в същото време да не я използват.

Излага, че вещите лица не са изчислявали загубата на скоростта на Тойота-та по съответна формула, която има за изчисление, вследствие на всеки един отделен удар, а на практика те приемат някаква величина, която според тях е такава. Две допълнения на първоначалната си експертиза направили тези вещи лица и в двете допълнения те не развили тези формули на изчисления. Същото важи в пълна степен и при изчисления скоростта на л.а. Рено. Те приемат, и в предишното заседание, някакви величини според техния експертен опит. Никъде в монографията на проф. Карапетков, формулите за изчисляване на скоростта в този случай, не се говори за експертен опит, а се говори за методи, по които се изчислява скоростта, в резултат на определени величини.

Твърди, че делото не е изяснено от фактическа страна от тази експертиза, с оглед на неточните твърдения в заключението на вещите лица по отношение механизма на удара. На стр. 16 от повторната АТЕ те приемат, че е последвал удар между предния ляв ъгъл на Тойота-та и задната лява страна на Рено-то, т. е те твърдят, че съприкосновението е в тази задната лява страна на Рено-то. Счита, че от целия снимков материал се вижда, че ударите започват, защото Рено-то няма съприкосновение с друго превозно средство, освен с Тойта-та. Ако Тойота-та има удари с Пежо-то, Ауди-то, Рено-то има от ляво съприкосновение с Тойота-та, а от дясно с камиона. Но от ляво никой не може и не се наема да твърди, че има други удари с други превозни средства, освен с Тойота-та. Деформацията започва от предния ляв калник от самото начало и завършва отзад в ляво. Акцентира на тези моменти, тъй като считат, че този некоректен начин на поднасяне на доказателствения материал, води до некоректно изчисляване механизма на произшествието от гледна точка на положението на автомобила на доверителката му и на останалите МПС, и по отношение на възможността да се завърши изпреварването, некоректно и по отношение на това къде точно се е намирал автомобила й, когато започва първото съприкосновение с Тойота-та.

Като следваща неточност посочват, че тези вещи лица си затварят очите за очевадни факти, като приемат, че Тойота-та отишла наляво, поради разкъсана предна лява гума. Твърди, че елементарните изчисления, което те можело да направят, а именно една компютърна симулация на произшествието, която показва, че движението на този автомобил наляво отива не поради разкъсана предна лява гума, а поради челен кос удар и от там породения момент на завъртане.

Не приема експертиза с оглед на отговора на въпроса, който бе поставен от поверениците на гр. ищци, дали би последвал удар, ако Тойота-та се е движила със съобразената скорост. Вещите лица посочват, че единствения отговора е само, че също би настъпил удар, ако Тойота-та се е движила със съобразената скорост. След като експертизата не казва каква е съобразената скорост за движение на Тойота-та, то за едните автомобил – Пежо, Ауди и автомобила на доверителката му, с оглед пътните условия, скоростта на движение, която би била съобразена с пътните условия е около 75 км/ч, а за Тойота-та, която е при същите пътни условия, се извежда тезата, че съобразената скорост на движение била тази, с която се е движила, над 90 км/ч. Поставя въпроса може ли една скорост да е съобразена с пътните условия, след като не е разрешена от закона? Посочва, че е известно, че разрешената скорост е 90 км/ч, при нормални пътни условия, при идеална видимост, нормален релеф на пътя, при ненатоварено движение. Скоростта, с която се движи Тойота-та, е около 93 км/ч, като се поддържа, че е съобразена. Счита, че вещите лица не дават мотивировка, защо и при 75 км/ч скорост на Тойота-та, също  ще да настъпи удар.

Счита, че е следвало петорната експертиза да извърши  изчисление на скоростта на движение на Тойота-та от София до мястото на удара. Позовава се, че в двете цитирани помагала, това е един от най-елементарните въпроси, които се застъпват. След като имаме час на тръгване София и място на удара, има час на катастрофата, лесно може да се изчисли разстоянието, след като имаме данни на свидетели, че е спирано за известно време, може да се изчисли скоростта на движение от София до тук. Но може да се изчисли с каква средна скорост на движение се е придвижил автомобила, за да се види дали са верни показанията на един от свидетелите, за скоростта на движение 70-80 км/ч през целия път.

Категорично счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, защото трябва да се реши един сложен казус. Изразява съгласие с изключителнто тежкия резултат, но счита, че следва да бъде установено дали само подсъдимата е виновна или има и друг, каквото задължение по закон има съда.

Посочва, че от заключението на вещото лице, за механизма, не е изследван въпроса имали ли са колани тези пътници, имал ли автомобила, т. нар. въздушни възглавници, задействали ли са се или не. Твърди, че това са неща, които имат значение.

По отношение на наказателната отговорност, моли да не се приемат апелите за супер тежки, страхотно тежки наказания, за 10 г. лишаване от свобода. Счита, че не правораздаваме на принципа око за око и зъб за зъб, и би следвало да се съобразят обстоятелствата. Моли да се преценят двете АТЕ и да се види дали е толкова обоснована тази, на която се позовават от поверениците на пострадалите.

Адв. Христов – защитник на подсъдимата - посочва, че от елементарното пресмятане от показанията на возещите се в Тойота-та, съобразно разстоянието от София до мястото на удара, при наличието на посещение на магазини и излизане от натовареното движение на София, скоростта автомобил Тойота не е била под 110 км/час.

Посочва, че е налице снимка на Рено от огледния протокол, увеличена, като следва да бъдат съобразени  повредите, първия удар е в гумата, предна лява гума. Това значи страхотен удар, това значи, че посоката на нанасящото този удар тяло не е праволинейна и от там е извода, че ако не беше Рено-то, щеше да има пострадали само в Тойота-та, тъй като той е щял да се удари в ТИР-а.

Не приема изложеното от вещитте лица по петорната автотехническа експертиза, че тройната експертиза е пресмятала само по погрешния метод за удар в неподвижна преграда. Дори пресметнати скоростите съобразно метода на проф. Карапетков, ако в крайните формули, които ни поднесоха петорната експертиза, събрани от огледния протокол, взети от книжата по производство на съответните видове автомобили, като размер, натовареност, център на тежест, сложени точните параметри в техните формули, скоростта излиза 135 км/ч. Посочва, че е помолил вещо лице, което не се занимава с наказателни дела, да направи тези изчисления. Но трябва да имате предвид още нещо, че теорията на проф. Карапетков, също не е абсолютно точна, защото тя е в огромна зависимост и от най-малките грешки във вложените параметри. Докато по Коржаков, по Ангелов – Петков и други автори, грешките в малките стойности са без значение, то при изчисленията на проф. Карапетков, те са от голямо значение и една стотна дава грешка, което е недопустима.

Счита, че е ненужно да се спирам на сълзливостта, за това как неговата подзащитна не се е извинила, как не е съжалила, как щяла да се чувства, как бавно изпреварвала, защото мястото на удара, от където и изчислението на скоростта, с която е изпреварвала подзащитна му, е неточно определена. Посочва, че то е прието да е приблизително някъде си, с отклонение по ширина на платното до 1 метър, което е недопустимо. Налага извод, че по дължина не е фатално, но е фатално по ширина на пътното платно, тъй като това определя в кое платно става първоначалния удар.

Твърди, че първоначалния удар е станал изцяло в платното за движение на Рено и то е станало, след като той вече е изпреварил товарния автомобил и е имал леко навит  волан, за да си прибере окончателно и задната част от платното, пред МАН-а. Този извод се налага от обстоятелството, че е откачен от носача предно ляво колело, и то на снимката се вижда. Такъв удар си е чисто челен. От там вече е налице едно вбиване на Тойота-та под ъгъл в задната част, разрушаване на колонките, откачване на задния мост, който е толкова здраво закрепен в този лекотоварен автомобил и е един от най-сигурните, като техническо средство. Вследствие точно на този удар от инерционните сили, двата автомобила се завъртат в противоположни посоки. Рено-то се завърта и влиза със задната си част в канавката при това преди товарният автомобил да го е настигнал. Ако удара беше станал, така както твърдят и двете експертизи, в момента, в който Рено-то се е изравнило с товарния автомобил, при този удар между Тойота и Рено, Рено-то трябваше да бъде намачкано от товарния автомобил до неузнаваемост. Такова нещо няма, не се вижда и най - елементарно човек да си го представи се вижда, без пресмятания.

По отношение на още нещо за скоростта. Защо Тойота-та не може да бъде със скорост 93 км/ч? Ако пресметнем времето, за което Рено-то успява да направи маневрата влизане пред товарния автомобил,  ще видим, и ако приемем, че това е момента и причината, т.е. виждането на насрещно идващия автомобил, значи тази маневра, за да се осъществи трябват 2,45 сек. Т.е. ако, Тойота-та се беше движила със същата скорост, така както твърди петорната експертиза, еднаква с тази на Рено-то, той би трябвало да е на такова разстояние, че да не се удари. И ние не забелязваме никъде, по оставените следи, водача на Тойота да е предприел някакви действия за маневра. Няма никакви следи. Прави извод, че водачът не е имал време за реакция, а щом не е имал време за реакция, значи скоростта му е била по-голяма.  При тези различия в пресмятанията и то до двете неща – място на удара, скорост и механизъм на развитие на цялото пътно транспортно произшествие са от основно значение и за определяне степента на виновност. Счита, че при тази неизяснена обстановка, не може да твърди,  че подзащитна му е невинна, но не можа да твърди, че е виновна, тъй като не е ясно.

Излага, че безспорен е факта, установено е, че тя си започва маневрата при разрешени условия. Безспорно установено е, че видимостта не е 60 м, както се опитва да  внуши петорната АТЕ, а е по-голяма, защото нито Тир-а, нито другите автомобили биха се движили със 75 км/ч, тъй като тази скорост е недопустима при видимост 60 метра. Посочва, че са налице свидетелски показания, изключая возещата се при подсъдимата пътничка, в които видимостта е определена и над 100 метра и всички други, с малки изключения, казват, че мъглата е била непостоянна. На моменти по-голяма, на моменти с по-малка видимост. Твърди, че след като водача Станишев вижда задните светлини на товарния автомобил, след като Рено-то започва да го изпреварва, и като се пресметне на какво разстояние се намира, следва, че тази видимост е и по-голяма от 100 метра. Счита, че вещото лице при огледа е следвало да измери мъглата.

Счита, че ако се приеме, за съобразена скоростта, тази с която са управлявали другите автомобили – 75 км/ч, и Тойота-та е имала тази скорост, то тя не би се намирала на мястото на удара в този момент. Налага довод, че ако водача на този автомобил беше съобразил скоростта си с условията на пътя, ПТП не е следвало да настъпи.

Посочва, че е останало неизследвано поведението на още един водач - водач на товарния автомобил. Излага, че Тахошайбата е установила, че е намалил скоростта само с 3 км/ч и че не е видял изобщо, че го изпреварват, че става удряне пред него, че в неговия автомобил се удря друг автомобил. Твърди, че ако е намалил само със 7 км/ч, Рено  щеше да се прибере в рамките на разрешената зона и ПТП е нямало да настъпи.

По отношение на гр. искове посочва, че ако бъде призната за виновна и осъдена подзащитна му, то следва да бъде оценен и приноса на пострадалите. Излага, че не може от всички возещи се да оцелее само човекът, който е бил вързан здраво за седалката, поради заболяването. Налага довод, че  останалите не са били вързани.

Подсъдимата в съдебно заседание се възползва от правото си да не дава обяснение, като пред нас в последната си дума заяви, че иска да се извини на пострадалите за станалото.

Настоящата инстанция, като съобрази показанията на свидетелите : П. Л. М.,***. Г.,***. С., П. Н. С., Г. Н. З., В. И. Каменова, П. Е. Станишев, С. Г. С., Д. Л. Стоилова, В. Ц. Киров, Г. Б. Вълчев, К. П. Петков, Ц. С. С., заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 27-28 за Красимир Г., заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 37-39 за Соня В.М., заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 132-135 за Н.Д.З., заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 136-137 за П.Л.М., заключението на вещи лице д-р С. Лалов по съдебно – медицинската експертиза на л. 48-51 за Стефка С.М., заключението на вещи лице д-р С. Лалов по съдебно – медицинската експертиза на л. 56-60 за Недялко Димов С., тройната съдебно медицинска експертиза на вещи лица д-р М. Газемба, д-р Светозара Драмбозова и д-р Иван Ангелов на л. 154 – 156 от настоящото дело, от заключението на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 247-269 от настоящото дело, от допълнителната повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 349-364 от настоящото дело, от корегирания и допълнен текст на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 365 - 390 от настоящото дело, от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от веществените доказателства, предявени на страните, по реда на чл. 284 от НПК, намира за установено следното :

Подсъдимата А.П.И. *** и работи в “Център за реставрация на художествени ценности” гр. София.

На 08.12.2006 год. И. ***. Търново в посока гр. София, като управлявала л. а “Рено Еспейс”, собственост на Центъра за реставрация на художествени ценности, гр. София, като до нея на предната седалка се возела св. В. ***2.2006 год. около 17. 00 часа, на стъмняване, при слаба мъгла и влажност, и видимост до около 60 м., на път I –4 в посока към гр. София в района на с. Микре /км 36 +600/ са се движили в колона т. а МАН А 1558 ВР с цистерна, л. а “Рено Еспейс” С 3736 ХС, л.т. а “Пежо Партнер” СА 48 36 АА и “Ауди А6” С 94 22 НХ. Техните скорости са били около 75 км/час.

В обратна посока се е движел пикап “Тойота Хайлукс”, с ДК № С 0933 ХВ, с водач Недялко Димов С.. До него на предната дясна седалка пътувал св. П.Л.М., а на задната седалка - Стефка С.М., Соня В.М. и Красимир С.Г..

Участъкът от ГП I –4 в района Микре – Севлиево, от км. 36+380 до 36+970 е прав участък с дължина 100 м., след което започва плавна крива с дължина 472,5 м и с радиус на кривата 800 м. Хоризонталната маркировка е непрекъсната линия М 1, като на км. 36+970 е поставен знак В 24 – забрана за изпреварване.

Водачката на  л. а “Рено Еспейс”, собственост на Центъра  – подсъдимата А.И. – движеща се зад товарен автомобил “Ман” – седлови влекач с ДК № А 1558 ВР, с триосно полуремарке – цистерна WABCO Бург, тип 475700, с ДК № А1874 ЕЕ, с габаритна дължина 14. 40 м., управляван от св. Ц. С., предприема маневра изпреварване, като по време на маневрата навлиза в зоната на действие на знак В24 – забранено изпреварването и непрекъсната линия, като ускорява от 75 до около 91. 20 км/час. Когато достига предната част на товарния автомобил, И. след като е възприела двежещ се насреща автомобил, насочва л. а “Рено Еспейс” надясно, за да освободи лентата, по която изпреварва. Последвал е удар между предния ляв ъгъл на “Тойота” и лявата страна на “Рено”. Скоростта на “Тойота” в началото на удара с л. а “Рено” е била 93 км/час, а скоростта на Рено 91.2 км/час - заключение на вещите лица по повторната петорна автотехническа експертиза на л. 365 – 390 от настоящото дело. От удара е разкъсана задната лява гума на “Рено” и е изкривена джантата. Ударът между “Рено” и “Тойота” е бил на около 70. 0 м. от ориентира, а по ширина на пътното платно е бил между 1.2 и 1.6 м. навътре в лявата лента за движение на Рено, т. е в лентата за движение на Тойота /заключение на вещите лица по допълнителната повторна автотехническа експертиза и по корегираната петорна автотехническа експертиза/.

 От удара с “Тойота” задната част на “Рено” се премества надясно и следва страничен, приплъзващ се удар между дясната задната страна в задната му половина и предната лява страна на т.а МАН - в неговите преден ляв калник, в част от гумата и панела под калника. Този удар по време е почти едновременно с удара между л. а Тойота и л. а. Рено и на същото място по дължина на пътното платно, където е станал първия удар – на 70 м. след ориентира и в лентата за движение на т. а МАН.

“Рено Еспейс” продължава да се движи напред по дъговидна траектория, като на 40. 00 метра от ориентира освобождава лявата лента, а на 29. 30 метра от ОР навлиза в левия банкет и след това в отводнителната канавка. След удара е изминал въртеливо – постъпателно движение около 51 м.

Водачът на т. а “МАН” след удара е задействал спирачките първо интензивно, а след това с по – малка интинзивност и спира на около 70 метра преди ориентира /на 140 метра след мястото на удара/. За движението на т. а МАН има обективно доказателство – тахографски лист /тахошайба/, иззет при огледа на местопроизшествието. Непосредствено преди да започне интензивно спиране, водачът е намалил скоростта от 75 км/час на 72 км/час.

След удара с “Рено”, поради разкъсана предна лява гума, ”Тойота” се насочва налява и се удря в л.т. а “Пежо”, с ДК № СА 4836АА, управляван от П. Евтимов Станишев, като сблъсъка е страничен, кос, приплъзващ. Началото на удара между л. а Пежо и Тойота е било на 93 м. след ориентира и в лентата на движение на л. а Пежо. При този удар л. а“Тойота” се е преобърнал на дясната страна, след това на покрив и следващо косо плъзгане на ляво. Движейки се така, Тойота се сблъсква с предната си част в предната част на л. а “Ауди А6”, с ДК № С 9422НК, с водач Стилиян Георгиев С., като преминава косо от ляво на дясно през предната му част. Ударът между Тойота и л. а Ауди е на около 123 м. след ориентира, в лентата за движение на л. а Ауди.

Водачът на “Ауди” е възприел опасността и е задействал спирачките, но не е успял да спре преди мястото на удара. След удара с “Тойота”, “Ауди” изминава още около 6-7 метра и спира. До водача на Ауди на предната дясна седалка била св. Д. Лозанова Стоилова, зад нея Н.Д.З., а до него В. Киров. 

“Тойота” след сблъсъка с “Ауди” продължава да се движи косо наляво, навлиза в банкета и спира в ската. По време на това движение са изпаднали пътуващите в автомобил “Тойота” Стефка М., Соня М. и Красимир Г., а четвъртият починал водачът Недялко Димов С. останал затиснат в автомобила. Впоследствие автомобил “Тойота” е обърнат на колела от притеклите се на помощ и така е заварен при огледа. 

От заключението на вещо лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 27-28 за Красимир Г. на досъдебното производство, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че на Красимир Г. са причинени множество рани предимно по главата, смачкване и пълна деформация на същата, натрошаване на костите на черепа и лицевите кости, липсва мозък в черепната кухина, деформации на гръдния кош, счупване на всички ребра двустранно, кръв в гръдната кухина, откъсване на сърцето, разкъсване на белите дробове, кръв в коремната кухина, разкъсване на черния дроб, анемия на вътрешните органи. Непосредствената причина за смъртта на Г. е съчетана черепно – мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до неминуема и бърза смърт, като при тези изменения смъртта е била неизбежна. Съдът приема това заключение, тъй като е обективно, безпристрастно, компетентно и е обосновано на събраните по делото доказателства – протокол за оглед, фотоалбум, така и от медицинска гледна точка на базата на находките при извършената аутопсия.

От заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 37-39 за Соня В.М. на досъдебното производство, неоспорено от страните и прието от съда,  се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на Соня В. М. са установени : конвасация /смачкване/ на главата и мозъка, натрошаване на лицевите кости, счупване на долната челюст, множество рани и охлузваня по цялото тяло, счупване на гръбначния стълб с прекъсване на гръбначния мозък, счупване на всички ребра, кръв в гръдната кухина, отворена околосърдечна торбичка, разкъсване на самото сърце, кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката и черния дроб. Непосредствената причина за смъртта на М. е съчетана черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до бърза и неминуема смърт. Съдът приема това заключение, тъй като е обективно, безпристрастно, компетентно и е обосновано на събраните по делото доказателства – протокол за оглед, фотоалбум, така и от медицинска гледна точка на базата на находките при извършената аутопсия.

От заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 132-135 за Н.Д.З. на досъдебното производство, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че на Н.Д.З. е причинено : черепно мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизливи, както в паранхиматика и във вентукулите на мозъка и в под меките мозъчни обвивки, с изразено коматозно състояние и към момента на експертизата обуславя продължително разстройство на съзнанието. Състоянието, при което З. първоначално постъпва в болницата в гр. Ловеч и към момента на изготвяне на експертизата обуславя продължително общо разстройство на здравето опасно за живота. На З. е причинено : травматично счупване на десния ацетабулум, повреда причинила затруднение на десния крак за около една година; счупване на шийни и гръдни прешлени, без засягане на гръбначния мозък, обуславяща затруднение движенията на врата и снагата за около осем месеца и счупване кости на дясна предмишница – лакетна кост, лъчевата кост и метакарпални костици, което затруднява движенията на дясната ръка за коло 4-5 месеца. Съдът приема това заключение, тъй като е обективно, компетентно и е обосновано на събраните по делото доказателства.

От заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 136-137 за П.Л.М. на досъдебното производство, неоспорено от страните и прието от съда, че при ПТП са му причинени травми по тялото, без данни за счупване на кости на черепа, гръден кош, без данни за излив на течност в коремната или гръдната кухина, с ясен спомен за случилото се, повреда обуславяща временно и неопасно разстройство на здравето.

От заключението на вещи лице д-р С. Лалов по съдебно – медицинската експертиза на л. 48-51 за Стефка С.М. на досъдебното производство, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че смъртта на Стефка М. се дължи на тежка черепно мозъчна травма – конвасация /размачкване/ на главата – увреждане , несъвместимо с живота. В генезира на смъртта е участвала и остра кръвозагуба от разкъсването на артериалните съдове по мозъчната основа и от разкъсната слезка, за което фговорят петната на Минаков по еднокарда на сърцето и установеното количесто кръв в коремната област. Механизъм на получаването – травми на тялото на пострадалата в части от купето на автомобила при разката промяна/промени  на скоростта и посоката на движението му и последващо изпадане на тялото на пострадалата от автомобила. Съдът приема това заключение, тъй като е обективно, компетентно и е обосновано на събраните по делото доказателства – протокол за оглед, фотоалбум, така и от медицинска гледна точка на базата на находките при извършената аутопсия.

От заключението на вещи лице д-р С. Лалов по съдебно – медицинската експертиза на л. 56-60 за Недялко Димов С. на досъдебното производство, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че смъртта му се дължи на тежка черепно – мозъчна травма конвасация /размачкване/ на главата и разкъсване на сърцето – увреждания, несъвместими с живота. Механизъм но получаването – травма на тялото на пострадалия в областта на лицето и гърдите и лявата ръка в части от купето на автомобила при разката промяна/промени  на скоростта и посоката на движението му, като в следствие на деформациите на купето пострадалия е останал на мястото на водача и не е изпаднал от автомобила. Съдът приема това заключение, тъй като е обективно, компетентно и е обосновано на събраните по делото доказателства – протокол за оглед, фотоалбум, така и от медицинска гледна точка на базата на находките при извършената аутопсия.

От тройната съдебно медицинска експертиза на вещи лица д-р М. Газемба, д-р Светозара Драмбозова и д-р Иван Ангелов на л. 154 – 156 от настоящото дело, неоспорена от страните и приета от съда, се установява, че Нахид Д.З. е на лечение в болница “Лозенец” без прекъсване на същото. Няма промяна на състоянието на същия от момента на представяне на първата експертиза и сегашното му състояние. Касае се за Кома – 4-5 степен по скалата на Глазгоу. Има промяна в крайниците на З. – свиване на лактите и коленета – поза на “Ембрион”. Вещите лица приемат, че пострадалия е в тежко общо състояние, като то изисква ежедневни специализирани грижи относно лечението, хигиената и храненето, рехабилитация от високо квалифициран персонал. С оглед КТ /скенер/ находка и ЕЕГ – изследване и липсата на каквато и да е промяна в обективното състояние на пострадалия експертизата приема, че не се очаква в бъдеще подобряване на обективното състояние на Нахид Д.З.. Увреждането, причинено на Нахид Д.З., представлява тежка телесна повреда, по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК. Съдът приема това заключение, тъй като е обективно, компетентно и е обосновано на събраните по делото доказателства – приложените пред нас Електроенцефалограма /ЕЕГ/ № 27/14.03.2008 год., Етапна криза изх. № 716/25.03.2008 год. от Болница Лозенец.

От  заключението на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 247-269 от настоящото дело, прието от съда, се установява, че по автомобилите, участвали в ПТП на 08.12.2006 год. не са установени технически неизправности, които да са причина за неговото възникване или да са утежнили последствията от произшествието; не са установени неизправности по спирачните, кормилните, осветителните и ходовите системи на автомобилите, които са участвали в произшествието; местата на отделните удари са били, както следва : между “Рено” и “Тойота” на около 70 метра след ориентира и в лентата за движение на “Тойота”; между “Рено” и “Ман” - на около 70 метра след ориентира и в лентата на МАН; между “Тойота “ и “Пежо” на около 93 метра след ориентира и в лентата за движение на “Пежо”; между “Тойота” и “Ауди” на около 123 метра след ориентира и в лентата за движение на “Ауди”. Скоростите на автомобилите МАН, Рено Еспейс / преди ускоряването/, Пежо Партнер и Ауди А6 са били еднакви. Автомобилът Рено е ускорен по време на изпреварването и в момента на удара с “Тойота” скоростта му е била 93.3 км/час. Скоростта на “Тойота” в началото на удара с “Рено” е била 93 км/час. В момента, когато се открива видимост, “Тойота” попада в опасната зона на “Рено”. Сблъсъкът е бил непредотвратим чрез спиране от момента, когато дистанцията между насрещно движещите се автомобили стане равна и по – малка от сбора на опасните им зони. В т. 6 е описан механизма и последователността на сблъсъците между автомобилите. Конфликната ситуация е възникнала в момента, когато И. е започнала да навлиза в лентата за насрещно движение при изпреварването. Ситуацията преминава в критична, когато разстоянието  между “Рено” и “Тойота” е било равно на сбора на опасните им зони. Не е било възможно да се извърши безопасно изпреварване в конкретните условия за движение и видимост. Насрещното движение в една лента при видимост 60 м., за която съобразната скорост е 74. 3 км/час, ще доведе до сблъсък. Причина за произшествието е извършване на маневра изпреварване от И. в условията, при които това е възможно от гледна точка на безопасност. Произшествието е било предотвратимо, ако И. не е извършвала изпреварването. Чрез спиране сблъсъците са непредотвратими. Потвърдили са щетите по автомобилите. Водачите на “Пежо Партнер” и “Ауди А6” са се движили със съобразена скорост. При условие, че и “Тойота” се е движел със съобразена скорост, също би настъпил удар с “Рено Еспейс”. Времето от възникване на видимост до момента на удара между “Рено” и “Тойота” е било 1. 16 сек. За да започне спиране, на водача е било необходимо 1. 32 сек. Това доказва, че не е било възможно произшествието да се предотврати чрез спиране. В подобна ситуация е бил и водачът на    “Пежо Партнер”. Водачът на “Ауди А6” би могъл да натисне спирачния педал, но е разполагал само с около 0. 30 сек. , достатъчни само за намаляване на скоростта.

От допълнителната повторната петорна автотехническа експертиза на вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 349-364 от настоящото дело и приложената към нея скица и снимки, приета от съда, са дадени отговори на допълнителните въпроси на страните от съдебно заседание на 07.11.2008 год. По т. 1 Вещите лица са приложили отделно корегиряния и допълнен текст на повторната експертиза, като са доуточнени някои изчисления и са направени съответни корекции в текста. Вещите лица са посочели, че от цитираните литературни източници /1,2,3/, използваните формулите за определяне на скоростите са получени от енергетична гледна точка, съгласно законите на динамиката. При това масата на автомобилите участва в двете страни на равенството, при което се съкращава и отпада необходимостта от използване на нейните стойности. Вещите лица сочат, че видимостта е определена по свидетелски показания и по огледния протокол. Направени са изследвания за всички посочени от свидетелите стойности на видимостта. Вещите лица приемат, че няма втори удар между “Рено” и “Ман”, тъй като когато задната част на “Рено” е била в края на платното за движение вдясно, предната част на т. а “Ман” е била на около /46. 30 – 36. 0/ = 10. 30 метра от това място. Вещите лица са дали отговор на въпрос защо има разлика в скоростта на движение на “Тойота” по петорната експертиза и по тройната автотехническа експертиза - Разликите в изчислените скорости на движение на автомобил Тойота се дължат на различните данни, използвани във формулите, резултат от различните интерпретации на движението на Тойота след удара с Рено. Посочени са в т. 2.4 на изложението. От анализа на възможните разположения на автомобилите, съгласно свидетелските показания и оставените обективни находки, вещите лица заключват , че ударът между “Рено” и “Тойота” по ширина на пътното платно е бил между 1.2 и 1.6 м. навътре в лявата лента за движение на Рено. След проучване са получени от съответните фирми – представители на производителите, по VIN кода на всяко МПС, техническите характиристики на автомобилите, които са участвали в произшествието и са дадени в изложението. Вещите лица приемат, че дори и за най – голямото разстояние на видимост 150 м. сборът от двете опасни зони за посоченото във въпроса условие 82.8 + 81 = 163. 8 е по – голям и предотвратяване на ПТП чрез спиране е невъзможно. Вещите лица са изготвили скица, съобразно огледните протоколи и направените снимки, която е приложена към допълнителната повторна автотехническа експертиза. Вещите лица са прегледали приложените 2 диска със снимки, направени при огледите, като са забелязали някои различия с отразеното в скицата на предходната тройна експертиза и огледния протокол, като са отразили : не се вижда на снимките следата с начало и край съответно означени с 55 и 57 по скицата към тази експертиза, но е описана в огледния протокол; в скицата към тройната ексепртиза е начертана следа с номер 11 /по – късата от двете/, която не е описана в огледния протокол, но се вижда на снимките. Забелязва се на снимките трета следа, оставена при въртенето на л. а “Рено” пред т. а МАН, която е отразена в огледния протокол, но не е начертана на скицата от тройната експертиза. В новата скица тази следа е посочена като номер 6. Ясно се вижда на на от снимките, че началото 20 на следата номер 2 в новата скица, оставена от дясното колело на л. а “Рено”, започва на около 20 см. вляво от осовата линия, т. е в лентата за движение на “Тойота”. Вещите лица приемат, че установените различия не променят направените от повторната експертиза изводи по отношение на силите на ударите, посоките им и механизма на произшествието. Към експертизата вещите лица са приложили снимки, направени при извършения от вещите лица оглед при изготвяне на повторната експертиза на л. а Тойота и л. а Рено. В същия диск са включени възлови снимки, направени при огледа на местопроизшествието от досъдебното производство и отнасящи се до констатираните и посочени по – горе различия в следите.

На л. 365 – 390 от настоящото дело е приложена  корегирания и допълнен текст на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков,  приета от съда. Вещите лица са допълнили повторната автотехническа експертиза с необходимите данни и обяснения по формулите и величините, използвани в тях. Доуточнени са някои изчисления и са направени съответни корекции в текста. Посочили са, че по автомобилите, участвали в ПТП на 08.12.2006 год. по път I – 4 км. 36 +600  не са установени технически неизправности, които да са причина за неговото възникване или да са утежнили последствията от произшествието. Не са установени неизправности по спирачните, кормилните, осветителните и ходовите системи на автомобилите, които са участвали в произшествието; местата на отделните удари са били, както следва : между “Рено” и “Тойота” на около 70 метра след ориентира и в лентата за движение на “Тойота”;между “Рено” и “Ман” - на около 70 метра след ориентира и в лентата на МАН; между “Тойота “ и “Пежо” на около 93 метра след ориентира и в лентата за движение на “Пежо”; между “Тойота” и “Ауди” на около 123 метра след ориентира и в лентата за движение на “Ауди”; Скоростите на автомобилите МАН А 1558 ВР, “Рено Еспейс” С 3736 ХС/ преди ускоряването/, “Пежо Партнер” СА 48 36 АА и “Ауди А6” С 94 22 НХ, са били еднакви – около 75 км/час. Автомобилът Рено е бил ускорен по време на изпреварването и в момента на удара с “Тойота” скоростта му е била 91.2 км/час. Скоростта на “Тойота” в началото на удара с “Рено” е била 93 км/час.; В момента, когато се открива видимост 60 м., Тойота попада в опасната зона на Рено. Сблъсъкът е бил непредотвратим чрез спиране от момента, когато дистанцията между насрещно движещите се автомобили, стане равна и по – малка от сбора на опасните зони. При видимост под 82. 8 м., Тойота попада в опасната зона на Рено. При видимост над. 82. 8 м. , Тойота не попада в опасната зона на Рено.; В т. 6 е описан мехънизма и последователността на сблъсъците между автомобилите. Конфликтната ситуация е възникнала в момента, когато И. е започнала да навлиза в лентата за насрещно движение при изпреварването. Ситуацията преминава в критична, когато разстоянието между Рено и Тойота е било равно на сбора от опасните им зони. Не е било възможно да се извърши безопасно изпреварване в конкретните условия за движение и видимост. Насрещното движение в една лента дори и при най – голямата от посочена от свидетелите видимост 150 м., за която съобразената скорост е 90 км/час, ще доведе до сблъсък. Причина за произшествието е извършването на маневра изпреварване от И. в условия, при които това е било невъзможно от гледна точка на безопасност. Произшествието е било предотвратимо, ако И. не е извършвала изпреварване. Чрез спиране сблъсъците са непредотвратими. Потвърдени са стойностите на щетите, определени в предходните експертизи. Вещите лица посочват, че водачите на Пежо и Ауди са се движили със съобразена скорост. При условие, че и Тойота се е движел със съобразената скорост, също би настъпил удар с Рено. Времето от възникване на видимост 60 м. до момента на удара между Рено и Тойота е било 1.17 сек. За да започне спиране, на водача е било необходимо 1.32 сек. Дори и най голямото разстояние на видимост 150 м. е по – малко от сбора на две опасни зони 168. 60 м. Това доказва, че не би било възможно произшествието да се предотврати чрез спиране. В подобна ситуация е бил водачът на Пежо. Водачът на Ауди би могъл да натисне спирачния педал, но е разполагал само с 0. 30 сек достатъчни само за намаляване на скоростта.   

Настоящата инстанция кредитира повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 247-269 от настоящото дело, допълнителната повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 349-364 от настоящото дело, както и корегирания и допълнен текст на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 365 - 390 от настоящото дело. Заключението по тройната автотехническа ексепртиза с вещи лица Илия Цонев, Петко Диков и Николай К., изготвено на досъдебното производство на л. 160 – 177, не следва да бъде възприемано от съда, по следните съображения. На първо място, Заключението на петорната автотехническа експертиза, заедно с корегирания и допълнен текст, както и заключението на допълнителната експертиза, които се възприемат от настоящия състав, са компетентни, обосновани и почиват на събрания доказателствен материал по делото, и с оглед на използваните методи на изследване и формули за изчисляване на различните стойности. Тези заключения са изготвени, като прецизно са анализирани всички обективни находки на пътното платно, оставени от превозните средства, участващи в ПТП, които са отразени в огледния протокол, съпоставяйки ги с показанията на свидетелите очевидци. В заключението си петорната ексепртиза подробно е обсъдила предходната тройна автотехническа ексепртиза и е дала убедителна обосновака за допуснатите грешки, както в използваните формули, така и в използвания подход, а така и различията с отразеното в скицата на тройната ексепртиза и огледния протокол и приложените снимки. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в т. 6 от допълнителната повторна петорна автотехническа експертиза, вещите лица по нея, след като са прегледали приложените 2 диска със снимки, направени при огледите, са забелязали някои различия с отразеното в скицата на предходната тройна експертиза и огледния протокол, като са отразили : не се вижда на снимките следата с начало и край съответно означени с 55 и 57 по скицата към тази експертиза, но е описана в огледния протокол; в скицата към тройната ексепртиза е начертана следа с номер 11 /по – късата от двете/, която не е описана в огледния протокол, но се вижда на снимките. Забелязва се на снимките трета следа, оставена при въртенето на л. а “Рено” пред т. а МАН, която е отразена в огледния протокол, но не е начертана на скицата от тройната експертиза. В новата скица тази следа е посочена като номер 6. Ясно се вижда на от снимките, че началото 20 на следата номер 2 в новата скица, оставена от дясното колело на л. а “Рено”, започва на около 20 см. вляво от осовата линия, т. е в лентата за движение на “Тойота”. Вещите лица са установили някои допълнителни следи по Рено и Тойота, след извършен оглед от тях, които са им дали допълнителна информация за удара между Рено и т. а Ман , и за движението на Тойота след обръщане по таван. Направили са снимки, на които се виждат следите.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че подсъдимата А.П.И. *** е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр.4 и пр.5, б. „б”, пр.2 и чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като  на 08.12.2006 год. около 17,00 часа на ПП І-4 (София - Варна) на километър 36+800, в района на село Микре, Ловешка област, при управление на лек автомобил "Рено Еспейс" с рег. № С 37 36 ХС, собственост на "Център за реставрация на художествени ценности" ООД София, нарушила чл. 6, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 63, ал.2, т.1, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и чл. 43, т.1, предл. 2 от ЗДвП и след като не се съобразила  с пътната  маркировка (непрекъсната линия  и знак "В24", забраняващ изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош), и при предприемане  на  маневра  "изпреварване" не съобразила намалената видимост на разстояние 60 м. поради мъгла, с необходимото разстояние за изпреварване при избраната скорост на движение, по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно   лице: Стефка С.М., ЕГН ********** ***, Соня В.М., ЕГН ********** ***, Красимир С.Г., ЕГН ********** ***,  Недялко   Димов   С.,    ЕГН ********** *** и тежка телесна повреда на Н.Д.З. ЕГН ********** *** Делчев, обуславяща продължително разстройство на съзнанието и   продължавано общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието се явява особено тежък случай. От изяснената фактическа обстановка се установява, че И. умишлено е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 63, ал.2, т.1, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и чл. 43, т.1, предл. 2 от ЗДвП - и след като не се съобразила  с пътната  маркировка (непрекъсната линия  и знак "В24", забраняващ изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош), и при предприемане  на  маневра  "изпреварване" не съобразила намалената видимост на разстояние 60 м. поради мъгла, с необходимото разстояние за изпреварване при избраната скорост на движение. Налице е причинна връзка между допуснатите нарушение по ЗДвП и ППЗДвП и настъпилия вредоносен, съставомерен резултат - смъртта на повече от едно   лице /смърт на четири лица/: Стефка С.М., ЕГН ********** ***, Соня В.М., ЕГН ********** ***, Красимир С.Г., ЕГН ********** ***,  Недялко   Димов   С.,    ЕГН ********** *** и тежка телесна повреда на друго лице - на Н.Д.З. ЕГН ********** *** Делчев, обуславяща продължително разстройство на съзнанието и   продължавано общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието се явява особено тежък случай. Причинените увреждания на пострадалите, механизма на получаването им и непосредствената причина за смъртта им се установява от  -заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 27-28 за Красимир Г., заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 37-39 за Соня В.М., заключението на вещи лице д-р С. Лалов по съдебно – медицинската експертиза на л. 48-51 за Стефка С.М., заключението на вещи лице д-р С. Лалов по съдебно – медицинската експертиза на л. 56-60 за Недялко Димов С..  Видът и характерът на уврежданията, причинени на Н.Д.З., както и механизма на получаваното им, се установява от заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 132-135 за Н.Д.З., както и от тройната съдебно медицинска експертиза на вещи лица д-р М. Газемба, д-р Светозара Драмбозова и д-р Иван Ангелов на л. 154 – 156 от настоящото дело. На Н.Д.З. е причинена тежка телесна повреда, по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК. Механизма на ПТП, мястото на ударите, скоростите им на движение, се установява от заключението на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 247-269 от настоящото дело, от допълнителната повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 349-364 от настоящото дело, от корегирания и допълнен текст на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков на л. 365 – 390 от настоящото дело. Налице е особено тежък случай на престъпление по транспорта. Налице са изискванията на чл. 93, т. 8 от НК – налице е изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимата е допуснала груби нарушение по ЗДвП и ППЗДвП, съдържащи висока степен на обществена опасност за движението, при което е настъпил тежък съставомерен резултат – смърт на четири лица и тежка телесна повреда на друго лице. Предишното й поведение като участник в движението показва, че е наказвана по ЗДвП, като са й налагани административни наказания.

          Деянието е извършено от подсъдимата непредпазливо по чл. 11, ал. 3 от НК, под форма на самонадеяност – подсъдимата е предвиждала настъпването на обществено опасните последици, но е мислила да ги предотврати. По делото са налице доказателства, че подсъдимата е познавала пътния участък с неговия профил и независимо от лошите условия, намалената видимост поради мъгла до 60 м., колона от автомобили, е предприела маневра “изпреварване” в насрещната лента, при забранена вертикална и хоризонтална маркировка, интензивно движение, на т. а МАН, като е възприела габаритната му дължина, която ситуация е подценила, а от друга страна е надценила своите възможности в конкретната ситуация. Подсъдимата е предвиждала, че може да възникне критична ситуация и да настъпят вредоносните последици, но е мислила да ги предотврати.

          Настоящата инстанция, като съобрази събрания доказателствен материал и най – вече заключението на повторната петорна автотехническа експертиза,  допълнителната повторната петорна автотехническа експертиза, корегирания и допълнен текст на повторната петорна автотехническа експертиза, основани на обективните находки, отразени в огледния протокол, прави извод, че единствена причина е поведението на подсъдимата, която като водач на МПС в нарушение на  чл. 6, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 63, ал.2, т.1, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и чл. 43, т.1, предл. 2 от ЗДвП / след като не се съобразила  с пътната  маркировка (непрекъсната линия  и знак "В24", забраняващ изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош), и при предприемане  на  маневра  "изпреварване" не съобразила намалената видимост на разстояние 60 м. поради мъгла, с необходимото разстояние за изпреварване при избраната скорост на движение/. Като е допуснала тези нарушения, подсъдимата сама се е поставил в обективна невъзможност да избегне удара и ПТП. Доказателствата по делото не разкриват виновно поведение от страна на водача на “Тойота”, каквито възражения се правят от защитата на подсъдимата, нито виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил “Ман”. Не е налице спор, че когато в пътно – транспортно произшествие участват две и повече лица, органите на досъдебното производство и съдът са длъжни да изследват поведението на всеки водач, преди да вземат своето решение. Това задължение е изпълнено, като настоящата инстанция приема, че нито водача на Тойота, нито водача на Ман са допуснали нарушения на правилата за движение. За да направи този извод, съдът се съобрази с показанията на свидетелите очевидци, обективните находки, отразени в протокола за оглед и на заключенията на повторната петорна автотехническа експертиза,   на допълнителната повторната петорна автотехническа експертиза, както и корегирания и допълнен текст на повторната петорна автотехническа експертиза с вещи лица д-р Руси Гецов Русев, д-р инж. Росен Петров Иванов, д-р Евгени Иванов Димитров, д-р инж. Стоян Ганчев С. и инж. Живко Русинов Гелков.

Защитата на подсъдимата излага, че от събраните по делото доказателства не се установява място на удара, скоростта на движение на автомобил Тойота, причините за станалото тежко произшествие и механизъм на развитие на цялото пътно транспортно произшествие, които са от основно значение за определяне степента на виновност на И..

Пред настоящата инстанция се прави възражение по отношение на определената скорост на Тойотата от петорната експертиза – 93 км/час, която защитата не приема.  Вещите лица са изчислили : скоростта на Тойотата, непосредствено след удара с л. а Ауди 43км/час; По време на удара с л. а Ауди, Тойота губи част от енергията си. Скоростта в началото на удара е била - 58.4 км/час; След удара с Пежо, Тойота изминава 25 м. по покрив, при което плъзгане по асфалта се губи скорост поради триене. В началото на това движение скоростта на Тойота е била 73.1 км/час; По време на удара с л. а пежо, Тойота губи част от кенетичната си енертия, на която съответства спад в скоростта с около 40км/час. Спадът на скоростта е определен експертно, по големината и характера на получените след удара деформации по автомобил Пежо. Като са отчели това, скоростта на Тойота в началото на удара с Пежо е била 83.3 км/час; След удара с л. а Рено, Тойота изминава около 20 м. на колела, с включена ускоряваща предавка. Скоростта в началото на това движение е била 85.6 км/час; Скоростта на Тойота в началото на удара с л. а Рено е 93 км/час. Вещите лица са посочили формулите, по които са изчислили скоростите на Тойотата, развили са ги с данните за величините, използвани в тях, поради което не следва да се приема тезата на защитата в тази връзка. На следващо място определените скорости на Тойотата са сравнени от вещите лица с показанията на св. П. Станишев /дистанция 20-30 м./ и Стилиян С. ***/. В момента на удара между л. а Рено и Тойота, л. а Пежо е бил на около 45 м. от мястото на удара между тези автомобили – на около 115 м. от ориентира. До мястото на удара с автомобил Тойота, л. а Пежо изминава 22 м. за около 1.06 сек. За същото време автомобил Тойота изминава 23 м. закъснително със средна скорост 78. 10 км/час. След удара с л. а Пежо, Тойота изминава 30 м. до сблъсъка с л. а Ауди. При установените скорости средната за автомобил Тойота в този участък е била 18.25 м/сек., т. е разстоянието се изминава за 1.61 сек. За това време л. а Ауди с начална скорост 20.83 м/сек. би изминал 34 м. Следователно приемат, че при сочената от него дистанция се потвърждава скоростта на автомобил тойота преди удара с Ауди.

Според защитата, от елементарното пресмятане от показанията на возещите се в Тойота, съобразно разстоянието от София до мастото на удара, при наличието на посещение на магазини и излизане от натовареното движение на София, следва, че скоростта на Тойота не е била под 110 км/ч. По делото е разпитан като св. П. Л. М., единствен оцелял от пътуващите в автомобил Тойота, возещ се на предна дясна седалка. В съдебно заседание заявява “От София тръгнахме около 15. 00 часа, може без петнадесет. Към 17. 00 часа слушах новините и имаше гъста мъгла, с малка видимост може би 40, 50-60 метра. В никакъв случай не сме се движили бързо, шофьора знаеше естеството на операцията ми и при всяка дупка аз изпитвах болка. Не е карал с повече от 80 км/час”. Според настоящият състав по делото следва да бъде установена скоростта на Тойотата при удара й с лек автомобил Рено, каквато е установена от петорната експертиза и допълненията към нея, приети от съда, а не твърдяното от защитата. Такава задача не е била поставяна нито от страните, нито от съда на допълнителната петорна повторна автотехническа експертиза.

 На следващо място като доказателство за висока скорост на Тойтата, защитата се позовава на направена снимка на Рено-то от огледния протокол, увеличена, като посочва, че първия удар е в гумата, предна лява гума. Твърди, че е налице страхотен удар, като прави извод, че посоката на нанасящото този удар тяло не е праволинейна, а от там и извода, че ако не беше Рено-то, щеше да има пострадали само в Тойота-та, тъй като е щял да настъпи удар между Тойота и Ман. Този извод на защитата е в противоречие със събрания доказателствен материал. В протокол за оглед са описани уврежданията на л. а Рено, вещите лица по петорната автотехническа експертиза допълнително са установили и са измерили уврежданията, които се намират в задната дясна част на автомобила. Тези увреждания са заснети на сн. 2. В съдебно заседание на 07.11.2008 год. при разпита на вещите лица те са заявили на стр. 4 от самия протокол, че л. а Рено е с увреждания, описани в огледния протокол, като допълнително са установили и са измерили уврежданията, които се намират в задната дясна страна на автомобила, които не са подробно описани в огледния протокол, като тези увреждания са заснети на сн. 2. По л. а Тойота също допълнително са били установени от тях увреждания, които не са подробно описани в огледния протокол, но които по тяхна преценка имат важно значение за изясняване на механизма на произшествието. Характерът на уврежданията на л. а Рено сочат, че към момента, когато е настъпил удара между този автомобил и предната лява част на т. а МАН, л. а Рено е бил насочен косо надясно, за което свидетелстват разположенията, а именно от задната дясна страна на уврежданията.  Вещите лица приемат, че това изместване е станало, след като тази предна част вече е била пред предната част на т. а МАН. Те са посочили, че от другата страна по лявата страна на л. а Рено има увреждания, които започват по преден ляв калник, врата, сн. 1 и тези увреждания не би било възможно да се получат по друг начин освен при съприкосновения с автомобил Тойота, предшестващо съприкосновението между л.а Рено и т. а МАН. На стр. 11 от повторната петорна автотехническа експертиза са описани уврежданията на л. а Рено – По лявата страна л. а Рено има повреждания, които започват от средата на предния ляв калник. Най – големи са уврежданията по задното ляво колело и прилежащите части. Вещите лица приемат, че именно описаните увреждания доказват, че към момента на удара с л. а Тойота, л. а Рено е бил насочен надясно под неголям ъгъл. От удара с л. а Тойота, задната част на л. а Рено се премества надясно и следва страничен приплъзващ се удар между дясната страна в задната половина и предната лява част на т. а Ман. Неоснователно е възражението в тази връзка на адв. Константинов за некоректно поднасяне на доказателствения материал от вещите лица, а от там и за неточност на вещите лица. Посоченото от адв. Константинов, че    Деформацията започва от предния ляв калник от самото начало и завършва отзад в ляво, е изписано от вещите лица в самата експертиза на стр. 11 от повторната петорна експертиза л. 365 – 390 от настоящото дело – По лявата страна л. а Рено има увреждания, които започват от средата на предния ляв калник. Най – големи са уврежданията по задното ляво колело и прилежащите части.

Защита счита, че първоначалния удар е станал изцяло в платното за движение на Рено, след като е изпреварил товарния автомобил, с леко навит  волан, за да си прибере окончателно. Позовава се на откачен от носача предно ляво колело, видно от снимката, като твърди, че този удар си е чисто челен. Според адв. Христов следва  вбиване на Тойота-та под ъгъл в задната част, разрушаване на колонките, откачване на задния мост, който е толкова здраво закрепен в този лекотоварен автомобил и е един от най-сигурните, като техническо средство. Твърди, че вследствие точно на този удар от инерционните сили, двата автомобила се завъртат в противоположни посоки. Рено-то се завърта и влиза със задната си част в канавката при това преди товарният автомобил да го е настигнал. Не приема, че удара е станал, така както твърдят и двете експертизи, в момента, в който Рено-то се е изравнило с товарния автомобил, тъй като при този удар между Тойота и Рено, Реното е следвало да бъде намачкано до неузнаваемост, а такива доказателства не са събрани. В съдебно заседание вещите лица на стр. 15 и 16 са дали отговор на посочените възражения, които настоящият състав споделя, тъй като съответстват на обективните находки по делото -  следите по автомобилите, следите по пътното платно и с оглед компетентността им и тяхната специалност. По отношение на удара вещите лица посочват, че се касае за страничен приплъзващ се удар, “като безспорно при този контактен удар ще настъпи незначително изменение на скоростта на двата автомобила..Но се появява и въртящ момент, който довежда до отклоняване от праволинейното направление на движение на л. а Рено и на автомобил Тойота”. Вещите лица са направили своите изводи по отношение на силите на ударите, посоката им и механизма на произшествието анализирвайки уврежданията на автомобилите. “На фиг. 2 в експертизата е показано какви са уврежданията по л. а Рено в дясната задна страна. Вижда се, че с изключение на едно отчупване по задния десен ъгъл, отделяне на задния десен блок светлини, няма по – големи увреждания върху автомобила. Разбира се якостта на тази пластмаса е по – ниска от тази на метала и това е доказателство, че страничната сила не е била голяма и не може да се говори за промяна на траекторията на движение в резултат на този удар, съществена промяна. Но тъй като макар и малка тази странична сила е изместена от центъра на тежеста то и въртящия момент ще доведе до лека промяна на траекторията. Безспорно съдейки по уврежданията на лявата страна на Рено, получени от удара с Тойота, страничната сила е била значителна. Това безспорно е довело до странично  преместване на Рено надясно, в задната част, към товарния автомобил. Тогава е възникнал и страничния приплъзващ удар между Рено и товарния автомобил. Ако Рено се е движел близо до товарния автомобил и е започнал приплъзващ удар между тези две МПС, то следите от триене трябваше да бъдат по цялата дясна страна на Рено, защото Рено се движи с по – голяма скорост и ако има съприкосновение с друг автомобил, то трябва да започне с предната част. От доказателствата по делото, тези следи започват от задната част. Това съприкосновение е било породено от странична сила, за да достигне до т. а МАН в този момент”.  По нататък вещити лица са  посочили “ В един момент водачката забелязва приближаването на насрещния автомобил и вероятно е направила опит да се прибере в собствената си лента, но е последвал удар между предната лява страна на Тойотата и лявата страна на л. а Рено, който започва от предния ляв калник. Към този момент задния мост на л. а Рено е бил по – навътре в лентата за на автомобил Тойота и затова уврежданията в тази част са по – големи. От този удар л. а Рено се премества странично към т. а МАН и тогава се получава протриване между задната дясна част на л. а Рено и предната лява на т. а МАН”. От изложеното се установява, че нито в съдебно заседание, нито в изготвените заключения по петорните автотехническа експертиза и допълнението към нея, не е прието от вещите лица твърдяното от защитата – че удара е станал, така както твърдят и двете експертизи, в момента, в който Рено-то се е изравнило с товарния автомобил.

Защитата на подсъдимите не приема изводите на експертите по петорната експертиза, че тройната експертиза е пресмятала само по погрешния метод за удар в неподвижна преграда. Вещите лица с допълнителната петорна автотехническа експертиза, която съдът кредитира, са дали отговор на въпрос защо има разлика в скоростта на движение на “Тойота” по петорната експертиза и по тройната автотехническа експертиза. Вещите лица са използвали метода на реконструкцията, т. е започвайки от края на събитието и стигайки по началото, са определили в кои интервали от време отделните автомобили какви движения са извършили, какви удари са претърпели, определили са скоростите на автомобилите, което подробно е описано в обстоятелствената част на повторната петорна автотехническа експертиза и допълненията към нея. Вещите лица приемат, че характерното за това ПТП е, че сблъсъците между Тойота с Рено, Рено и МАН, Тойота и Пежо, са били нетипични – странични, коси и приплъзващи се, а удара между Тойота и л. а Ауди – челен кос, при движение на Тойота с плъзгане на покрив по пътната настилка. Вещите лица посочват, че в конкретния казус не могат да дадат заключение за скоростта на автомобилите по описаните увреждания, тъй като ударите са приплъзващи, купето на л. а Рено е от пластмаса, при огъване, то се чупи на парчета, такива са намерени доста по пътното платно, описани в огледния протокол /заявено от тях в съдебно заседание на 07.11.2008 год. стр. 10 от протокола/. На стр. 12 от същия протокол посочват, че “При първоначалните огледи не са измервани деформации по автомобилите. Автомобил Ауди е бракуван. Пежо е възстановен. Не са измервани при първоначалните огледи”. Вещите лица са посочели, че от цитираните литературни източници /1,2,3/, използваните формулите за определяне на скоростите са получени от енергетична гледна точка, съгласно законите на динамиката. В т. 2.4 от допълнителната повторна петорна автотехническа експертиза е  дала отговор на въпроса защо има разлика в определените от двете експертизи скорости на движение – разликите в изчислените скорости на движение на автомобил Тойота се дължат на различните данни, използвани във формулите, резултат от различната интерпретация на движението на Тойота след удара с Рено. В тройната експертиза е прието, че след този първи удар, автомобил Тойота изминава в спирачен режим цялото разстояние до мястото, където е спрял извън банкета, на ската, или това са общо 75 м. Използвани са спирачни закъснения за спиране по мокър асфалт от 6.54 м/сек. на кв. за целия този изминат път и затова е получена скорост от 155 км/час, която е значително по – голяма от действителната. На практика няма обективни следи от спиране на автомобил Тойота. След сблъсъка с Рено, автомобил Тойота изминава 20 м. на колела, след втория сблъсък с Пежо, той се е преобърнал на таван и така е изминал разстояние от 25 м. по таван, и след сблъсъка с Ауди – още 16 м.. коефицентите на триене при плъзгане по таван и от там закъснението, което се получава за тези отделни фази на движение, са различни от съответните при спиране на колелата. В тройната експертиза е използван и подход, основаващ се на разпръснатите частици при удара от автомобилите и е получена скорост от 145 км/час. Трябва да се има предвид това, че формулата дава точни данни за удар в неподвижно препятствие, а в случая става дума за удар между движещи се обекти и може части от единия да де отнесат на значително разстояние от другия. В тройната експертиза не е обосновано защо се използва разстояние на разпръсване на частиците точно 19 м., за да се получи скоростта от 145 км/час.

Неоснователно е възражението на адв. Христов, че дори пресметнати скоростите, съобразно метода на проф. Карапетков, ако в крайните формули, посочени от петорната експертиза са били вложени истинските параметри, събрани от огледния протокол, взети от книжата по производство на съответните видове автомобили, като размер, натовареност, център на тежест, сложени точните параметри в техните формули, скоростта на Тойота излиза 135 км/ч. Защитата посочва, че е използвала вещо лице, което не се занимава с наказателни дела, да направи тези изчисления - 135 км/ч. След разпита на вещите лица в съдебно заседание им бе поставена допълнителна експертиза, като е допълнена повторната автотехническа ексепртиза със необходимите данни и обяснения по формулите и величините използвани в тях. Вещите лица са доуточнили някои изчисления и са направени съответни корекции, като са приложили отделно корегирания и допълнен текст на повторната експертиза, приета от настоящият състав. Вещите лица след проучване, са получили от съответните фирми – представители на производителите, по VIN кода на всяко МПС, техническите характеристики на автомобилите, които са участвали в произшествието и са ги дали в таблица към допълнителната автотехническа експертиза на стр. 8 от нея.

По отношение на възражението на защитата на подсъдимата, че теорията на проф. Карапетков, също не е абсолютно точна, защото тя е в огромна зависимост и от най-малките грешки във вложените параметри, докато по Коржаков, по Ангелов – Петков и други автори, грешките в малките стойности са без значение, то при изчисленията на проф. Карапетков, те са от голямо значение и една стотна дава грешка, което е недопустима. Използваните формули за определяне на скоростите са получени от енергетична гледна точка съгласно законите на динамиката. Вещите лица са използвали този подход, с оглед на ударите между автомобилите нетипични, странични приплъзващи се. Сблъсъците на автомобил Тойота с л. а Рено, на л. а Рено и Мано, на Тойота и Пежо са били коси, странични и приплъзващи, а между автомобил Тойота и Ауди е нетипичен – челен коск, при движение на автомобил Тойота с плъзгане на покрива по пътната настилка. Те пояснават в съдебно заседание, че скоростта на автомобилите не може да бъде изчислена, съобразно деформациите по тях, тъй като от една страна деформациите на всички автомобили не са измервани след ПТП, някои от автомобилите са унищожени и не могат да бъдат измерени, налице е и наслагване на ударите, конкретно за автомобил Тойота, както и с оглед на посочените по – горе удари нетипични. “Метод на реконструкция – всяко ПТП се анализира чрез метода на рекострукция. Като за изчисляванета се използват различни методики, в зависимост от вида на конкретното ПТП. В това ПТП, то е поредица от сблъсъци, а и по принцип, когато се изчислява скорост на автомобила, се започва от мястото, където е установен, т. е отзад напред, изчисленията се извършват отзад напред...основното, това е загубата на енергия при сблъсъци и при движения по определен начин – с включена или изключена предавка, с приплъзване, спирачен режим и т.н ..При първоначалните огледи не са измервани деформации по автомобилите. Автомобил Ауди е бракуван. Пежо е възстановен. Не са измервани при първоначалните огледи...за так. нар. Краш коефиценти – коефиценти, които се използват, кагото се използват методи на измерване на деформациите. Ще се забележи, че в тези таблици, стойностите на тези коефиценти са за челни и странични удари. Няма да намерите там, а и в други източници стойности на коефиценти за удари, каквито са били между л. а Тойота и л. а Рено, между л. а Рено и т. а Ман, т. е тези удари са били приплъзващи се. Посочих, че именно нетипичността на тези сблъсъци, налага ползването на такъв метод на реконструкцията и не е възможно да се приложи метода на деформация. На л. а Рено обшивката е от пластма и то се чупи при удара”. При изготвяне на петорната повторна автотехническа експертиза, вещите лица са извършили оглед на автомобил Рено и Тойота, като са установили допълнително следи по тях, които са им дали допълнителна информация за удара между Рено и т. а МАН и за движението на Тойота след обръщане по таван, като са направили снимки, на които се виждат следите. Подробно са ги обсъдили и убедително са дали отговор на въпроса защо при изчисление на скоростите не е възможно да се използват формулите за изчисления на база на деформациите на катастрофиралите автомобили, каквито измервания изобщо не са правени на досъдебното производство.

Настоящият състав не споделя аргумента на защитата, че по делото не е точно определено мястото на удара по ширина на пътното платно. Защитата счита, че първоначалния удар е станал изцяло в платното за движение на Рено и то е станало, след като той вече е изпреварил товарния автомобил и е имал леко навит волан, за да се прибере окончателно и задната част от платното, пред МАН-а. Защитата се позовава на обстоятелството, че е откачен от носача предно ляво колело, и то на снимката се вижда. Твърди, че е налице  челен удар, а  от там вече е налице едно вбиване на Тойота-та под ъгъл в задната част, разрушаване на колонките, откачване на задния мост, който е толкова здраво закрепен в този лекотоварен автомобил и е един от най-сигурните, като техническо средство. Защитата не приема твърдяното от двете експертизи, че в момента, в който Рено-то се е изравнило с товарния автомобил, при този удар между Тойота и Рено, Рено-то трябваше да бъде намачкано от т.а. до неузнаваемост, като Тойота-та го вкарва в товарния автомобил и щеше да стане едно събиране по ширина на Рено-то. От заключението на вещите лица по допълнителната петорна автотехническа експертиза се установява, че ударът между “Рено” и “Тойота” по ширина на пътното платно е бил между 1.2 и 1.6 м. навътре в лявата лента за движение на Рено, т. е в лентата за движение на автомобил Тойота. Заключението на вещите лица съответства на отразените в огледния протокол обективни находки – следи. Налице са и гласни доказателства в тази насока, които са противоречиви. Съдът не дава вяра на показанията на св. Каменова, която в съдебно заседание на л. 127 е заявила : “Видяхме фарове, като според мен се бяхме прибрали в нашето платно, пред цистерната и аз чух глух удар откъм страната на шофьора, задната врата”. Показанията на св. Каменова по отношение на мястото на удара противоречат на показанията на св. Станишев, на показанията на св. С., на обективните находки по делото - на следите оставени по пътното платно, които са отразени в огледния протокол и съобразени от вещите лица по петорната експертиза, както и на заключението на петорната и допълнителната автотехническа ексепртиза. От показанията на св. П. Е. Станишев на л. 129 от наст. дело, управлявал л. а Пежо, се установява : “След това действието се разви за невероятно късо време. Първото, което ми направи впечатление, е рязкото влизане на изпреварващия автомобил пред МАН а, неестествено, но това е по моя преценка. За части от секундата, когато стана това рязко влизане, срещу мен и изпреварващия автомобил се появи сива светкавица, така го определих. Направи ми впечатление, имам чувството, че в момента, когато се насложиха на една линия трите автомобила – МАН, изпреварващия и този срещу нас, за някакви части от секундата се получи някакъв контакт между изпреварващия и отсреща идващия автомобил”. От показанията на св. Ц. С., управлявал т. а Ман на л. 229 : “Преди с. Микре нещо ме удари в лявата врата на автомобила. Стана много светкавично. Пред мен се завъртя автомобил, който впоследствие влезе в канавката на моята посока на движение...В момента на удара възприех автомобила..В момента на съприкосновението, което усетих беше да овладея автомобила”. Съдът дава вяра на посочените свидетели, тъй като от една страна показанията им са убедителни, непротиворечиви, последователни, нямат родство със страните по делото, а от друга страна съотвестват на следите оставени по пътното платно, които са отразени в огледния протокол и съобразени от вещите лица по петорната експертиза, както и на заключението на петорната и допълнителната автотехническа ексепртиза. Вещите лица в т. 3 от допълнителната повторна автотехническа ексепртиза са анализирали доказателствения материал и са приели, че след удара с Тойота л. а Рено е оставил следи от преплъзване на лявото и дясното колело, които започват съответно : лявата – на около 50 м. след ориентира и на около 0.2 м навътре в лявата лента за движение на Рено; дясната – на 63 м. преди ориентира и 1.8 м навътре в лявата лента за Рено. Същите следи продължават без прекъсване до мястото, където е намерен л. а Рено, извън пътното платно. На следващо място зоната с разпръснати парчета и стъкла е разположена в основната си част в лявата за Рено лента. Вещите лица приемат, че съдейки по следите от гумите, л. а Рено е бил към момента на удара почти изцяло в лявата за него лента на движение и удара по ширина на пътното платно е бил в тази лента на разстояние около 1.6 м. от осовата линия /стр. 6 от допълнителната повторна автотехническа експертиза/. Вещите лица са се съобразили и с габаритните ширини на МАН и Рено /сбор от габаритните ширини на тази автомобили 2.4 +1.8=4.2 м./, Рено е плътно до МАН, обстоятелството че ширината на дясната лента за движение е 3. 75 м., като правят извод, че при тази хипотетична ситуация лявата страна на л. а Рено в момента на удара с Тойота е била на 4.2-3.75 = 0.45 м навътре в лявата за него лента на движение. Вещите лица са съобразили деформациите по лявата страна на Рено след удара с Тойота, които са на дълбочина около 0.2-.0.3 м., като правят извод, че контакта на лявата страна на Рено с лявата на насрещно движещия се Тойота е била на разстояние 0.15-0.25 м. навътре в лявата лента за движение на Рено. Те приемат, че дори и при плътно подреждане на трите автомобила по ширина на пътното платно, мястото на удара би било в лявата за Рено лента, т. е в лентата за движение на Тойота, на разстояние 0.15-0.25 м. от осовата линия. Вещите лица посочват, че при изпреварване трябва да се осигури и безопасна дистанция в напречно направление между автомобилите, която в това разглеждане не е отчитана,т. е това съответства на едновременен удар между Рено и Тойота, и Рено и Ман. По делото е налице обективна находка – следа, оставена от лявото колело  на т. а Ман, която е на 0.8м вдясно от осовата линия, в лентата на МАН. От там те приемат, че като бъдат съобразени габаритните ширини на МАН и Рено, при плътно разположение на двата автомобила един до друг напречно, левия край би бил на 1.2 м. навътре в лявата за него лента. Вещите лица са посочили, че следва да се има предвид, че при изпреварване трябва да се осигури и безопасна странична дистанция в напречно направление между автомобилите.     Настоящият състав приема, че ударът между Рено и Тойота по ширина на пътното платно е бил между 1.2 и 1.6 м. навътре в лявата лента за движение на Рено, т. е в лентата за  движение на автомобил Тойота. Това се установява от заключението на вещите лица по допълнителната повторна автотехническа експертиза, която кореспондира на показанията на св. П. Станишев, на показанията на св. Ц. С., на следите оставени по пътното платно, които са отразени в огледния протокол, зоната с разпръснати парчета и стъкла, на констатираните увреждания по автомобилите, и съобразени от вещите лица.

Настоящата инстанция не приема становището на защитата на подсъдимата, че безспорно установено по делото е, че видимостта не е 60 м, а е по-голяма. Прави се възражение, че нито Тир-а, нито другите автомобили биха се движили със 75 км/ч, тъй като тази скорост е недопустима при видимост 60 метра. Позовават се на свидетелски показания, в които видимостта е определена и над 100 метра, като всички други свидетели, с малки изключения, казват, че мъглата е била непостоянна. Според тях, от факта, че водача Станишев вижда задните светлини на товарния автомобил, след като Рено-то започва да го изпреварва, и като пресметнем на какво разстояние се намира, следва, че тази видимост е и по-голяма от 100 метра. Считат, че мъглата е следвало да бъде измерена при огледа. По делото са налице писмени и гласни доказатества, от които съдът прави изводи, че видимостта е била ограничена поради мъгла до 60 м. В протокола за оглед е отразено, че има мъгла, с видимост около 50 м.. Налице са и показания на свидетели, от които съдът прима, че е била налице мъгла, като видимостта е била ограничена до 60 м. от нея. Св. Каменова в съдебно заседание пред нас заявява: “Към момента на изпреварването нямаше мъгла, но беше сумрак...Според мен на 20 м. пред нас имаше добра видимост и се виждаше добре”. Съдът не кредитира показанията на св. Каменова в тази им част, тъй от една страна свидетелката твърди, че няма мъгла, а от друга, че видимостта пред тях е била добра – на 20 м. На следващо място показанията на посочената свидетелка са дадени в защита на подсъдимата и противоречат на протокола за оглед и показанията на св. П. Станишев, С. С., Д. Стоилова, В. Киров, Ц. С..   От показанията на св. П. Е. Станишев на л. 129 “Имаше мъгла, бих казал доста плътна....мисля, че пътното платно беше мокро”. Показания на св. С. С. на л. 130 : “Имаше мъгла, беше на участъци..Видимостта беше около 100-150 м....Настилката на моменти беше влажна, на моменти беше суха, в зависимост от мъглата”. Св. Д. Стоилова на л. 131 “Имаше мъгла..В момента не си спомням за пътното платно, но половината от общото платно беше мокро, но не си спомням нашата лента или насрещната...Възприемах задните светлини на колата пред нас”. Св. П. Л. М. на л. 132  “Имаше гъста мъгла, с малка видимост може би 40-50-60 м.” Св. В. Киров : “ Като цяло мъглата беше със значителна гъстота и не се забелязват участъци с разсеяна мъгла”. Св. Ц. С. С. л. 229 от наст. дело : “Шофирах на светлини, беше на смрачаване и имаше гъста мъгла 40-50 м. Аз виждах автомобила, който е пред пред”. Неоснователно защитата счита, че видимостта е била на около 100 м., с оглед показанията на св. П. Станишев, управлявал автомобил Пежо. Автомобилът на посочения свидетел е бил на разстояние около 45 м. от мястото на удара между автомобил Тойота и л. а Рено. В съдебно заседание посочения свидетел заявява : “Предполагам, че съм бил на 20-30 м. зад товарния автомобил”. Съставът от ППС т. а МАН с полуремарке – цистерна Бург има габаритна дължина 14. 40 м. С оглед на мястото на удара, прието от съда, габаритната дължина на т. а Ман, заедно с определената дистанция от посочения свидетел, автомобил Рено е бил на около 45 м. от мястото на удара. Поради изложеното не се приема тезата на защитата, че след като водача Станишев вижда задните светлини на товарния автомобил, след като Рено-то започва да го изпреварва, и като се пресметне на какво разстояние се намира, то тази видимост е и по-голяма от 100 метра. Съдът не дава вяра на показанията на св. С. Соянов в частта, в която заявява, че видимостта е била 100-150 м.Св. С. С. в съдебно заседание пред нас е заявил, че неговата дистанция зад автомол Пежо  е била 50-60 м. Посочил е, че “Не се виждаше какво се случва отпред и не съм го възприел. Пред Пежото не се виждаше дали има друг автомобил...Зад Пежото бях може би на 50 – 60 м.....Пред Пежото не виждах нищо”. Св. Д. Лозанова, пътувала на предната седалка до св. С. С., също е възприемала светлините на пътуващия отпред автомобил. Показанията на посочения свидетел С. С., както и показанията на св. П. Станишев са съобразявани от вещите лица от корегираната и доуточнена повторната петорна автотехническа експертиза на л. 15 от нея при изчисляване скоростта на Тойота, сравенена с показанията на посочените свидетели, с оглед дадените от тях дистанции. Съдът не дава вяра на показанията на св. Ст. Соянов в частта, в която заявява, че видимостта е била 100-150 м., тъй като, ако видимостта е била 100-150 м., както твърди посочения свидетел, то същия следваше да възприеме удара между автомобил Тойота и л. а Рено или да е видял нещо от случващото се пред автомобил Пежо. Установено бе, че посочения свидетел не е виждал нищо пред автомобил Пежо. Поради изложеното следва да бъде отхвърлено възражението на защитата в тази връзка – за видимост 100м. – 150 м., с оглед на свидетелски показания. От анализираните писмени и гласни доказатества, настоящата инстанция счита за установено, че видимостта е била ограничена поради мъгла до 60 м. Следва да бъде съобразено, че при изпреварване видимостта трябва да бъде най – малко два пъти по – голяма от опасната зона за спиране на автомобила, за да е възможно, ако възникне опасност, водачите на насрещно движещите се в една лента да спрат без сблъсък. От началото на изпреварването до момента на удара Рено изминава 178. 4 м. за 7.73 сек. Дори и най – голямото разстояние на видимост 150 м. е по – малко от сбора на две опасни зони.

Настоящата инстанция не споделя тезата на защитата, че ако водачът на “Тойота” е управлявал със съобразена скоростта, тази с която са управлявали другите – 75 км/ч, то  не би се намирала на мястото на удара в този момент и ПТП нямаше да има. Според настоящият състав не може да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата от страна на водача на “Тойота”, тъй като безспорно по делото е установено, че той се е движел в своята лента за движение, а не е навлязъл в насрещната лента за движение, а тъкмо обратното – подсъдимата е предприела маневра изпреварване, която от гледна точка на безопасността е било невъзможно – И. е познавала характера на пътя, възприела е интензивността на движението, пътната забранителна маркировка /непрекъсната линия и знак В24/, множеството автомобили на пътното платно, намалената видимост, поради мъгла 60 м., конкретните кабарити на т. а МАН, както и обстоятелството, че е било 17. 00 часа, на свечеряване. Водачът на Тойота не е длъжен да предполага, че в неговата лента за движение се движи друг автомобил неправомерно и то при забранителна маркировка и ограничение на видимостта до 60 м., поради мъгла. В т. 2.4 от допълнителната петорна автотехническа експертиза вещите лица дават отговор на въпроса защо има разлика в определените от двете експертизи скорости на движение. Те приемат, че разликите в изчислените скорости на движение на автомобил Тойота се дължат на различните данни, използвани във формулите, резултат от различната интерпретация на движение на Тойота след удара с Рено. В тройната експертиза е прието, че след този първи удар автомобил Тойота изминава в спирачен режим цялото разстояние до мястото, където е спрял извън банкета, на ската, или това са общо 75 м. Използвани са спирачни закъснения по мокър асфалт от 6. 54 м/сек. на кв. за целия този участък и затова е получена скорост от 155 км/час, която е значително по – голяма от действителната. По делото не са налице обективни следи от спиране на автомобил Тойота. След сблъсъка с Рено, Тойота изминава около 20 м. на колела, след втория сблъсък с Пежо, той се е преобърнал по таван и така е изминал разстояние от 25 м. по таван, и след сблъсъка с Ауди – още 16 м., част от които по асфалт, а други по затревения банкет и наклонение скат. Коефицентът на триене при плъзгане по таван и от там закъснението, което се получава за тези отделни фази на движение, са различни от съответните при спиране на колела. На следващо място вещите лица посочват, че в тройната експертиза е използван подход, основаващ се на разпръснати при удара частици от автомобилите и е получена скорост от 145 км/час. Следва да се има предвид това, че формулата дава точни данни за удар в неподвижни препятствие, а в случая става дума за удар между движещи се обекти и може части от единия да се отнесат на значително разстояние от другия. В т. 3 от повторната ексепртиза вещите лица са дали отговор на въпроса, ако Тойотата се е движила със съобразена скорост, която те приемат, възможно ли е ПТП и ударът с Рено да бъде избегнат по някакъв начин. Те посочват, че при скоростта с която се движи л. а Рено 91.2 км/час, опасната му зона е 82.8 м. Тъй като Тойота се движи в собствената лента съобразената за него е тази скорост, при която водачът може да спре в рамките на своята видимост. При изпреварване видимостта трябва да бъда най – малко два пъти по – голяма от опасната зона на автомобила, за да е възможно, ако възникне опасност, водачите на движещете се насрещно в една лента да спрат без сблъсък. Вещите лица са дали таблица за всяка от стойностите за видимост, съобразната скорост на движение. Няма спор, че допустимата скорост е 90 км/час, като за тази скорост, опасната зона е 81 м.  Дори и най – голямото разстояние на видимост 150 м., сборът от двете опасни зони е по голям и предотвратяване на произшествието чрез спиране е невъзможно. На стр. 21 от корегираната и допълнена повторна автотехническа ексепртиза вещите лица са анализирали, ако Тойотата се е движела със съобразената скорост /20.63 м/сек или 74 км/час/, времето за изминаване на 60 м., насрещно от двата автомобила, би било 1.3 сек. Те приемат, че Рено би бил по – напред 3.3 м. Задната му част би била на около 1.6 м. пред предната броня на МАН. Това време и разстояние не е достатъчно за освобождаване на място и безопасно разминаване на Тойота и Рено. Произшествието в създадената критична ситуация е било непредотвратимо и чрез спиране.  Неоснователно е в тази връзка становището на защитата, че вещите лица по повторната петорна автатехническа експертиза не дават отговор на въпроса, ако  скоростта на Тойота-та беше съобразена с оглед на конкретната видимост, то щеше ли да настъпи удар, както и за не мотивираност от тяхна страна.

Пред настоящият състав се излага от защитата на подсъдимата,   че след като изчислените скорости от петорната автотехническа експертиза на Рено и Тойота са в приблизително еднакви параметри, независимо от механизма описан от вещите лица, то автомобил Тойота следва да спре много по – рано. Посочват, че л. а Рено, след удара с т. а Ман, продължава движението си напред, като са налице данни къде е спял. Автомобил Тойота, след удар с Рено, има удари с Пежо и Ауди, като е спрял на по – дълго разстояние от автомобил Рено. Твърдят, че скоростта на автомобил Тойота е 130 км/час и затова и спирането на Тойота от мястото на удара е на по – голямо разстояние. Посоченото възражение е неоснователно. Както бе установено по делото, първоначалния удар е между предния ляв ъгъл на “Тойота” и лявата страна на “Рено”. От удара с “Тойота”, задната част на “Рено” се премества надясно и следва страничен, приплъзващ се удар между дясната задната страна в задната му половина и предната лява страна на т.а МАН - в неговите преден ляв калник, в част от гумата и панела под калника. Тойота, след удара с Рено, продължава движението си на ляво и се ударя в Пежо. След удара с Пежо, автомобил Тойота се е преобърнал  на дясната страна,  а след това на таван. В това положение е преминал косо над предната част на Ауди от ляво на дясно, удрайки с в него, излиза от пътното платно, оставяйки следи по затревения банкет и спира на ската. След удара с МАН, л. а Рено продължава движението си, като продължава да се движи по гуми. След удара с т. а Ман, л. а Рено е остъвил дъговидни следи, плавни следи, които са отразени в скицата към допълнителната повторна петорна автотехническа експертиза. Автомобил Тойота не е оставил следи от спиране върху пътното платно. По делото не са налице обективни находки /спирачни следи/ на автомобил Тойота, като значително разстояние след удара с Пежо, Тойота изминава плъзгайки се по таван. В т. 2.4 от допълнителната петорна повторна автотехническа експертиза е коментиран този въпрос. Вещите лица приемат, че на практика няма обективни следи от спиране на автомобил Тойота. След сблъсъка с Рено, Тойота изминава около 20 м. на колела, след втория сблъсък с Пежо, той се е преобърнал по таван и така е изминал разстояние от 25 м. по таван, и след сблъсъка с Ауди – още 16 м., част от които по асфалт, а други по затревения банкет и наклонение скат. Коефицентът на триене при плъзгане по таван и от там закъснението, което се получава за тези отделни фази на движение, са различни от съответните при спиране на колела. Вещите лица по петорната автотехническа ексепртиза, по коригирания и допълнен вариант и по допълнителната автотехниченска експертизата подробно са обсъдили всички находки, описани в огления протокол, обосновали са заключенията си с научни методи и подхода, използван за извеждане на отговорите по отделните задачи. Прецизно и от гледна точка на физика и механика на твърдите тела, ексепртите са обосновали движението на автомобилите преди и след ударите, както и механизма на падане на частите, изпаднали по пътното платно.  По изложените съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен аргумента на защитата във връзка със скоростта на автомобил Тойота.

Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимата във връзка със скоростта на Тойота посочва, че след като по пътното платно са оставените следи от спиране от водача на Тойота, както и че не е предприел някакви действия за маневра, то водачът не е имал време за реакция, а щом не е имал време за реакция, значи скоростта му е била по-голяма. От заключението на вещите лица по петорната автотехническа експертиза се установява, че при видимост от 60 м., времето за изминаване на тези 60 м. до момента на удара между рено и Тойота е било 1.17 сек.  За да започне спиране на водача е било необходимо 1.32 сек. Дори и най – голямото разстояние на видимост 150 м. е по – малко от сбора на две опасни зони. Това доказва, че не било възможно произшествието да се предотврати чрез спиране. По изложените съображения, настоящият състав отхвърли изложените съображения от защитата на подсъдимата в тази насока. Ударът между Тойота и Рено е в лентата за движение на автомобил Тойота – автомобила управляван от пострадалия Недялко С.. ПТП е можело да предотврати, ако подсъдимата не е извършвала маневра изпреварване в зони на забранителна маркировка – непрекъсната линия и знак В 24, както и при намалена видимост на разстояние 60 м. поради мъгла. Водъчът на Тойота не е длъжен да предполага, че в зона на две забрани за изпреварване и намалена видимост на разстояние 60 м. поради мъгла, друг автомобил се движи неправомерно в неговата лента за движение.  Не е налице нарушения от страна на водач на Тойота на ЗДвП и ППЗДвП, които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Неоснователно е и възражението на адв. Христов, че е останало неизследвано и поведението на още един водач, а именно това на водача на товарния автомобил. Защитата се позовава на обстоятелството, че тахошайбата е установила, че е намалил скоростта само с 3 км/ч и че не е видял изобщо, че го изпреварват, че става удряне пред него, че в неговия автомобил се удря друг автомобил. Твърди, че  ако той е намалил само със 7 км/ч, Рено щеше да се прибере в рамките на разрешената зона. В ЗДвП и ППЗДвП са посочени изпреварваното и изпреварващото МПС, както и задълженията им. От петорната автотехническа експертиза се установява, че скоростта на водача на товарния автомобил “Ман” е била 75 км/час, като за това има обективно доказателство – тахографски лист /тахошайба/, иззет при огледа на местопроизшествието. Непосредствено преди да започне интензивно спиране, водачът е намали скоростта от 75 на 72 км/ час. Вещите лица в съдебно заденаие на 07.11.2008 год. са анализирали поведението на водача на МАН, като с допълнителната повторна експертиза са дали отговор на въпроса на защитата защо няма втори удар между “Рено” и “Ман”. В съдебно заседание на 07.11.2008 год. на л. 18 са посочили: “Водачът на т. а е спирал, като от около 20 м/сек се движи закъснително чрез спиране, има регистрирана следа на 55 м. от ориентира”. Вещите лица са катогерични, че ПТП не може да бъде избегнато чрез спиране, на който е да е било от водачите. В допълнителната повторна петорна автотехническа експертиза, вещите лица приемат, че няма втори удар между “Рено” и “Ман”, тъй като, когато задната част на “Рено” е била в края на платното за движение вдясно, предната част на т. а “Ман” е била на около /46. 30 – 36. 0/ = 10. 30 метра от това място. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗДвП Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин. Водачът на товарния автомобил  е управлявал със съобразена скорост, намалил е скоростта си на движение, не е допуснал нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Следователно не е налице нарушения от негова страна на ЗДвП и ППЗДвП, които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът съобрази от една страна високата обществена опасност на деянието, а от друга страна съобрази, като смекчаващи обстоятелства – чистото й съдебно минало, обстоятелството, че живее сама и се грижи за детето си, младата й възраст, работи, добрите характеристични данни, полага грижи за болната си майка, както и обстоятелството, че пред нас в последната си дума заяви, че иска да се извини на пострадалите за станалото, което е основание да се приеме, че е критична към извършеното и съзнава тежките и непоправими последици. Съдът наложи на подсъдимата  наказание от пет години лишаване от свобода, при превес на смекчаващи вината обстоятелства и към минималния размер, предвиден от закона. На основание чл. 45 б.”а” от ЗИН съдът определи на подсъдимата А.П.И. първоначален лек режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. Санкцията от пет години лишаване от свобода е справедлива и съобразена с разпоредбите на чл. 54 от НК.

Неоснователно е искането на представителите на частните обвинители за определяне на наказание лишаване от свобода в размер около 10 години. Наказанието от пет години лишаване от свобода, с оглед личността на подсъдимата, изразеното съжаление за настъпилия тежък и необратим резултат, не дава основание на настоящия състав да уважи искането на частните обвинители да бъде определено наказание около средния размер. И наказание от пет години лишаване от свобода, с ефективно изтърпяване, са напълно достатъчни, за изпълнение целите на генералната и лична превенция, визирана в чл. 36 от НК.

Съдът на основание чл.343г от НК лиши подсъдимата А.П.И., от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/години от влизане на присъдата в сила и от отнемането на свидетелството й за правоуправление по административен ред. За да определи това наказание, съдът взе предвид добрите характеристични данни за личността на подсъдимата, но съобрази обстоятелството, че е наказвана по административен ред за нарушения на ЗДвП –видно от справката от КАТ – л. 127 от досъдебното производство.

Настоящата инстанция приема, че така наложените наказания са справедливи и ще изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът осъди подсъдимата А.П.И.,  да заплати на Гюлсерен Н.З.,*** Делчев, ЕГН **********, в качеството на настойник на Н.Д.З.,***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 90 000 лева /деветдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 08.12.2006 година, до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер на сумата 150 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърли. От заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 132-135 за Н.Д.З. се установява, че на Н.Д.З. е причинено : черепно мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизливи, както в паранхиматика и във вентукулите на мозъка и в под меките мозъчни обвивки, с изразено коматозно състояние и към момента на експертизата обуславя продължително разстройство на съзнанието. Състоянието, при което З. първоначално постъпва в болницата в гр. Ловеч и към момента на изготвяне на експертизата обуславя продължително общо разстройство на здравето опасно за живота. На З. е причинено : травматично счупване на десния ацетабулум, повреда причинила затруднение на десния крак за около една година; счупване на шийни и гръдни прешлени, без засягане на гръбначния мозък, обуславяща затруднение движенията на врата и снагата за около осем месеца и счупване кости на дясна предмишница – лакетна кост, лъчевата кост и метакарпални костици, което затруднява движенията на дясната ръка за коло 4-5 месеца. От тройната съдебно медицинска експертиза на вещи лица д-р М. Газемба, д-р Светозара Драмбозова и д-р Иван Ангелов на л. 154 – 156 от настоящото дело се установява, че Нахид Д.З. е на лечение в болница “Лозенец” без прекъсване на същото. Няма промяна на състоянието на същия от момента на представяне на първата експертиза и сегашното му състояние. Касае се за Кома – 4-5 степен по скалата на Глазгоу. Има промяна в крайниците на З. – свиване на лактите и коленета – поза на “Ембрион”. Вещите лица приемат, че пострадалия е в тежко общо състояние, като то изисква ежедневни специализирани грижи относно лечението, хигиената и храненето, рехабилитация от високо квалифициран персонал. С оглед КТ /скенер/ находка и ЕЕГ – изследване и липсата на каквато и да е промяна в обективното състояние на пострадалия експертизата приема, че не се очаква в бъдеще подобряване на обективното състояние на Нахид Д.З.. Съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното й, противоправно поведение и настъпилия резултат – тежка телесна повреда на Н.Д.З., ЕГН ********** *** Делчев, обуславяща продължително разстройство на съзнанието и продължавано общо разстройство на здравето, опасно за живота - е налице пряка причинна връзка. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази характера и вида на причиненото увреждане, състоянието на пострадалия към настоящия момент, нуждата от специализирана помощ – рехабилитация от високо квалифициран персонал, становището на специалистите, прегледали го на място, които категорично не могат да се ангажират с прогноза за подобрение, възрастта на посрадалия, както и динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което го уважи в посочения по – горе размер.

Не е налице съпричиняване на резултата от пострадалия, каквото възражение се прави от защитата пред настоящата инстанция. По делото не са налице писмени или гласни доказателства, от които да се направи извод, че Нахид Д.З. е допуснал нарушение по ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Съдебно – медицинските експертизи са приети от съда и не са оспорени от страните.

Съдът осъди подсъдимата А.П.И.  да заплати на Ц.Л.М., ЕГН – **********, обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на майка й Соня В.М. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляващи половината от разноските за погребението на майка й Соня В.М., поделени с нейния брат П.Л.М., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.12.2006 г. година, до окончателното изплащане, както и 300 лева разноски по делото, като искът над сумата до предявените 300 000 лева неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, отхвърли. Съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното й, противоправно поведение и настъпилия резултат – смъртта на  Соня В.М. - е налице пряка причинна връзка. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази : родствените връзки между гражданския ищец /дъщеря/ и пострадалия/майка/, възрастта на посрадалия, близките им отношения, болките и страданията, причинени от загубата на родител, както и динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което го уважи в посочения по – горе размер. При определяне на размера на гражданския иск за имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че е основателен и доказан, така както е предявен – в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляващи половината от разноските за погребението на майка й Соня В.М., поделени с нейния брат П.Л.М., като съобрази, че това са направени разходи от тях във връзка с погребението му и помена, съобразно традициите.

Съдът осъди подсъдимата А.П.И.  да заплати на П.Л.М., ЕГН – **********, обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на майка му Соня В.М., обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на съпругата му Стефка С.М., както и обезщетение в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ лева, имуществени вреди, представляващи половината от разноските за погребението на майка му Соня В.М., поделени със сестра му Ц.Л.М., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.12.2006 г. година, до окончателното изплащане, както и 300 лева разноски по делото, като исковете над тези суми до предявените 300 000 лева неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на майка му Соня В.М. и 300 000 лева неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на съпругата му Стефка С.М., като неоснователни и недоказани, отхвърли. Съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното й, противоправно поведение и настъпилия резултат – смъртта на  Соня В.М. и Стефка С.М. - е налице пряка причинна връзка. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази : родствените връзки между гражданския ищец и пострадалите / син на Соня В.М. и съпруг на Стефка С.М./, възрастта на посрадалите, близките им отношения, болките и страданията, причинени от внезапната загуба на родител и съпруга, динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което ги уважи в посочения по – горе размер. При определяне на размера на гражданския иск за имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че е основателен и доказан, така както е предявен – в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ лева, имуществени вреди, представляващи половината от разноските за погребението на майка му Соня В.М., поделени със сестра му Ц.Л.М., като съобрази, че това са направени разходи от тях във връзка с погребението  и помена, съобразно традициите.

Настоящата инстанция не приема направеното възражение от защитата на подсъдимата, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите Соня В.М. и Стефка С.М., тъй като са били без предпазни колани. По делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че Соня В.М. и Стефка С.М., са допуснали нарушения по ЗДвП, които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. От заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 37-39 за Соня В.М. се установява, че непосредствената причина за смъртта на М. е съчетана черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до бърза и неминуема смърт. От заключението на вещи лице д-р С. Лалов по съдебно – медицинската експертиза на л. 48-51 за Стефка С.М. се установява, че смъртта на Стефка М. се дължи на тежка черепно мозъчна травма – конвасация /размачкване/ на главата – увреждане , несъвместимо с живота. В генезира на смъртта е участвала и остра кръвозагуба от разкъсването на артериалните съдове по мозъчната основа и от разкъсната слезка, за което фговорят петната на Минаков по еднокарда на сърцето и установеното количесто кръв в коремната област. Механизъм на получаването – травми на тялото на пострадалата в части от купето на автомобила при разката промяна/промени  на скоростта и посоката на движението му и последващо изпадане на тялото на пострадалата от автомобила. След удара на л. а Тойота с л. а Ауди, телата на Стефка С.М., Соня В. и Красимир С.Г. са изпаднали. В протокола за оглед е отразено точноно им местонахождение. Съдебно – медицинските експертизи са приети от съда и не са оспорени от страните.

Съдът осъди подсъдимата А.П.И. да заплати на С.К.Г., ЕГН – ********** и на Н.Н.Г., ЕГН – **********, обезщетение в размер общо на 3 000 лева /три хиляди лева/, за причинени имуществени вреди за разходи по погребението за сина им Красимир С.Г. и дъщеря им Стефка С.Г., както и по 100 000 /сто хиляди лева/ лева, за всеки един от тях, представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на синът им Красимир С.Г. и по 100 000 /сто хиляди лева/ лева, за всеки един от тях, представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на дъщеря им Стефка С.М., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.12.2006 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на сумата 600 лева, като исковете за разликата до пълния претендиран размер от по 300 000 лева, за всеки един от тях, неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на синът им Красимир С.Г. и от по 300 000 лева за всеки един от тях, неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на дъщеря им Стефка С.М., като неоснователни и недоказани,  отхвърли. Съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното й, противоправно поведение и настъпилия резултат – смъртта на  Красимир С.Г. и Стефка С.М. - е налице пряка причинна връзка.  При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази : родствените връзки между гражданските ищци и пострадалите /техните деца/, близките им отношения, възрастта на посрадалите, болките и страданията, причинени от внезапната загуба на двете деца,  динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което ги уважи в посочения по – горе размер. Претърпените болки и страдания на гражданските ищци, като резултат от загубата на двете им деца, са не само на емоционално ниво, но и на реална загуба на очакваната духовна, материална поддръжка в бъдещия живот, свързаните с това лични грижи и внимание. Наследниците на загиналите са претърпели и ще продължават да търпят неизмерими болки и страдания по загиналите си деца на възраст 22 и 27 г., в момента, когато са започвали жизнения си път. Последиците за родителите от смъртта на двете им деца са едни от най – тежките – нелепата смърт на децата им  и за бъдеще ще оказва своето негативно отношение в психически и психологически аспект. При определяне на размера на гражданския иск за имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че е основателен и доказан, така както е предявен – общо в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/, за причинени имуществени вреди за разходи по погребението за сина им Красимир С.Г. и дъщеря им Стефка С.М., като съобрази, че това са направени разходи от тях във връзка с погребението им и помена, съобразно традициите.

Настоящата инстанция не приема направеното възражение от защитата на подсъдимата, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите Красимир С.Г. и Стефка С.М., тъй като са били без предпазни колани. По делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че Красимир С.Г. и дъщеря им Стефка С.Г., са допуснали нарушения по ЗДвП, които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. По отношение на Стефка С.М., съдът взе отношение, поради което не следва да бъде обсъждан отново. От заключението на вещи лице д-р М. Газемба по съдебно – медицинската експертиза на л. 27-28 за Красимир Г. се установява, че на Красимир Г. са причинени множество рани предимно по главата, смачкване и пълна деформация на същата, натрошаване на костите на черепа и лицевите кости, липсва мозък в черепната кухина, деформации на гръдния кош, счупване на всички ребра двустранно, кръв в гръдната кухина, откъсване на сърцето, разкъсване на белите дробове, кръв в коремната кухина, разкъсване на черния дроб, анемия на вътрешните органи. Непосредствената причина за смъртта на Г. е съчетана черепно – мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до неминуема и бърза смърт, като при тези изменения смъртта е била неизбежна. Съдебно – медицинските експертизи са приети от съда и не са оспорени от страните.

Съдът осъди подсъдимата А.П.И. да заплати на М.Г.С., ЕГН – **********, обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на съпруга й Недялко Димов С. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляващи разноски за погребението, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.12.2006 година, до окончателното изплащане, както и 300 лева разноски по делото, като иска за разликата до пълния претендиран размер от 300 000 лева неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан отхвърля. Съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното й, противоправно поведение и настъпилия резултат – смърт на Недялко Димов С. - е налице пряка причинна връзка. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази : родствените връзки между гражданския ищец /съпруга/ и пострадалия /съпруг/, възрастта на посрадалия, близките им отношения, болките и страданията, причинени от загубата на съпруг, динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което го уважи в посочения по – горе размер. При определяне на размера на гражданския иск за имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че е основателен и доказан, така както е предявен - в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляващи разноски за погребението, като съобрази, че това са направени разходи от нея във връзка с погребението му и помена, съобразно традициите.

Съдът осъди подсъдимата А.П.И.  да заплати на Г.Н.С., ЕГН – **********, и П.Н.С., ЕГН – **********, обезщетение в размер на по 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за всеки един от тях поотделно, представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на баща им Недялко Димов С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.12.2006 година, до окончателното изплащане, както и по 300 лева /триста лева/, за всеки един от тях поотделно, разноски по делото, като исковете за разликата до пълният претендиран размер от по 300 000 лева, за всеки един от тях по отделно, за причинени им неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани, отхвърли. Съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като между виновното й, противоправно поведение и настъпилия резултат – смърт на Недялко Димов С. - е налице пряка причинна връзка. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящата инстанция съобрази : родствените връзки между гражданските ищци /деца/ и пострадалия/техен баща/, възрастта на посрадалия, близките им отношения, болките и страданията, причинени от загубата на баща, динамичната съдебна практиката по този вид дела, изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което ги уважи в посочения по – горе размер.

Неоснователен е и довода на защитата на подсъдимата за съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия Недялко Димов С.. По делото са налице доказателства, че Недялко С. е бил с колан, а не както се твърди от защитата. Не е налице и независимо съпричиняване от страна на Недялко Димов С., защото от заключението на повторната автотехническа ексепертиза и допълненията се установява, че причина за произшествието е извършване на маневра изпреварване от И. в условията, при които това е възможно от гледна точка на безопасност. Произшествието е било предотвратимо, ако И. не е извършвала изпреварването. Чрез спиране сблъсъците са непредотвратими. При условие, че и “Тойота” се е движел със съобразена скорост, също би настъпил удар с “Рено Еспейс”. Времето от възникване на видимост до момента на удара между “Рено” и “Тойота” е било 1. 16 сек. За да започне спиране на водача, е било необходимо 1. 32 сек. Това доказва, че не е било възможно произшествието да се предотврати чрез спиране. В конкретната ситуация за пострадалия водач не е съществувала възможност за спасителна маневра или да предотврати удара, при възникналата опасност от неправомерното поведение на подсъдимата. Недялко Димов С. не е допуснал нарушение на ЗДвП, което да е причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Не е налице съпричиняване на резултата. Доказателствата по делото, оценени от настоящият състав поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят вътрушното убеждение за вината и отговорността на подсъдимата.

Съдът отхвърли предявеният от Държавна Агенция „Национална сигурност”, гр. София, ул. Черковна № 90, срещу подсъдимата А.П.И. иск за сумата от 17 837 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди на притежавания лек автомобил марка „Ауди” А6, с ДК № С 94 22 НХ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2006 година, като неоснователен и недоказан. От събраните по делото доказателства в съдебно заседание се установява, че Главна агенция София на ЗПАД “ДЗИ – Общи застраховане” е изплатила на 19.03.2008 год. на застрахования Агенция за финансово разузнаване сумата от 22 080 /двадесет и две хиляди и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по щета № 42012130631155, във връзка с настъпило на 08.12.2008 год. ПТП – 172 –178 от наст. дело. Съдът събрази посоченото обстоятелство, поради което отхърли иска, като неоснователен и недоказан.

Съдът постанови веществените доказателства: 1. обект № 1 – парче от стъклопласт, боядисано в тъмно син цвят – 1 бр., запечатано в бял книжен плик; 2. обект № 2 – парче от стъклопласт, боядисано в тъмно син цвят – 1 бр., запечатано в бял книжен плик; 3. обект № 3 - парче от стъклопласт, боядисано в тъмно син цвят – 1 бр., запечатано в прозрачен полиетиленов плик; 4. обект № 4 – парче тръба, черно на цвят, право, с дължина – 51 см и диаметър 4 см – 1 бр., запечатано в чер полиетиленов плик; 5. обект № 5 – парче тръба, черно на цвят, с две дъгообразни извивки и дължина 73 см. и диаметър 4 см. – 1 бр., запечатано в бяла хартия, като такива без стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимата А.П.И., с горе снетата самоличност, да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 31 840 лева /тридесет и една хиляди осемстотин и четиридесет лева/, по сметка на Ловешки окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 4472 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и два лева/ и по сметка на ОСлС-Ловеч разноски за вещи лица в размер на 927 лева /деветстотин двадесет и седем лева/.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :