Решение по дело №231/2008 на Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Силистра, 30.01.2009 година

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.

ЧЛЕНОВЕ:            С.С.

В.Р.

при секретаря С.Д. и с участието на зам. окръжния прокурор Д.Н., като разгледа докладваното от съдия С.С. КАНД № 231 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е жалба от Д.В.Д.,***„*****”  № 26, с ЕГН:**********,  против Решение № 169/23.10.2008 г. по АНД № 161/2008 г. по описа на Тутракански районен съд, с което е потвърдено НП № 1744/01.07.2008 г. на Началника на РУ МВР – Тутракан с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението на ТРС и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответната в производството страна – РУ – МВР - Тутракан, редовно призована за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажират становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Силистра дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита постановеното от ТРС решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

По същество, жалбата е неоснователна.

От правна страна, съдът не споделя инвокираните от жалбоподателя възражения. В производството пред районния съд жалбоподателят не е релевирал доказателства, оборващи констатациите в АУАН и НП. Въззивният съд, след като е обсъдил всички съдържащи се в преписката доказателства, показанията на актосъставителя и доводите на жалбоподателя установил, че на 24.06.2008 г. жалбоподателят управлявал л. а. , с рег. № ***** в с. Зафирово, обл. Силистренска по  ул. „Трети март”. В района на населеното място при ограничение на скоростта до 50 км./ч., жалбоподателя управлявал със скорост 90 км/ч., която скорост на автомобила била фиксирана с радар ТР4 с № 027-97. Жалбоподателят не оспорил факта, че е управлявал автомобила  с фиксираната от техническото средство скорост от 90 км./ч. пред актосъставителя, така и в хода на административнонаказателното производство пред наказващият орган, така и пред първата съдебна инстанция. Оплакването на жалбоподател Д. е относно това, че с постановеното си решение първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е преценил обстоятелството, че след като на процесното място /ул. „Трети март” в с. Зафирово, обл. Силистренска/ не е поставен пътен знак ограничаващ движението със скорост до 50 км/ч., както и не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 61, ал. 5 от Наредба №18/23.07.2001 год.  за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно: „Когато дължината на зоната на действие на въведена с пътен знак забрана е по-голяма от 1000 m, пътният знак се повтаря на разстояния на всеки 500 m.”С тези доводи жалбоподателя излага съображения,  че деянието му е несъставомерно по така повдигнатото обвинение за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Касационната инстанция намира, че направеното възражение е неправилно по следните съображения:

По делото безспорно е установено, че мястото на извършеното нарушение, а именно – улицата по която се движил жалбподателят попада в границите на "населено място", съобразно дефиницията, установена в т. 49 на § 6 от ДР на ЗДвП. Съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в населено място скоростта е ограничена до 50 км./ч. Касационната инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, че с. Зафирово е било обозначено с пътен знак Д 11 „Начало на населено място" и от това обозначаване е сигнализирано мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място /чл. 112 от Наредба № 18/, като зоната на действие на този знак е до знак Д 12 „Край на населено место", с който се сигнализира мястото, от което престават да важат правилата за движение в населено място /чл. 113 от същата наредба/. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от Наредбата, когато за територията на населеното място е необходимо да се въведе допустима скорост на движение, различна от определената по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, се поставя пътен знак В 26, като в този случай последния дерогира действието на пътен знак Д 11 по отношение на въведеното с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП правило за движение в населеното място по отношение на допустимата максимална скорост на движение, но само за това правило и в зоната си на действие, а не отменя въобще действието му. Разпоредбата на чл.61, ал. 5 от Наредбата се намира в раздел трети на глава трета от Наредба № 18, в който се съдържа регламентацията на пътни знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана група "В" и се отнася единствено и само за тази група знаци. Това произтича от систематичното място на разпоредбата.

Въз основа на горното, въззивният съд е достигнал до правилния извод за доказаност на нарушението, като е приел, че Д.В.Д. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението. За жалбоподателя, е било задължително да се съобразява с нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като избира скоростта си на движение, която да не превишава установената за населено място. Въпреки това, жалбоподателят е надвишил с 40 км/ч., за което е привлечен към административнонаказателна отговорност и е потвърдил обжалваното НП.

Издаденият акт е редовно съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации. След като в производството по обжалване не са релевирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. Фактическата обстановка, нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административно наказателно производство пред наказващия орган и пред въззивния съд с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства, ангажирани от страните. Съобразени са обстоятелствата относно индивидуализацията на наказанието.

По изложените съображения и с оглед извършената служебната проверка по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, касаещи неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което счита че същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169/23.10.2008 г. постановено по АНД № 161/2008 г. по описа на Тутракански районен съд, с което е потвърдено НП № 1744/01.07.2008 г. на Началника на РУ - МВР – Тутракан с което, на Д.В.Д.,***„****”  №****, с ЕГН:**********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

2.