ОПРЕДЕЛЕНИЕ№888
гр.Бургас, 08.06.2022г.
Административен съд Бургас, двадесет
и първи състав, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 190 по
описа на съда за 2020 година, взе предвид следното :
Производството
по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподатели
са Ж.В.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и О.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: ***.
В производството двамата жалбоподатели участват чрез пълномощници – адв. И.В. ***,
адв. А.И. *** и адв. С. ***.
Ответник
по жалбата е кмета на община Бургас. Същият взема участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт С.Д..
Заинтересована
страна е Храм „Свети Георги“, която взема участие в производството чрез
пълномощник – адв. Р.Т. ***.
Заинтересована
страна е Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, а последният представляван от Областен управител на област
Бургас. Страната взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М.Д..
Заинтересована
страна е „ТРС“ ЕАД, която взема участие в производството чрез пълномощник –
адв. А.Й. ***.
Производството е образувано по повод
депозирана в съда на 24.01.2020 г. жалба от Ж.В.С. и О.Н.С. против заповед №
1580/13.09.1994 г. за одобряване изменението на имотните граници на имот с пл.
№ ****, издадена от кмета на община Бургас. С оспорената заповед на основание
чл. 75 от Правилника за приложение на ЗТСУ, чл. 32 от ЗТСУ и заповед № 7136 от
15.06.1992 г. на кмета на община Бургас, с която е деактуван имот в полза на
наследниците на Н. Д. Н. и Невяна Николова Д.а, е одобрено изменение на
границите на имот с пл. № **** в кадастралния план на к-с „Възраждане“,
съобразно приложена към заповедта скица № 686/12.09.1994 г.
С
жалбата се прави искане за обявяване на оспорената заповед за нищожна. Правят
се доводи, че с нея се отнема частна собственост от 51.60 кв.м. от
жалбоподателите, като административният орган не е имал правомощие да извършва
такива действия. Наред с това се сочи, изменението на границите, представляващо
отнемане на посочените площи, е осъществено без съгласието на техните
собственици. В съдебно заседание (на 15.03.2021 г.) процесуалният представител
на жалбоподателя, прави уточнения, че заповедта е издадена от некомпетентен
орган (същата е подписана със запетая), издадена е при допуснато нарушение на
материалния закон, тъй като при приложение на чл. 32 от ЗТСУ не е отразено
изменение на кадастралните граници на имот с пл. № **** съобразно
възстановеното право на собственост. Изложени са още съображения, че при
издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, изразяващи се в опорочаване на процедурата по връчване на оспорения
акт. Ангажират се допълнителни доказателства. Претендират се разноски.
Органът,
издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането
му. Представя и ангажира и допълнителни доказателства. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника заявява становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата. Излага съображения, че съдът е сезиран за
осъществяване на контрол над административен акт, който към настоящия момент не
е действащ, поради обстоятелството, че със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. е
одобрена кадастралната карта на гр. Бургас, и съответно производството се явява
недопустимо. Изразява и становище за липса на правен интерес от страна на
жалбоподателите, както и сочи, че по спора вече има влязъл в сила съдебен акт.
По същество оспорва жалбата като неоснователна, за което в хода на съдебното
производство са изложени подробни съображения. Иска присъждане на разноски по
делото, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Процесуалният
представител на заинтересованата страна - Храм „Свети Георги“, изразява
становище за недопустимост на жалбата, като се позовава на влязло в сила
съдебно решение № 2716/28.12.2018 г., постановено по адм.д. № 2682/2016 г. по
описа на БРС, с което е решен материалноправен спор за собственост по реда на
чл. 54 от ЗКИР по отношение на ПИ *************по КК на гр. Бургас относно
претендираните от жалбоподателите 51.60 кв.м. Изложени са още съображения, че
жалбоподателите не се легитимират като собственици на 51.60 кв.м. от имот *************по
отношение на които са отправените претенции в настоящото производство. По
същество оспорва жалбата като неоснователна.
Процесуалният
представител на заинтересована страна „ТРС“ ЕАД, изразява становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Посочва, че жалбата е недопустима и
поради липса на правен интерес, тъй като с оспорения акт административният
орган е удовлетворил искането на праводателя на жалбоподателите. По същество
оспорва жалбата като неоснователна.
Процесуалният
представител на заинтересованата страна -Държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройство, също изразява становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
С
протоколно определение от 16.05.2022г. съдът е приключил събирането на
доказателства и е обявил делото за решаване. В срока за произнасяне съдът
констатира, че производството по делото е недопустимо. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимите законови разпоредби, при които се установи следното.
По
делото е представено заверено копие на преписка по изменение на бивш кв. *** по
плана на гр. Бургас. От приложените към преписката доказателства се установява,
че в кв. *** по плана на гр. Бургас, към 1928 г. Черковното и Училищно
настоятелство на с. Дюлгерлий притежава дворно място с двуетажно масивно
здание, находящо се в парцел № І, придобито през 1911 г. като дарение от А. Г.
К.. Съгласно нотариален акт за дарение от 1911 г. (л.675) Черковното и
Училищното настоятелство получават по ½ от застроено и незастроено
дворно място с обща площ от 1150 кв.м., ведно с дюкяна и долните стаи над изба.
Видно от скица, издадена през 1931 г. (л.429) във връзка с посоченото
завещание, имотът придобит от Черковното и Училищно настоятелство представлява
парцел ***, кв. *** по плана на гр. Бургас, утвърден със заповед № 25/7.01.1915
г. и обхваща 216.50 кв.м. постройка и 954 кв.м. двор, или обща площ на парцела
– 1170.50 кв.м. Видно от приложените протокол от 24.10.1928 г. на комисия по
чл. 27 от Закона за благоустройството (л.*** и л.412), както и последващи
съобщения до Нико Д. и Черковното и Училищно настоятелство, както и разписки от
Нико Д. и Черковното и Училищно настоятелство (от л. *** до л. 406), и
приложените съдебни протоколи/определения от 1930 г. (л.416), за уреждане на
регулационните сметки по утвърдения план на гр. Бургас от 1915 г. към имота на
Черковното и Училищно настоятелство, представляващо парцел ***от кв. *** са
придадени следните площи – постройки с площ от 30 кв.м., 69 кв.м. и 24 кв.м., и
дворно място от 47 кв.м. (общо 170 кв.м. дворно място) от имота на Нико Д.. За
придаваемите площи е изготвена скица от 1928 г. от Началник инженер и Кмет на
гр. Бургас. (л.407) и скица от 2.06.1930 г. (л.420), в които придадените площи
са очертани и е посочен техния размер. Въз основа на посочените документи
Черковното и Училищно настоятелство е задължено да заплати на Нико Д. общата
сума от 245.500 лева.
Същевременно
през 1928 г. с нотариален акт том І, № 28, регистър 577, дело № 340/1928 г.
(л.20 и л.634), ведно със записка за вписване (л.22), Н. Д. Н. е придобил по
силата на публична продажба един дюкян на два етажа и постройка непосредствено
до него, като цялата постройка е описана с лице 7 м и дълбочина 21.20 м, при граници
– ул. „Фердинандова“, Я. Т. Х., и от двете страни Дюлгерийско Училищно
настоятелство. С молба № 7309 от 1930 г. (л. 421) кметът на община Бургас и
началник инженерът са поискали от Окръжен съд- Бургас на името на Н. Д. да бъде
издаден изпълнителен лист за задължението на Черковното и Училищно
настоятелство към Нико Д., произтичащо от уреждане на регулационните граници
между имотите им (придаване на 170 кв.м. дворно място с постройки в него,
собственост на Нико Д., на Черковното и Училищно настоятелство, въз основа на
план за регулация от 1915 г.). Не е представен изпълнителен лист.
Във
връзка с писмо на кмета на община Бургас до Министерството на обществените
сгради, пътища и благоустройството, изготвено по повод искане на Н. Д. от
29.09.1931 г. (л.424), от министъра на обществените сгради, пътища и
благоустройството с писмо от 2.10.1931 г. (л.423) до окръжния инженер на община
Бургас, е одобрено парцел ***, кв. *** по плана на гр. Бургас да бъде разделен
на два парцела. В самото писмо на кмета на община Бургас е отразено, че Н. Д.
притежава 148.40 кв.м. дворно място от парцел ***, въз основа на крепостен акт
от 1928 г., като е дадено предложение от парцел ***да се отдели дворно място с
лице от 8м. и дълбочина 25м. (общо 200 кв.м.) по обозначени линии с точки А,Б,В
и Г, от което да се образува нов парцел. От приложения план на кв. *** и 263 от
гр. Бургас (л.460) е видно, че изменението на дворищната регулация е отразено
на плана, като е обособен парцел Іа, очертан със зелени линии и посочени точки
А,Б,В и Г, представляващ част от парцел ***, като в забележка е отразено, че
изменението е извършено въз основа на протокол № 9/1931 г. на регулационната
комисия. Видно от скица от 5.5.1932 г. (л.419) е отразено, че за обособяване на
парцел Іа, към същия от имота на Черковното и Училищно настоятелство са
придадени 27.60 кв.м., която площ е отразена в зелено-защрихована линия.
През
1945 г. с нотариален акт за собственост на имот придобит по регулация № 126,
том ІІ, регистъра 377, дело от 1945 г. (л.23 и л. 626) и записка за вписване
към него (л.25 и л. 624) Н. Д. Н. е придобил празно дворно място от 51.60 кв.м.
от парцел І, кв. ***, собственост на Дюлгерийско Училищно настоятелство,
няходящ се в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“, относно която площ е посочено, че
се придава към парцел Іа. В нотариалния акт границите на придобитата площ са
описани по следния начин: от две страни парцел І на Черковното и Училищно
настоятелство, ул. „Фердинандова“, и от две страни парцел Іа на Н. Д.. В
нотариалния акт е посочено още, че от представена скица площите са собственост
на Д. по регулация, като този извод е направен и въз основа на представена
обяснителна бележка на Бургаска община № 422/28.05.1945 г. (не е приложена по
делото).
През 1949
г. въз основа на акт за завземане на недвижим имот за държавен № 350 от
27.08.1949 г. (л.9) на основание ЗОЕГПНС е одържавен имот: застроено и
незастроено място от 251.60 кв.м., отредено за жилище и дюкян, находящо се в
гр. Бургас, ул. „9-ти Септември“, ведно с двуетажна масивна сграда с водна
инсталация, състояща се от І етаж – дюкян, ІІ етаж – две стаи, със застроена
площ от 40 кв.м. и паянтова сграда от 80 кв.м., с бивш собственик - Н. Д. и Н.
Н. Д.а (л.9). Имотът е възстановен на наследниците на Н. Д. Н. и Н. Н. Д.а – М.
С., Л. Т. и Ц. П., въз основа на заповед за отписване от актовите книги за
държавни имоти № 1136/15.06.1992 г. (л.14 и л. 36) на кмета на община Бургас,
при следното описание: имот на ул. „Фердинандова“ № 74, представляващ двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., заедно със застроено и
незастроено дворно място от 251.60 кв.м., образуващо парцел Іа в кв. *** по
плана на гр. Бургас, актуван с акт № 350/27.08.1949 г. Видно от заповедта от
актовите книги не е отписан имот – паянтова сграда със застроена площ от 80
кв.м., изградена в двора, находящ се ул. „Фердинандова“ № 74 и актувана с акт №
350/27.08.1949 г.
С молба
от 02.09.1994 г. (л.35) Н. С. *** да бъде изменена имотната граница на имот № ****
въз основа на заповед за деактуване № 1136/15.06.1992 г.
Със
заповед № 1580/13.09.1994 г. (л.33), оспорена в настоящото производство, на
основание чл. 75 от ППЗТСУ, във вр. с чл. 32 от ЗТСУ и на основание заповед №
1136/15.06.1992 г. на кмета на община Бургас за деактуване на имот в полза
наследниците на Н. Д. Н. и Н. Н. Д.а, е одобрена корекция на имотни граници на
имот с пл. № **** в кадастралния план на к-с „Възраждане“. Заповедта е
подписана „със запетая“ от името на кмета на община Бургас без да е посочено
кое е физическото лице положило подписа. В съдебно заседание процесуалният
представител на община Бургас заявява, че заповедта е подписана от зам.кмет на
общината – Г. Г.. Към заповедта е приложена и скица № 686/12.09.1994 г. (л.34),
отразяваща одобреното изменение. Видно от скицата изменението се отразява с
кафяви линии като отразява имот с пл.№ **** с площ от 8 м. лице към ул.
„Фердинандова“ и дълбочина 25 м., или общо 200 кв.м.
С
договор за доброволна делба от 19.07.1999 г. (л.18) между М. С., Л. Т., Н. В.С.
и Ц. П., имот находящ се в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 74, представляващ
дворно място, образуващо имот с планоснимачен № **** от 200 кв.м., за който е
отреден парцел VІІ, урегулиран от 192 кв.м., а по заповед за деактуване №
1136/15.06.1992 г. на кмета на община Бургас имота е възстановен с площ от
251.60 кв.м. като бивш парцел Іа в бивш кв. *** (сега кв. 51) по плана на гр.
Бургас, ведно с двуетажна масивна сграда със застроена площ от 40 кв.м., е
възложен в дял на Ц. Х. П..
С
нотариален акт от 20.07.1999 г. (л.16) Ц. Х. П. продава на Ж.С. и О.С. свой
собствен недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 74,
представляващ дворно място, образуващо имот с планоснимачен № **** от 200
кв.м., за който е отреден парцел VІІ, урегулиран от 192 кв.м., а по заповед за
деактуване № 1136/15.06.1992 г. на кмета на община Бургас имота възстановен с
площ от 251.60 кв.м. като бивш парцел Іа в бивш кв. *** (сега кв. 51) по плана
на гр. Бургас, ведно с двуетажна масивна сграда със застроена площ от 40 кв.м.
По
делото е приложено копие на ръчна скица, върху която е отразено, че
представлява скица от подробна снимка на гр. Бургас, полигон № 592, и е
нанесена на кадастралния лист на 27.05.1957 г. (л.767). В тази скица са
обозначени имоти с пл.№ **** и ****.
По делото
е представено писмо от Агенция по геодезия, картография и кадастър от
10.06.2020 г. (л.469), ведно с извадка от кадастралния регистър на недвижимите
имоти (л.475), съгласно която имот с пл.№ ****, кв. 51, парцел VІІ представлява
имот с идентификатор 07079.61.4.***, с адм.адрес гр. Бургас, ул. „Фердинандова“
№ 74 и е с вписани собственици – Ж.С. и О.С., а имот с пл.№ ****, кв. 51А,
парцел І представлява имот с идентификатор 07079.61.4.***, с адм.адрес гр.
Бургас, ул. „Фердинандова“ № 76 и е с вписани собственици - Храм „Свети
Георги“.
По
делото са приложени и заповед № РД-11-758 от 14.09.1999 г. (л.479) за отписване
на имот от актовите книги в полза на Църковното настоятелство на с. Зидарово,
акт за завземане на недвижим имот № 1375/06.6.1951 г. (л.480), акт № 8906 от
1986 г. за актуване на имот за държавна собственост (л.481), акт за държавна
собственост № 451/18.02.1997 г. (л.482), акт
за държавна собственост № 1497/16.07.1997 г. (л.483) и решение от
24.01.1994 г., постановено по гр.д. № 82/1993 г. по описа на БОС (л.484),
решение от 13.01.1965 г. (л.582), заповед № 641/16.07.1986 г. на Общински
народен съвет – Бургас (л.581) и акт за завземане на недвижим имот №
1343/06.06.1951 г. (л.655). От приложените доказателства се установява, че
имотът на Училищното и Църковно настоятелство, представляващ парцел І по плана
от 1915 г. е одържавен. В последствие на Църковно настоятелство са възстановени
втори етаж от масивна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 76
и ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 1070 кв.м., съставляващо бивш
парцел І в бивш квартал *** по плана на гр. Бургас. Съгласно така представените
документи останалата част от сградата (трети етаж) в имот представляващ бивш
парцел І е възложена за управление на „Телевизионен и редиосервиз“ АД, а
отчуждените идеални части от недвижимия имот (над възстановените) са останали в
собственост на Държавата.
С
решение № 1188/27.04.1995 г., постановено по гр.д. № 3199/1994 г. по описана
Бургаски районен съд, е осъдено дружеството „Телевизионни и радиосервизи“ АС да
осигури достъп за преминаване на М. С., Л. Т. и Ц. П. до стълбище находящо се в
сграда на ул. „Фердинандова“ № 74, представляващ имот пл.№ ****, в кв. 51 по
плана на гр. Бургас, бивш парцел І, в бивш кв. ***. Спорът се е провел по реда
на чл. 109 от ЗС и 59 от ЗЗД. В мотивите на решенето е отразено, че стълбището
се явява обща част на сградата, като 73.34% ид.ч. от него са собственост на
ищците, а 26.66% на ответника.
По
преписката е приложено решение № 2716 от 28.12.2018 г., постановено по гр.д. №
2682/2016 г. по описа на БРС (л.557). Производството пред съда е проведено по
искова молба на Ж.С. и О.С. против Храм „Свети Георги“ с.Зидарово, Държавата и
„ТРС“ ЕАД за приемане за установено, че ищците са собственици на 51.60 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор *************Изложени са твърдения, че неправилно
посочените площи са отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас към имот с идент. *************а не към имот *************Направени
са още твърдения, че последният бил неправилно отразен в кадастъра с площ от
200 кв.м., а не с площ от 251.60 кв.м., с която е възстановен на предишните му
собственици, праводатели на ищците. Производството е проведено по реда на чл.
54, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно решаване на спор
за материално право, по повод изменение на кадастралните регистри. Исковата
молба е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на решението е прието, че в
периода от 1931 г. – 1945 г. няма данни да е изменяна дворищната регулация
между имот І и имот Іа от кв. *** по плана гр. Бургас, или към имот Іа да са
придадени сочените 51.60 кв.м. Посочено е още, че ищците не се легитимират като
собственици на процесните площи. Решението е потвърдено с решение № ІV-50 от
22.05.2019г. (л.560), постановено по гр.д. № 399/2019 по описа на БОС, и е
влязло в сила с постановяване на определение № 340/25.06.2020 г. (л.554) по
гр.д. № 4002/2019 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато оспорване на
решение по гр.д. № 399/2019 г. на БОС.
В
съдебното производство от ответника са представени и доказателства касаещи
компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, а именно:
Писмо с
№ 08-Б-16/24.02.1995 г. от министерство на териториалното развитие и
строителство (л.662) до кмета на община Бургас, с което на основание чл. 184,
ал. 1 от ЗТСУ е дадено съгласие кметът на общината да предостави свои функции,
както следва: на зам.кмет – правата по чл. 6, т. 7 от ЗТСУ за одобряване на
ЧЗРП, кварталнозастроителни и силуетни и други подобни градоустройствени
планове, както и правата по чл. 6, т. 7 във връзка с чл. 32 от ЗТСУ за тяхното
изменение. В писмото е посочено, че съгласието се издава по повод решение на Общински
съвет – Бургас по протокол № 16/26.05.1993 г.
Заповед
№ 1713 от 21.09.1993 г. на кмета на община Бургас (л.663), с която на основание
чл. 6, т. 6 и т. 7 и чл. 184 от ЗТСУ и решение на Общински съвет – Бургас по
протокол № 16/26.05.1993 г. е заповядано зам.кмета (към този момент Георги
Георгиев) и главният архитект на община Бургас да изпълняват функциите му по
одобряване и изменение на ПУП, ЧКЗП и КЗ и силуетни планове. Заповед №
1477/02.08.1993 г. (л.664), съгласно която кметът на общината, поради ползван
отпуск в периода 1-16.08.1993 г., е определил обсега на документите, които
зам.кмета може да издава, в това число – текущи, оперативни документи, свързани
с работата на общината.
Протокол
№ 16 от 26.05.1993 г. (л.665) от проведено заседание на Общински съвет –
Бургас, на което е взето решение, след съгласуване с МТРС зам. кмета и главният
архитект на община Бургас да изпълняват функциите на кмета по одобряване и изменение на ПУП, ЧКЗП, КЗСП, по
съгласуване и одобряване на проекти за строеж и други технически въпроси,
когато е допустимо от закона.
Заповед
№ 1454/22.11.1995 г. (л.668) на кмета на община Бургас, с която на основание
чл. 44 от ЗМСМА и във връзка с чл. 159,
чл. 160 и чл. 164 от ЗТСУ, на директора на дирекция „ТРЖПС“ и на главния
архитект при община Бургас е възложено да подписват заповед, издадени във
връзка с констатирано незаконно строителство, обитаване или използване на
сгради и др. строителни обекти.
Заповед
№ РД-02-14-104/20.02.1995 г. на министъра на териториалното развитие и строителство
(л.711), с която е възложил на зам.министъра да осъществява функциите му по чл.
184, ал. 1 от ЗТСУ.
Заповед
№ 1а от 3.01.1992 г. (л.712) с която кмета на община Бургас възлага на
зам.кмета да осъществява редица функции, а именно подписване на договори с
разпоредително действие относно общински и държавни жилища, подписване на
заповеди по чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ, провеждане на преговори по сделки с
недвижими имоти. В заповедта е посочено, че при отсъствие на кмета на общината,
неговите функции се изпълняват от зам.кмета, когато е предвидено по закон.
Представено
е и писмо с рег. № 94-01-24747/6/11.06.2014 г. (л.768), изготвено от кмета на
община Бургас до Мария Съботинова, в която е проследено правото на собственост
на Н. Д. върху възстановения му имот от 251.60 кв.м. В писмото е посочено, че
със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. е одобрена кадастрална карта на гр. Бургас,
поради което изменение на границите на поземлените имоти следва да се процедира
по реда на ЗКИР и компетентен орган се явява изпълнителния директор на АГКК.
В хода
на съдебното производство са изготвени заключения по съдебно-техническа
експертиза от вещото лице С.И. и второ заключение и допълнително заключение от
вещото лице Д.С..
Според
заключението на в.л. И. ***, собственост на жалбоподателите, е придобит от Н. Н.
(праводател) с нотариален акт за собственост от публична продажба № 28 от
24.01.1928 г. С посочения нотариален акт Н. е признат за собственик на сгради –
двуетажна жилищна сграда с дюкян и още
две постройки, с обща застроена площ от 148.40 кв.м. и размери на застрояване –
лице 7м и дълбочина 21.20м. Според заключението сградите попадат в
новообразувания през 1931 г. парцел Іа в кв. *** по плана на гр. Бургас с площ
по стопанския регистър от 200 кв.м. Вещото лице посочва, че през 1932 г. към
парцел Іа са отразени придаваеми площи от 27.60 кв.м от имот ***в кв. ***.
Експертът е установил, че с нотариален акт №126/31.05.1945г. за собственост по
регулация Н. Н. е признат за собственик на дворно място с площ от 51.60 кв.м от
парцел ***, който се придава към собствения му парцел Іа. Вещото лице в съдебно
заседание посочва, че не са му предоставени скица и обяснителна записка към
нотариален акт № 126.
Вещото
лице е констатирало, че с акт № 350 от 1949 г. по ЗОЕГПНС е одържавен имот,
собственост на Н. Н. с обща площ от 251.60 кв.м., като е констатирало, че
одържавения имот не е идентичен с имоти по посочените актове за собственост от
1928 г. и 1945 г. През 1992 г. със заповед № 1136 на Н. е възстановен бивш
парцел Іа, в бивш кв. *** по плана на гр. Бургас с площ от 251.60 кв.м., като
вещото лице сочи, че реституираният имот е идентичен с одържавения имот на Н.. Според експерта площта от 51.60 кв.м.
представлява разликата между площта на новообразувания през 1931 г. парцел Іа
(200 кв.м. по стопанския регистър) и площта на същия парцел по акта за
одържавяване от 1949 г. (одържавена площ от 251.60 кв.м.). В тази връзка вещото
лице сочи, че не са открити данни за регулационни изменения на парцел Іа в кв.***
по плана на гр.Бургас през периода 1931г. - 1949г.
В заключението е посочено още, че бивш парцел
Іа е отразен като имот пл.№**** в кадастрален план на гр. Бургас от 1957 г.-
1958 г. и като урегулиран поземлен имот ІІ-**** в кв. 51а по действащия ПУП-ПРЗ
на кв. „Възраждане“, одобрен със заповед № 422/13.06.1991 г. и по последващите
му изменения със заповеди № 1580/13.09.1994 г., 1174/23.09.1995 г. и
1044/14.09.2009 г.
Вещото
лице е установило, че имот със стар пл.№****, съответства на поземлен имот *************област
Бургас, община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Фердинандова № 74, вид
собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.),
площ 191 кв. м, съобразно заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009 г.
на изпълнителен директор на АГКК и заповед за изменение на КККР № КД-14-02-
2013/12.11.2012 г. на началник на СГКК – Бургас. Посочил е още, че в имота се
намират три сгради: сграда *************- жилищна сграда - еднофамилна, брой
етажи 3, застроена площ 32 кв. м, сграда **********- жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 23 кв. м, и сграда *************-
селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 12 кв. м. Експертът е
установил, че сграда **********е част от един застроен обем със сграда **********,
който е допълнително изграден между съществуващите сграда *************-
собственост на жалбоподателите, и сграда *************- собственост на
Църковното настоятелство и др. Този нов застроен обем е пристройка и надстройка
на старите съществуващи сгради, в който е разположена стълбищна клетка обща за
сградите с идентификатори **********и **********. Във връзка с поставените
въпроси, вещото лице е посочило, че стълбищната клетка представлява
конструктивен функционален елемент, осигуряващ връзка между отдалечени големи
хоризонтални повърхности. Вещото лице сочи също така, че по отношение на
пристройка и надстройка между съществуващите сграда *************собственост на
жалбоподателите и сграда *************– собственост на Църковното настоятелство
и др. не са открити проекти. Уточнява, че съсобствеността на стълбището е определена
в решение № 1188/27.04.1995 г., като за жалбоподателите е определено право на
собственост в размер на 73.34% от ид.ч.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесният имот е засегнат от плана
за съответния квартал от 1928 г., неговото изменение от 1931 г., с което е
обособено УПИ Іа, в последствие е изготвен кадастрален план през периода 1957
г. – 1958 г., представляващ заснемане на съществуващо положение, и след това е
засегнат от изготвен регулационен план от 1991 г., действащ и към момента. Експертът
посочва, че при изследване на посочените планове не е установил процесния имот
да е отразен с площ от 251.60 кв.м.
В
изготвеното от вещото лице С. експертно заключение е проследен регулационният
статут на имот с бивш пл. № ****. В същото е посочено, че имот с пл. № **** е
възникнал като кадастрална единици в кадастрален план от 1957-1958 г. и същият
съответства на парцел ***, кв. *** от одобрения регулационен план (дворищна
регулация) от 1915 г. Въз основа на изготвения кадастрален план е изработен и
регулационен план на централна част на гр. Бургас, одобрен със заповед №
1778/07.12.1962 г. на зам.председателя на Държавния комитет по строителство и
архитектура. Вещото лице сочи, че плана от 1962 г. е от две части, като в
община Бургас относно процесния имот се съхранява единствено представената по
делото „ръчна скица“, представляваща част от кадастралния план.
Вещото
лице С. сочи, че площта на имот с пл.№ **** е 192 кв.м., а на парцел Іа, кв. ***
е 200 кв.м., която разлика се дължи на местоположението на южната граница,
малки разминавания в местоположението на границата между имоти с пл. №№ **** и ****
и в методите на изчисляване на площите. Експертът посочва, че с процесната
заповед е одобрена корекция на имотни граници на имот с пл. № **** в границите
на парцел Іа. Относно площите от 51.60 кв.м., вещото лице сочи, че
представляват собственост на Н. Д. по нотариален акт № 126/1945 г. и са част от
парцел ***(имот с пл. № ****). Експертът уточнява, че през 1949 г. са
одържавени 200 кв.м., представляващи парцел с пл. № **** и посочените 51.60
кв.м. от парцел с пл. № ****.
Вещото
лице посочва, че имот с пл. № ****, съобразно заповед за одобряване на
кадастралния и регулационен план № 422/13.06.1991 г. на кмета на община Бургас,
съответства на УПИ V в кв. 51 - за комплексно жилищно строителство и КОО и
административни сгради, като в последствие с измененията на ПУП-ПРЗ за кв.
„Възраждане“ със заповед № 777/17.09.1996г., 778/17.09.1996г. на кмета на
община Бургас, заповед № 1044/14.09.2009г. на зам. кмета на община Бургас,
съответства на УПИ ІІ-**** в кв. 51а.
Вещото
лице посочва още, че с акт № 350/1949 г. е отчужден имот - цялата сграда в гр.Бургас, ул.9- ти
септември № 74, застроена на 40,00 кв.м и паянтова сграда в двора застроена на
86 кв.м, при граници: ул. „9-ти Септември“, д-р Палазов и Дюлгерлийска община,
застроено и незастроено дворно място 251,60 кв.м за жилище и дюкян, като
сградата представлява двуетажна масивна сграда, с водна и ел.инсталации,
състояща се от I етаж - един дюкян, II етаж две стаи и един салон, паянтова
сграда, състояща се от 3 стаи. Констатирано е от вещото лице, че с акт за
частна държавна собственост № 451 от 18.02.1997г. на „Телевизионен и
радиосервиз“ е предоставена сграда със застроена площ 53.62 кв.м, четириетажна,
монолитна, построена 1989г., находяща се на ул.Фердинандова 74-76, като са
посочени предходни актове за държавна собственост - №350/27.08.1949г. и №
1365/06.06.1951 г., а с акт за частна държавна собственост № 1497 от
16.07.1997г. на „Телевизионен сервиз“ са предоставени трети и четвърти етаж от
сграда със застроена площ 53,62 кв.м, монолитна, построена 1989г., заедно с
63,616% ид. части от общите части на сградата, в т.ч. трети етаж - 39 кв.м и
четвърти етаж - 76,40 кв.м, находяща се на ул.Фердинандова 74-76.
В
изготвеното допълнително заключение вещото лице С. посочва, че „Неодобрената
кадастрална подложка (рисунка)“ (л. 767) представлява „ръчна скица“ от
изработения Кадастрален план върху който е изработен Регулационния план на
централната част на гр.Бургас, като кадастралният план е изработен около
1956г.-1960г. Вещото лице посочва, че този к.план е изработен по ортогонален
метод – въз основа на измервания на място. Вещото лице е констатирало абсолютна
идентичност между „ръчната скица“ и кадастралния план за процесните имоти, като
върху нея ясно е очертана границата между имоти с пл. №№ **** и ****. Вещото
лице сочи, че имот с пл.№ **** е с площ от 192 кв.м, а имот с пл.№ **** е с площ от 672 кв.м.
Вещото
лице сочи, че по отношение на процесния имот няма устройствен или кадастрален
план, който да го посочва с площ от 251.60 кв.м. В тази връзка е посочено, че
според указ № 376/07.08.1891г. за одобряване на улична регулация и заповед №
25/07.01.1915г. за одобряване дворищната регулация, парцел ***в кв. *** по
плана на гр. Бургас е с площ от 1 170.50 кв.м., върху който имот с
кадастралния план от 1957 г. са нанесени имоти с пл. № 7240 с площ от 308
кв.м., **** с площ от 192 кв.м. и **** с площ от 672 кв.м. (обща площ 1172
кв.м.). Според вещото лице площта от 251.60 кв.м., която претендират
жалбоподателите като относима към имот с пл. № ****, произтича от следното:
площта от 192 кв.м на имот с пл.№ ****, площ от 51.60 кв.м. придобита от Н. Д.
с нотариален акт № 128/1945 г. и 8 кв.м придаваемо по регулация по южната
граница на имот с пл.№ ****, която не е била приложена към датата на
изработването на кадастралния план през 1957г.
Вещото
лице сочи, че парцел I-1 е бил собственост на Училищното и църковно
настоятелство в с.Дюлгерлий (с.Зидарово) с площ от 1170,50кв.м., от които с
нот.акт № 28, том I, рег.№577, дело 340/1928г. Н. Д. купува дворно място и
сгради с площ общо от 170 кв.м., от което се обособява парцел I-а, а с Протокол
№ 9 от 07.01.1931 г. на Регулационната комисия към Министерството на
обществените сгради с доброволното съгласие между страните, дворищната
регулация утвърдена със Заповед № 25-07.01.1915г. е променена като към парцел
I-а са придадени 27,60 кв.м. В последствие с нотариален акт № 126, том II,
регистър 377, дело 397/1945г., Н. Д. е купил: „празно дворно място от 51,60
кв.м от парцел I, кв.*** по плана на гр.Бургас, ул. „Фердинандова“, придаваемо
се на парцел I-а от същия квартал при съседи: от двете страни парцел I (от
запад и юг), ул. „Фердинандова“ (от север) и от две страни парцел 1-а (от изток
и юг в северната част на чупката). Вещото лице уточнява, че няма данни
дворищната регулация по отношение на процесния имот да е изменяна след 1931 г.
до 1946 г.
В
съдебно заседание вещото лице С. уточнява, че имотът закупен през 1945 г. е защрихован
с червени щрихи и обграден със син контур в приложение № 1 към основното
заключение, като на скица № 686/12.09.1994 г. площта е обозначена като „ДС“
(дървена постройка). Вещото лице посочва, че сборът на площите на парцел Іа и
частта от бивш парцел ***(51.60кв.м.) се получава обща площ от 251.60 кв.м. в
рамките на допустимата точност. Относно установяване местоположението на
процесните 51.60 кв.м., вещото лице сочи, че се ориентира въз основа на словесното
изписване на техните граници в приложените по делото документи. Уточнява още,
че посочените по регулация 192 кв.м. за парцел Іа се изчерпват с приложените по
делото документи за собственост от 1928 г. и 1945 г.
Вещото
лице сочи още, че „ръчната скица“ приложена по делото представлява част от
кадастрален план на района, изготвен през 1957 г. – 1962 г. Също така сочи, че
през този период кадастралния план е одобряван заедно с регулационния план.
Вещото лице е установило, че е налице одобрен регулационен план, но не сочи
заповедта на одобряване. Наред с това посочва, че този регулационен план се
ползва по отношение на друга част от обхвата на регулацията, но не и по
отношение на засегнатите в настоящото производство имоти, за които са
установени данни за кадастрален план, посредством изготвени ръчни скици. Вещото
лице уточнява, че първоначално към 1915 г., закупените от Н. Д. площи през 1928
г., са били част от парцела на Църковното настоятелство и са с площ от 170
кв.м. Същите площи са обособили създаване на парцел Іа, съществуващ през 1932
г. и към същият през посочената година са придадени 27.60 кв.м. Едновременно с
това, вещото лице уточнява, че не е открило заповеди за одобрение на
изменението на плана, с които да е обособен парцел Іа.
Вещото
лице посочва още, че със заповедта от 1994 г. на кмета на община Бургас е
одобрена корекция на имотните граници на парцел **** по приложената скица от
1994 г.(л.34), като в нея няма регулационни промени и е обяснено коя е
границата от 200 кв. метра. На плана от 1994 г. регулацията повтаря парцел ***от
200 кв.м., съгласно плана от 1915 г. Експертът сочи, че действащият
регулационен план стъпва на кадастъра, който е въведен с оспорената по
настоящото дело заповед и с него не се въвежда изменение спрямо парцел ***по
плана от 1915 г.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Производството
е образувано с искане за прогласяване нищожността на заповед № 1580/13.09.1994
г., с която са изменени имотните граници на имот с пл. № **** от кадастралния
план на гр. Бургас.
От
изготвеното по делото заключение от вещото лице С. се установява, че имот с пл.
№ **** е възникнал като кадастрална единица в кадастрален план от 1957-1958 г.
и същият съответства на парцел ***, кв. *** от одобрения регулационен план
(дворищна регулация) от 1915 г. и неговото изменение от 1931 г. (обособяване на
парцел Іа от парцел ***от кв. ***, по плана на гр. Бургас). Въз основа на
изготвения кадастрален план, според експерта, е изработен и регулационен план
на централна част на гр. Бургас, одобрен със заповед № 1778/07.12.1962 г. на
зам.председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура. Вещото
лице сочи, че плана от 1962 г. е от две части, като в община Бургас относно
процесния имот се съхранява единствено представената по делото „ръчна скица“,
представляваща част от кадастралния план. Според заключението на в.л. С. имот с
пл. № ****, съобразно заповед за одобряване на кадастралния и регулационен план
№ 422/13.06.1991 г. на кмета на община Бургас, съответства на УПИ V в кв. 51 -
за комплексно жилищно строителство и КОО и административни сгради, като в
последствие с измененията на ПУП-ПРЗ за кв. „Възраждане“ със заповед №
777/17.09.1996г., 778/17.09.1996г. на кмета на община Бургас, заповед № 1044/14.09.2009г.
на зам. кмета на община Бургас, съответства на УПИ ІІ-**** в кв. 51а.
Със
Заповед № 1136/15.06.1992 г. на кмета на Община Бургас, на наследници на Н. Д. Н.
и Невена Николова Д.а е било възстановено правото на собственост върху имот на
ул. „Фердинандова“ № 74, представляващ двуетажна жилищна сграда, застроена на
40 кв.м., заедно със застроеното и незастроено дворно място от 251,60 кв.м.,
образуващо парцел Іа, кв.*** по плана на гр. Бургас, актуван с Акт №
350/27.08.1949 г., като със същата заповед е разпоредено деактуването на имота
от актовите книги за държавните имоти и предаването му на правоимащите – Ц. Х.
П., М. Н. С. и Л. Н. Т.. Съгласно договор за доброволна делба на недвижими
имоти от 19.07.1999 г., сключен между М. Н. С., Л. Н. Т., Н. В.С. и Ц. Х. П., в
изключителен дял на Ц. П. е възложен недвижим имот: дворно място на ул.
„Фердинандова“ № 74 в гр. Бургас, имот пл.№ **** с площ от 200 км.в., за който
е отреден парцел VІІ, а по заповед за деактуване – възстановен с площ от 251,60
кв.м., ведно с двуетажна жилищна сграда на площ от 40 кв.м. В последствие, по
силата на нотариален акт от 20.07.1999 г. Ж.С. и О.С. са придобили от П.
посочения имот, който е и предмет на оспорваната в настоящото производство
заповед.
Към
момента на издаване на процесната заповед жалбоподателите Ж.С. и О.С. не са
имали вещни права върху засегнатия имот. Същите са придобили такива в
последствие, въз основа на нотариален акт от 20.07.1999 г. (л.16). До момента
на разпореждане с имота си праводателите на двамата жалбоподатели не са оспорили
процесната заповед - не са поискали от съда обявяване на нищожността и или
отмяната ѝ като незаконосъобразна. Съгласно чл.149 ал.5 от АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожност
без ограничение във времето. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г.
правоприемството включва и субективното право за защита на придобито материално
право и в случай, че праводателят не е упражнил това субективно право и то не е
преклудирано няма основание правоприемникът да бъде лишен от защита. Ето защо
жалбоподателите имат субективното право да искат обявяване нищожност на
оспорената заповед, доколкото същата представлява по същество индивидуален
административен акт, касаещ собствения им имот, ако са налице останалите
предпоставки за съществуване на правото на оспорване, което в случая не е така.
С
оспорената заповед се изменя кадастралния план на гр. Бургас по отношение на
засегнатия имот. Съгласно §70 от ПРЗ към ЗИД към ЗКИР, обн., ДВ, бр. 49 от
13.06.2014 г., влизането в сила на
заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за
съответната територия се прекратява действието на кадастралния план и на
картата на възстановената собственост по отношение на основните кадастрални
данни. Основни кадастрални данни за поземлени имоти по смисъла на чл. 27, ал.
1, т. 2 от ЗКИР са идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите
координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията,
начин на трайно ползване, адрес. С влизането в сила на ЗКИР, с §4 от неговите
ДР, в редакцията от 2004 г. и последващите, е прието, че до одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри - кадастралните планове и
регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния
кадастър на Народна република България и Закон за
териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър
(ДВ, бр. 36 от 2004 г.), следва да се поддържат от общинската администрация,
като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред,
определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със
заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на
района. Съгласно §4 ал.4 от ДР на ЗКИР след одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри дейностите на общинската администрация по поддържане на
кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответното землище се
прекратяват. Това означава, че след одобрение на новата кадастрална карта по
реда на ЗКИР, изготвените и одобрени преди това кадастрални планове и регистри,
в това число и техните изменения губят своето действие. Съответно губят
действието си и заповедите от категорията на процесната, с които по отменения
законов ред се одобряват кадастрални карти или се въвеждат изменения в тях.
От
заключението на вещото лице И. се установява, че имот със стар пл.№****
съответства на поземлен имот *************област Бургас, община Бургас, гр.
Бургас, п.к. 8000, ул. Фердинандова № 74, вид собств. частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), площ 191 кв. м, съобразно
заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителен директор
на АГКК и заповед за изменение на КККР № КД-14-02- 2013/12.11.2012 г. на
началник на СГКК – Бургас. Наличието на кадастрална карта и кадастрален
регистър за гр. Бургас, в т.ч. и за процесния имот, одобрени по реда на ЗКИР обосновава
извод, че предходния кадастрален план на гр. Бургас е загубил своето правно
действие. За жалбоподателите не е налице правен интерес да оспорват административен
акт за изменение на кадастрален план,
който е загубил своето действие, каквато по същество е оспорената в
производството заповед. Независимо дали са налице предпоставки за нищожност на
оспорената заповед, то обявяването и за такава от съда не би могло да произведе
правни последици за жалбоподателите. Дори евентуално порочната заповед да е
довела до пренасяне на грешка в действащия понастоящем кадастър, то
жалбоподателите могат да установят това, съответно да поискат поправка на тази
грешка по приложимия ред на чл. 54 от ЗКИР.
Затова липсва правен интерес за жалбоподателите да оспорват процесната
заповед. Налице са предпоставките по чл.159 т.4 от АПК, поради което жалбите
следва да се оставят без разглеждане по същество, а производството по делото да
се прекрати като недопустимо.
Отделно
от изложеното, жалбоподателите основават своя правен интерес като твърдят, че
закупеният от тях имот е с площ от 251.60 кв.м., а именно площта с която е
възстановен със заповед № 1136/15.06.1992 г. на кмета на община Бургас, на
наследници на Н. Д. Н. и Н. Н. Д.а. Правният спор се свежда до местоположението
на 51.60 кв.м. от сочените като възстановени 200 кв.м. В тази връзка се твърди,
че с оспорената заповед неправилно имот с пл.№ **** е вписан с граници
обособяващи площ от 200 кв.м. Твърди се още, че процесните 51.60 кв.м.
представляват част от съседен имот – имот с пл. № ****, кв. 51А, парцел І,
представляващ по действащата КККР на гр. Бургас имот с идентификатор
07079.61.4.***, с адм.адрес гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 76 и е с вписани
собственици - Храм „Свети Георги“, представляващ бивш парцел ***на Училищното и
Църковно настоятелство на с. Дюлгерлий. В тази връзка се твърди, че площта от
51.60 кв.м. е придадена от парцел ***към парцел Іа.
От
данните по делото се установява, че по инициатива на жалбоподателите по реда на
чл. 54 от ЗКИР е проведено производство по установяване на право на собственост
върху посочените 51.60 кв.м. от имот с идентификатор 07079.61.4.***. С решение
№ 2716 от 28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2682/2016 г. по описа на БРС
(л.557), потвърдено с решение № ІV-50 от 22.05.2019г. (л.560), постановено по
гр.д. № 399/2019 по описа на БОС, и е влязло в сила с постановяване на
определение № 340/25.06.2020 г. (л.554) по гр.д. № 4002/2019 г. по описа на
ВКС, с което не е допуснато оспорване на решение по гр.д. № 399/2019 г. на БОС,
е прието, че Ж.С. и О.С. не доказват право на собственост върху 51.60 кв.м. от
площта на имот с идентификатор 07079.61.4.*** по КККР на гр. Бургас, като
исковата претенция е отхвърлена. Така влязлото в сила съдебно решение има
силата на присъдено нещо и е задължително за страните в настоящото
производство. С него е решен спор за материално право, възникнал по повод
искане за изменение на имотни граници между съседни имоти, като е отхвърлено
правото на собственост на С. върху претендираните 51.60кв.м. от имот с
идентификатор 07079.61.4.***, които същите искат да се придадат към собствения
им имот с идентификатор 07079.61.4.***. Оспорената заповед по същество привежда
собствения им имот (бивш парцел Іа) в границите, съгласно последно одобрения
дворищен план (изменението от 1932 г.), а именно в размер на 200 кв.м. По длето
не се представиха доказателства, които да обосноват извод, че спорните 51.60
кв.м. са действително придадени по регулация към имот със стар № Іа, както и
липсват данни в периода 1932 г. – 1949 г. същата да е изменяна. Ето защо съдът
приема, че жалбата се явява недопустима, доколкото с оспорената заповед е
възпроизведено материалното право на собственост върху засегнатия имот,
съобразно одобрените дворищни планове, а по отношение на претендираните площи
от 51.60 кв.м. от съседния имот, жалбоподателите не доказват право на
собственост, следователно и не е налице положителна легитимация за оспорване на
заповедта.
Сумирайки
изложеното съдът прие, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес
от оспорването. на основание чл.159 т.4 от АПК жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството да се прекрати.
По
повод направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника
100лв. разноски по делото.
По
повод направените от заинтересованите страни искания и на основание чл.143 ал.4
от АПК жалбоподателите следва да заплатят на ТРС ЕАД 928лв. разноски, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК; на държавата – 100лв. юрисконсултско
възнаграждение; на храм Свети Георги – 1000лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.В.С.
с ЕГН **********, с адрес: *** и О.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед №
1586/13.09.1994 г. на зам.кмет на община Бургас, с която е одобрено изменението
на имотните граници на имот с пл. № ****.
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 190/2020г. на АС Бургас.
ОСЪЖДА Ж.С. и
О.С. *** 26, 100лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.С. и
О.С. да заплатят на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с
адрес гр.София, ул.Св.св. Кирил и Методий 17-19, 100лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.С. и
О.С. да заплатят на ТРС ЕАД с адрес гр.Пловдив, бул. Шести септември 54, ет.5
оф.10, 928лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.С. и
О.С. да заплатят на храм Свети Георги (подразделение на БПЦ, съобразно устава
и) с адрес гр.Бургас, ул.Сердика 2, подн.Б, ет.1, 1000лв. разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жаба пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд Бургас, в 7-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :