МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Г.М. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На неустановена ден през
периода от средата на месец юли 2013г.до средата на месец март 2014г. в
гр.Плевен /ж.к.***/ ,отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка „***” модел
„***” с рег. ***на стойност 2190.45 лева от владението на И.А. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои– престъпление по чл.194 ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Подсъдимият Г.М.М. не се явява в съдебно заседание и
делото е разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК в негово отсъствие.
Упълномощеният защитник адв.Ж.Н. изразява становище, че обвинението е доказано
по несъмнен начин и моли съда да преквалифицира деянието като маловажен случай
и на основание чл.194 ал.3 от НК да наложи минималното предвидено по закон
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Г.М. *** и работел като *** в Автоморга ***, находяща се в
ж.к. „***” до 22.04. 2014г.
Свидетелят И.Д. бил с двойно гражданство българско и американско като
често пътувал, но живеел в гр.София, като бил родом от с.Петърница обл.Плевен.
Свидетелят Д. притежавал лек автомобил марка „***” модел „***” с рег. № ***.
На неустановена дата през месец юли на 2013г. свидетелят Д. пътувал със
собствения си лек автомобил марка „***” модел „***” с рег. № ***. В районна на
с.Брестовец, обл.Плевен свидетелят Д. претърпял ПТП, в резултат на което лекият
му автомобил се повредил и неможел да се движи на собствен ход.
Свидетелят Д. закарал с пътна помощ лекия си автомобил в автосервиз „***”
ЕООД, находящ се в гр.Плевен в ж.к.”***” в двора на Автоморга ***. Свидетелят Д.
се разбрал с ***на автосервиза - свидетеля В.А., да бъде ремонтиран автомобила
му и се уговорил с него, че частите по ремонта ще ги доставя лично той.
Свидетелят Д. доставил някои
части за ремонта на автомобила, след което през месец август на 2013г.
претърпял злополука и отишъл да се лекува в Германия до края на 2013г.
Тъй като *** на автосервиза не можал да се свърже със свидетеля Д. и
никой не доставял необходимите части за ремонта на автомобила и не се
интересувал от него, свидетелят А. решил и изкарал лекия автомобил марка „***”
модел „***” с рег. ***от сервиза и го оставил в двора на Автоморга ***.
Впоследствие по нареждане на собственика на Автоморга ***- свидетелят Т.,
лекият автомобил марка „***” модел „***” с рег. ***бил изкаран от двора на
автоморгата на улицата и оставен там.
Подсъдимият Г.М. установил, че никой не се интересува от лекият
автомобил и решил да го предаде за скрап в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали. Намерението му било да извърши кражбата на вещта - лекия автомобил марка „***” модел „***” с
рег. № ***, който впоследствие да продаде и да си осигури парична сума.
На 1.02.2014г. подсъдимият М. се свързал по телефона със свидетеля К.В.
и предложил да му предаде лекия автомобил„***” модел „***” с рег. № ***.
Свидетелят В. се съгласил, като се уговорили с подсъдимия М. да закарат
лекия автомобил марка „***” модел „***” с рег. ***на пункта за изкупуване на
черни и цветни метали ***ЕООД гр.Плевен, находящ се зад завод *** в гр.Плевен.
Подсъдимият М. се обадил по телефона на свидетеля К.И., който работел
като пътна помощ към фирма ***ООД, и се уговорил с него да превозят лекия
автомобил марка „***” модел „***” с рег. ***до пункта за изкупуване на черни и
цветни метали ***ЕООД гр.Плевен, находящ се зад завод *** в гр.Плевен.
Свидетелят И. и подсъдимият М. качили автомобила на пътната помощ и го закарали
до пункта за изкупуване на метали. Първо минали през кантара, за да претеглят
автомобила, след което същият бил разтоварен в двора на пункта. Подсъдимият М.
предал на служителя в пункта - свидетеля В. лекия автомобил и получил паричната
сума от 430 лева.
На 8.03.2014г. свидетелят Д. *** при свидетеля В.А., за да види какво
става с ремонта и да каже на свидетеля, че е намерил най-важната част – носач,
която очаквал да му доставят. Свидетелят Д. установил, че автомобилът му не бил
пред автосервиза. Свидетелят А. уведомил свидетеля Д., че по нареждане на
собственика на Автоморга *** – свидетеля Н.С.Т., оставеният за ремонт лек
автомобил марка „***” модел „***” с рег. ***бил изкаран от двора на автоморгата
на улицата и оставен там. Свидетелят Д. се срещнал със собственика на Автоморга
*** – свидетеля Н.С.Т., който му оказал съдействие да разбере, че автомобилът е
предаден за скрап в пункта за изкупуване на черни и цветни метали ***ЕООД
гр.Плевен, находящ се зад завод *** в гр.Плевен.
От заключението на вещото лице А.И.С. по
назначената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на автомобила била 3008 лв, а стойността на
щетата е била 817,55 лв., или автомобилът е имал пазарна стойност в
катастрофиралото си състояние в размер на 2190.45 лв.
От
заключението на вещите лица А.С., П. М.и Е.Г. по назначената в хода на
съдебното следствие тройна съдебно-оценителна експертиза се установява, че
стойността на процесния лек автомобил, при посочените от свидетеля Д.
обстоятелства по техническото му състояние е 2659,00 лева.
От заключението на вещите лица А.С., П. М.и Е.Г. по назначената в хода на съдебното следствие тройна
съдебно-оценителна експертиза се установява, че при посочените повреди от
показанията на свидетелите дадени пред съда в хода на съдебното производство,
се оформят две цени - размер на щетите нанесени на автомобила към м. март 2014
г. са :2.1. В условията на първоначалните показания, при които е изключено
увреждане водещо до подмяна на шаси: 2190,45 лв.; и 2.2. При всички останали случаи, свързани с подмяна на предна част
на шаси, независимо от това дали е имало деформации с неясен произход по купето
и двигателния отсек на автомобила остатъчната стойност би била 349,00 лева.
Според вещите лица тази стойност е по-ниска с 81.00 лв. от получената при
предаването на автомобила - 430,00 лева, което означава, че по автомобила е
имало достатъчно запазени части, но тази сума е в резултат на търговски
уговорки и е в страни от методиката на оценяване. Според вещите лица влиянието
на атмосферните условия върху оставения автомобил при така получените повреди
могат да доведат до спадане на цената в първия случай - по т. 2.1. от
заключението - а именно от 2659,00 лв. намалено с 128,96 /4,85%/ или
2530,04лева, а при втория случай това процентно намаление не влияе върху тази
стойност.
Горната фактическа
обстановка се установява изцяло от събраните по делото доказателства – от
показанията на свидетелите К.Р.В., Н.С.Т., К.К.И., В.И.А., дадени на съдебното
следствие, от показанията на свидетеля И.А.Д.,
дадени по същото дело на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 пр.1 от НПК, чиито показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие
от една страна с приложените по чл.283 от НПК писмени доказателства - препис от свидетелство за регистрация част І за
л.а. „***” модел „***” с рег. ***/л.20 от ДП/; справка за актуално състояние на
*** ЕООД – ПЛЕВЕН и на „***“ ЕООД - ПЛЕВЕН /л.87, л.89 от ДП/; заверени преписи
на Трудов договор от 04.09.2013г. за подсъдимия Г.М., длъжностна характеристика
към същия договор и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
22.04.2014г. /л.168 – 171 от НОХД №3233/2017г./. От показанията на свидетеля Т.
и от Трудов договор от 04.09.2013г. се установява, че подсъдимият Г.М. *** и
работел като *** в Автоморга ***, находяща се в ж.к. „***” до 22.04.2014г. От показанията на свидетеля Д., дадени по същото дело на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, се установява, че същият бил с двойно
гражданство - българско и американско, като често пътувал, но живеел в
гр.София, като бил родом от с.Петърница обл.Плевен. Според свидетеля Д. същият
притежавал лек автомобил марка „***” модел „***” с рег. № ***. Според
показанията на свидетеля Д. на неустановена дата през месец юли на 2013г.
пътувал със собствения си лек автомобил марка „***” модел „***” с рег. ***и в
районна на с.Брестовец, обл.Плевен претърпял ПТП, в резултат на което лекият му
автомобил се повредил и неможел да се движи на собствен ход. Според свидетеля Д.
той закарал с пътна помощ лекия си автомобил в автосервиз „***” ЕООД, находящ
се в гр.Плевен в ж.к.”***” в двора на Автоморга ***. Според показанията на
свидетеля Д. той се разбрал с ***на автосервиза - свидетеля В.А., да бъде
ремонтиран автомобила му и се уговорил с него, че частите по ремонта ще ги
доставя лично той. В тази насока са и показанията на свидетеля А.. Според
свидетеля Д. той доставил някои части за ремонта на автомобила, след което през
месец август на 2013г. претърпял злополука и отишъл да се лекува в Германия до
края на 2013г. От показанията на свидетеля А. се установява, че след като не
можал да се свърже със свидетеля Д. и никой не доставял необходимите части за
ремонта на автомобила и не се интересувал от него, той изкарал лекия автомобил
марка „***” модел „***” с рег. ***от сервиза и го оставил в двора на Автоморга ***.
От показанията на свидетеля А. се установява, че впоследствие по нареждане на
собственика на Автоморга ***- свидетелят Т., лекият автомобил марка „***” модел
„***” с рег. ***бил изкаран от двора на автоморгата на улицата и оставен там.
От показанията на свидетеля В., дадени на съдебното следствие, и от показанията
на същия свидетел, дадени по същото дело
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, се установява,
че на
1.02.2014г. подсъдимият М. се свързал с него по телефона и предложил да му
предаде лекия автомобил„***” модел „***” с рег. № ***. Според свидетеля В. той
се съгласил, като се уговорили с подсъдимия М. да закарат лекия автомобил марка
„***” модел „***” с рег. ***на пункта за изкупуване на черни и цветни метали ***ЕООД
гр.Плевен, находящ се зад завод *** в гр.Плевен. От показанията на свидетеля И.
се установява, че работел като пътна помощ към фирма ***ООД и подсъдимият М. му се обадил по телефона, и се уговорил с
него да превозят лекия автомобил марка „***” модел „***” с рег. ***до пункта за
изкупуване на черни и цветни метали ***ЕООД гр.Плевен, находящ се зад завод ***
в гр.Плевен. Според показанията на свидетеля И. той и подсъдимият М. качили
автомобила на пътната помощ и го закарали до пункта за изкупуване на метали,
като първо минали през кантара, за да претеглят автомобила, след което същият
бил разтоварен в двора на пункта. От показанията на свидетеля В. се установява,
че той дал на подсъдимия М. сумата от 430 лева, след което разглобил автомобила
и предал частите за скрап. От показанията на свидетеля д. се установява, че на
8.03.2014г. отишъл в гр.Плевен при свидетеля В.А., за да види какво става с
ремонта и да каже на свидетеля, че е намерил най-важната част – носач, която
очаквал да му доставят. Според показанията на свидетеля Д. той установил, че
автомобилът му не бил пред автосервиза. Според показанията на свидетеля А. той
уведомил свидетеля Д., че по нареждане на собственика на Автоморга *** –
свидетеля Н.С.Т., оставеният за ремонт лек автомобил марка „***” модел „***” с
рег. ***бил изкаран от двора на автоморгата на улицата и оставен там. От
показанията на свидетеля Д. се установява, че той се срещнал със собственика на
Автоморга *** – свидетеля Н.С.Т., който му оказал съдействие да разбере, че
автомобилът е предаден за скрап в пункта за изкупуване на черни и цветни метали
***ЕООД гр.Плевен, находящ се зад завод *** в гр.Плевен. Съдът кредитира
показанията на свидетелите К.Р.В., Н.С.Т.,
К.К.И., В.И.А., дадени на съдебното следствие,
и показанията на свидетеля И.А.Д., дадени по същото дело на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 пр.1 от НПК, тъй като същите са
конкретни, ясни и последователни, и взаимно си кореспондират. Също така показанията
на тези свидетели изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях техническо състояние на автомобила, оставянето му на улицата
пред автоморгата и последващото му предаване за скрап от подсъдимия М.. Освен това
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимия М. в престъпление, което не е извършил. Налице е
противоречие в показанията на свидетелите относно техническото състояние на
автомобила. От показанията на свидетеля Д. се установява, че повредите по
автомобила можели да се възстановят чрез замяната на повредените части с нови.
От показанията на останалите свидетели К.Р.В., Н.С.Т., К.К.И., В.И.А. се
установява, че техническото състояние на автомобила в резултата на катастрофата
било такова, че възстановяването на автомобила като стойност на труд и
материали, било по-голямо то неговата действителна стойност. В тази насока
особено показателни са показанията на свидетелите Н.С.Т., К.К.И., В.И.А., които
професионално се занимават с ремонт и продажба на автомобили. Според показанията
на тези свидетели за възстановяването на автомобила е било
необходимо да се извърши подмяна на предна част на шаси, независимо от това
дали е имало деформации с неясен произход по купето и двигателния отсек на
автомобила, което икономически не е оправдано предвид стойността на ремонта и
стойността на автомобила. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите К.Р.В., Н.С.Т., К.К.И., В.И.А., тъй като същите са
последователно и логически изложени и тези свидетели притежават професионална
компетентност, свързана с ремонт и продажба на автомобили, в т.ч. изкупуването
им за скрап. Не без значение е обстоятелството, че автомобилът е продаден като
скрап в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, а не на автоморга за
резервни части. Това обстоятелство само по себе си е индиция за техническото
състояние на автомобила и неговата действителна пазарна стойност. В тази насока
съдът приема съобразно заключението на вещите лица А.С., П. М.и Е.Г.
по назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-оценителна
експертиза остатъчната стойност на автомобила от 349,00 лева.
При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимят Г.М. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194 ал.3 от НК,
а именно за това, че на неустановена ден през периода от средата на месец юли
2013г.до средата на месец март 2014г. в гр.Плевен, ж.к.*** отнел чужда движима
вещ – лек автомобил марка „***” модел „***” с рег. ***на стойност 2190.45 лева
от владението на И.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е маловажен. Отнемането
е осъществено, като е прекъсната фактическата власт на владелеца на вещта с
факта на вземането й и установяване на собствена власт с цел разпореждане с
нея. Подсъдимият е установил собствена власт върху вещата, като е прекъснал досегашната такава на пострадалия И.Д..
Подсъдимият М.
е осъществил трайна фактическа власт върху вещта и се е разпоредил с нея чрез
продажбата й в пункт за отпадъци. Следователно
са настъпили общественоопасните последици - промяната във фактическата власт
върху предмета на посегателство,т.е. налице е довършено престъпление.
Разпоредбата на чл.194 ал.3 от НК е
привилегирован състав на престъплението”кражба”, който регламентира маловажен
случай и съдът намира, че именно тази правна е относима към настоящия казус, а
не посочената правна квалификация в обвинителния акт. Съгласно т.7 от ППВС №
6/26.04.1971 г. , изм.ППВС № 7/1987 г. ,за да се прецени дали едно
деяние представлява маловажен случай, следва да се прецени дали са налице някои
от предпоставките по чл.93 т.9 НК, дефинираща това понятие. Съгласно тази
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Възможно е при малка стойност
на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед
личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други
обстоятелства обществената опасност на престъплението да е по-висока, се сочи
още в цитираното постановление. И обратно, в някои случаи, макар и да не
липсват вредни последици или те да са по-значителни, но с оглед другите
обстоятелства деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност и кражбата
да представлява маловажен случай. Този принцип на преценка е намерил
продължението си в мотивите на ТР №
23/81 г. ОСНК, според което преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
всички фактически данни по конкретното дело, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на открадната вещ, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства от
значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. В този смисъл е налице изобилна константна съдебна практика, част
от която представляват: Решение №
34/8.04.2015 г. на ВКС по н.д.№ 1914/2014 г.; Решение № 801/7.07.2017 г. на СГС
по ВНОХД № 1221/2017 г.; Решение № 387/2.04.2015 г. на СГС по в.а. н.д.№
1162/2015 г. Преценявайки горните предпоставки по конкретния случай съд
прие, че стойността на открадната вещ е ниска – тя е 349 лв., което е под стойността на две МРЗ за
страната към момента на деянието. Освен това присвояването е извършено на вещ, която се е намирала на улицата, което
е улеснило извършването на престъплението. От показанията на свидетелите К.Р.В.,
Н.С.Т., К.К.И., В.И.А. автомобилът се е намирал на изоставен на улицата и в
много лошо техническо състояние, като собственикът през продължителен период от
време повече от половин година не се е интересувал от него. Според съда това
обуславя по-ниската степен на обществена опасност на тази кражба от обичайните
случаи на кражба, т.е. налице е по-ниска степен на обществена опасност на
деянието. Отделно от това подсъдимият е неосъждан, без криминални нагласи,
занимаващ се със спорт, което несъмнено обосновава извода за ниска степен на
обществена опасност и на дееца. Съдът отчита и поведението на подсъдимия
след извършване на деянието и по време на досъдебното производство. Чрез
защитника си адв.Ж.Н. е изразил желание да заплати на пострадалия стойността на
открадната вещ. И не на последно място, подсъдимият е млад човек - на 26 години
към момента на деянието, възраст, сочеща
и на липса на житейски опит. Предвид тази съвкупна преценка съдът приема, че процесната кражба
представлява”маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като степента на
обществена опасност на деянието е
по-ниска от степента на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от този вид.
От субективна страна, деянието е
осъществено от подсъдимия Г.М. виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1 НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Налице е и типичното за този вид
престъпление - намерение да бъдат присвоени противозаконно чужди движими вещи.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия М. съдът
взе предвид чистото му съдебно минало и доброто процесуално поведение в хода на
досъдебното производство, насочено към разкриване на обективната истина по
делото, и фактът, че от извършване на деянието до постановяване на присъдата е
изминал значителен период от време – повече от 6 години.
Съдът осъди подсъдимия М. при условията на чл.54 от НК
на наказание ГЛОБА в размер на 300лв.
Според съда това по вид и размер наказание ще изпълни
целите на специалната и генерална превенция визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК Г.М.М. да заплати направените деловодни разноски в полза на
Районен съд – гр.Плевен в размер на 1306,89 лв.
Съдът осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Г.М.М. да заплати направените деловодни разноски
в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 35лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: