Р Е Ш Е Н И Е
№ 260547
гр.С., 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, в открито заседание на двадесет
и седми октомври през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: Н.Г.
като разгледа гр.д. №258 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”П.Д.”№., офис сграда „Л.“,ет..,офис № ., с
ЕИК …, представляван от Д.Б., чрез упълномощения юрисконсулт М.С., моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
500 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
3103840/14.12.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение-09.12.2019г.
до окончателното изплащане на задължението;
59.92 лева- договорна лихва, дължима за периода
13.01.2018г.- 12.06.2018г.;
Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство, направени в настоящото производство, както и тези направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1929/2019г. по описа на СРС.
Твърди, че цитирания по-горе договор за кредит е сключен
между “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Т. Г.Г.. Заемателят се е задължила да върне
сумата в срок до 12.06.2018г. но и към настоящия момент не е изпълнил изцяло
задълженията си.
С подписването на Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., кредиторът е прехвърлил
вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, която е подала Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№1929/2019г. по описа на СРС и съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 4066/11.12.2019г. Тъй като заповедта не е
връчена реално на длъжника, съдът е уведомил кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си.
В срока по
чл.131,ал.1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ Т.Г.Г., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, не е подала отговор.
Като съобрази
изложеното по-горе и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2,
чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.
В първото съдебно заседание е постъпила молба от ищеца, в
която се съдържа искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предвидени в чл.239 от ГПК, а именно- на ответника са
указани последиците от неподаване на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото доказателства, съдът счита предявените искове,за основателни и ги
уважава.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по производството, които са в размер на 175 лева- 25лева
заплатена ДТ и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът дължи и разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1929/2019г. по описа на СРС- 55 лева, посочени в
заповедта.
По тези съображения, С. районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че Т.Г.Г., с ЕГН **********, дължи
на“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, с ЕИК …,следните
суми:
500 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
3103840/14.12.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение-09.12.2019г.
до окончателното изплащане на задължението;
59.92 лева- договорна лихва, дължима за периода
13.01.2018г.- 12.06.2018г.;
ОСЪЖДА Т.Г.Г., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, с ЕИК …, следните
суми:
175(сто седемдесет и пет ) лева- разноски по гр.д.№258/2020г.
по описа на СРС;
55(петдесет и пет) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1929/2019г. по
описа на СРС;
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/