Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 / 11.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На дванадесети април две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......1384.......по
описа за............2017..................година
Предявеният
иск е за изменение на присъдени издръжки и намира своето правно основание в чл. 150 от СК.
В молбата
си ищецът М.Е.П. действаща в качеството
си на майка и законен представител на малолетните
деца Г.Г. и Е.Г.
, същите представлявани от пълномощника им и процесуален представител адв. М.К. са предявили
горепосочените искове по чл. 150
от СК срещу Ж.Г.Г. с което претендира съдът да измени
присъдената издръжка на горепосоченото
малолетно дете Г.Г.
в размер на 150 лв. и присъдената
издръжка на малолетното дете Е.Г. , двете издръжки присъдени по гр.д. № 7767 /2012 година на Районен съд Бургас и да осъди ответника Ж.Г. да заплаща като техен родител и баща ежемесечни издръжки за в бъдеще време в размер по на 220 лв. за всяко едно от децата , начиная
от датата на завеждането на същите искове в Районен съд Карнобат – 17.11.2017
година до настъпването на законни
причини за тяхното изменяване или прекратяване ,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска , като се моли
съдът да присъди на направените от
родителя и законен представител на малолетните деца по делото
съдебни разноски.
В съдебно
заседание ищците редовно призован не се
явяват лично , като се явява обаче техния
процесуален представител който взема становище по така предявените искове в съдебно заседание и моли съдът да ги уважи
изцяло така както са предявени.
Ответникът
Ж.Г. в преклузивния срок
по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор
по така предявените срещу него искове за увеличение на присъдени издръжки на
малолетните му деца в който изразява становище по същите искове , като счита същите за допустими за разглеждане ,но не изцяло като основателни тъй като били
завишени по размер като твърди , че не може да плаща претендираните
издръжки.
Същият ответник редовно призован
се явява лично в съдебно заседание , като се явява и неговия процесуален представител като отново заявява , че така
предявените искове се явяват допустими за разглеждане , но твърде завишени
по размер тъй като не се доказало децата
му да се нуждаят от претендираните
издръжки , а освен това , че те го посещават през седмицата и той ги обезпечава
с парични средства и храна , като им закупува и нужните им облекла и обувки и
учебни помагала , както и изтъква факта , че той не е във фактическо състояние
да заплаща тези издръжки пак поради твърде завишения им размер поради липса на свобоводни парични средства затова , като
заявява, че може да заплаща увеличени издръжки както следва- на сина си Г. издръжка увеличена с 10 лв. и на сина си Е. –
издръжка увеличена със сумата от 30 лв.
и моли съдът да уважи в този им размер така предявените искове.
Директора
на Дирекция “ Социално подпомагане “ гр. Карнобат е представил социален доклад
по настоящото дело , но в него не е дал писмено становище по настоящото дело
в което да изрази дали евентуално в
какъв размер на уважаване на така предявените искове е в интерес и защита на тези непълнолетни деца , въпреки задълженията му за
това визирани в Закона за закрила на детето.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните по настоящото дело , а е видно от приетото като
доказателство съдебно решение № 397 от 13.03.2013 година постановено по гр.д. №
7767/ 2012 година по описа на Районен съд Бургас е че ищцата М.Е. Георгиева и ответникът по
делото Ж.Г.Г. са родители – съответно майка и баща на малолетните деца Г.Ж.Г.
– родено на 07.10.200и година и Е.Ж.Г.-
родено на *** година .Не се спори между
страните по делото и обстоятелството , че със същото съдебно решение по гр.д. № 7767/ 2012 година по описа на БРС ответникът Ж.Г. е бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на малолетното си дете Г.Ж.Г. за в бъдеще време в размер по на 150.00 лв. и
на малолетното си дете Е.Ж.Г. ежемесечна издръжка в размер на сумата от 100
лв., двете считано от датата на влизането в законна сила на същото съдебно
решение за развод- 13.03.2013 година до
настъпване до настъпване на законни причини за тяхното изменяване
или прекратяване, ведно с всички законни последици от това. От тогава до
настоящия момент са изминали повече от 5 години – период от време през който нуждите на
децата безспорно са нараснали с оглед израстването на
същите и с оглед нарастналите им нужди
от облекло, храна и средства за обучение, тъй като видно от представените и приети като доказателство по настоящото
дело 2 бр. удостоверения изх. №№ 87 и 89 и двете от дата 12.10.2017 година издадена от Директора на СУ „ Христо Ботев „ гр. Карнобат
и от социалния доклад на ДС Карнобат е
видно, че малолетното дете Г.Г. е записан като ученик
в 6 клас през учебната 2017 / 2018 година в същото учебно заведение и
малолетното дете Е.Г. е записано като
ученик в 3 клас през учебната 2017/2018 г. и двамата посещават редовно учебните занятия .
Ответникът
оспорва чрез процесуалния си представител в съдебно заседание основателността
на така предявените искове като твърди, че не може да плаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете Г.
в размер на увеличена такава в по- голям размер от 160 лв. ежемесечно и не може
да плаща издръжка на другото си малолетно дете Е. в увеличен размер от 130 лв.
ежемесечно и моли съда да отхвърли
исковете за издръжки предявени срещу
него в размер над горепосочените до пълните им предявени размери от 220 лв. като неоснователни и недоказани.
Същият ответник твърди , че това
е така тъй като фактически не може и не разполага със средства за заплащане на
такива издръжки , като в изпълнение на задълженията му за това е ангажирал писмено доказателство , служебна
бележка изх. № 468 от 20.12.2017 година
от която е видно , че работи в Лукойл Нефтохим Бургас АД и за периода от месец септември 2016 година до месец август 2017 година е
получил общо нетно трудово възнаграждение в размер на сумата от 24 852, 42
лв. или средномесечно нетно трудово възнаграждение в
размер на сумата от 2 071, 03 лв. което е добро трудово възнаграждение за
страната ни надвишаващо размера на средното
от което той може да отделя без проблем
средства за издръжка на двете си деца.
. В тази връзка ищцата като майка на същите малолетни деца е представила писмено доказателство
удостоверение № 8 от 12.09.2017 г. от което е видно , че същата е работила като помощник-
нотариус по постоянен трудов договор и е получила за периода от 01.09.2016 година
до 31.08.2017 година нетно трудово възнаграждение в общ размер на сумата от 5 953, 16 лв.
или средномесечно такова трудово възнаграждение в размер на сумата от 496,
09 лв..Съдът цени тези писмени доказателства като достоверни тъй като не са оспорени от
никакви други доказателства по делото и тъй като с тях се установяват факти , които същите са годно
да установят и които са свързани с възможностите на страните да плащат издръжки на малолетните си деца , което те са
длъжни да сторят съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК . С оглед
на същото съдът намира , че той –
ответника е млад, здрав и е в трудоспособна възраст в която може да полага за в бъдеще
общественополезен труд, за който
той може да получава същите високи доходи от това,от които може да
отделя средства за издръжките на малолетните си деца занапред , за което той е
и задължен да отделя същите по смисъла на чл. 143 ал.2 от СК , в размер не по -
малко от определения по чл. 142 ал.2 от СК , който размер понастоящем е 127, 50 лв.месечно. Следователно съдът стигна до
извода си , че ответника понеже притежава високи доходи в размер около 4 пъти
по- голям от този на ищцата , майката на децата то той има по- големи
възможности да дава по- голям размер на издръжки на двете си малолетни деца
отколкото тяхната майка с който факт следва да се съобрази настоящия съд при
определяне на размера на издръжките
които претендира ищцата.Тука съдът намира, че не се доказаха твърденията на ищцовата страна ответника да получава и други доходи от
селскостопанска дейност , тъй като не се ангажираха абсолютно никакви
доказателства в тази насока.
Ответника твърди, че не може да
заплаща претендирания размер на издръжки поради факта
, че е със лошо здравословно състояние като представя амбулаторни листи от които е видно , че същият е с
диагноза доброкачествено новообразувание на
мастната тъкан с неуточнена локализация
, което не е въобще тежко заболяване и същият дори при отстраняването на същите
образувания не е бил дори хоспитализиран и по този не е загубил или намалил дори и частично
работоспособността си и няма доказателства , че е заплащал парично лечението
си. По този начин съдът намира , че същият е млад , здрав и е в трудоспособна
възраст в която може и занапред да полага съответния му труд за който да получава и занапред доброто
му трудово възнаграждение от което да отделя средства за издръжка на
малолетните си деца.
Ответникът твърди и други
основания , че не може да заплаща претендирания
размер на издръжки и това са , че изплаща банков заем по който месечната платежна вноска е в голям
размер, както и че голяма част от
работната си заплата отделя за заплащането на карта за пътуване до
местоработата му - отделял сума в размер
на 300 лв. затова и че отделя средства и
за издръжката на майка си която е с влошено здравословно състояние . Действително ответникът е представил договор за
потребителски кредит № 1703162083394660
сключен на дата 23.03.2017 година между него и
Райфайзенбанк България ЕАД по
силата на който договор банката му е
отпуснала потребителски кредит в размер
на 37 134 лв. за който той към настоящия момент плаща месечна вноска в
размер на сумата от 528, 35 лв. която той плаща редовно , но това поемане на
парично задължение е поето от него доброволно и по този начин плащането на този
заем не го освобождава от задължението му да заплаща ежемесечни издръжки в по-
голям размер на малолетните си деца и
тъй като заплащайки този заем му остава паричната сума от 1 542, 68 лв. от
която той може без проблем да отделя средства за издръжка на децата си. Тука
следва да се посочи, че ответникът не е посочил доказателства какви парични
отделя за заплащане на транспорт до местоработата си и какви парични средства
заплаща на майка си , още повече че същата видно от последната епикриза макар и да има заболявания , то е посочено в
същата епикриза на
специализирана болница за
рехабилитация – Котел ЕООД , че същата е в момента в добро общо състояние и
отива в същото болнично заведение за рехабилитация но не като тежко болна. Затова и факта , че дори и да дава издръжка
на майка си ,което е похвално , то не го освобождава от задължението си да дава
първо издръжка на малолетните си деца .
На
последно място ответникът твърди, че не може да отделя исканите средства за
издръжки тъй като подпомага всяка
седмица с пари децата си като отделя
такива средства и за тяхната екипиране с дрехи , обувки и парични пособия ,
както и подпомага тяхното изхранване . Действително от разпита на децата се
установи , че ответника действително отделя такива горепосочени средства и
съдът намира , че той се явява по този начин един особено грижовен родител , но
това не отменява неговото императивно законово задължение да заплаща издръжка на малолетните си деца
съобразно техните нараснали нужди към този момент от
момента в който им са били определени първите издръжки , в по- големите им
нужди от храна , учебни пособия , облекла , обувки , задоволяването на техните
интереси и полагане на усилия за
затвърдят учебните си познания, както и за каквито и да било нужни консумативи свързани с отглеждането и възпитаването
им.
Следователно съдът намира , че и двамата родители на ищеца са трудово
ангажирани и получават трудови доходи от
които следва да отделят средства за издръжка на детето си Добрин Вълков , които средства не могат да бъдат под размер на сумата от 105 лв. за всеки един от
тях.
Вземайки в предвид възрастта на децата
,
които към датата на предявяване на иска са малолетни , като детето Г. е12 годишно , а
детето Е. е 8 годишно , еднаквите нуждите на тези деца от издръжка, а така също и възможностите на
родителите им да им ги дават издръжка, то
съдът намира, че за задоволяване на месечните разходи на това всяко едно от малолетните деца е
необходима общата сума от 300 лв. . От този месечен разход като дял на ответника , който той следва да
заплаща като издръжка на всяко едно от
децата си съдът определя по 200 лв. ежемесечно и в този им размер всяка от
претенциите следва да бъде
уважена като основателна и доказана изцяло, като до пълниям
им предявен размер от 220 лв. всяка претенция следва да се отхвърли като
неоснователна . Остатъка до горепосочения
общ размер на разход за това дете съдът намира, че следва да се поеме като
задължение на майката на тези деца.
Освен
това същият ответник следва да бъде осъден да заплати на Държавата съответните
държавни такси в размер на сумата от 216 лв. съобразно уважените частично претенции , както и държавна такса в размер
на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми,
които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат .
Освен това на основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението в частта му на присъдени издръжки.
Ищецът е поискал съдът да осъди ответника да му заплати
всички направени от нея съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78
ал.1 от ГПК , като по делото е
представил договор за правна защита и
съдействие от което е видно това , че същият ищец е заплатил адв. възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 300
лв. , които да представляват направените от него съдебни разноски по настоящото дело и затова съдът намира, че следва да му бъдат присъдени
съдебни разноски по настоящото дело в размер на сумата от 273 лв. съобразно
уважената част от исковете на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
Ответникът
също е искал да му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски и тъй като той е приложил съответен писмен
документ за заплащане на разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв.
, то съдът че такива следва да му се присъдят в размер на сумата от 36 лв. на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложените си съображевния, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера
на издръжката определена със съдебно решение
№ 397 от 13.03.2013 година по гр.д. № 7767/2012 год. по описа на Районен
съд гр. Бургас и ОСЪЖДА Ж.Г.Г. с
ЕГН ********** *** да заплаща на всяко едно от малолетните си
деца Г.Ж.Г. роден на *** година с ЕГН **********
и Е.Ж.Г. роден на *** година с ЕГН********** с постоянен адрес *** а ,същите и
със съдебен адрес *** чрез адв. М.А.К. , чрез тяхната
майка и законен представител М.Е.П. с
ЕГН ********** *** , същата с адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа
- гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Т. Каблешков №
6 чрез адв. М.А.К.,
по на 200 лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от
горепосочените малолетни деца , начиная от 17.11.2017
год. до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска ,
като ОТХВЪРЛЯ така предявените
претенции за издръжки до пълния им предявен размер на всяка една от тях от 220
лв. , като неоснователни и недоказани.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ТАЗИ МУ ОСЪДИТЕЛНА
ЧАСТ НА ПРИСЪДЕНИ ИЗДРЪЖКИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 242 АЛ.1 ОТ ГПК .
ОСЪЖДА Ж.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавата следните дължими суми
: държавна такса в размер на 216 лева,
както и държавна такса на по 5 лева за издаване на всеки един изпълнителен лист
за горепосочените суми, които суми да се приведат по сметката на КРС.
ОСЪЖДА Ж.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Е.П. с ЕГН ********** *** , същата с адрес за призоваване и връчване
на съдебни книжа - гр. Карнобат, обл. Бургаска ул.
Т. Каблешков № 6
чрез адв. М.А.К.,сумата от 273 лв.
представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото дело съобразно
размера на уважените претенции на предявените от нея искове на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Е.П. с ЕГН ********** *** , същата с адрес за призоваване и връчване
на съдебни книжа - гр. Карнобат, обл. Бургаска ул.
Т. Каблешков № 6
чрез адв. М.А.К. да заплати на Ж.Г.Г.
с ЕГН ********** *** сумата от 36 лв. представляваща направените
от него съдебни разноски по настоящото
дело съобразно размера на отхвърлените претенции на предявените срещу него искове на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: