РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. М., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20251600500264 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена Р.Г.К.-А. - старши
юрисконсулт в ТП на НОИ - М., упълномощена с пълномощно № 1039-11-
4/04.09.2024 г. против: Решение № 140/14.04.2025 г. на четвърти състав по гр.
дело № 3188/2024 г. по описа на Районен съд – М. с изложени доводи за
неправилност, необоснованост и постановено в противоречие с материалния
закон.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да постановите съдебно
решение, с което да обезсилите Решение № 140/14.04.2025 г. на четвърти
състав по гр. дело № 3188/2024 г. по описа на Районен съд - М., с което е
признато за установено по отношение на ТП на НОИ - М., че за Ц. С. П. е
налице трудов стаж за периода от 10.02.1992 г. до 15.11.1995 г. или три години,
девет месеца и три дни. на длъжност „магазинер", при работодател СД „А.“
град М., при пълно работно време и заплащане на трудово възнаграждение на
ръка, което време се признава за трудов и осигурителен стаж и с което на
основание чл. 78. ал. 6 от ГПК, ТП на НОИ - М. е осъдено да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на Районен съд - М. сума в размер на 40.00 лв. -
държавна такса и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист като
недопустимо и да се прекрати производството.
Ако съдът приеме обжалваното решение за допустимо, моли същото да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, предвид липсата на
доказателства въз основа на които при пълно доказване да се установи
1
полагането на претендирания от ищеца стаж.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
въззиваемиета Ц. С. П. от гр.М. члез адв.Ц. Д. с подробно изложени доводи за
нейната неоснователност.Моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
В настоящата инстанция не са събрани нови писмени доказателства.
Окръжния съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните,
оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страни в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледа по същество
същата е частично основателна.Мотивите на МОС за това са следните:
Решение, постановено в първоинстанционното производство е
валидно и допустимо, поради липсата на съществени пороци, водещи до
неговата евентуална нищожност.Същото обаче е неправилно досежно
периода на установения трудов стаж.Съображенията на МОС за това са
следните:
Пред първоинстанционния съд е разгледан иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 357 от КТ, във връзка с чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР.Ищцата е предявила установителен иск за установяване на
действително отработено време от нея в СД „А.“ гр. М. за периода от
10.02.1992 г. до 15.11.1995 год. включително като МАГАЗИНЕР и да се
постанови решение, с което се признае за установено по отношение ТП на
НОИ гр. М., че посочения по-горе период е действително отработено време и
този стаж да бъде признат за осигурителен стаж и възраст, който да послужи
при изчисление на общо придобития трудов стаж при определяне размера на
пенсията и.
За да постанови атакуваното решение МРС е приел от показанията на
свидетелката Й.И.Й., като за същата е удостоверено от представено заверено
копие от трудовата й книжка, че и тя е работила при същия работодател през
процесния период. Тя е установила, че ищцата Ц. С. П. е работила като
"магазинер" от 1992 г. Двете са работили в два съседни магазина, собственост
на същия работодател при регламентиран осемчасов работен ден, който
обикновено е бил по-продължителен.
В резултат на това съдът е приел, че ищцата е работела по трудово
правоотношение в периода от 10.02.1992 г. до 15.11.1995 г. на длъжността
"магазинер", при работодател СД „А.“ град М., при условията на осемчасов
работен ден и с повременно определено трудово възнаграждение и
ежемесечно заплащане на труда.
Така направените изводи обаче не коренспондират напълно със
събраните по делото доказателства в частност за края на периода за
установяване на трудовия стаж на ищцата.Съображенията на МОС за това са
следните:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Ц. С.
2
П., искова молба против ТП на НОИ - М., с която е предявен установителен
иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с искане да се постанови
решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца за периода
10.02.1992 г. до 15.11.1995 г., в СД „А.“ град М..
Установено е по делото, че на 26.04.2024 г. ищцата е подала в ТП на НОИ
- М. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
ведно с документи удостоверяващи придобит трудов/осигурителен стаж. С
писмо № 2113-11-359/1 от 22.05.2024 г., от нея са изискани допълнителни
документи, необходими за извършване на правилна преценка по отношение
правото на пенсия на ищцата. Предвид наличието на неоформен стаж
съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж в
трудовата книжка, е изискано представяне на удостоверение обр. УП-3 от
осигурител СД „А.“ гр. М. за периода от 10.02.1992 г. - 15.11.1995 г. Писмото е
получено от госпожа П. на 29.05.2024 г. На 19.06.2024 г., в ТП на НОИ - М. е
постъпила декларация с вх. № 2113- 11-359/3 от госпожа Ц. П., в която същата
заявява, че не може да предостави удостоверение обр. УП - 3 от осигурителя
СД ,,А.“ гр. М. за периода от 10.02.1992 г. - 15.11.1995 г., тъй като управителя
на дружеството отказва да издаде искания документ, тъй като според него,
трудовата книжка е оформена надлежно. Също така, госпожа П. заявява, че
документите на осигурителя СД ,,А.“ гр. М. са в НОИ и НАП.
С оглед на горното, е извършена проверка на осигурителя СД „А.“ гр.
М., при която е установено, че дружеството е с прекратена дейност и на
основание § 5г. (4) от Преходните и Заключителни разпоредби на Закон за
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
същото се смята за заличено и е невъзможно извършване на проверка по
отношение зачитането на претендирания период.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорно е между страните
допустим ли е предявения иск, а по същество и дали е основателен.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж
се предявява срещу работодателя и съответното ТП на НОИ, а ако
работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу
съответното ТП на НОИ.
В чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, е предвидено, че стаж по чл. 1, ал. 1 може да
се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени. Съгласно ал. 2 - когато осигурителят е прекратил дейността си,
без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена
на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, се представя удостоверение от съответното
ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
Настоящата инстанция също приема, че предявения иск е допустим, с
оглед представеното по делото писмено доказателство, а именно -
3
Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** от ТП на НОИ, гр. М., от
29.08.2024 година, с което е направен отказ за признаване на трудов стаж за
процесния период..
Съгласно чл. 6 от ЗУТОССР, по искове за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа.
Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, за свидетели се допускат само лица,
притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през
който е положен претендирания стаж.
Именно на това основание в първоинстанционното производство е
допусната и разпитана свидетелката Й.И.Й., като за същата е удостоверено от
представеното заверено копие от трудовата й книжка, че и тя е работила при
същия работодател през процесния период.Именно тази свидетелка
установява, че ищцата Ц. С. П. е работила като "магазинер" от 1992 г. Двете са
работили в два съседни магазина, собственост на същия работодател при
регламентиран осемчасов работен ден, който обикновено е бил по-
продължителен.Възнаграденията си са получавали на ръка ежемесечно.
Видно от прложеното заверено ксерксно копие от трудовата книжка на
тази свидетелка, същата е работила в СД“Апогй Каменови“ до
31.12.21992година както е отразено в трудовата й книжка-от този момент
трудовото и правоотношение е прекратено с този работодател.
Действително свидетелката твърди, че след като тя е напуснала ищцата Ц.
С. е продължила да работи при същия работодател, но не уточнява какъв
период.
В тежест на ищцата е следвало да установи, че в процесния периоди е
работила по трудово правоотношение на твърдяната длъжност "магазинер"
при посочения работодател, при условията на осемчасов работен
ден.Доказателства освен заверени преписи от две страници от трудовата й
книжка не са ангажирани.От същите са видно, че Ц. С. е започнала работа при
процесния работодател на 10.02.1992година, но данни кога е прекратено
трудовото и правоотношение с този работодател в кориците на делото не се
съдържат.
Ето защо МОС приема, че исковата претенция е основателна само за
периода от 10.02.1992година до 31.12.199година-крайния период установен от
св.Й.И., която е работила до този момент при процесния рабодател.След тази
дата няма данни кога с категоричност е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, поради което и след този период исковата
претенция е неоснователна.
При този разбор на доказателствата, МОС намира, че в тази част
решението следва да бъде отменено и исковата претенция за периода от
01.01.1993година до 15.11.1995година установяване на трудов стаж бъде
4
отхвърлена като неоснователна.
По отношение разноските МОС намира, че решението не следва да бъде
изменявано, тъй като е налице макар и частично уважаване на иска и
присъдените в полза на жалбоподателя разноски са минималните предвидени
по Наредбата.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 140/14.04.2025 г., постановено по гр. д. №
3188/2024 г. по описа на Районен съд - М.., В ЧАСТТА МУ, с която е признато
на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установено по отношение на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - М.., че Ц.
С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град М., ЖК “М.”, бл. **, Вх. *, ет.
*, ап. **, е положила трудов стаж за периода от 01.01.1993 г. до 15.11.1995 г.,
на длъжността "магазинер", при работодател СД“ А.“ град М., при пълно
работно време и заплащане на повременно определеното трудово
възнаграждение на ръка, което време се признава за трудов и за осигурителен
стаж. вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: град М., ЖК “М.”, бл. **, Вх. *, ет. *, ап. **, , срещу Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – М. иск с правно
основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, че е положила трудов
стаж в при работодател СД“ А.“ град М., за периода от 01.01.1993 г. до
15.11.1995 г., на длъжността "магазинер", при пълно работно време и
заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на ръка като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение Решение № 140/14.04.2025 г., постановено
по гр. д. № 3188/2024 г. по описа на Районен съд - М., в останалата му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от
ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5