Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 08.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 476 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление № 18-0906-002000 от 19.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на Х.В.С.
с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят Х.С., който го обжалва в
срок и моли същото да бъде отменено. Заявява, че за същия инцидент е бил
наказан по НОХД №1379/2018г. по описа на Районен съд - Ловеч. Счита, че с
атакуваното НП му е наложено за втори път наказание за същия пътен инцидент,
което противоречи на основен принцип в правото – не два пъти за едно и също
нещо и както и на чл.17 от ЗАНН.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Людмил Чочев от АК –
Плевен, който моли НП да бъде отменено, тъй като се търси административноноказателна
отговорност, която се явява повторна санкция след реализирана наказателна
отговорност.
Ответникът
– ПП към ОДМВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в
придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Д.
и Г.П.Д., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.12.2018 год. свидетелят С.Л.Д. в присъствието на свидетеля Г.П.Д. съставил Акт Серия Д №984704 за
установяване на административно нарушение против Х.В.С. с ЕГН ********** *** за това, че на 09.12.2018г. в 20:01
часа в Община Ловеч, на път 3505 км 6+600 с посока на движение към село
Казачево управлява лек автомобил Рено Меган с рег.№ ******,
собственост на В.С.В. с ЕГН ********** ***, като не съобразява скоростта си с
атмосферните условия /мокър и хлъзгав път/ и на дясна крива излиза извън
пътното платно, блъска се в крайпътно съоръжение /бетонна колона/ и реализира
ПТП с материални щети по автомобила му, с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Управлява под въздействието алкохол, описано в АУАН серия Д №984703. Нарушителят
е заявил, че няма възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП.
Съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушен принципа ne bis in idem, тъй като от приложения по делото съдебен протокол
№212/19.12.2018 година по НОХД №1380/2018 година по описа на Районен съд –
Ловеч се установи, че С. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, т.е. за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, което с оглед концентрацията на
алкохол в кръвта е криминализирано. В същото време с
атакуваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради което настоящият състав
намира, че са налице предпоставките на чл.18 от ЗАНН и С. не е наказан два пъти
за едно и също нещо, т.е. извършени са две нарушения, за едното от които е
наказан по НОХД №1380/2018г. по описа на Районен съд – Ловеч, а за другото
правилно е протекла административнонаказателна
процедура.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния
срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч,
надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на
процесуалните правила по налагане на административното наказание.
От
една страна е налице непълнота в цифровото изписване на нарушението. И в АУАН и
в НП нарушението е квалифицирано само чл.20 ал.2 от ЗДвП, която има две
изречения, първото от които с шест предложения.
От
друга страна в текстовото описание на нарушението съдът констатира вътрешно
противоречие. Посочено е, че водачът „не съобразява скоростта си с атмосферните
условия“, а в скоби е посочено „/мокър и хлъзгав път/“, с които всъщност се
характеризира състоянието на пътя, а не атмосферните условия. Това противоречие
е пренесено и в НП.
Неправилната квалификация на нарушението и неясното му описание са основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Описанието на нарушението по силата на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Същото не може да бъде извличано по пътя на формалната или правната логика. Правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения.
Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН
позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности
в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните
изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния
акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и
пределите на правото на защита на жалбоподателя.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
С оглед
изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-002000 от 19.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с
което на Х.В.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: