Решение по дело №476/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 250
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20194310200476
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 08.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 476 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

 

С наказателно постановление № 18-0906-002000 от 19.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на Х.В.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Х.С., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено. Заявява, че за същия инцидент е бил наказан по НОХД №1379/2018г. по описа на Районен съд - Ловеч. Счита, че с атакуваното НП му е наложено за втори път наказание за същия пътен инцидент, което противоречи на основен принцип в правото – не два пъти за едно и също нещо и както и на чл.17 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Людмил Чочев от АК – Плевен, който моли НП да бъде отменено, тъй като се търси административноноказателна отговорност, която се явява повторна санкция след реализирана наказателна отговорност.

Ответникът – ПП към ОДМВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без уважение. 

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Д. и Г.П.Д., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.12.2018 год. свидетелят С.Л.Д. в присъствието на свидетеля Г.П.Д. съставил Акт Серия Д №984704 за установяване на административно нарушение против Х.В.С. с ЕГН ********** *** за това, че на 09.12.2018г. в 20:01 часа в Община Ловеч, на път 3505 км 6+600 с посока на движение към село Казачево управлява лек автомобил Рено Меган с рег.№ ******, собственост на В.С.В. с ЕГН ********** ***, като не съобразява скоростта си с атмосферните условия /мокър и хлъзгав път/ и на дясна крива излиза извън пътното платно, блъска се в крайпътно съоръжение /бетонна колона/ и реализира ПТП с материални щети по автомобила му, с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. Управлява под въздействието алкохол, описано в АУАН серия Д №984703. Нарушителят е заявил, че няма възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушен принципа ne bis in idem, тъй като от приложения по делото съдебен протокол №212/19.12.2018 година по НОХД №1380/2018 година по описа на Районен съд – Ловеч  се установи, че С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, т.е. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, което с оглед концентрацията на алкохол в кръвта е криминализирано. В същото време с атакуваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.18 от ЗАНН и С. не е наказан два пъти за едно и също нещо, т.е. извършени са две нарушения, за едното от които е наказан по НОХД №1380/2018г. по описа на Районен съд – Ловеч, а за другото правилно е протекла административнонаказателна процедура.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

От една страна е налице непълнота в цифровото изписване на нарушението. И в АУАН и в НП нарушението е квалифицирано само чл.20 ал.2 от ЗДвП, която има две изречения, първото от които с шест предложения.

От друга страна в текстовото описание на нарушението съдът констатира вътрешно противоречие. Посочено е, че водачът „не съобразява скоростта си с атмосферните условия“, а в скоби е посочено „/мокър и хлъзгав път/“, с които всъщност се характеризира състоянието на пътя, а не атмосферните условия. Това противоречие е пренесено и в НП. 

Неправилната квалификация на нарушението и неясното му описание са основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Описанието на нарушението по силата на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Същото не може да бъде извличано по пътя на формалната или правната логика. Правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения.

Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

                   

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-002000 от 19.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на Х.В.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: