Решение по дело №279/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Строител“-ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, чрез процесуален представител адв.Е.М. от АК Русе, против решение № 42/24.01.2024 г., постановено по АНД № 1083/2023 г. по описа на Районен съд – Русе. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 18-2300046 от 25.05.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „Строител“-ООД, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ, във вр.с чл.55 от ЗЗБУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.

Касаторът развива оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на събраните доказателства. Иска се отмяната на обжалваното решение и отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не е подал отговор по нея.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата е неоснователна, счита, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка по чл.218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение № 42/24.01.2024 г., постановено по АНД № 1083/2023 г. по описа на Районен съд – Русе е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 18-2300046 от 25.05.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореното пред него НП съдържа всички необходими реквизити. Съдът е приел, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.61, вр. чл. 62, ал.2, вр. чл. 16, т.1, б.“б“ от Наредбата №2 от 22. 03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд/ЗБУТ/,/наредбата/ при извършване на строително монтажни работи/СМР/, чрез издаване на НП за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ, във вр.с чл.55 от ЗЗБУТ

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, препраща към мотивите на решението на РРС, което е предмет на касационната проверка.

По касационните оплаквания, релевирани в жалбата, съдът приема следното:

Относно неправилното приложение на материалния закон, поради това, че не е налице фактическия състав на нарушението по чл.413, ал.2 от КТ, вр. чл.61, вр. чл. 62, ал.2, вр. чл. 16, т.1, б.“б“ от Наредбата №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд / ЗБУТ/ при извършване на строително монтажни работи, тъй като по силата на договор от 20.02.2023г. „Строител“-ООД е възложило на „Б. тур!“ ЕООД извършването на довършителни СМР. В касационната жалба се твърди, че със сключване на договора възложителят „Строител“-ООД е предоставило на „Б. тур!“ ЕООД скеле, което последният, в качеството си на изпълнител е поел задължение да монтира и демонтира съобразно собствената си организация на работа. Предвид изложеното в касационната жалба се сочи, че неправилно са санкционирани „Строител“-ООД като автори на нарушението. Посочва се, че „Строител“-ООД не е работодател по смисъла на КТ, тъй като възложената с цитирания договор дейност не се извършва от негови работници. Според касатора дружеството не е работодател и по смисъла на ЗЗБУТ, тъй като е възложило изпълнението на определена довършителна работа на друго търговско дружество и не следва да носи отговорност за неговата организация на работа. Тези доводи са обсъдени от въззивната инстанция и правилно не са приети, тъй като са неоснователни.

Само за прецизност следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.61“ Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Няма спор и от събраните и обсъдени доказателства е установено, че поставеното скеле не е било обезопасено по всички правила и изисквания на наредбата – не всички площадки на скелето са обезопасени с парапет, липсвала защитна бордова лента за крака и не е била монтирана предпазна мрежа. Обезопасяването на обекта е задължение на строителя по силата на чл.16, ал.1,б.“б“ от наредбата , според която строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. В този смисъл наличието на сключен договор за изпълнение на определени СМР с „Б. тур“ ЕООД не освобождава жалбоподателя, за който няма спор че притежава качеството „строител“ по см. на пар.1, т.2 от ДР на наредбата, от отговорността и задълженията да обезопаси обекта. Този извод за независимата и неотпадащата отговорност, която носи възложителят се потвърждава и от разпоредбата на чл. 6 от наредбата, според която възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11. Освен това, следва да се отбележи, че в представения договор / л.18,19/ касационният жалбоподател е възложил на „Б. тур“ ЕООД извършването на различни видове СМР. Възникналите облигационни отношения между двете дружества се отнасят само във връзки с извършването на СМР като срокове и цена. В последната т.III.3 от договора е посочено, че изпълнителят е длъжен да се запознае с правилата за вътрешния ред, с техниката за безопасност, охраната на труда, противопожалрната охрана и да ги спазва. От тази пожелателна и неясно написана клауза в договора, не се установява подизпълнителят, по см. на пар.1, т.7 от ДР на наредбата, да се е задължил и споделил отговорността на възложителя по осъществяване мерките по ЗБУТ. В чл.18, ал.2 от наредбата е прието, че подизпълнителят съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го е наел, като отново се налага извод, че задължението и отговорността за мерките, с които се осигуряват ЗБУТ са основно и изцяло на възложителя – строител.

В касационната жалба са изложени доводи и за това, че в неработния ден, когато е извършена проверката, на касационния жалбоподател е вменено и друго нарушение, за това, че е допуснал външни лица на строителния обект. Издаденото за това НП е било обжалвано и отменено с решение по АНД №108/2023г. на РС Русе, което е оставено в сила с решение по КАНД № 280/2023г. на АС Русе. По делото са представи и приети двете решения, като настоящият състав намира, че те не касаят правния спор, който се разглежда в настоящото производство. Обстоятелствата дали жалбоподателят е допуснал външни лица на обекта са неотносими към това спазил ли е задълженията си по Наредбата №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд / ЗБУТ/ при извършване на строително монтажни работи, като е изпълнил задълженията си по чл.62, ал.2 от наредбата.

Следва да се отбележи, че е ирелевантно и обстоятелството кога – в почивен или делничен ден работниците работят на обекта. Задължението на строителя да обезопаси строителния обект по предвидения в наредбата начин възниква от откриване на обекта до неговото завършване. Това обезопасяване включва и изпълнение на задълженията по чл. чл. 62, ал.2 от наредбата.

Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил законосъобразно решение, при правилно приложение на материалния закон.

Решението на РРС, предмет на касационната проверка, е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/24.01.2024 г., постановено по АНД № 1083/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.