РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Плевен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:М. Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от М. Св. Томова Гражданско дело №
20254430100831 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно основание основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от УМБАЛ
„Свети Георги” EAД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
против М. С. П. с ЕГН **********, в която се твърди, на 13.07.2022г.
ответницата посетила ищцовата болница с оплаквания ***. Пациентката била
хоспитализирана на 13.07.2022г., в 09.40 ч., в Клиника по акушерство и
гинекология. Според отразеното в издаденото й Направление за
хоспитализация, същата постъпила с приемна диагноза по Клинична пътека
*** с минимален болничен престой от 2 дни, чиито изисквания били посочени
в Приложение № 17 „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за
медицинските дейности 2020 - 2022 г. /НРД за МД 2020- 2022/. Сочи се, че М.
П. била дала своето информирано съгласие, изразено в подписана
„Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури“ (ДИС). Съставена й била
1
История на заболяването (ИЗ) № 45652/2022 г., назначени и извършени били
лабораторни и образни изследвания, проведени били консултации и била
осъществена оперативна интервенция, отразена в оперативния протокол.
Лечението приключило и пациентката била изписана на 15.07.2022г. В
издадената епикриза били описани извършените медицински дейности,
включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 163.
Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в
периода на болничното й лечение ответницата М. П. била неосигурена по
смисъла на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Тя не била възстановила
правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на
основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следвало да заплати сама стойността на
оказаната й медицинска помощ по Клинична пътека ***, която била в размер
на 831 лева и била определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински
услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги” EАД,
***. Навежда се довод, че разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че
стойността на предоставената медицинска помощ следвало да се заплати по
цени, определени от лечебното заведение.
Излага се, че за събиране на горепосочената сума ищеца депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч.гр.д.№ 2446/2023г. по описа на Районен съд-Плевен.
Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но
ответницата депозирала възражение по чл. 415 от ГПК. С това се обосновава
правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от
ГПК.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да признаете за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 831 лева, представляваща стойността на предоставената медицинска
помощ с изпълнение на алгоритъм на Клинична пътека ******, по време на
болничния й престой, продължил от 13.07.2022 г., 09.40 ч. до 15.07.2022 г,
12.00 ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от
ГПК до пълното изплащане на задължението.
Ответницата М. С. П. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
2
ГПК, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че още при постъпването
си в болничното заведение при предварително проведен разговор със
служители на Болницата била попитана дали е здравноосигурена, като
пациентката обяснила, че живеела и работела от години в *** и там се
осигурявала, за което притежавала европейска здравна карта. Твърди, че
предложила да заплати необходимите средства, но била уверена, че в този
случай не следвало да заплаща каквото и да било за приложеното й лечение, а
само потребителска такса. Уверили я, че служебно щяла да бъде извършена
справката и документално уреден въпроса. Твърди, че не е била с прекъснати
здравни осигуровки. Още през месец август на 2021год. била подала искане до
****** в отговор на това дали е здравноосигурено лице. Към месец юни
2023год. след поискана от нея справка от НАП/ТД Плевен за задълженията и
плащанията към 16.06.2023г. било видно, че имала само три месеца без
здравно осигуряване, а именно за месеците : 09 и 10 на 2021год., които била
заплатила на място и в уверение на това, че не била лице с прекъснати
здравноосигурителни права й било издадено Удостоверение с изх.
№150232302706721/16.06.2023г. на ТД-Велико Търново.
В о.с.з. на 18.03.2025г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция, която се счита предявена за сумата от 514лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Установителният иск е предявен след успешно проведено заповедно
производство и в отговор на указания на заповедния съд по ч.гр.д.
№2446/2023г. по описа на ПлРС след подадено възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това е допустим и следва да
се разгледа по същество.
Ищцът е приложил писмени доказателства, които не са оспорени от
ответната страна - преписи на Направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури, Декларация за информирано съгласие за оказване на
болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури,
Декларация за информирано съгласие за извършване на хирургични
интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други диагностични
и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до промяна в съзнанието, декларация за запознаване с
3
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, декларация за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури в условията на епидемичен подем на
заболявания от грип и ОРЗ, декларация за информирано съгласие за
преливане на кръв и кръвни съставки, информация за пациента относно КП
***, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка,
допълнителен лист за електронна обработка на оперативната процедура, лист
„Клинико-лабораторен минимум при изписване“, температурен лист,
протокол от ехографски преглед - тазова и фетална ехография, фиш с резултат
от хистопатологично изследване, фиш с резултат от имунохематологично
изследване (изследване на кръвна група), фиш с резултат от Клинична
лаборатория, електрокардиограма, История на заболяването № 45652/2022г.
От тези писмени доказателства се установява, а и не е спорно по делото,
че ответницата М. П. е била хоспитализирана на 13.07.2022г. в Клиника по
акушерство и гинекология при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - *** с приемна
диагноза по Клинична пътека ***.
Не се спори също така и се установява от сочените писмени
доказателства, че на пациентката са били назначени и извършени лабораторни
и образни изследвания, проведени са били консултации и е била осъществена
оперативна интервенция, като след приключване на лечението е била
изписана на 15.07.2022г.
Страните не спорят и се установява от приложените преписи на Сметка
на пациент от 11.03.2025г. и извлечение от Ценоразписа на лечебното
заведение, че по същия цената на проведеното лечение е била към датата на
провеждане на лечението в размер на 514лв.
Установява се от постъпилата справка от ТД на НАП ***, че според
информационната система, към 13.07.2022г. – 15.07.2022г. ответницата е била
с прекъснати здравноосигурителни права.
От приложената към исковата молба справка е видно, че статуса на лице
с прекъснати здравноосигурителни права към 13.07. – 15.07.2022г. е бил
отразен в системата, поради липсата на данни за здравно осигуряване в
периода от м.юни 2017г. до м.октомври 2021г.
Установява се от постъпилата по делото справка от ТД на НАП *** с
изходящ №40-15-110-1/25.02.2025г., че според данните в информационната
4
система ответницата е с възстановени здравноосигурителните права от
17.06.2023г., когато е представила на основание чл.33 ал.2 от Закона за
здравното осигуряване документ, удостоверяващ принадлежността й към
система на здравно осигуряване в държава-членка на ЕС - *** за периода
02.11.2017г.-31.08.2021г. и е заплатила здравноосигурителни вноски по реда
на чл.40 ал.5 от същия Закон, като лице, което не е осигурено на друго
основание за периода 01.09.2021г.-07.11.2021г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че ответницата М. П. е била
хоспитализирана в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД през периода от 13.07.2022г.
до 15.07.2022г., като е била осъществена за лечението и оперативна
интервенция на 14.07.2022г.
Претенцията на ищеца за заплащане на оказаната медицинска помощ се
основава на твърденията, че пациентката е била с прекъснати
здравноосигурителни права и на това основание е дължала заплащане на тази
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни
да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че
лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за
период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната
медицинска помощ. С разпоредбата на ал.2 на чл.109 е регламентирано, че
здравноосигурителните права се възстановяват, при условие че лицето е
заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60
месеца.
В настоящият случай се установи, че не е била налице хипотезата на
невнесени повече от три дължими осигурителни вноски - от постъпилата
справка се установи, че невнесените вноски са били за период от два месеца и
седем дни, което не обуславя прекъсване на здравноосигурителните права по
смисъла на чл.109, ал.1 от ЗЗО.
В ТД на НАП, обаче, не е била предоставена информация по чл.33, ал.2
от ЗЗО – че лицето не е задължително осигурено в НЗОК за периода от
02.11.2017г. до 31.08.2021г., т.к. съгласно правилата за координация на
5
системите за социална сигурност е подлежало на здравно осигуряване в друга
държава членка – в случая *** и съответно е била отбелязана като лице с
прекъснати здравноосигурителни права.
Съдът счита, че липсата на информация, че се касае за лице, което за
сочения период не е задължително осигурено в НЗОК, не обуславя прекъсване
на здравноосигурителните му права. Касае се за лице, което през периода от
02.11.2017г. до 31.08.2021г. е живяло в *** и тази държава се явява държавата
членка по пребиваване по смисъла на чл. 11, § 3, буква д) във връзка с чл. 1, б.
й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година. Поради това тя е подлежала на задължително здравно
осигуряване в държавата по пребиваване – ***, а не в държавата, чийто
гражданин е – България.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗЗО, ответницата е била лице
задължително осигурено в НЗОК за периода, считано от 01.09.2021г. и до
датата на постъпване в болничното заведение не е имало период с неплатени
здравноосигурителни вноски за повече от три месеца.
Съдът намира, че като пациент на ищцовата болница, ответницата е
имала правото, гарантирано от разпоредбата на чл.86, ал.2, т.6 от Закона за
здравето (ЗЗ), да бъде информирана за всички услуги и цени в лечебното
заведение и задължението по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО за заплащане на оказаната й
медицинска помощ при констатация, че е с прекъснати здравноосигурителни
права. Поради това в тежест на ищцовата болница е лежало задължението да
уведоми ищцата за цената, която е следвало да плати за предоставеното
лечение, приемайки, че здравноосигурителните й права са прекъснати.
При изпълнение на това задължение на болничното заведение, пациента
може при действително прекъснати здравноосигурителни права да прецени
дали да постъпи на лечение и заплати сам цената му или да възстанови тези си
права, като заплати дължимите здравноосигурителни вноски, а в случая –
ответницата е могла да предостави необходимата информация, че до
31.08.2021г. не е била задължително осигурено в НЗОК лице и
здравноосигурителните й права не са прекъснати.
В случая не се установи изпълнение на това задължение, като от
представените писмени доказателства стана ясно, че сметка за дължимата
сума е била издадена едва на 08.12.2022г. (приложена към исковата молба - на
6
л.11 от делото).
Това подкрепя твърденията на ответницата в писмения отговор, че при
постъпване в болничното заведение е била уверена, че здравното й
осигуряване в друга държава-членка на ЕС, за удостоверяване на което
притежавала Европейска здравна карта, гарантира правото й на лечение като
на здравноосигурените лица в РБългария. Такова равно третиране е
гарантирано и от Правилата относно координацията на социалната сигурност
по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година, сочени в чл.33, ал.2 от ЗЗО.
В случай, че ищеца беше изпълнил задължението си да уведоми
пациента за задължението да заплати дължими за лечението суми, като изясни
здравноосигурителния му статус, това би предоставило възможност на
ответницата да предостави необходимата информация и документи,
удостоверяващи, че за периода до 31.08.2021г. не е била задължително
осигурено лице в НЗОК по смисъла на чл.33, ал.2 от ЗЗО, а за времето след
това не е имало основание за прекъсване на здравноосигурителните й права.
При това, ответната болница не може да черпи права от собственото си
виновно поведение за сметка на ответницата, лишавайки я от възможността да
предостави необходимата информация и документи за здравното й
осигуряване в друга държава-членка по пребиваване, в това число и
подавайки заявление до НЗОК преди провеждане на лечението, за да бъде
коригиран здравноосигурителния й статус.
По делото не са ангажирани твърдения и доказателства, че на ищцовата
болница е било отказано от НЗОК заплащане на сумата за отчетената
медицинска дейност по хоспитализацията на ответницата М. П. за периода от
13.07.2022 г. до 15.07.2022г., но съдът намира, че такъв отказ би бил
незаконосъобразен и ищеца е могъл да претендира плащането от задължената
НЗОК, т.к. както се посочи по-горе, лицето не е било с прекъснати
здравноосигурителни права по смисъла на чл.109, ал.1 от ЗЗО.
С оглед изложеното, съдът намира, че не се установи наличие на
основанията по чл.109, ал.1, изр.второ от ЗЗО за заплащане от страна на
ответницата на стойността на предоставеното и от ищеца болнично лечение
през процесния период от време, а предявената установителна искова
претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като
7
такава.
Предвид изхода на спора на ищеца не са дължими разноски, а
ответницата не е представила доказателства за направени такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от УМБАЛ „Свети Георги” EAД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: *** против М. С. П. с ЕГН **********,
ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.109, ал.1 от Закона
за здравното осигуряване, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 514лв., представляваща
стойност на предоставена медицинска помощ за периода от 13.07.2022г. до
15.07.2022г., за която е издадена Заповед за изпълнение №1382 от 02.05.2023г.
по ч.гр.д.№2446/2023г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8