Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр. Ловеч,………....2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ОКРЪЖЕН  СЪД - ЛОВЕЧ граждански състав, в публично заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№56 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба подадена от Д.А.М., ЕГН ********** лично за себе си и като баща и законен представител на мало­летната А.Д.М., ЕГН **********, чрез адвокат Й.Д. – САК, със съдебен адрес: *** *****, против ЗК „Уника” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***. Ищците твърдят, че на 24.07.2016 г., около 10:00 ч. в област Силистра, на път II-71, с посока на движение от гр.Силистра към гр.Добрич Д. Х.Б.управлявал л.а. марка „БМВ 523”, с peг. № *****, като за­едно с него пътували пътниците – А. Р. Б., Д. Д. Х. и А. Х. М.. На 22+30 км., след разклона за с.С., водачът на лекия автомобил, поради движение с несъ­образена с пътните условия и собствените си възможности, на скорост навлязъл в лентата за насрещно движение, като напуснал пътното платно и самокатастрофирал в крайпътна канавка, като последвало преобръщане на автомобила през таван, вследствие на което е пост­радала пътничката А. Ме., която е получила несъвместими с живота травматични увреждания и е починала на място.

По повод на нас­тъпилото местопроизшествие е образувано Досъдебно производство № 437/2016 г. по описа на РУП - Силистра, пр.пр.№1104/2016г. по описа на ОП - Силистра. Производството е приключило, като е обра­зувано НОХД № 41/2017 г., по описа на Окръжен съд - Силистра срещу подсъди­мия Д.Х.Б. за престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с чл.343,  ал.3,   б.”б” във връзка  с чл.342,   ал.1 от НК.

С Присъда № 23, постановена на 01.06.2017 г., Окръжен съд - Силистра е признал подсъдимият Д. Б.за виновен, като му е наложено  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  от  3   години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 5 години. Лишен е и от право да управлява МПС за срок от 4 години. Присъдата е обжалвана от частните обвинители, като е образу­ване ВНОХД № 354/2018 г. по описа на АС - Варна, като същият с Решение № 77/02.05.2018 г. е потвърдил присъдата, постановена от ОС-Силистра. Решението е обжалвано и пред ВКС от частните обвинители, като е образувано  наказателно дело № 725 по описа за 2018 г. на ВКС, Второ наказателно отделение. С Решение № 232 от 14.02.2019г. касационната инстанция е оставила в сила Решение № 77 от 02.05.2018 г., постановено от Варненския апелативен съд.

Сочат, че загиналата била майка на Д.М. и баба на все още неродената към онзи момент А.М.. Нелепата и насилствена смърт на А. е причинила голям шок на всички нейни близки. Д.М. е загубил своята обичана и уважавана майка. Жената, която го е отгледала и възпитала. Майката, която винаги била до него, помагала му и го окуражавала. Смъртта й му е нанесла го­лям шок, от който той все още не може да се отър­си, да осъзнае и приеме факта, че е лишен от възможността да усеща подкрепата и обичта на своята майка.

От друга страна, малката А., още в една ранна крехка въз­раст, когато има най-голяма нужда от обичта, грижата и възпитание­то на своите близки е лишена от възможността да усети любовта и отдадеността на своята баба. Обикновено бабите и дядовците са те­зи, които обсипват детето с любов, приемат присърце неговите стра­дания и капризи, а малкото момиче е лишено от възможността да по­лучи всичко това, което се полага на всяко едно дете. Бабата е та­зи, която има огромно влияние върху внучка си, тя е един чудесен модел за подражание на едно малко дете, като изгражда у него чувс­тво за родово самосъзнание, както и знания за семейна история. За всяко едно дете един от най-сладките спомени от детството, са тези прекарвани в уютния дом на баба и дядо, където е било обгрижвано и растяло щастливо. Те са незаместим по­мощник на родителите още от момента на раждане на детето. Бабите и дядовците от една страна и техните внуци от друга, имат силно влияние един към друг, като повечето деца възприемат своите баба и дядо като втори родители. Също така взаимоотношенията между тях и силната връзка, която изграждат, влияе на психологическото и соци­алното развитие на едно дете, включително и когато те пораснат. Не е случайна приказната, че внуците се обичат двойно повече от деца­та,  а именно тази любов често се нарича безгранична и безусловна.

Твърдят, че няма паричен еквивалент на загубата на доверителите ми. Никой и нищо не е в състояние да заличи празнината и болката в сърцата, която А. Мехмедова е оставила след себе си, никой и нищо не мо­же да замести грижата и любовта й. Въпреки това, с оглед на спра­ведливостта,  те следва да бъдат компенсирани по някакъв начин.

Сочат, че към датата на ПТП настъпило на 24.07.2016 г. по отношение на лек автомобил марка „БМВ 523”, с peг. № ***** е била налице валидна застрахов­ка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № ВG/05/116001866319, със срок на действие до 09.07.2017 г., при което ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предяве­ната претенция за репариране на неимуществени вреди, които са претърпели вследствие смъртта на А. М. при ПТП от 24.07.2016 година. Съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането, на 21.03.2017 г. е предявена претенция пред ЗК”Уника” АД от Д.М., като е образувана щета № 16412500005. С писмо изх. № 3400/13.07.2017 г. ответникът ги уведомил, че е определил сумата от 100 000.00 лева като обезщетение за вредите претърпени от Д.М. и е поискал подписването на споразумение. След като са отказали подписването на споразумението ответникът е превел горепосочената сума по лична банкова сметка *** Д.М., което плащане обаче е в недостатъчен размер за да компенсира изцяло претърпените от нето вреди. С искане от 14.08.2018 г. са предявили доброволна претенция пред ЗК „Уника”АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които А.М. е пре­търпяла от смъртта на баба си. С писмо изх. № 3249/24.08.2018 г. от ответникът ги уведомил, че за тях не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение.

Счита, че сума в размер на още 50 000.00 лично за него и 30 000.00 лева за А.М. би успяла да обез­щети в някаква степен търпените от тях неимуществени вреди. На основание на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД претендират и лихва за забава от датата на постановения отказ - изтичането на 3-месечен срок от
предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на
обезщетение.      

Молят да се постанови решение, с което ЗК „Уника” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на уп­равление гр.****, бъде осъдено да заплати следните суми:

- 50 000.00  лева - главница, платими на Д.А.М., ЕГН **********, представляващи дъ­лжимо, но неплатено застрахователно обезщетение за неиму­ществени вреди, претърпени следствие смъртта на майка му А. М., настъпила при ПТП от 24.07.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 13.07.2017 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението;

- 60 000.00 лева - главница, платими на Д.А.М., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната А.Д.М., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие смъртта на баба й А. М., настъпила при ПТП от 24.07.2016 г., ведно със законната лихва  върху  присъдената сума от 24.08.2018 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.

Представена е лична банкова сметка ***, по която ответникът може да изпълни задълженията си.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.300 от ГПК, като при наличието на влязла в сила присъда, счита, че са до­казани и обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между него и смъртта на А. М..

Счита  за безспорно наличието на валидно застрахователно покритие по отношение на лек автомобил марка „БМВ 523” с peг. № **** към датата на събитието - 24.07.2016 година.

С Разпореждане №468 от 12.06.2019г. съдът е разпоредил да се изпълни разпоредбата на чл.367 от ГПК.

С вх. № 4880 от 12.07.2019г. от  Застрахователна компания „Уника”АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр. *****, представлявана от Д.Т. - Изпълнителен директор и Н. Г.- Главен изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител В. Д. М. е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва предявения иск изцяло, като неоснователен както по основание, така и по размер.

Не оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на л.а. „БМВ 523”, с рег.№ ****.

Относно процесуалната легитимация на ищците се позовава на:

Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г., което приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид това, следва да се приеме, че ищецът по делото - Д.А.М. като син на пострадалата, е активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от смъртта на неговия близък. Основателността на претенцията се базира на евентуалното наличие на силна емоционална връзка между починалото лице и ищеца, естеството и продължителността на търпените болки и страдания, като тези обстоятелства трябва да бъдат доказани в хода на съдебното производство, за да бъде определен справедливият размер на обезщетение.

По отношение на другия ищец - А.М., внучка на починалата, смята, че същата не е процесуално легитимирана да предяви претенция за получаване на застрахователно обезщетение и счита, че по отношение на нея искът е неоснователен.

Не оспорва факта, че на 21.03.2017г. до застрахователната компания е отправена доброволна претенция от Д.М. за репариране на неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпилото ПТП и причинената смърт на майка му А. М.. Във връзка с подадената претенция за определяне размер и изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” и след разглеждане на претенцията от сформирана Застрахователно - Медицинска комисия към ЗК „Уника” АД, експерти на компанията са определили застрахователно обезщетение в размер на 100 000.00 лева. След като ищецът е отказал да подпише споразумение за тази сума, същата му е изплатена на 24.07.2017 година. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По справедливост се определя не само размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, но и естеството и характерът на болките и страданията, подлежащи на обезщетяване. Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяко психическо разстройство, стрес или страх дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Както въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и този за характера на подлежащите на обезщетяване страдания се съобразяват с множество критерии, не се прилага строго субективен критерий. Преценявайки всички обстоятелства от значение за определяне размера на дължимото обезщетение и за да кореспондира той напълно с реално претърпените болки и страдания, ЗК „Уника” АД е определила и изплатила обезщетение в размер на 100 000.00 лева, чийто размер застрахователната компания смятам за напълно справедлив.

На 14.08.2018 г. е предявена и доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, които внучката А.М. е претърпяла от смъртта на баба си. ЗК „Уника”АД е отказала изплащане на обезщетение. Доколкото в случая не се касае за лице, което има право да получи обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г., то такова би се дължало единствено при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С оглед обстоятелството, че А.М. не е била родена към момента на настъпване на ПТП, причинило смъртта на баба й, смята изложените в исковата молба твърдения за претърпени от нейна страна болки и страдания за напълно неоснователни. Ищцата не е познавала баба си, не е имала възможността да общува с нея, за да изгради постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Напротив, смята, че внучката не е успяла да изгради каквато и да е връзка със своята баба, заради съдържанието на която същата да търпи морални болки и страдания от смъртта й, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

По отношение на претендирания размер на обезщетение счита претенцията за напълно неоснователна по отношение и на двамата ищци. Не смята, че застрахователната компания е дала повод за завеждане на настоящото дело. ЗК „Уника”АД е изплатила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Д. А.М. в размер 100 000.00 лева, което напълно отговаря на претендираните неимуществени вреди, както и на установената съдебна практика. По отношение на ищцата А.Д.М. счита претенцията за неоснователна поради изложените по-горе съображения.

В случай, че съдът намери претенцията за основателна смята, че размерът на същата е прекомерен с оглед установения принцип за справедливо обезщетяване, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди представляват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по аргумент от чл. 52 от ЗЗД. Съответното обезщетение се основава на цялостна преценка на обстоятелствата в конкретния случай - вид и характер на уврежданията, предизвиканите от тях негативни последици за пострадалия. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и други обстоятелства като конкретните болки и страдания, претърпени от него.

Намира претенцията за необосновано завишена и с оглед Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обнародван на 07.12.2018 г. на основание издадения на 29.11.2018 г. Указ № 281. Според § 96. (1) до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4, а именно лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, се определя в размер до 5 000.00 лева.

Оспорва и претенциите за заплащане на законна лихва, тъй като не смята, че застрахователят е изпаднал в забава.

Моли, след като съдът се запознаете с всички обстоятелства относими към спора, искът срещу ЗК „УНИКА” АД, да бъде отхвърлен  като неоснователен, както по основание, така и по размер, като им бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, а при частично уважена претенция - юрисконсултско възнаграждение по компенсация, съобразно отхвърлената част от иска.

С Разпореждане №584 от 12.07.2019г. на основание чл.372, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от отговора да се изпрати на ищците.

В предвидения от закона двуседмичен срок с вх.№5966 от 04.09.2019г. е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът чрез процесуалния представител допълва и пояснява първоначалната, както следва:

На първо място считам за неоснователно и бланкетно оспорването, направено от страна на процесуалния представител на ответното дружество, на основанието, на размера на исковата претенция и на всички твърдения, направени в исковата молба.

С оглед доказване на направените твърдения и най-вече с цел провеждане на пълно и главно доказване на претенцията, сочи, че с исковата си молба са представени относимите и необходими писмени доказателства, като е направено искане за разпит на свидетели, които да установяват търпените от неимуществени вреди. В този смисъл счита възражението на ответника срещу поискания разпит за неоснователно, доколкото неимуществените вреди не се презюмпират, същите подлежат на индивидуално доказване с оглед обема им и разпита на свидетели е единственият начин за установяването им.

Счита за неоснователно и оспорването на претърпените от ищците неимуществени вреди, както и техния размер, както и оспорването на активната процесуална легитимация на А.М.. С оглед доказването на търпените неимуществени вреди, са направените доказателствени искания, като счита, че посредством тях ще докаже и обема на търпените неимуществени вреди.

Също така счита, че възражението за прекомерност на исковата претенция за  неимуществени вреди е неоснователно. Счита, че размерът на поисканите обезщетения в никакъв случай не е прекомерен, като напълно кореспондира с търпените от Д.и А. неимуществени вреди, както и със съдебната практика по дела със сходни казуси. Смята, че поисканото обезщетение в никакъв случай не излиза извън границите на справедливостта, като същото е в състояние напълно да изиграе обезщетителната си функция, без да е завишено или прекомерно. Доброволно заплатеното  обезщетени на Д.М. в размер на 100 000.00 лева е изключително занижено, не кореспондира с неимуществените вреди, които той е търпял и продължава да търпи в следствие смъртта на своята майка, не кореспондира и със съдебната практика по сходни дела.

Неоснователно се явява и оспорването претенцията за лихва, както и момента на изпадане в забава от страна на ответното дружество.

Възраженията на дружеството срещу искането по чл.83 от ГПК е неоснователно. Същото следва да бъде оставено без коментар, доколкото се касае за охранително производство, което се развива между съда и молителя и по което ответникът не е страна.

На основание чл.373, ал.1 от ГПК с Разпореждане №736 от 10.09.2019г. съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба да се изпрати на ответника.

С вх.№6804 от 08.10.2019г. в двуседмичния срок е постъпил допълнителен писмен отговор от ЗК „УНИКА”АД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител Вероника Димитрова Митрева, с който изразява следното становище.

         Поддържа отговора на исковата молба и направените в него възражения. Намира претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение спрямо ищеца Д.М. за завишена по размер. 

По отношение на другия ищец - А.М., внучка на починалата, намира претенцията за неоснователна, както по основание, така и по размер. В допълнение към вече изложеното в отговора на искова молба насоча вниманието на съда към обстоятелството, че за да се породи правото на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на починал близък при ПТП, не е достатъчно наличие на родствена връзка, а във всеки конкретен случай следва да бъде налице по-голяма родствена и емоционална близост и изградена особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалото лице, а в случая не може да бъде направен този извод.

С Определение №520 от 25.10.2019г. съдът е указал на ищеца в първото по делото съдебно заседание следва да уточни исковата претенция по размер, тъй като е налице несъответствие между твърдените обстоятелства и направеното искане, да се посочи размер на законната лихва за забава, с оглед на дадената от съда правна квалификация.

В съдебно заседание на 05.12.2019г. от ищеца е направено уточнение, че исковата претенция по отношение на  А.М. е в размер на 30 000.00 лева, като е уточнен и размера на претенциите за законна лихва.

Ответникът представя копие на застрахователна полица  №BG/05/116001866319.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изложените съображения, възражения и оплаквания.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Застрахователна полица № ВG/05/116001866319, със срок на действие до 09.07.2017 г. по застрахов­ка „Гражданска отговорност на автомобилите” към датата на ПТП - 24.07.2016 г. по отношение на лек автомобил марка „БМВ 523”, с peг. № **** е имало валидно застраховка, при което ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предяве­ната претенция за репариране на неимуществени вреди, които са претърпели вследствие смъртта на А. М..

По отношение на ищеца Д.А.М. ответникът не оспорва, че като син на пострадалата, е активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от смъртта на неговия близък.

По отношение на другия ищец - А.М., внучка на починалата, ответникът смята, че същата не е процесуално легитимирана да предяви претенция за получаване на застрахователно обезщетение и счита, че по отношение на нея искът е неоснователен.

Не се оспорва факта, че на 21.03.2017г. Д. М. е отправил доброволна претенция застрахователната компания за репариране на неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпилото ПТП и причинената смърт на майка му А. М...., като след разглеждане на претенцията от експерти на компанията е определено застрахователно обезщетение в размер на 100 000.00 лева, което ищецът е отказал и не е подписал споразумение за тази сума, като същата му е изплатена на 24.07.2017 година.

Страните не спорят и относно факта, че на 14.08.2018 г. е предявена и доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, които внучката А.М. е претърпяла от смъртта на баба си, която ответникът отказал  да изплати, поради нейната неоснователност.

С Присъда № 23, постановена на 01.06.2017 г., Окръжен съд - Силистра е признал подсъдимият Д. Б. за виновен в това, че на 24.07.2016 г., около 10:00 ч. в област Силистра, на път II-71, с посока на движение от гр.Силистра към гр.Добрич при управление л.а. марка „БМВ 523”, с peг. № *****, поради движение с несъ­образена с пътните условия и собствените си възможности, на скорост навлязъл в лентата за насрещно движение, като напуснал пътното платно и самокатастрофирал в крайпътна канавка, като последвало преобръщане на автомобила през таван, вследствие на което е причинена смъртта на пътуващите в автомобила, сред които и А. М..

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са допуснати до разпит двама свидетели на ищците.

Доведена е свидетелката К. А. Би., като е направен отказ от втория свидетел. Свидетелката сочи, че от 2001 г. е в с.Чавдарци, където вече се били установили да живеят  родителите на Д.. Знае, че  Д. е бил малък когато е заминал с майка си и баща си за Белгия. Познава семейството като задружно, и че Д. държи повече на майка си, с която са имали „...много силна връзка...”, като той е търсил нейното мнение за всяко нещо и все още не може да преодолее нейната загуба. Когато Д. се е оженил, със съпругата си заминали в Белгия и всички живеели заедно. Твърди, че познава семейството добре, тъй като държи ключа от къщата им в Чавдарци, като им е ходила и на гости в Белгия. Майката и бащата на Д. си идвали в България и оставали за различен период от време.

При така събраните по делото доказателства, съдът приема за достоверно, че ищецът е преживял тежко смъртта на своята майка, с която е имал близки отношения. Безспорно, че смъртта й му се е отразила  неблагоприятно. От друга страна съдът не счита, че по делото безспорно е установено, че синът Д.и родителите му са живеели заедно или заедно през повечето време, особено след като същия се е оженил, а и свидетелските показания не са конкретни, а и отчасти могат да се приемат за заинтересовани, и не се подкрепят от други доказателства.

При изложеното, от събраните писмени доказателства и свидетелските показания, съдът приема за безспорно установено реалното проявление на вредите за ищеца. С т.ІІІ на Постановление № 4/1961 г. Пленума на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. За ищеца Д.А.М. се установи, че между него и майка му е съществувала връзка  на близост, като той е търсил  и уважавал нейното мнение. Ответникът не оспорва тази привързаност и близки отношения, но възразява, че претендирания размер от 50 000.00 лева, явяващ се допълнителен размер над доброволно преведените 100 000.00 лева, е неоснователен.

Съдът намира възражението на ответника за основателно. Доброволно изплатения размер обезщетение от 100 000.00 лева е справедлив, същия е съобразен с възрастта на ищеца и увредената, съществуващите между тях отношения на сплотеност, претърпяното страдание от внезапната загуба, както и конкретната  икономическа обстановка в страната към момента на увреждането, при което искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е и предявения от Д. А.М., като баща и законен представител на мало­летната А.Д.М., ЕГН ********** иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000.00 лева.

С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на така постановеното тълкувателно решение е разяснено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата  житейска връзка, е логично да се предполага, пряко, непосредствено и за продължителен период от време, са претърпели значителни по степен  морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да се реализира, ако претендиращия обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени  съгласно чл.52 от ЗЗД.

В случая ищцата А.Д.М., ЕГН ********** към датата на настъпване на ПТП 24.07.2016 г. не само не е била родена, но същата е зачената седем месеца по-късно. При тези данни не може да се приеме наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейната баба.В случая не може да се обсъжда, че не е проведено пълно и главно доказване съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между внучката и починалия, и за настъпилите в резултат на неговата смърт сериозни, продължителни морални болки и страдания.

С оглед акцесорния характер на претендираните лихви за забава в размер на 9 691.50 лева за Д. М. за времето от 13.07.2017 г.  до 10.06.2019 г. и 2 425.00 лева за А.Д. за времето от 24.08.2018 г. до10.06.2019 г., също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на процеса ищецът Д.М. следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените разноски в размер на 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

        

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.М., ЕГН ********** лично за себе си и като баща и законен представител на малолетната А.Д.М., ЕГН **********, чрез адвокат Й.Д. – САК, със съдебен адрес: *** ***** против ЗК „Уника” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ***** обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и иск с правно основание чл.86, ал.1 от във връзка с чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, за заплащане на  сумата 50 000.00  лева - главница, платими на Д.А.М., ЕГН **********, представляващи дъ­лжимо, но неплатено застрахователно обезщетение за неиму­ществени вреди, претърпени следствие смъртта на майка му А. М., настъпила при ПТП от 24.07.2016 г., ведно с лихва за забава в размер на 9 691.50 лева за времето от 13.07.2017 г.  до 10.06.2019 г. и за сумата 30 000.00 лева - главница, платими на Д. А.М., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната А.Д.М., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие смъртта на баба й А. М., настъпила при ПТП от 24.07.2016 г., ведно с лихва  2 425.00 лева за времето от 24.08.2018 г. до 10.06.2019 г.,  ведно със законната лихва върху сумата 50 000.00 лева и върху сумата 30 000.00 лева, начиная от 10.06.2019г. – датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и за направените по делото разноски, от които адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА, като неоснователни.

ОСЪЖДА Детелин А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ЗК „Уника” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******* направените по делото разноски в размер на 300.00 /триста/тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: