№ 24081
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М,
като разгледа докладваното от Цв. М. М, Частно гражданско дело №
20211110158476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 68461/13.10.2021 г. на „..... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АНГ. М. МЛ., ЕГН ********** за сумите, както следва:
501,66 лв. – главница по договор за паричен заем № 3684297 от 19.11.2019 г.; 40,69 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 18.12.2019 г. до 15.07.2020 г.; 288,15 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 19.11.2019
г. и 59,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 24.09.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2021
г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и
законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 288,15 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 19.11.2019 г.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая,
уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 19.11.2019 г.,
чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е
заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване
на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Отделно от това следва да се
посочи, че при действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за
поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е
1
безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично
договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая,
след служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен собственик на капитала
на поръчителя „.... е „... – кредитор по договора за паричен заем № 3684297 от 19.11.2019 г.,
въз основа на което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за
кредитора. Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към
кредитора „... също цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи
за длъжника и оскъпяване на кредита за него.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 68461/13.10.2021 г. на „..... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АНГ. М. МЛ., ЕГН ********** за сумата от 288,15 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 19.11.2019
г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2