О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……03.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №325 по описа за 2018г.
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е въззивна
частна жалба от Б.В.А., чрез адв.С.Д., със съдебен
адрес:***, против
Разпореждане №1889/15.01.2018г. постановено по ч.гр.д.№7629/2009г. по описа на РС Варна, с което е обезсилена издадена
по същото дело Заповед №4120/23.07.2009г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.9 от ГПК, ведно с издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като въвежда
твърдения, че заповедният съд не е съобразил обстоятелството, че по отношение
на длъжницата А.Я.С. е
налице връчване на 23.10.2009г.
на покана за доброволно изпълнение с изх.№04058 по изп.д.№20087190400109,
поради което срока за възражение от нейна страна е изтекъл още през 2009г.
Твърди се, че в текстовата част на посоченото съобщение, е отбелязано, че е
насрочен опис на недвижимия имот за 28.10.2009г. Твърди се, че цитирания опис е
извършен, като протокола за описа на недвижимия имот е съставен в присъствието
на длъжниците и е подписан от длъжника С.Х.И., на когото имота е оставен за
управление по реда на чл.486 от ГПК. Твърди се, че от длъжниците не са
постъпвали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, въпреки че по
изпълнителното дело са последвали и други принудителни действия, включително
публична продан. Твърди се, че липсата на възражения в законния двуседмичен
срок прави ненужно предявяването в едномесечен срок на иск за установяване на
вземането. Ето защо се поддържа, че разпореждане №51796/22.11.2017г., с което е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, предмет на издадената
заповедта за изпълнение, е без правно значение, респективно липсва основание за
обезсилването на заповедта. Поддържа се още, че поради липсата на възражение от
длъжниците в двуседмичен срок от узнаването-27 и 28.10.2009г., заповедта за
изпълнение се е стабилизирала и не подлежи на обезсилване по реда на чл.415,
ал.2 от ГПК и то по подадени възражения едва през 2017г. Моли се въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от ответниците е постъпил отговор на частната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Сочи се, че по отношение на длъжницата А.Я.С., която е наследодател на И.К.И. е налице нередовност на връчването на заповедта за изпълнение, тъй като същата е връчена на трето неизвестно лице, което не я е предало на адресата. Твърди се, че по отношение на длъжника С.Х.И. и длъжника по наследяване И.К.И., връчването на ПДИ, съответно на заповедта за изпълнение е извършено на 25.10.2017г., като същите са подали възражения за недължимостта на вземанията на заявителя в законния срок. Сочи се, че протокола за опис на недвижим имот е неотносим към процесното задължение, тъй като касае вземане предмет на гр.д.№3654/2008г. на РС Варна. Ето защо се поддържа, че протокола за опис не е годен да установи узнаване на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7629/2009г. на РС Варна.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена
в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на заявление на Б.В.А. *** е образувано ч.гр.д.№7629/2009г., където за вземане от А.Я.С. и С.Х.И. е издадена Заповед №4120/23.07.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК.
По ч.гр.д.№7629/2009г. на РС Варна са представени покани за доброволно изпълнение по изп.д.№20177120400880, имащи характер на съобщение за процесната заповед за изпълнение, адресирани до С.Х.И. и И.К.И., които са надлежно връчени на 25.10.2017г. От служебната справка в НБД се установява, че А.Я.С. е починала на 02.04.2015г., както и че И.К.И. и С.Х.И., са нейни наследници по закон.
На 30.10.2017г., в срока по чл.414 от ГПК от длъжниците И.К.И. и С.Х.И. са постъпили възражения за недължимостта на сумите предмет на процесната заповед за изпълнение, в резултат от което с Разпореждане №51796 от 22.11.2017г. Районен съд Варна е указал на заявителя-жалбоподател, че има възможност да подаде иск за установяване на дължимостта на вземането по заповедта за изпълнение.
Съобщението за горецитираното разпореждане е връчено лично на заявителя на 02.12.2017г., от която дата е започнал да тече срока по чл.415, ал.2 /сега ал.4/ от ГПК.
С атакуваното разпореждане от 15.01.2018г. РС Варна е счел, че срока за подаване на установителен иск по чл.422 от ГПК е изтекъл и тъй като такъв иск не е предявен, е приел, че са налице предпоставките по чл.415, ал.2 /нова чл.5/ от ГПК и е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК.
С частната жалба са представени ПДИ по изп.д.№20087190400109, в която е посочено, че се претендира вземане по издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№7629/2009г. на РС Варна, която е адресирана до длъжника А.Я.С. и е получена на 27.10.2009г. от Н.Ж.А., като неин представител, и Протокол за опис на недвижим имот 28.10.2009г. изготвен по изп.д.№20087190400109 образувано на основание ИЛ издаден по гр.д.№3654/2008г. на РС Варна, който протокол е изготвен в присъствието на длъжниците А.Я.С. и С.Х.И. и носи подпис на последния.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
В настоящия случай е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК като е постановено
и разпореждане за
незабавно изпълнение на тази заповед, респективно е издаден изп.лист.
Разпоредбата на чл.415, ал.5 вр. ал.4 от ГПК /в актуалната им редакция/, предвижда, че когато от длъжника, против когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, в двуседмичен срок от съобщаването е постъпило възражение, съответно на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на дължимостта на вземането предмет на заповедта, ведно с представяне на доказателства по делото за предявяване на иска и заявителя не стори това, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 от ГПК.
Представената с частната жалба ПДИ адресирана до А.Я.С., е получена от Н.Ж.А.на 27.10.2009г., като самоличността и подписа на получилото я лице е положен в графата за получател “лично/негов представител“. По делото липсват доказателства Н.Ж.А.да има качеството представител на длъжника А.Я.С., което води до нередовност на връчването. Дори да се приеме, че при оформяне на съобщението е допусната грешка в полето за попълване, а именно че е следвало да се ползва това за “получател със задължение да предаде-друго лице“, то това лице съгласно чл.46, ал.2 от ГПК може да е всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. В случая описание на качеството на Н.Ж.А.при получаване на съобщението липсва, не е посочено и дали същата е пълнолетна, както и липсва нейно волеизявление, че поема задължение да предаде съобщението на адресата. Посоченото води до нередовност на връчването, респективно представената ПДИ не годна да удостовери начална дата на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК и следва да се зачете датата посочена в представените от наследниците-длъжници ПДИ, а имено 25.10.2017г.
По отношение на длъжника С.Х.И., също липсват доказателства за по-ранно узнаване за процесната заповед за изпълнение, тъй като в Протокола за опис на недвижим имот от 28.10.2009г. изрично е посочено, че касае принудително изпълнение на задължение по ИЛ издаден по гр.д.№3654/2008г. на РС Варна, което е различно от процесното.
Изложеното води до извода, че към дата на получаване на ПДИ-25.10.2017г., процесната заповед не е била стабилизирана, респективно, че разпореждането, с което на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск е правилно и законосъобразно.
След като заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.422 от ГПК в границите на едномесечния срок, който е изтекъл на 02.01.2018г., то с разпореждането от 15.01.2018г. съдът законосъобразно е обезсилил заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното атакуваното определение на Районен съд Варна, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1889/15.01.2018г. постановено по ч.гр.д.№7629/2009г. по описа на Районен съд Варна, с което е обезсилена
издадената по същото дело Заповед
№4120/23.07.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, т.9 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.