Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30.11.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в открито
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Янка Ганчева
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2169 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на С.И.Х., с ЕГН
********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0460-000183/17.08.2020 г. издадена от Началник РУ
към ОД МВР Варна, Пето РУ, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б."б" от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Излага доводи, че при съставянето на АУАН е направил
възражение, че не е управлявал МПС след употреба на алкохол, сочи, че е бил
тестван в дома му около 22.30 ч., а не в 19.30 ч. Счита, че с наложената му
мярка е лишен от възможността да упражнява правото си на свободно придвижване.
Моли да се отмени акта. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Счита, че административния орган е излязъл извън
компетентността си, тъй като е приложил ПАМ за нарушение, което е престъпление
съгласно НК, а не административно нарушение. ПАМ е издадена без да са налице
категорични доказателства за извършеното нарушение, сочената концентрация на
алкохол в кръвта на Х. към 19.30 ч. на 15.08.2020 г. не е категорично
установена. Моли да се отмени оспорения акт.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител оспорва. Моли да се
потвърди ПАМ, счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че жалбоподателя е управлявал МПС, след употреба на алкохол. От
показанията на свидетелите е установено състоянието на Х. преди да предприеме
управлението на МПС. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен акт за установяване на
административно нарушение № 68177 от 15.08.2020 г., съгласно който на 15.08.2020 г. около 19.30 ч. в рибарско
селище "Екрине" - буна *, до
парцел №*** Х. е управлявал микробус
"Мерцедес" с рама ********* /нерегистриран/, след употреба на алкохол. Водачът е
тестван с техническо средство Алкотест Дрегер, който отчел 2,39 промила в
издишания от водача въздух, с проба № 3163.
На водача е издаден талон за медицинско изследване, отведен е в МБЛ
"Св. Анна". Преценено е, че водача е нарушил чл. 5 ал.3 т.1 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
От приложената форма на отчет съставен от
старши полицай Т. и М. М.
се установява, че на 15.08.2020 г. същите са били на смяна наряд от 20.00 ч. до
8.30 ч. на следващия ден. В 20.30 ч. на 15.08.2020 г. е получен сигнал от ОД за
ПТП. В 22.30 ч. полицейските служители са съдействали на АП 513 за съставяне на
АУАН и отвеждане на лицето до МБАЛ "Св. Анна" за даване на кръвна
проба.
От представен медицински талон № 0039845,
съставен от М. М., служител на Пето РУ е видно, че на С.Х. е изВършена
предварителна качествена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 в
23,17 ч. Резултата от пробата е 2,39 промила, като на Х. е връчен талон за
изследване в 0.30 ч. на 16.08.2020 г.
Съгласно протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
783/2020 г. пробата за химическо изследване е изпратена с медицински протокол
от 16.08.2020 г. - 2 часа. В изследваната проба кръв взета от Х. се доказал
етилов алкохол количество - 2.06 промила в кръвта.
На 17.08.2020 г. е издадена оспорената в
настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ № 20-0460-000183 от
Началника на Пето РУ към ОДМВР - Варна,
с която е прието, че на 15.08.2020 г. в рибарско селище "Екрине" до
парцел № *** Х. управлява микробус
Мерцедес /нерегистриран/ след употреба на алкохол. Водача е тестван с
техническо средство Алкотест Дрегер АRВВ -0011, който отчел 2,39 промила в
издишания въздух с проба № 3163. На водача е издаден талон за медицинско
изследване, като резултата от пробата е 2,06 промила, съгласно ХЕ № 783/2020 г.
Преценено е, че Х. е нарушил чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
поради което му е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18
месеца, на осн. чл. 171 т.1 б. "б" от ЗДвП.
От приложената по делото справка за нарушител
е видно, че Х. има издадени 12 наказателни постановления и 3 фиша за извършени
нарушения на ЗДвП.
Съгласно експертно решение на ТЕЛК от 2019 г.
жалбоподателя е с 50% неработоспособност, поради наличие на заболявания -
карцином, фрактура на десен ацетабилум.
По делото е разпитан свид. В. Ц., който сочи,
че на 15.08.2020 г. около обяд е посетил жалбоподателя за да му върне
парична сума, докато прибивавал там нито домакина нито свидетеля употребили
алкохол. След това се прибрал. Привечер
Ц. се чул с Х. по телефона,
като последния му обяснил, че е станал проблем, поради това Ц. отново се върнал в дома на
Х.. Тогава жалбоподателя обяснил на свидетеля, че е бил бит, извадил бутилка с
алкохол и изпил няколко чаши.
Свид. М.М. - полицейски служител сочи, че на
15.08.2020 г. е съставил АУАН на жалбоподателя, след като го тествал с Алкотест
Дрегер, отвел Х. в МБАЛ "Св. Анна" за даване на кръвна проба. М.
споделя, че не е видял Х. да управлява МПС. Акта бил съставен вечерта,
посочения час в АУАН 19.30 ч. е часа на управление, а не на съставянето му,
часа бил посочен от свидетели.
От разпита на свид. Н.И. е видно, че на
15.08.2020 г. той и негови приятели били на бунгала в рибарското селище. Х. се
приближил до колата на свидетеля, като бил в нетрезво състояние и започнал да
обижда съседи. Тогава И. го приканил да си тръгва и си влязъл в имота. След
няколко минути Х. влязъл в имота му и започнал да се държи арогантно. И. и Г. го изкарали от имота. След
няколко минути се чул силен трясък. Свидетеля излязъл пред имота и видял бял
бус. Бусът бил управляван от Х.. Жалбоподателя насочил буса към автомобила на
свидетеля и последвал втори удар, като съприкосновението било между задните
части на двете ППС. И. уведомил органите на реда, като по-късно на място
пристигнали служители на Пето РУ - Варна.
Свид. С.Д. сочи, че на 15.08.2020 г. е бил в
района на рибарското селище - с. Кранево с Н. И.. Х. отишъл до бунгалото в което
бил свидетеля и започнал да се държи предизвикателно, миришел на алкохол. След
като жалбоподателя не напуснал имота Д. и И. го изкарали. По-късно се чул удар.
Присъстващите в бунгалото излезли и видели, че автомобила на И. е ударен. На
улицата имало бус който се отдалечил, в последствие водача на бус предприел
движение на заден ход, като със задната час на буса ударил автомобила на И..
Удареното МПС се изместило на около 1,5 - 2 м. от първоначалното си
местонахождение. След това буса потеглил по улицата, след малко спрял и от него
слязъл Х., започнал да ругае, след което си заминал.
Съгласно медицинско удостоверение № 770/2020
г. на 15.08.2020 г. Х. е получил повърхностна разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане по вътрешната лигавична повърхност на лявата буза, надлежащ
травматичен отток в същата област, кръвонасядани по горната устна. Описаните
увреждания са в резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети. В своята
съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД
на МВР – Варна е определена за служба за контрол, съгласно Заповед № 8121з-1524
от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Със заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. директора на ОД МВР – Варна на основание чл. 172, ал. 2
от ЗДвП е определил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
вкл. т.1 длъжностни лица сред които и началниците на РУ при ОД на МВР – Варна,
включително и издателя на настоящия акт. С оглед на това се приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за
отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване
на административно нарушение, като са описани и установените с акта
обстоятелства. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има
изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените
правила, но при издаването й са нарушени разпоредбите на материалния закон.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1 б"б"от ЗДвП. Съгласно нея за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Посочената законова норма съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно. Самостоятелното осъществяване, на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващият,
административният орган се е позовал, че Х. е управлявал МПС след управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Съгласно чл. 3а от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и или употребата на наркотични вещества или техните аналози,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване.
От събраните по делото доказателства се
установи, че Х. е управлявал МПС към 19.30 ч. на 15.08.2020 г. От приложения по
делото талон за изследване се установява, че жалбоподателя е тестван с Алкотест
Дрегер в 23.17 ч. на 15.08.2020 г., т.е. почти четири часа след това, а
кръвната проба е взета след полунощ, т.е. на 16.08.2020 г. От събраните по
делото доказателства не се установи по безспорен начин, че към 19.30 ч. Х. е
управлявал след употреба на алкохол, с концентрация над 0.5 промила. Съгласно
ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и или употребата на
наркотични вещества или техните аналози установяването на концентрация на
алкохол се извършва с доказателствен анализатор или с медицински и химическо
лабораторно изследване. Такова
изследване е извършено, но след повече от 4 часа, твърденията на разпитаните по
делото свидетели, че към момента на управление Х. е употребил алкохол, не са
достатъчни за да се приеме, че концентрацията на алкохол е над допустимите
стойности, посочени в ЗДвП.
Принудителните
административни мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно.
Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативно установени за това условия. Не е доказан правопораждащ фактически
състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган
за временно отнемане на СУМПС. Затова и оспорената заповед, издадена в
нарушение на материалния закон – при липса на материалноправните предпоставки
за това и като недоказана се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна и в
условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
В заключение, при
извършената служебна проверка по чл. 168 ал.1 от АПК за законосъобразност
на оспорената заповед настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия,
но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби.
По изложените съображения
съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с
нея заповед е незаконосъобразна.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172 ал.2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Х., с
ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0460-000183/17.08.2020 г. издадена
от Началник РУ към ОД МВР Варна, Пето РУ,
с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1,
б."б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на осн. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: