№260078
гр.
Силистра, 25.02.2021 г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Пламен Неделчев
Членове:
1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д.№ 57 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Уникредит булбанк“АД с ЕИК
********* против разпореждането, постановено по ч.гр.д.№ 1633/2020 г. на
Районен съд Силистра, в частта, с която са дадени указания да се представи оригинал
на Договор за кредитна карата на физическо лице при получаване на издадените в негова полза
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Счита обжалвания акт в
тази му част за незаконосъобразен и неправилен, поради което моли да бъде
отменен. Излага подробни съображения.
От фактическа страна Силистренският окръжен съд намира
следното:
Жалбоподателят е инициирал заповедно производство за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Представил е извлечение от
счетоводните книги и документът, от който произтича вземането на банката –
процесният договор. Последният е представен като заверен препис. Районният съд
е преценил, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Неговото разпореждане гласи: „Да се издаде изпълнителен
лист, като се направи надлежно отбелязване върху заповедта за незабавно
изпълнение и върху оригинала на договора.“.
По допустимостта на частната жалба:
Член 413, ал. 2 ГПК дава право на заявителя да обжалва с
частна жалба разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти
заявлението. В случая формален отказ няма, напротив – заявлението е уважено,
издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Самото
разпореждане обаче съдържа указание до деловодството на съда, за отбелязване
издаването на изпълнителния лист върху оригинала на договора за кредит.
Индиректно това разпореждане се отнася и до заявителя, защото препятства
възможността да му бъде връчен изпълнителният лист и заповедта за изпълнение,
ако не представи оригинала на документа, от който произтича вземането му.
Липсата на ясно разписан процесуален ред за обжалване на разпореждането в
конкретния случай не е основание за недопустимост, тъй като чл. 2 ГПК задължава
съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и
съдействие на лични или имуществени права, а чл. 5 ГПК указва, че когато
законите са непълни, съдът разглежда и решава делата според общия им разум. Ето
защо, Силистренският окръжен съд като съобрази, че производството по издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист има за цел да снабди
кредитора с тези процесуални документи, защото без тях не би могъл да инициира
изпълнително производство, намира, че частната жалба е допустима и следва да се
разгледа по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
По основателността:
Частната жалба е основателна. С Определение № 360 от
6.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4277/2013 г., II г. о., ГК, върховната
съдебна инстанция се е произнесла по сходен правен въпрос. Съобразявайки
разликата в документа, чийто оригинал се иска в настоящото дело, и този, който
е предмет на цитираното определение, Силистренският окръжен съд намира, че процесуалният
закон в чл. 418, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК не е поставил
изискване за представяне със заявлението на оригинала на документа, от който
произтича вземането на банката. Наличие на такова изискване не може да се
основе и на реквизитите, които следва да съдържат образците на заявленията за
издаване на заповед за изпълнение, определени с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г.
на министъра на правосъдието за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка
със заповедното производство /ДВ., бр. 15 от 21.02.2020 г./. В приложение № 4
към споменатата наредба, съдържаща образец на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК е посочен като реквизит на приложенията към
заявлението: „2) документ по чл. 417, от който произтича вземането, в оригинал
и копие за прилагане към заповедта за изпълнение“. Наредба № Н-2 от 18.02.2020
г. на министъра на правосъдието е подзаконов нормативен акт по приложението на
разпоредби от заповедното производство на по-висок по степен нормативен акт -
Гражданският процесуален кодекс, поради което при противоречие следва да
намерят приложение именно разпоредбите на процесуалния закон – аргумент от чл.
15, ал. 3 ЗНА.
Задължение
за банката заявител да представи оригинала на договора, от който произтича
вземането ѝ, не може да се изведе и по аргумент от чл. 418, ал. 2, изр.
второ ГПК, съгласно който „за издаването на изпълнителния лист съдът прави
надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение“.
Напълно възможно е един договор при сключването му да бъде обективиран в
множество хартиени оригинали. Ако се възприеме тезата, че отбелязването има за
цел да препятства последващата злоупотреба с право, чрез иницииране на толкова
заповедни производства, с колкото оригинални документа разполага кредиторът,
трябва да се отговори на въпроса всеки един от тях ли следва да се изиска за
отбелязване на издадения изпълнителен лист и откъде съдът ще знае, с колко
оригинала разполага кредиторът, за да проконтролира изпълнението на това
неразписано в закона условие? Да се разчита, че длъжникът предвидливо ще е
настоявал пред кредитора да се посочи броят на оригиналните екземпляри в самия
договор, е твърде несигурно. Следва да се съобрази и друго. Ако при хартиените
документи може да се говори за оригинал и копие, то при електронните такова
разделение няма. Сключеният договор от разстояние, по електронен път, може да
бъде мултиплициран в множество електронни копия, който са все оригинали, а
хартиените им разпечатки са все преписи. Невъзможно е в този случай да бъде
изпълнено условието за каквото и да е отбелязване върху оригинала на документа.
Не би могло да се приеме, че издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги и препис на договора,
от който произтича вземането на банката, по чл. 417, т. 2 ГПК, а не въз основа
на оригинала на същия договор, застрашава интересите на длъжника. Последният
разполага със способите за защита срещу принудителното изпълнение, предвидени в
глава тридесет и седма на ГПК „Заповедно производство“.
Водим от
гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждането от 18.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 1633/2020
г. на Районен съд Силистра В ЧАСТТА, с която разпоредено да се направи надлежно
отбелязване върху „оригинала“ на договора, послужил за издаване на заповед №
1990 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 189.12.2020 г., като вместо това
РАЗПОРЕЖДА да се направи надлежното отбелязване върху
представения препис от договора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.