№ 18
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20212001000295 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „Р. Т.“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „С.
бл.26, вх.Е, ет.8, ап.24, представлявано от Р. З. Б. – управител, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ж.к. „з.“, бл.47, вх.Г, партер – адв. М.С., срещу Решение
№ 309 от 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 474/ 2020 г. на Окръжен съд
Бургас, с което е осъдено „Р. Т.“ ЕООД да заплати на ЯН. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Б“ № 16, сумата от 47 780 лв.,
представляваща част от платената от ищцата на 12.10.2018 г. без основание
сума, в размер на общо 50 000 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба - 3.12.2020 г.,
до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
В постъпилата въззивна жалба решението се обжалва, като
неправилно, поради необоснованост и нарушение на закона, и се въвежда
искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявената искова претенция.
Въвежда се оспорване на изградения от съда от първа инстанция
1
извод, че въззиваемата е работила в дружеството – въззивник, без това да е
било установено по делото, поддържано от някоя от страните или подкрепено
с доказателства, поради което и неправилно е било прието, че въззиваемата е
имала и други права, освен тези на пълномощник на дружеството, а именно:
да извършва разплащания от името на дружеството, като тегли и внася пари
на каса.
Акцентира се на обстоятелството, че не са били представени
приходни касови ордери за внасяне в касата на дружеството на изтеглените от
банковата му сметка суми от въззиваемата, макар такива да е било
необходимо да бъдат съставени, според изискванията на Закона за
счетоводството.
Оспорва се фактическото предаване от последната на изтеглените
суми на управителя на дружеството – въззивник.
Развиват се съображения за основателност на направеното
възражение за прихващане на исковата сума с неотчетените, получени от нея
от банковата сметка суми.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЯН. К. Д., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „В. Л.“ № 16, ет.3, офис 318 –
адв. Г.Н., в който същата се оспорва, като неоснователна и недоказана, и се
въвежда искане за потвърждаване на постановения първоинстанционен
съдебен акт, като правилен и обоснован.
Въззиваемата пояснява, че под „работи“, като фактическо твърдение
в исковата си молба, не е имала предвид работа по трудово правоотношение, а
извършване на определени дейности, като теглене и внасяне на суми от
банковата сметка на дружеството - въззивник. Подчертава, че горният факт не
е обусловил крайния правен извод на съда. В допълнение изтъква, че
съществуват нарочно създадени аналитични партиди по счетоводните сметки
на ответното дружество, с наименование „Д.“.
Застъпва се позиция, че въведените в жалбата оспорвания изводите
на вещото лице не са били извършени от въззивника при приемането на
експертизата в съдебното заседание пред първата инстанция.
Релевират се доводи, че отговорен за липсата на създадени първични
счетоводни документи за част от счетоводните операции е именно
2
управителят на дружеството – въззивник, който не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение. Акцентира се на крайния извод на
експертизата, че дружеството - въззивник няма вземания от въззиваемата,
както и тя няма задължения за връщане парични суми на същото.
Въззиваемата сочи, че изводите на вещото лице са изградени изключително
въз основа на търговските и счетоводни книги, изходящи от дружеството –
въззиваем, чиито счетоводни отчети са подписани от управителя - Р. Б., а
годишният финансов отчет е приет от същото лице, в качеството му на
едноличен собственик на капитала.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.55 ЗЗД.
Ирелевантен за крайния извод по спора относно съществуването на
неудовлетворено гражданско притезание, произходящо от извъндоговорното
основание на неоснователното обогатяване, е повдигнатото в жалбата
възражение относно липса на трудово правоотношение между дружеството –
въззивник и въззиваемата. Естеството на техните отношения ще бъде
разгледано по-долу.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че не е налице разногласие между страните
относно обстоятелствата по превеждане на 12.10.2018 г. от банкова сметка на
въззиваемата към банкова сметка на дружеството – въззивник на сумата от
50 000 лв., като в основанието за плащане е посочен договор за заем. Не е
спорно, също така, че между страните не е било постигнато съгласие относно
сключването на договор за заем и правоотношение по такъв между тях не е
3
възникнало, поради което даденото е без основание и подлежи на връщане,
ако не съществува друга причина то да се задържи – Решение № 379 от
6.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012 на ВКС, IV г.о.
Видно от данните по делото, управителят на въззивното дружество е
предоставил на въззиваемото физическо лице права на пълномощник за
извършване на разпореждания със суми от всички настоящи и бъдещи
банкови сметки на търговеца, открити при „Р. Б.“ АД – пълномощно л.45 от
първоинстанционното дело. Пълномощното датира към 7.03.2016 г. и
представителната власт е предоставена без краен срок, без лимит на
банковите операции и с право на самостоятелен подпис. Няма данни
представителната власт да е била оттеглена. Следователно, въззиваемата се
легитимира като пълномощник на дружеството – въззивник, с конкретно
предоставени правомощия за извършване на банкови операции със суми от
сметките.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД представлява средство за
изравняване на необоснованото от призната от правото причина имуществено
преливане от един патримониум в друг. Претендиращият връщане по
престационната кондикция следва да докаже даването, в конкретния случай
плащането към въззивника, и неговия размер. В доказателствена тежест на
облагодетелствания е да докаже съществуването на годно основание да
получи облагата и да я задържи.
Правното твърдение на въззивника в настоящия процес се изчерпва
в тезата, че не дължи връщане на сумата, получена от въззиваемата, поради
съществуващо собствено вземане към нея за парична сума в общ размер на
49 000 лв., формирана от тегления за посочен период, които последната, като
пълномощник на дружеството, е извършвала от банковата му сметка и не е
отчитала пред управителя. Сочи се, че в отговор на нотариалната покана на
въззиваемата, дружеството с нотариална покана от 12.11.2020 г. е отправило
извънсъдебно изявление за прихващане. В отговора се въвежда и евентуално
възражение за съдебно прихващане, ако не бъде зачетен правният ефект на
материалноправната компенсация. Във въззивната жалба се акцентира на
обстоятелството за липса на фактическо предаване на изтеглените от Д. суми
на управителя Б. и липсата на приходни касови ордери за постъпването им в
касата на дружеството.
4
Пред съда от първа инстанция е приета като доказателство съдебно –
счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, на базата на
информация, получена от обслужващата търговеца счетоводна организация,
че в дружеството – въззивник не са приемани вътрешни правила за
документиране на касовите операции, не се съставят приходни, нито разходни
касови ордери, а ролята на касова книга се изпълнява от счетоводния
регистър за сметка Каса. На базата на специалните си знания, е пояснило, че
подобна организация – несъставяне на касови ордери, е типична за малките
предприятия, чието счетоводство е възложено на външни счетоводни
предприятия. При справка с хронологичните записи в посочения дял Каса от
счетоводния регистър и представените от дружеството ведомости по
кореспонденции второ ниво, също водени хронологично, експертът е
заключил, че всяка една от посочените като изтеглени за периода 15.06.2016
г. – 15.01.2019 г. суми от банковата сметка на дружеството, описани в
отговора на исковата молба, са впоследствие отразени като внесени в касата
на дружеството. По мнение на вещото лице, нуждата от подобни счетоводни
операции следва да се обоснове с факта, че през процесния период „Р. Т.“
ЕООД няма парични постъпления от търговски продажби – тъй като търгува
само с клиенти на едро и няма фискално устройство, което поражда
необходимост дружеството да разполага с ликвидна наличност за извършване
на кешови плащания, осигурявана чрез тегления от банковата сметка на
дружеството и внасяне на сумите в касата. Констатирани са и огледални
счетоводни операции – суми, взети от касата, които са били внасяни по
банковата сметка на „Р. Т.“ ЕООД, също извършвани от въззиваемата, по
силата на предоставените й представителни права.
Експертът е категоричен в заключението си, че икономическото
съдържание на отразените в счетоводството операции дават основание за
извода, че изтеглените в брой от банковата сметка на дружеството суми от
въззиваемата са били внасяни от нея в касата му в същия размер и ден.
Доколкото изводите на вещото лице се базират на отразяванията на търговеца
в собственото му счетоводство – регистри, оборотни ведомости, баланси,
носещи подписа на управителя, следва да се приеме за доказан неизгодния за
изготвилия тези частни документи факт на постъпване на изтеглените от
въззиваемата, като пълномощник, суми от банковата сметка в касата на
представляваното дружество. Ето защо, не е възникнало насрещно вземане на
5
„Р. Т.“ ЕООД за неотчетени от пълномощника парични суми, поради което
дори и при доказаност връчването на извънсъдебното изявление за
прихващане, материалноправен ефект на компенсация на насрещните
вземания до размера на по-малкото не е настъпил. В този смисъл, въведеното
твърдение за настъпило извънсъдебно прихващане е лишено от
основателност. При липса на ликвидно и изискуемо активно вземане на
дружеството против въззиваемата, неоснователно е и възражението за
съдебна компенсация.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че дружеството –
въззивник не доказа в настоящия процес съществуването на годно правно
основание да задържи преведената по банковата му сметка от въззиваемата
сума. Ето защо, искът за връщането й следва да се прецени като основателен.
Крайните правни изводи на настоящата апелативна инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Горното обуславя потвърждаване
на решението.
При този изход от делото, въведеното искане и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът дължи заплащане
на сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция, в
размер на 2000 лв. – заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309 от 13.10.2021 г., постановено по
т.д. № 474/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Р. Т.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „С. бл.26, вх.Е, ет.8, ап.24, представлявано
от Р. З. Б. – управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ж.к. „з.“, бл.47, вх.Г,
партер – адв. М.С., да заплати на ЯН. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Б“ № 16, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „В. Л.“ № 16, ет.3,
офис 318 – адв. Г.Н., сумата от 2000 лв. – съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
6
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7