№ 757
гр. Варна, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100500385 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №260253 от 17.01.2023 г. на „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 9
ул.Търново, бл. 817 срещу решение № 857/01.07.2022г., постановено по гр.д. № 14387 по
описа на ВРС за 2020г.
С жалбата страната се позова на недопустимост на обжалваното решение поради
недопустимо изменение на иска чрез преминаване от първоначално предявения
установителен иск за установяване на права на цесионер за придобито вземане в осъдителен
иск за стойността на събрано от мним взискател вземане по изпълнително дело, тъй по този
начин е постигнато изменение на спорното право едновременно по основание и петитум.
Отделно от това намира, че погасяването на спорното право чрез плащане в хода на процеса
погасява правото на иск за установяване правата върху вземането. С оглед на изложеното
след като твърдяното от ищеца право е погасено чрез плащане в полза на „Пи Маркет“
ЕООД в рамките на образуваното изп. производство на 05.07.2019г., производството е
станало недопустимо, съответно такова е и допуснатото изменение на иска. Оспорва
извода, че едва от молба на ответника от 13.05.2021г. ищецът е узнал за новонастъпилия
факт на плащане. Знание за този факт „Интейк“ ЕООД е имало още към приключване на
производство по в.гр.д. № 1614/2019г. на ВОС, образувано по жалба срещу действията на
съдебен изпълнител, евентуално към дата образуване на гр.д. № 3752/2020 на ВРС. Сочи, че
изменението е допуснато без прекратяване на първоначално предявения установителен иск.
Евентуално сочи, че изменението не е съобразено със защита на ответника по спора.
Недопустимостта на производството се поддържа и по съображения за висящо производство
пред СРС по гр.д. 39059/2020г., образувано по идентичен с процесния спор. Като се
позовава, че измененият по гр.д. № 14387 /2020г. на ВРС иск следва да се счита предявен от
датата на изменение на иска, а не от образуване на делото, намира, че производството пред
СРС, инициирано на 20.03.2020г. се явява по-рано образувано, поради което е налице
хипотезата на чл. 126 от ГПК. Сочи и че искът е недопустим, тъй като ищецът разполага с
по –интензивна защита, а именно да предяви иск срещу праводателя си. Излага и
съображения относно законосъобразността на обжалваното решение, като поддържа, че
1
първоинстанционният съд неправилно е допуснал възможността трето за изп. производство
лице да оспорва правата на лицето, легитимиращо се като титуляр на вземането по изп. лист.
Последното, според въззивника, би означавало да се извърши последваща проверка на
материална законосъобразност на изпълнителния процес. В тази връзка се позовава на
съдебна практика. Оспорва да се налице хипотеза на неоснователно обогатяване, като в тази
връзка сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение не е съобразено, че
липсва плащане от длъжника ( съответно сумата е събрана по принудителен ред), поради
което хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД не е налице. Възразява срещу извода на ВРС, че из
между двама конкуриращи се цесионери, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото
цедентът е съобщил първо на длъжника по цесията. Акцентира, че в случая не се касае за
конкуренция между правоприемници. Оспорва изводите на първостепенния съд относно за
ненадлежно упражненото право на разваляне на договора за цесия, от който ищецът черпи
права. Поддържа се, че довод за нищожност на цесията, поради действия на пълномощника
във вреда на представляваното дружество –„КНМ Груп“ ЕООД. Въз основана на
изложеното настоява първоинстанционното решение да се обезсили като недопустимо,
евентуално да се отмени като незаконосъобразно.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК ********* гр.
Варна депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Като настоява, че обжалваното решение е допустимо и правилно, настоява за
неговото потвърждаване, ведно с присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК–
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. №260253 от 17.01.2023г. на „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 9 ул.Търново, бл. 817 срещу Решение № 857/01.07.2022г., постановено по гр.д. №
14387 по описа на ВРС за 2020г.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 29.03.2023г от 13.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, вкл. подпомагащата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3