Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
т.д. № 2044/2020 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на Г.Ф. ООД, ЕИК: *******с искане за откриване на производство по
несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност
да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от дейността му.
На установяване в
производството подлежат неплатежоспособността на молителя и началната й дата, стойността
на наличното имущество и паричните му задължения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят е сред лицата,
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна
връзка с неизпълнението/ и че той
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност
за интересите на кредиторите. Следователно, неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само
ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което
освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай се установиха изискуеми и
непогасени парични задължения. Видно от заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като мотивирано и вярно, изготвено въз основа представените по
делото доказателства, в т.ч. и счетоводни документи,, дружеството има непогасени изискуеми
задължения към доставчици във връзка с търговската си дейност, както и публични
задължения за дължими данъци. Или,
молителят има изискуеми и непогасени задължения във връзка с извършваната от
него дейност, вкл. публични такива. Тези вземания са от вида на тези, изрично
посочени в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е., липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен
характер. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е
спрял плащанията още през месец юни 2019 година.
От приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява и че молителят в изследвания
период 2019 година – 2020 година рязко и трайно е намалил общо /краткотрайните
и дълготрайни/ своите активи, като от края на 2019 година дружеството е
преустановило дейност. Същевременно, през 2020 година, пасивите на длъжника са
изключително с краткосрочен характер. Вещото
лице е определило и че към 13.10.2020 година собственият капитал е отрицателна
величина. Действително, до 2020 година коефициентите за ликвидност са над
референтните стойности, но през 2020 година трайно и рязко се влошават, както
за първото полугодие на 2020 година, така и към м. 10.2020 година. Въпреки
положителната стойност на коефициентите в част от изследвания период – след
31.12.2018 година, според експертът, дружеството работи с ниска финансова
автономност и е зависимо от кредиторите, както и не е рентабилно, а през 2020
година реализира единствено загуби. От края на 2019 година вещото лице не е
констатирало данни за извършвана от молителя стопанска дейност.
Горните констатации на експерта налагат извод
за влошеното финансово състояние на търговеца, зависимост от кредиторите и
липсата на финансова автономност. Констатирало е задължения от 605 836,13
лева, при вземания от 2 551, 26 лева, като повече от половината от
задълженията са публични задължения по ДРА. Отделно, вещото лице е посочило, че
по счетоводни данни са налице парични средства по разплащателна сметка, но по
делото няма други доказателства за наличието на такава сума и към датата на
устните състезания. Така, макар в част от изследвания период дружеството да има
коефициетни показатели в приемливи стойности, рязкото задлъжняване и
прекратяване на стопанска дейност, сочат на извод, че затрудненията нямат
временен характер и са необратими. Щом затрудненията не са временни и
финансовото положение на молителя не би могло да се подобри, предвид нормата на
чл. 631 ТЗ, ответникът е в състояние на неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът
не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност
за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на изискуемо вземане. За определяне на началната дата е от
значение не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо
състояние на търговеца и моментът на спиране на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014
г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на икономическото състояние на
молителя е започнало през 2019 година, като окончателно е настъпило 2020 година.
Съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019 година като
най-ранната дата, за която са доказани едновременно трайно влошеното финансово
състояние и наличието на непогасени краткотрайни задължения на длъжника, вкл. спиране
на плащанията.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма достатъчно данни
длъжникът да разполага с налично имущество, което да е достатъчно
да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество. На този етап от производството налично
имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства,
а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за
предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието
на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред
с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита
това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на
ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството
по несъстоятелност/. По отношение на констатираните от вещото лице парични
средства по сметка, изводите са въз основа на счетоводните записвания, изгодни
са за молителя, поради което при липса на доказателства за съществуването им
към хода на устните състезания, не могат да бъдат взети предвид. Поради това и
е предоставен срок за привнесяне на разноски, но указанията не са изпълнени.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на Г.Ф. ООД, ЕИК: *******и ОПРЕДЕЛЯ
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на Г.Ф. ООД, ЕИК: ********.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на Г.Ф. ООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на Г.Ф. ООД, ЕИК: *******.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Г.Ф. ООД,
ЕИК: *******.
СПИРА
производството по т.д. № 1585/2020 г. по
описа на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Г.Ф. ООД, ЕИК: *******да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса, за която е останал задължен, както и сумата
от 400 лева – за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен
срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: