№ 1013
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря И. К.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110124588 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.
Ищецът С. П. А. твърди, че с ответника Народно събрание на Република
България са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на Трудов
договор № 93/21.06.2012г., по който ищецът е заемал длъжността „техник климатични
инсталации“. Сочи, че на 14.07.2023г. настъпила трудова злополука при разтоварване
на гардероб и палетна количка, при което постарал показалецът на лявата му ръка.
Допълва, че при пренасянето се задействал механизъм на колелата, при което е
притиснат втори пръст на лявата му ръка/показалец/. Поддържа, че след премахването
на ръкавицата видял, че пръстът му е премазан, окървавен и изкривен. След инцидента
посетил спешен кабинет в болница „Пирогов“, където е установено счупване на втори
пръст на лявата ръка, съответно е имобилизиран за период от 45 дни. Допълва, че бил
в отпуск по болест за период от 4 месеца, през който изпитвал затруднения да
извършва дейности, свързани с обичайния му начин на живот. Към настоящия момент
твърди да изпитва дискомфорт и известна болка при смяна на метрологичните
условия. Поддържа, че изкривяването е видимо и до днес, което се отразило върху
психическото му състояние, тъй като изпитвал притеснения дали ще може отново да
работи. Сочи, че страховете му се оправдали, тъй като със заповед 848/28.12.2023 г.
ответникът бил уволнен. Поддържа, че и към момента изпитва срам и неудобство от
деформацията на пръста си. Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да ми заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
които оценява на сумата 10 000 лева, законна лихва, както и сторените в
1
производството разноски.
Ответникът Народно събрание на Република България е депозирал отговор в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва иска както по основание
така и по размер. Навел е възражение за съпричиняване, като е посочил, че ищецът е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност - извършил е действие в нарушение на установените от закона и
работодателя правила на безопасност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната
злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените
неимуществените вреди – настъпилите болки и страдания, техния интензитет и
продължителност, както и причинната връзка между трудовата злополука и
вредите.
По настоящото дело не е спорно между страните, а и се установява от
представените писмени доказателства, че ищецът С. П. А. е заемал длъжността
„техник климатични инсталации“ при ответника Народно събрание на Република
България.
С разпореждане 33318/24.07.2023г. на ТП на НОИ - София град /лист 9/, на
основание чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл.
55, ал.1 КСО, настъпила през време и по повод извършената работа - пренасяне на
товар /гардероб/ с палетна количка като при задействане на повдигащия механизъм на
колелата на палетна количка, които са се прибрали навътре и са захванали пръста на
лявата ръка на пострадалия, ищецът получава счупване на друга кост на лява длан.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение - от една
страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не
на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност - за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение. Ответникът не твърди и съответно не представя
доказателства да е обжалвал разпореждане 33318/24.07.2023г. на ТП на НОИ София-
град по реда и в сроковете по чл.117 КСО. Изводите са направени от компетентните
2
длъжностни лица въз основа вписванията в Протокол № 1/14.7.2023г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката. По делото няма данни и ответникът да е
направил възражения в хода на производството пред НОИ.
Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална
доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени
удостоверените в него факти - чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него констатации
за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна
работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и
за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на
работника не се опровергават от събраните по делото доказателства т.нар.
функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен
елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200
КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита
установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на
изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на
процеса не доказа обратното.
Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по
смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат - неработоспособност или смърт, поради което с
разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент,
т.е., че претърпените от пострадалия вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията
от злополуката. Доказателства за обратното също не са представени. С оглед на
това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово
правоотношение между страните и настъпила трудова злополука при действието на
това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен
по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен
акт.
От приет по делото лист за преглед на пациент от 14.07.2023г., издаден от
УБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД, Спешен кабинет по ортопедия и травматология се
установява, че ищецът е прие с болка и рана на лявата длан, 2 пръст, в резултат на
притискане от палетна количка по време на работа. След извършена рентгенография е
поставена диагноза - открита рана на пръст на ръката, без увреждане на ноктите;
придружаващи заболявания и усложнения – счупване на друг пръст на ръката,
открито.
По делото е приложено съдебно медицинско удостоверение № 606/2023г.,
издадено от УМБАЛ – „Александровска“ ЕАД Клиника по съдебна медицина и
деонтология /л. 12 от делото/, от съдържанието на което се установява, че след
3
извършен преглед на ищеца е установено - открито счупване на втори пръст на лява
ръка, причинило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за срок по-
голям от 30 дни.
От приложени амбулаторни листове № 232281037А81 от 16.08.2023г., №
23248В04185В от 05.09.2023г., № 23268С03F13Е от 25.09.2023г., № 23289703АD9D от
16.10.2023г., № 23307D0435F3 от 03.11.2023 г. /л. 18 - л. 22/, както и болничен лист №
Е20231493106 от 17.07.2023г., издаден от „ГППМП д-р Тодорови 16“ ООД и болничен
лист № Е20232316868 от 31.07.2023 г. издаден от „МЦ Медконсулт 2011“ ЕООД, както
и от представено удостоверение № 13-00187336/18-04-2024 г, издадено от НОИ ТП –
Перник се извежда, че за периода от 17.07.2023г. до м.11.2023 г., ищецът е бил в
отпуск за временна неработоспособност. Представените писмени доказателства
потвърждават изцяло твърдяното увреждане в исковата молба.
От приета по делото Заповед № 848/28.12.2023 г. на Главния секретар на
Народното събрание се установява, че трудовото правоотношение на ищеца С. А. на
длъжност „техник климатични инсталации“ в Отдел „Техническа поддръжка и
ремонти“, Дирекция „Управление на собствеността“ е прекратено, поради определяне
на длъжността за заемане от държавен служител, както и е отразено на работника да
бъде изплатено парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 23 работни дни за 2023г. Заповедта е връчена
при отказ на служителят да я подпише, което е удостоверено с подписите на двама
служители: И. Д. – дир. Дирекция УЧР и Т. Б. – държавен експерт в д-я УЧР.
По делото е приета неоспорена от страните СМЕ, заключението по която съдът
при преценката си по реда на чл. 202 ГПК намира, че следва да бъде възприето изцяло,
тъй като установява характера на причинените на ищеца травматични увреждания и
наличието на причинно - следствена връзка между тях и процесния инцидент,
доколкото са дадени задълбочени, обективни и достатъчно мотивирани отговори на
поставените задачи, след анализ на наличната по делото медицинска документация и
извършен личен преглед на пострадалото лице, като липсват доказателства, които да го
разколебават. Установено е, че при извършения по спешност, непосредствено след
инцидента, на 14.07.2023г. преглед в „Пирогов“, е поставена диагноза открита рана на
пръста на ръката без увреждания на ноктите, като е отразено, че по данни на снетата
от пострадалия анамнеза, увреждането е причинено по време на работа и в резултат на
притискане от палетна количка. На 20.07.2023г. ищецът е прегледан в Клиника по
съдебна медицина УМБАЛ „Александровска“, като е констатирано, че има превръзка и
шина, фиксираща втори пръст на лява ръка и е поставена диагноза: открито счупване
на втори пръст на лявата ръка. При извършен на 27.07.2023 г. в „МЦ Св. Георги“
преглед е установено, че се касае за напречна неконсолидирана фрактура на дистална
4
фаланга на втори пръст на лява ръка. Вещото лице дава заключение, че при настъпване
на инцидента на 14.07.2023г. на ищеца е била засегната основна функция на ръката –
хватателната, тъй като е носел шина на пръста 30 дни. Експертът приема, че ищецът е
търпял болки и страдания за период от около 25 дни, като през първите седем дни
болките са били с по – голям интензитет. Изяснява още, че към момента на прегледа –
31.10.2024г., дисталната фаланга на втори пръст на лявата ръка е с ограничени
движения и леко деформирана в посока улнарно. Посочва, че при смяна на
атмосферните условия не може да се очакват болки от ревматоиден характер, тъй като
счупването е на малка кост. В заключението си вещото лице е отразил, че ищецът не
може да възвърне предходното нормално състояние на пръста, съответно увреждането
ще остане за цял живот.
От гореизложеното следва, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за обезщетение за неимуществени
вреди, а именно - налице са претърпени болки и страдания в резултат от травматични
увреждания, настъпили при действието на трудов договор, сключен с ответника, и
признати по надлежния ред за трудова злополука.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля М. П.а А.а –
сестра на ищеца по делото. При разпита си свидетелят заявява, че има спомен за
инцидента. Пояснява, че средата на м. юли 2023г. получила обаждане от ищеца, който
споделил, че е претърпял злополука. Допълва, че се притеснила и отишла до
„Пирогов”, където А. вече чакал за снимка, след което се установило, че пръстът му е
счупен. Посочва, че не можел да си стои на краката и след прегледа отишъл да седне в
колата, а тя купила лекарствата, които му били изписани. Спомня си, че първата
седмица след инцидента ищецът приемал обезболяващи, които не му действали. Не
можел да спи и нощно време ставал. Ръката му продължавала да кърви, а пръстът му
пулсирал. Разказва, че с течение на времето ищецът започнал да прави промивки на
пръста си, както и че той бил смазан, син на цвят, с неприятна миризма, а нокътя бил
паднал. Свидетелката споделя, че не вярвала пръстът да се възстанови. Ищецът А. бил
притеснен да не остане инвалид след инцидента, както и да не го освободят от работа,
както и станало впоследствие. Изплащането на болничния се забавено, поради което
тя му помагала финансово. Подкрепяла го и в извършване на ежедневните дейности в
домакинството, тъй като живеели на един адрес. При преценка на показанията на
свидетеля съдът следва да изходи от вероятната заинтересованост, но преценени на
основание чл. 172 ГПК, същите се отличават с последователност и логичност, резултат
са от преки възприятия и се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради
което и се кредитират от настоящия състав в цялост.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
5
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. В настоящия случай при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът, на първо
място, отчита внезапността на изживяната от ищеца травма и изпитвана физическа
болка във връзка с полученото увреждане на външния вид и функциите на горния му
ляв крайник. На следващо място, съдът съобразява и факта, че ищецът е бил в
трудоспособна възраст към датата на настъпване на злополуката, както и
обстоятелството, че се е налагало да бъде подпомаган в ежедневните си дейности от
своите близки. Следва да се отчете и че през периода на възстановяване ищецът не е
имал възможност да полага физически труд, което се е отразило и на финансовата му
стабилност като глава на семейство и поетите отговорности. На следващо място съдът
взема предвид продължителния период, в рамките на който е протекло
възстановяването - около 5 месеца, както и ограничения обем на движение и леката
деформация, за които не се очаква подобрение. Съдът отчита негативните
емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид
увреждане - неудобство и притеснение, стрес и състоянията на потиснатост,
нарушеното чувство за себереализация, нежелание за пълноценен социален живот
непосредствено след инцидента и по време на възстановяването му. Съдът взе предвид
и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на
критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на
живот, средно статистически размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о./. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, следва да бъде определено в размер
на общо 7 000 лева, а разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да се
отхвърли.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Това е случай на съпричиняване от страна на увреденото лице.
Възражението за съпричиняване е фактическо материалноправно възражение, което
6
разширява предмета на делото, същото подлежи на пълно и главно доказване от
ответника и се преклудира в срока по чл. 131 ГПК. Работодателят е направил
възражение за съпричиняване, като е посочил, че същото се изразява в нарушение на
установените от закона и работодателя правила за безопасност. С определението по чл.
140 ГПК на ответника са дадени нарочни указания да конкретизира извършените
действия, въз основа на които се аргументира проявената от ищеца груба небрежност.
Същевременно предвид бездействието на ответната страна, доколкото наведеното
възражение не е уточнено, като липсват и ангажирани доказателства за установяване
на същото, за съда не е налице задължение да изследва този въпрос. Това е така, тъй
като приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин,
като не може да е хипотетичен и да почива на предположения.
По искането за присъждане на законна лихва:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване
на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на
влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента
на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените
правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за
неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова
злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на
чл.212 КТ, съгласно която норма за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл.84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука, поради което законна лихва се дължи от датата на настъпване на
трудовата злополука – Доколкото ищецът претендира присъждането на лихва от
15.07.2023г. до датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024г., същата изчислена
от съда на основание чл.162 ГПК възлиза на сумата 744,43 лева, до който размер искът
е основателен и следва да се уважи, а за разликата над него до пълния претендиран
размер от 1063,90 лева следва да се отхвърли. Ищецът има право на законна лихва и за
периода след предявяване на иска – 26.04.2024г. до окончателното изплащане на
присъдената сума.
По разноските:
7
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е
ползвал безвъзмездна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА като е бил
защитаван от адв. Н. Д.. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004г. и при
съобразяване на уважената част от иска, е в общ размер на 280 лв., Посочената сума,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдена
на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но такива не
се претендират в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси и
разноски следва да бъдат възложени на ответника съобразно уважената част на иска.
Така той трябва да плати по сметка на съда сумата 560 лева /280 лв. за държавна такса
и 280 лв. за изготвената СМЕ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Народно събрание на Република България, БУЛСТАТ *********,
ДА ЗАПЛАТИ на С. П. А., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата 7 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически
и психически болки и страдания, вследствие на трудова злополука от 14.07.2023г.,
призната за такава с разпореждане № 33318/24.07.2023 г. на ТП на НОИ - София град,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2024г. – датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата 744,43 лева, представляваща лихва
за забава за периода 15.07.2023г. до 25.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата 7 000 лева
до пълния предявения размер от 10 000 лева, както и иска за обезщетение за забава над
сумата от 744,43 лева до пълния предявен размер от 1063,90 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ГПК Народно
събрание на Република България, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Й.
Д., сумата 280 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78. ал. 6 ГПК Народно събрание на Република
България, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Софийски районен съд
сумата 560 лева, представляваща дължимата държавна такса и разноски за процеса.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9