О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Сливен, 30 декември 2019г.
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Величкова ВЧНД № 656 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и е по реда на чл.243 ал.7 и сл.от НПК.
Образувано е по жалба от адв.П.Н., повереник на
пострадалата Ц.Н.Ц., против определение от 03.12.2019г. по ЧНД № 1616/2019г. по
описа на РС Сливен. С определението е потвърдено постановление от 31.10.2019г.
на РП Сливен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 910/2019г. по описа на РУ
Сливен, вх.№ 2493/2019г. на РП Сливен, образувано за престъпление по чл.144а
ал.1 от НК за това, че през м.юни 2019г. в гр.Сливен системно следял Ц.Н.Ц. и
това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й и извършеното
не съставлява по-тежко престъпление.
В жалбата се иска да се отмени обжалваното определение на
СлРС от 03.12.2019г., с което е потвърдено постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 31.10.2019г. на РП Сливен, като неправилно,
незаконосъобразно и доказателствено неподкрепено, и наказателното производство
да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагане на закона.
Счита се, че РС Сливен, по подобие на РП Сливен, не е направила обективен и
правилен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели като не е
посочено какво следва да се разбира под „системно следене“. Твърди се, че не
става въпрос за три или четири случайни срещи, а за преднамерено предприети и
предприемани действия от В.К., целящи да въздействат върху психиката на
пострадалата. Посочва се, че целта на К.е да въздейства негативно върху психиката на
пострадалата, чрез почти перманентно следене и отправяне на обидни думи по неин
адрес. Сочи се, че прокуратура необосновано е приела, че няма доказателства
така извършваните от К. действия да са
възбудили основателен страх за живота и здравето на пострадалата, като това е
приел и СлРС. Твърди се, че няма мотиви в тази насока в постановлението на РП
Сливен, както и в определението на СлРС. Посочва се образувано наказателно
досъдебно производство по предходна депозирана от пострадалата жалба, което
сочи на извода, че К. не инцидентно, а съзнателно и
продължително е осъществявал следене на пострадалата, което е съпътствано с
отправяни към нея закани и обиди и по този начин умишлено и целенасочено е
въздействал върху нейната психика. Посочва, се че РП Сливен не е използвала
предвидените от НПК способи за доказване и необосновано е приела, че не били
събрани доказателства, които да подкрепят твърденията на пострадалата, че е
била следена и че спрямо нея от страна на К. са били отправени закани и заплахи. Сочи се, че
пострадалата се чувства застрашена за живота си, така и за живота на хората
около нея от извършваните от К. действия. За
изясняване на обективната истина по делото се сочи, че следва да се назначи
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Твърди се, че по този начин
изводите на прокуратурата в обжалваното постановление не са обосновано и
доказателствено подкрепени като не са били предмет на обсъждане от страна на РП
Сливен и РС Сливен. Посочва се, че разпоредбата на чл.144а ал.1 от НК не
изисква като настъпила последица от системно извършвано следене да е възбудил
основателен страх за живота и здравето на следения, а е достатъчно това следене
да може да възбуди страх за живота и здравето на следеното лице. Сочи се, че
конкретния случай от обективна и субективна страна е осъществен престъпния
състав на тази разпоредба, което прави обжалваното постановление на РП – Сливен,
както и определението на СлРС, незаконосъобразни. Иска се да се отмени
определението на СлРС, както и постановлението на РП – Сливен като неправилни и
незаконосъобразни и да се върне делото на прокуратурата със задължителни
указания за прилагане на закона.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:
Досъдебното
производство № 910/2019г. по описа на РУ Сливен, вх.№ 2493/2019г. по описа на
РП Сливен е образувано за престъпление по чл.144а ал.1 от НК за това, че през
м.юни 2019г. в гр.Сливен системно следял Ц.Н.Ц. и това би могло да възбуди
основателен страх за живота и здравето й и извършеното не съставлява по-тежко
престъпление.
Районна
прокуратура Сливен с постановление от 31.10.2019г. е прекратила наказателното
производство по ДП № 910/2019г. на РУ Сливен, образувано за престъпление по чл.144а
ал.1 от НК на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Прокурорът
е приел, че не се е доказало безспорно следене от К. и не са налице доказателства, въз основа на които да
се възбуди страх за живота или здравето на следения. Посочено е, че твърденията
на Ц.Ц. за 3-4 засичания с К. в гр.Сливен не
покриват изискването от законодателя за системно следене. Сочи се, че
твърденията за следене от страна на К. спрямо Ц.
и отправяне на закани спрямо нея не се подкрепят от събрания доказателствен
материал, а ако се касае за нанесени обиди от В.К. срещу Ц.Ц. – производството
е от частен характер пред съответния първоинстанционен съд.
С
определение от 03.12.2019г. по ЧНД № 1616/2019г. на РС Сливен, съдът е
потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът
е приел, че разследващият орган е събрал всички относими към случая
доказателства, като са разпитани всички възможни лица, имащи отношение по
случая, посочени от страна на пострадалата. Посочено е, че е невъзможно
извършването на други процесуално-следствени действия и съдът в това
производство има правомощия единствено и само да даде указания на прокурора
какви действия би могъл да извърши допълнително с оглед изясняване на
обективната истина по делото. Сочи се, че СлРС не разполага с правомощия да
задължи прокурора да повдигне обвинение и да внесе обвинителен акт за конкретно
деяние, независимо дали е на мнение, че от събраните доказателства деянието е
доказано. Посочва се, че не е необходимо назначаване на психолого-психиатрично
експертиза, тъй като е безпредметно и за съставомерността на деянието по
чл.144а ал.1 от НК не е необходимо действията реално да са възбудили
основателен страх, а да са от естество да възбудят основателен страх за живота
и здравето. Предвид тези основания, СлРС е потвърдил постановлението на РП
Сливен за прекратяване на наказателното производство като законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е подадена
в срок, от легитимна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е основателна.
След образуване на досъдебното производство на 13.08.2019г.,
са разпитана като свидетели – пострадалата Ц.Н.Ц., Р.К. Ц., Я.С.К., М. Н. М., В.Щ. К., приложено е
разпореждане от 26.07.2019г., с което на В.К. е разпоредено да не следи
системно лицето Ц.Ц., като това преследване може да възбуди основателен страх
за живота и здравето на Ц. и нейните близки.
Настоящата
инстанция, след като се запозна с материалите на досъдебното производство,
намира, че не е изяснена обективната истина по делото, като не са събрани
всички относими към случая доказателства. Изводът на първоинстанционния съд, че
са разпитани всички възможни лица, имащи отношение по случая, не е обоснован,
поради което е необходимо да се извършат допълнителни процесуално-следствени
действия. Действително са разпитани, сочените от пострадалата свидетели, които
са присъствали на част от действията, които е извършил В.К. и по-точно
разпитани са майката на пострадалата и двете й приятелки Я.К. и М.М.. Видно от
разпита на пострадалата Ц. в началото на м.април 2019г. е настъпило ПТП с
участието на Д.С., неин приятел, и В.К.. Разследващият орган не е
изяснил обстоятелствата около това настъпило ПТП, нито е събрал доказателства в
тази насока, а именно разпит на Д.С. в
качеството на свидетел, изискване и прилагане на АУАН за въпросното ПТП /ако е
съставен такъв/. Това е необходимо с оглед изясняване на соченото от
пострадалата за осъществяване от страна на В.К. на определени действия, които
са свързани с твърдяното от нея системно следене от страна на К. спрямо нея.
Също
така, въззивният съд намира, че не е изяснено и обстоятелството дали
действително В.К. е чакал пострадалата пред детската градина, където тя работи.
Следва да се изясни и твърдяното от самия К. обстоятелство, че действително е ходил в детската
градина, където пострадалата работи, но е бил по повод вземане на неговия
племенник, който е в групата на пострадалата. Не е установено К. има ли племенник, вярно ли е твърдяното от него, че
детето ходи в детската градина, където работи пострадалата, а именно ДГ
„Синчец“ и даже е в нейната група. Това би могло да се установи, чрез разпити
на свидетели – учители, възпитатели и друг персонал в детската градина, както и
със съответните писмени документи или разпити на роднини на К.
Въззивната
инстанция намира, че не е изяснен и въпроса относно познатата на К., с която той е бил при срещата му с пострадалата Ц. в
заведение „Брилянтин“. Необходимо е да
се установи това лице и да се разпита като свидетел с оглед изясняване на
обстоятелствата по делото.
Относно
назначаването на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза,
настоящата инстанция намира, че следва да се извърши преценка от разследващия
орган след извършване на всички горепосочени процесуално-следствени действия.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед
квалификацията на деянието и неговата съставомерност, е безпредметно
назначаването на такава експертиза. Напротив, при необходимост за изясняване на
някои обстоятелства по делото и нуждата от специални знания, е задължително
назначаването на съответната експертиза. Възможността за възбуждане за
основателен страх за живота и здравето на пострадалата или за живота и здравето
на нейни ближни, могат да бъдат установени чрез специални знания, ако това не
може да бъде извършено с други ПСД, но това е по преценка на разследващия
орган.
Действително,
съдът не разполага с правомощия да задължи прокуратурата да повдигне обвинение
и да внесе обвинителен акт за конкретно деяние, но може да даде задължителни
указания относно прилагане на закона, в какъвто смисъл е искането на
пострадалата в депозираните жалби, във връзка с изчерпване на способите на
доказване и събиране на доказателства с оглед изясняване на обективната истина
по делото.
Съобразявайки
изложеното по-горе, настоящата инстанция счита, че разследването не е проведено
обективно, всестранно, пълно, и не е изяснена в цялост обективната истина по
делото. Поради това въззивната инстанция намира, че следва да се отмени
атакуваното определение на СлРС, както и постановлението за прекратяване на
наказателното производство на РП Сливен и делото следва да се върне на
прокурора за установяване на обективната истина. Нещо повече, СлРС в
атакуваното определение е посочил, че съдът не разполага с правомощия да
задължи прокуратурата да повдигне обвинение и да внесе обвинителен акт за
конкретно деяние, независимо дали е на мнение, че от събраните доказателства
деянието е доказано. Настоящата инстанция не намира, че от извършените пет
разпита на свидетели, в които единият е на пострадалата, а другият е на лицето,
което тя сочи за евентуален извършител на деянието – В.К., е установена в
цялост обективната истина по делото. Поради това, въззивният съд счита, че е
неправилен и незаконосъобразен извода на първата инстанция за потвърждаване на
атакуваното постановление на РП Сливен за прекратяване на наказателното
производство.
Както
изложи настоящата инстанция, проведеното разследване е непълно, като по този
начин не е изяснена обективната истина по делото, поради което постановлението
на РП Сливен е необосновано. Изводите на прокуратурата за недоказаност на
системно следене на пострадалата от К., не
отговарят на установеното по делото, а и са непълни събраните доказателства по
делото. Не са събрани всички възможни доказателства, от които да се направи
извод за наличието или не на осъществен състав на престъпление по чл.144а ал.1
от НК. Разбира се, отправените обиди от В.К. срещу Ц.Ц. не обуславят
наказателно производство от общ характер, а такова от частен характер, но това
е тогава, когато е установено с всички възможни способи, че не е налице деяние
от общ характер. Нещо повече, въззивният съд е длъжен да отбележи, че при
наказателното производство следва да се разследват всички факти и
обстоятелства, които могат да обосноват извършване на престъпление от общ
характер /ако се стигне до такъв извод/, независимо от престъплението, за което
е образувано делото.
Въззивната
инстанция счита, че разследването по досъдебното производство следва да се
проведе обективно, всестранно и пълно, при спазване на принципа за разкриване
на обективната истина, поради което определението на Районен съд Сливен, с
което е потвърдено постановлението на Районна прокуратура Сливен за
прекратяване на наказателното производство, е необосновано и незаконосъобразно.
Досежно
изложеното настоящият състав на съда счита, че определението на РС Сливен, с
което е потвърдено постановлението на РП Сливен за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 910/2019г. по описа на РУ Сливен за престъпление
по чл.144а ал.1 от НК, е незаконосъобразно и следва да го отмени като такова,
както и да отмени постановлението на РП Сливен за прекратяване на наказателното
производство.
Ръководен от изложеното
и на основание чл.243 ал.8 от НПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определение от 03.12.2019г. по
ЧНД № 1616/2019г. по описа на РС Сливен, с което е потвърдено постановление от
31.10.2019г. на РП Сливен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 910/2019г. по описа на РУ Сливен, вх.№ 2493/2019г. по описа на
РП Сливен, водено за престъпление по чл.144а ал.1от НК.
ОТМЕНЯ постановлението от 31.10.2019г. на
РП Сливен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 910/2019г. по
описа на РУ Сливен за престъпление по чл.144а ал.1 от НК.
ВРЪЩА наказателното производство на РП Сливен за продължаване на разследване.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: