Р Е Ш Е Н И Е
№ 1587
Гр. П., 11.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06474/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу Б.М.Д.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 1 889,23 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижими имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 226,87 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 03613/2018 г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 2627
от 31.05.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 226,87 лв. за периода от 10.07.2016 г. до
11.05.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С определение от 04.02.2019 г. на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответницата Б.М.Д. е назначена адв.
С.З.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба. В съдебно заседание оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба
от 23.12.1992 г. на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти Общинският
народен съвет – гр. П., чрез председателя на ИК, като продавач, прехвърля на третото
за процеса лице И.Н.Д.собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „Б.Г.“ в жилищна сграда – блок ***. Изяснява се, че
договорът е сключен въз основа на Заповед № 3564/23.12.1992 г. на председателя
на ИК на ОбНС – гр. П..
Установява
се също, че И.Н.Д.е починал на ***г., оставяйки за свои законни наследници съпругата
си Б.М.Д. – ответницата по настоящото дело и сина си Я.И.Д..
С
декларация с вх. № 221/20.01.2009 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот ответницата Б.Д. *** правото на собственост върху процесния
недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „Б.Г.“ ***с вписано придобивно основание –
наследство. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост
между декларатора и още едно лице – Я.И.Д. при квоти: ¾ идеални части за
Б.Д. и ¼ идеална част за Я.Д..
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че след смъртта на своя
съпруг И.Д.на ***г. ответницата е придобила общо ¾ идеални части от
собствеността върху процесния недвижим имот – една част по силата на законовото
разрешение, дадено в нормата на чл. 28, вр. чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 СК
/в редакцията, приложима към ***г./, предвиждаща равни дялове за съпрузите при
прекратяване на съпружеската имуществена общност поради прекратяване на самия
брак, а друга част по силата на настъпилото наследствено правоприемство – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗН /в приложимата редакция/. Останалата ¼ идеална част е
собствена на третото за процеса лице Я.Д., придобита от него по наследство от
починалия му баща.
В
подкрепа на тези изводи е и изявлението на ответницата, обективирано в представената
и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се
оспорва/ от нея частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на
волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и
на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че
деклараторът – ответницата Б.Д. е собственик на ¾ идеални части от жилището,
което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая
съответстващо на останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответницата на
притежаваните от нея права върху имота, то съдът приема, че през исковия период
същата е придобила и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно
задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество
е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на
правата ѝ в съсобствеността, а именно на ¾ части от общия дълг /арг.
клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия/.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално
дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от
ищеца стойност.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество, както и от фирмата
за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно
„Директ ЕООД, като подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана
от етажната собственост на процесната СЕС с договор от 19.11.2001 г. Между ФДР
и ищеца са сключвани договори в тази насока, последният от 01.09.2017 г. От заключението
се установява, че последователно монтираните в абонатната станция уреди за
търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, резултатите от които са обективирани в издавани
свидетелства. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната са
налице работещи три отоплителни тела в помещенията хол, стая и кухня с
монтирани индивидуални разпределители с визуален отчет, за които е начислен
разход по норматив – поради неосигурения от абоната достъп за отчет и при
съобразяване с процедурата, разписана в Приложение към Наредба № 16-334/06.04.2017
г. за топлоснабдяването, в частност с отоплителната мощност на телата. За
неосигурения достъп от ФДР е съставен констативен протокол, подписан от
представител на СЕС. В имота има работещо и отоплително тяло в помещението баня
– тип щранг-лира, свързано към сградната инсталация и проектирано да отдава
топлоенергия, както всяко друго отоплително тяло, но без ИРУ, поради техническа
невъзможност за монтирането му. Изяснено е, че през отоплителните периоди това
отоплително тяло отдава топлоенергия непрекъснато. Експертизата установява, че
през процесния период имотът е свързан към СИ за топла вода. Поради
неосигурения достъп за отчет и оглед на водоснабдителната информация, разходът
на последната е определен не по отчет на водомера, а по норматив – по 140 литра
потребление за едно денонощие за 1 ползвател. Начислен е разход за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – по изчислителен път пропорционално
на обема на отопляемия имот по проект – 159 м3 и само през зимния
отоплителен период. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за
предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 23,16 лв. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че
начислените суми на абоната са в съответствие с действащите през периода цени.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г. е на стойност от 1 889,23 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за
периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г. 226,87 лв., която сума е съобразена с
клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на
всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че срокът за заплащане на
месечните дължими суми, определен в приложимите от ищеца Общи условия е 30 дни.
Няма данни за извършени плащания от ответника.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата през процесния период,
е доставил топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 1 889,23 лв.
С оглед достигнатия извод, че ответницата притежава ¾ идеални части от
собствеността върху имота през този период, то същата дължи заплащането на
¾ части от общото задължение или сумата от 1 416,92 лв. За същата
предявеният главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
от 1 889,23 лв.
или за сумата от 472,31 лв. – отхвърлен, поради липсата на права на ответната
страна върху целия топлоснабден имот.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното
е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок.
Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение
Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане
на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник, изпада в забава и
дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление
на ищеца в този смисъл. Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза размерът на законната лихва за забава за
процесния период възлиза на сумата от 226,87 лв. От същата Д. дължи ¾ част
или сумата от 170,15 лв., пропорционално на притежаваните права върху имота.
Ответницата
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за същата и в тази
част следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 226,87
лв. или за сумата от 56,72 лв. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски, съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от
исковете, имат и двете страни, в частност за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № 03613/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза
на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с
уважената част исковете, следва да бъде присъдена сумата от 69,24 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
сумата от 439,24 лв. – платени държавни такси, депозити за вещите лица и за
особен представител, и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни
производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Ответницата не е претендирала и доказала извършването на
разноски /същата се представлява в процеса от особен представител/, поради
което и такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Б.М.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***,
ул. „Б.Г.“ ***, ***установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Б.М.Д. *** АД сумата от 1 416,92 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижими имот, находящ се
в гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***, равняваща се на ¾ части от общо дължимата за периода
главница и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 03613/2018 г. по описа
на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 2627 от 31.05.2018 г. за
изпълнение на парични задължения по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 1 416,92 лв. до пълния предявен размер от 1
889,23 лв. или за сумата от 472,31 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация-П.“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Б.М.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***,
ул. „Б.Г.“ ***, ***установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.М.Д. *** АД сумата от 170,15 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г., равняваща се на ¾
части от общо дължимата за периода лихва, за която сума по ч. гр. дело №
03613/2018 г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 2627 от
31.05.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 170,15 лв. до пълния предявен размер от 226,87 лв. или за сумата от 56,72 лв.
ОСЪЖДА Б.М.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 69,24 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 03613/2018 г. по описа на Районен
съд – П., НО и сумата от 439,24 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 03613/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: