МОТИВИ към присъдата
по НОХД № 5395 по описа на Варненския
районен съд за 2020 година, 38 състав.
Против
подсъдимият О.Ж.Х. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по
чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК за това, че на 01.06.2018г.,
в град Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -
найлонова торбичка на стойност 0,05 лева, мобилен телефон „Samsung
Galaxy J3" на стойност 269,10 лева, паричната
сума от 100 евро с равностойност от 195,58 лева и паричната сума от 80 лева,
всички вещи на обща стойност 544,73 лева (петстотин четиридесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки) от владението на С.М.С., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Пред
съда подс. Х. отрича да е взел участие в извършване
на деянието. Сочи, че деянието е извършено от друго лице, но госпожата е
останала с впечатление, че той е взел телефона.
В
последната си дума счита, че събраните по делото доказателства сочат, че той не
е извършител на деянието. Моли съда да
го оправдае.
В
пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че от
доказателствата по делото безспорно се доказва вината на подсъдимия. Моли съда
да го признае за виновен по възведеното обвинение, като наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок около средният размер, предвиден за това
престъпление, което да бъде изтърпяно при строг режим.
Защитникът
на подсъдимия Х. счита, че по делото не са събрани категорични доказателства досежно вината на подсъдимия и моли съда да го оправдае.
Алтернативно пледира за определяне на минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2018г. подс.
Х. и св. М. отишли в дома на С.М.С.,***.
В вора на къщата си
, върху пластмасова маса, С. поставила найлонова торбичка, в която поставила
мобилния си телефон „Samsung Galaxy
J3", паричната сума от 100 евро и паричната сума от 80 лева.
В двора подс. Х.
забелязал намиращата се върху пластмасовата маса найлонова торбичка и решил да
я отнеме.
В изпълнение на замисленото подс. Х. взел найлоновата торбичка с намиращите се в нея вещ и пари и побягнал ,
като св. М. го последвал.
Св.С. се развикала след подс.
Х., като искала да й върне торбичката с вещите, подгонила подс.
Х. и св. М., но не могла да го настигне.
По-късно през същия ден подс.Х.
и св.М. *** с А.Н.К. при когото подс. Х. пренощувал.
На следващия ден - 02.06.2018г. св.К.
помогнал на подс. Х. да заложи мобилния телефон, без
да знае , че същия е предмет на кражба.
Св.К. със своята лична карта заложил телефона
при св. Ц., който имал търговски обект за покупко-продажба на мобилни телефони
в град Варна, на ул. „Д-р Пискюлиев" павилион
90-91.
В хода на производството са проведени
разпознавания на лица по НПК, в хода на които С. е разпознала подс. Х. като лицето, което откраднало торбата с вещите в
нея и разпознала св.М. като лицето, което било със своя приятел в двора на
къщата й, което обаче не взело торбата. Проведено е разпознаване на лица по
НПК, в хода на което св. Ц. е разпознал К. като лицето, което му е продало
мобилния телефон.
Видно
от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи възлиза на
544,73 лева. Установено е, че стойността на мобилния телефон е 269,10 лева,
стойността на найлоновата торба е 0,05 лева, равностойността на 100 евро е
195,58 лева. Общата сума от 544,73 лева обхваща изброените вещи, както и сумата
от 80 лева, която също се е намирала в отнетата от подс.
Х. найлонова торба.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства : показанията на
разпитаният в с. з. свидетел Ц., както и депозираните показания в хода на
досъдебното производство от св. М.,
прочетени по реда на НПК в съдебно заседание; приобщените по реда на
чл.281 от НПК писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, като
всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно. Чрез приетото от съда
заключение на съдебно- оценителната експертиза се установява стойността на
отнетите вещи.
Преди
да приеме за установена фактическата обстановка съдът прецени обясненията на подс. Х., съобразно които не той е извършил кражбата.
Опит
да потвърди версията на подс. Х. прави св. М., който
в съдебно заседание заявява, че подс. Х. не е отнел
вещите на С..
След
прочитане на показанията на св. М., той заявява, че тъй като бил притиснат и
бит от синовете на Ибрям, депозирал своите показания в хода на досъдебното
производство.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. М. от досъдебното производство – същите са
логични и последователни и кореспондират изцяло с извършените разпознавания от С.,
в хода на които последната е разпознала подс. Х. като
лицето, което откраднало торбата с вещите в нея и разпознала св.М. като лицето,
което било със своя приятел в двора на къщата й, което обаче не взело торбата.
Обяснение,
че св. М. го било страх не се приема от съда като логично, доколкото
показанията му в хода на досъдебното производство съдържат конкретика
и последователност, възможни единствено ако лицето споделя свои лични
възприятия, а не – измислена версия относно случилото се, продиктувана от
страх.
Отново
следва да се отбележи, че тези показания кореспондират с извършените
разпознавания от С..
Изложеното
по- горе извежда категорично противоречие на версията на подс.
Х. с разпознаванията и заявеното от св. М. в пода на досъдебното производство.
Сам
подс. Х. заявява, че казал в хода на досъдебното
производство, че той е извършител на деянието, защото го било страх и искал да
го пуснат.
Подобно
изявление противоречи на логиката, тъй като ако е искал да бъде пуснати ако не
е извършил кражбата, нормално би било да отрича авторството на деянието, а не
да споделя подробности относно начина на извършването му.
Предвид
изложеното по- горе противоречие на обясненията на подс.
Х. с всички останали доказателства по делото, съдът намери, че тези обяснения
съставляват защитна теза , която не може да бъде кредитирана.
Съобразно
установеното съдът прие, че подсъдимият О.Ж.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с
чл.194, ал.1 от НК , тъй като на 01.06.2018г., в град Варна, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - найлонова торбичка на стойност 0,05
лева, мобилен телефон „Samsung Galaxy
J3" на стойност 269,10 лева, паричната сума от 100 евро с равностойност от
195,58 лева и паричната сума от 80 лева, всички вещи на обща стойност 544,73
лева (петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) от
владението на С.М.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Обект
на престъплението : обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване
на правото на собственост върху движими вещи.
От
обективна страна :изпълнителното деяние е осъществено чрез действия, които се
изразяват в прекратяване фактическата власт върху вещите и установяване на
своя.
Субект
на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо
лице.
От
субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че отнеманите вещи са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки
всичко е насочил действията си към отнемане на вещите, след което се е разпоредил с тях. Волята му е била насочена
именно към постигане на съставомерния резултат, и е
искал и целял настъпването му.
Причини
за извършване - незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин . Съдът намери, че подсъдимият е бил
мотивиран да извърши кражбата от възможността да си набави парични средства ,
без за това да му се налага да полагат обществено полезен труд или да извършва
действия на разпореждане със свое имущество.
Квалификацията
на деянието по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК пряко
произтича от обстоятелството, че подс. Х. е извършил
престъплението след като е бил осъден с присъда по НОХД №2845/2016г. по описа
на Районен съд-Варна, влязла в законна сила на 09.06.2016г., за деяние по
чл.196, ал.1, т.2 връзка чл.195, ал.1, т.З връзка чл.194, ал.1 връзка чл.20,
ал.2 от НК извършено на 05.06.2016г., за което му е наложено наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване. Така наложеното наказание е било групирано с наказанията лишаване
от свобода по други две присъди, а именно по НОХД №1526/2017г. по описа на
PC-Варна и по НОХД №3721/2016г. по описа на PC-Варна, като общо определеното
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е било изтърпяно на
25.10.2017г. Предвид така посоченото са налице предпоставките на опасния
рецидив по чл.29 буква „а" от НК, тъй като подс.
Х. е извършил настоящото деяние, след като е бил осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една година,
изпълнението, на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК. Налице е и
предпоставката на чл.30, ал.1 от НК - не са изминали пет години от изтърпяване
на така наложеното наказание предвид обстоятелството, че наказанието по НОХД
№2845/2016г. по описа на PC-Варна е било изтърпяно на 25.10.2017г.
При определяне на наказанието на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние
към минималния размер, предвид липсата на особени обстоятелства при извършватего му. Съдът отчете, че подс.
Х. е насочил действията си към вещта- торбичка без предварително да знае какво
е съдържанието й, поради което и не отчете като повишаваща степента на
обществена опасност на деянието стойността на държаните вътре вещи.
От друга страна съдът се съобрази и с
обществената опасност на дееца, като взе предвид следните обстоятелства:
Отегчаващи отговорността обстоятелства по
делото не са установени. Предходната съдимост на подс.
Х. е основание за квалифициране на деянието като „опасен рецидив” и обуславя
завишена наказуемост на деянието, поради което не се цени от съда като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Изложените обстоятелства мотивираха съда да
определи наказание на подс. Х. при условията на чл.54
ал.1 от НК, в минимално предвидения размер, като съответно на тежестта на
извършеното престъпление и степента на обществена опасност на извършителя.
Водим
от горното, съдът определи наказание на осн. чл.196
ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 и чл.54 ал.1 от НК ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
За да определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, съдът
изходи от разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗИНЗС и определи първоначален СТРОГ режим.
По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална превенция.
Съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия,
считано от 18.01.2020г.
Съдът възложи направените деловодни
разноски на подсъдимия, съобразно чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: