Р
Е Ш Е Н И Е
№………/27.02.2017г.
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Ю. Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д. №7446 по описа за
2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 10, ал.2 от ЗБАН и чл. 79, ал.1 от ЗС.
С
исковата молба ищецът Б.А.НА Н. (БАН) твърди, че е собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в гр. С., бул. „*********, съставляващо
поземлен имот с пл. № 131 от цифровия кадастър на гр. С., район „Южна градска
територия втора част I-72“,
при граници и разположение, описани в нотариален акт № 1, том I per. № 297,
дело № 19 от 2008 год. на нотариус К.Б., съставен на основание чл. 10, чл. 2 от
ЗБАН. Описаният в нотариалния акт имот като площ е формиран поетапно, както
следва: с Указ №128 от 29.12.1941г. /обнародван ДВ бр. 5/10.01.1942 г./ на Цар
Борис III са отчуждени частни недвижими имоти в землището на Столична голяма
община и Горублянска община за изграждане на опитно поле за нуждите на Българо-немския
земеделски изследователски институт, с граници очертани в приложения към него
План от 1941г.; Българо-немския земеделски изследователски институт е основан с
Указ на цар Борис III № 12 от 02.03.1942г. /обнародван ДВ. бр. 54/11.03.1941
г./.; с Постановление на МС № 15/ДВ, бр. 260 от 23.11.1944 г./, последният е
закрит и земята и цялото му имущество са прехвърлени на Централния
земеделско-изследователски институт /ЦЗИИ/ към Министерство на земеделието; с
постановление на МС № 73 от 08.03.1955 г. към БАН се създава отделение за
селскостопански науки, което обединява различни институти в това число и
Централния земеделско-изследователски институт /ЦЗИИ/, заедно с част от
сградата, която заема и опитните му полета; в т. 2 на горепосоченото
Постановление изрично е записано, че посочените институти заедно с опитните им
полета от Министерство на земеделието “се прехвърлят към Б.А.НА Н., заедно с
всичките им сгради, земи, имущества, жив и мъртав инвентар, библиотеки, щат,
бюджет и др.”; с Разпореждане на МС от 09.03.1956 г. по доклад №
Р-8-230/01.03.1956 г. за нуждите на ФИ с АНЕБ към опитното поле на БАН са
придадени 76 дка. от землището на ТКЗС с. Горубляне, а с Разпореждане на МС №
1837/09.11.1959 г. са отчуждени още 154 дка; с Протокол за замяна от 10.IV.1959
г. Институтът по Хидрология и метеорология при ХМС предоставя на БАН терен с
площ 37, 8 дка.; през 1959 г. Институтът по хидрология и метеорология е
държавно учреждение към Министерския съвет. С Постановление №М 208 от 25 декември
1962 г. Хидрометеорологическата служба преминава към БАН. Така с влизане в сила
на ЗБАН, и тъй като целия терен се стопанисва от БАН, той става собственост на
Академията съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от цитирания закон. Последната
е автономна научна организация, не е държавен орган или обществена организация,
имуществото й не подлежи на реституция по който и да е закон. Мероприятието, за
което е отреден теренът е реализирано напълно. Там е изграден Научен комплекс-2
на БАН, където се намира материалната база на АНЕБ с изследователски ядрен
реактор, Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Централната
лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници, Института по физика
на твърдото тяло, Института по електроника, Института по астрономия,
материалната база на Института по космически изследвания, Института по
металознание, множество обслужващи сгради, алеи, зелени площи, надземна и
подземна инфраструктура. Територията е отделена с ограда и се охранява
денонощно.
В
рамките на гореописания имот попада имот със стар пл.№5066, кв.1, по плана на
гр.С., м. „ж.к. М.-1А“, с площ от 1804,00 кв.м., който имот е идентичен с имот
с идентификатор 68134.4083.722, по кадастралната карта на гр. С., одобрена със
заповед №РД-18-15/06.03.2009г на директора на АГКК дружество. Със заповед №
РД-06-266 от 26.06.2007г. на кмета на район М. имотът е записан като собствен
на физически лица, които впоследствие го продават на ответника „Д.” ООД с
нотариален акт № 23 том IV per. № 5013 дело 524/2007г. на нотариус М.К., район
на действие СРС. По изложените съображения и тъй като извън съдебно ответника
се легитимира като собственик на имота на ищеца се иска да се признае за
установено, че собственик на имот с идентификатор 68134.4083.722 е последният
на основание чл. 10, ал.2 от ЗБАН, евентуално, че е придобит по давностно
владение осъществено в периода от 1959г до предявяване на иска. Претендират се
и разноски.
Ответникът
„Д.” ООД оспорва иска по основание при следните възражения: не е доказано
предоставянето на спорния имот за стопанисване и управление на БАН; имотът не попада
в отчуждените за нуждите на БАН ниви в землището на с. Горубляне, по-конкретно,
че не представлява част от терена от 37.8 дка, с който е извършена замяна между
БАН и Института по хидрология и метеорология в представените протоколи от
10.04.1959г. и от 25.05.1959г.; не е доказано, че имотът се стопанисва от БАН
към датата на влизане в сила на Закона за БАН, тъй като съгласно действащия към
този момент регулационен план той не е отреден за неговите нужди, а за
общежитие; оспорват се констатациите в нотариален акт № 1, том I, peг. № 297,
дело № 19 от 2008 год. на нотариус К.Б., тъй като не съдържа необходимите
данни, конкретизиращи имота с посочен планоснимачен номер или такава по данни от
АГКК.
Конституираните
на страната на ответника трети лица-помагачи Ц.О.К., К.М.И., Г.О.Д., Г.Т.Г., Т.А.С.,
А.П.С., Т.П.С., М.Д.Т. и И.Д.М., оспорват предявения иск при твърдения, че като
наследници по закон на М. Д. М., са собственици на имота, който им е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ. След възстановяването му имотът е продаден на
ответника „Д.“ ООД.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
С
Указ №128 от 29.12.1941 г. /ДВ бр. 5/10.01.1942 г./ на цар Борис III са
отчуждени частни недвижими имоти в землището на Столична голяма община и
Горублянска община за изграждане на опитно поле за нуждите на Българо-немския
земеделски изследователски институт, с граници очертани в приложения към него
План от 1941 г.
Българо-немския
земеделски изследователски институт е основан с Указ на цар Борис III № 12 от
02.03.1942 г./ДВ. бр. 54/11.03.1941 г./. С Постановление на МС № 15/ДВ, бр. 260
от 23.11.1944 г./, същият е закрит и земята и цялото му имущество са
прехвърлени към Централния земеделско-изследователски институт /ЦЗИИ/ към
Министерство на земеделието. С постановление на МС № 73 от 08.03.1955 г. към
БАН се създава отделение за селскостопански науки, което обединява различни
институти в това число и Централния земеделско-изследователски институт /ЦЗИИ/,
заедно с част от сградата, която заема и опитните му полета. В т. 2 на
горепосоченото Постановление изрично е записано, че посочените институти заедно
с опитните им полета от Министерство на земеделието „се прехвърлят към Б.А.НА
Н., заедно с всичките им сгради, земи, имущества, жив и мъртъв инвентар,
библиотеки, щат, бюджет и др.”
С
Разпореждане на МС от 09.03.1956 г. по доклад № Р-8-230/01.03.1956 г. за
нуждите на ФИ с АНЕБ към опитното поле на БАН са придадени 76 дка. от землището
на ТКЗС с. Горубляне, а с Разпореждане на МС № 1837/09.11.1959 г. са отчуждени
още 154 дка. Към двете Разпореждания има издадени скици с означения на
отчуждените имоти.
С
Протокол за замяна от 10.IV.1959 г. Институтът по Хидрология и метеорология при
ХМС предоставя на БАН терен с площ 37, 8 дка. През 1959 г. Институтът по
хидрология и метеорология е държавно учреждение към Министерски съвет.
С
Постановление М 208 от 25 декември 1962 г. Хидрометеорологическата служба
преминава към БАН.
От
решение № 381/08.08.2006г на Общинска служба по земеделие и гори, община
Панчарево постановено по преписка вх. № 32/22.01.1992г, се установява, съобразявайки
силата на присъдено нещо на решение по гр.дело № 11998/2003 год. на Софийския
районен съд, 49 състав, че е възстановено правото на собственост на наследниците
на М. Д. М. върху НИВА, находяща се в землището на с. Горубляне, представляваща
имот с пл. № 5910, кад. лист 603 по кадастралния план от 1955 год., с площ от 1
962 дка и граници съгласно заключение на вещо лице по СТЕ прието в
производството пред съда.
Наследници
по закон на М. Д. М. са третите лица-помагачи Ц.О.К., К.М.И., Г.О.Д., Г.Т.Г., Т.А.С.,
А.П.С., Т.П.С., М.Д.Т. и И.Д.М..
Със
заповед № РД-57-62/29.03.2007г. на Кмет на СО, поправена със заповед №
РД-57-42/05.02.2008г., е наредено отписването от актовите книги за общинска
собственост на част от имот актуван за общински с АОС №45/05.11.1996г на район М.,
с пл. № 5910 /нов номер 5066/ със свободна площ от 1804,00 кв.м., к.л. 603,
изработен 1955г. – м. „Горубляне“, стр.граници, м. „Новия кър“, която част
попада в ж.к. „М. 1А“, УПИ I,
отреден за общежитие, кв.1, което мероприятие не е реализирано.
Кадастралната
основа по плана на град С., м. „М. 1А“, кв.1 е попълнена с имот пл.№ 5066,
кв.1, съгласно заповед № РД-06-266/26.06.2007г. на Кмета на СО.
От
акт за държавна собственост № 2990 от 14.04.1984г, се установява, че по
регулация на район „Х.Б.“ е предоставен незастроен урегулиран поземлен имот,
отреден за жилищен комплекс „М. 1А“ с площ от 434840,0 кв.м. с граници: от
изток – ПЖК „Горубляне“, запад – бул. Ал. М., север – ХМС Атомен център, юг –
плавателен канал. Въз основа на АДС е съставен акт за общинска собственост № 45
от 5.11.1996г. и върху, който е направено отбелязване, че след възстановяването
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ от него се отписва имот пл. №5910 съгласно
заповед № РД-57-62/29.03.2007г. на Кмет на СО.
С
нотариален акт № 122 том Ш peг. № 4561 дело № 501/2007г. на нотариус Д. Танев,
№ 041 в регистъра на Нотариалната камара, наследниците на М. Д. М. са признати
за собственици на поземлен имот с пл. № 5066, кв. 1, по плана на гр. С., ж.к. „М.
I- А” с площ от 1804,00 кв.м, при граници: улица, тупик, УПИ I-за общежитие.
Съгласно
договор за продажба по нот.акт № 23 том IV peг. № 5013 дело № 524/2007г. на
нотариус М.К. третите лица помагачи продават на „Д.” ООД поземлен имот с пл. №
5066, кв. 1, по плана на гр. С., ж.к. „М. I- А” с площ от 1804,00 кв.м., при
граници: улица, тупик, УПИ I-за общежитие.
Имотът
е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени
със заповед №РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с
идентификатор 68134.4083.722 и като собственик на имота е вписано търговското
дружество „Д.” ООД.
Съгласно
заключението, основно и допълнително, на СТЕ се установява, че процесният имот
с идентификатор 68134.4083.722 /бивш имот пл. № 5066/ попада изцяло в отредения
терен на БАН за изграждане на ФИ на АНЕБ и е идентичен с част от имота предмет
на Нотариален акт № 1, том. 1, регистър № 297, дело № 19/2008 г. на нотариус К.Б..
Тази част от имота е предоставена за стопанисване и управление на БАН чрез
извършена замяна с ИХМ при ХМС обективирана в Протокол от 10.04.1959г. Със
Заповед № 457А/24.11.1981г е одобрен регулационен план на местността „М. 1А“. В
кв.1 на този план е отреден парцел I – за общежитие. Процесния имот
съставлява северната част на този имот с пл. 5910. Имот пл. №5066 е нанесен в
кадастралната основа, като северна част от бивш имот с пл. № 5910, кад.план от
около 1955г. и попада в кв. 1, УПИ
I-за общежитие. Имотът е залесен с дървета и храсти. Има
поставена ограда, състояща се от бетонова основа и колове, която ограда е
разрушена на някои места. Върху целия терен на БАН има реализирани много
сгради, но процесния имот не попада в такъв участък. Върху него няма сгради.
От
показанията на свидетеля Г. К. се установява, че познава Д.М., на който помага
при селскостопанската му дейност. Във връзка с последната знае имотите на дядо
му М.. Имало един имот до имотите на БАН, по който се стига по черен път. Знае,
че на това място в единия му края е построен вече жилищен блок. Това място е косено
от него и Д.. Сега между жилищният блок и ливадата е преградено с ограда, която
преди, когато се е строял блока я е нямало.
От
разпита на свидетеля Х.С., пълномощник на управителя на „Д.“ ООД, се установява
че имотът представлява нива с площ от около 1800 кв.м. За първи път вижда имота
в края на 2007г., към който момент той представлява празно място с дървета.
След закупуването му го включват в регулация и го застрояват частично с един
жилищен блок. За другата част от имота се води делото. При закупуването на
имота няма ограда към имота на БАН. Ограда има само към входа на БАН, на който има
охрана. Между имота на БАН и имота на „Д.“ ООД няма разграничение. Има една
улица точно на границата на имота, която дели имота от имота на БАН.
Свидетелят
С.К., съпруга на Ц.К., заявява, че знае имота на жена си в ж.к. „М.“. Това е
нива, която е извън територията на Физическия институт на БАН /ФИ на БАН/, а
вътре има още 3-4 ниви. За процесната нива, която е около границата, знае че е
с площ около 4,00 дка. Имотът представлява правоъгълна нива. Работи в тази нива
отпреди 50 години. Там няма ограда с БАН и не е имало. Хората, които си
изкарват сеното от ФИ на БАН минават през нива, защото има пряк път за кв.
„Горубляне“. Преди месец на имота вижда хубава триметрова широка пътека с
плочки, която се ползва много като път. ФИ на БАН дават на желаещи да косят
тревата в двора срещу заплащане. Там няма ограда, но има колове, на които
хората си връзват конете. В съседство не се вижда дали има ограда, защото там
са гаражи и паркинги.
От
разпит на свидетеля П.В. се установява, че работи от 45 години в Института на
БАН в „М.“. Той е охраняем, с въоръжена охрана и пропускателен режим. В периода
след 1990г. – 1994г. въоръжената охрана е осъществявана от полицейска охрана, а
сега целият район се охранява от цивилни лица. В целия имот има много сгради,
тъй като е комплекс, в който в едната част е Атомния реактор, който е зона с
определено предназначение и там се намират повече от пет института със сградите
си и с обектите си към тях и затова се нарича Комплекс 2 на БАН. Границите на
целия комплекс на БАН са: от запад - НИМХ на БАН; от юг - едно поле, и сгради
на ж.к. „М.“, от изток - магазините на
комплекс „МЕТРО“, от север - бул. „Ц.Ш.“. Цялата територия на БАН е оградена от
1956г. В БАН работи от 1968 г. БАН ползва целия комплекс. В имота няма пътища,
има пешеходни алеи. Всички алеи в комплекса са пътеки без асфалт. Тази пътеки
се падат от вътрешната страна на оградата, но не е до оградата, а на стотина
метра от нея навътре в комплекса. В периода от 1980 г. - 2004 г. никога не е
виждал хора да косят трева, защото там няма трева, а дървета, засадени от
създателя на комплекса. Това е овощна градина – едната страна с череши, другата
с круши и под тях няма трева, която да се коси. Оградата на БАН е изградена от
метални пана, които са конструкция хващаща се с колове. Тя има голяма, дебела
рамка и в тях е сложена не мрежа, а дебела тел, която не се огъва и затова се
краде, защото паното е тежко. Процесният имот има телена оградна мрежа, която е
различна от другата, защото са откраднати паната.
От
показанията на свидетеля И.С. се установява, че работи в отдела „Управление на
собствеността“ към БАН. Във връзка с работата й посещава имотите на БАН в ж.к. „М.“.
Това е един комплекс за нуждите на физическите науки на БАН, в който има
множество сгради, които са разположени върху един терен от 302 дка. Границите
на парцела са: на север - бул. „Ц.Ш.“, на юг - ж.к. „М. 1- А“, на изток –
магазини на „МЕТРО“, а на запад - бул. „А. М.“ и територия на НИМХ – БАН.
Имотът е ограден още към 1974 г. Спорния имот попада в територията на Научния
комплекс на БАН, а друга част е извън територията и оградата на БАН. Частта,
която попада в територията на БАН е с площ около 1,5 дка и представлява озеленяване на комплекса. В
тази част има дървета и тревни площи, има и алея с настилка от асфалт, положен
върху трошено-каменна настилка. Алеята не граничи с оградата, по навътре е може
би на около 10 м - 15 м. Целия комплекс на БАН се охранява от охранителна фирма.
Има само два входа – единият на бул. „Ц.Ш.“, т.нар. официален и още един, който
е на южната страна на комплекса откъм ул. „А.А.“, от към ж.к. „М.“. На това
място ходи по три пъти на седмица. В района има трева, която се коси има
изрязани храсти. Когато започва строителството непосредствено до оградата през
2005 г. - 2007 г., последната е разрушена от строителя. Върху имота са сложени
кофражни платна, някакви части от кран. Строителят е задължен да възстанови
оградата.
Изложеното
се установява от събраните по делото доказателства релевантни към предмета на
спора. Останалите като неотносими не се обсъждат от съда.
По
предявения положителен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
предпоставките на фактическия състав, на твърдяното от него придобивно
основание.
Ищецът
твърди, че е собственик на процесния имот по силата на чл. 10, ал.2 от ЗБАН. Фактическия
състав на придобивното основание на цитираната разпоредба включва следните
елементи: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е предоставено за стопанисване и управление на БАН към момента на
влиза на ЗБАН в сила. Транслирането на собствеността не е обусловено от провеждане
на административна процедура. То настъпва с влизане в сила на закона. С
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН следователно е уредена законова
трансформация на право на ползване и управление в право на собственост по
отношение на стопанисваните от БАН държавни имущества към момента на влизане на
закона в сила. /така Решение № 69 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7512/2013
г., II г. о., ГК на ВКС /.
Събраните
по делото доказателства безспорно установяват, че още към 1959г. за нуждите на
БАН държавата й предоставя за стопанисване и управление един терен с площ от
около 400 дка находящ се в град С., с граници: на север - бул. „Ц.Ш.“, на юг -
ж.к. „М. 1- А“, на изток – магазини на „МЕТРО“, а на запад - бул. „А. М.“ и
територия на НИМХ – БАН, за който е съставен и констативния нотариален акт № 1,
том. 1, регистър № 297, дело № 19/2008г. на нотариус К.Б.. Установи се и че
спорният имот с идентификатор 68134.4083.722 /бивш имот пл. № 5066/ попада
изцяло в парцел I
– за общежитие, в кв.1 по плана на гр.С. за местността „М. 1А“ одобрен със
Заповед № 457А/24.11.1981г, който преди плана от 1981г е част от терена на БАН
за изграждане на ФИ на АНЕБ.
Спорно
е дали парцел I
– за общежитие, в кв.1 по плана на гр.С. за местността „М. 1А“ одобрен със
Заповед № 457А/24.11.1981г, е предоставен за стопанисване и управление на БАН
към влизане в сила на ЗБАН.
Предоставянето
на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните организации
се извършва с административни актове, с които при образуването им се определя и
имуществото, с което ще извършват дейността си с оглед определения предмет на
дейност, или с административни актове, с които след образуването допълнително
са преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. Доказването може
да се извърши както с преки доказателства /самият административен акт за
предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавна организация, разделителни
протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги и други подобни –
така т.2Г от ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС.
От
АДС № 2990/14.04.1984г се установява, че парцел I – за общежитие, в кв.1, по плана на
гр.С. за местността „М. 1А“ одобрен със Заповед № 457А/24.11.1981г, е
предоставен за оперативно управление на държавната организация район „Х.Б.“.
Макар по делото да не е ангажирана като доказателство преписката по съставянето
му (т.е. преки доказателства за правната форма на прехвърляне на управлението),
както и че самия АДС по начало има декларативен, а не конститутивен характер по
отношение на правото, той е косвено доказателство, че през 1984г. оперативното
управление на парцел I
– за общежитие е предоставено на район „Х.Б.“, а не на БАН. Други доказателства,
че след 1984г. и преди 1991г. оперативното управление на парцел I – за общежитие е предоставено на
БАН, или че район „Х.Б.“ е част от структурата на БАН, не са събрани.
След
като по делото не се установява, че парцел I – за общежитие, в кв.1 по плана на
гр.С. за местността „М. 1А“ одобрен със Заповед № 457А/24.11.1981г е
предоставен за оперативно управление и стопанисване на БАН към 1991г, когато е
приет и влиза в сила ЗБАН, то и последната не е става негов собственик на
основание чл. 10, ал.2 от цитирания закон.
С
исковата молба ищецът въвежда като придобивно основание и придобивна давност
съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС осъществена в периода от 1959г до предявяване на
иска. Фактическия състав на последната включва установяването на следните
предпоставки: осъществяването от ищеца на фактическата власт върху имота в
посочения период, намерение да владее имота като свой и позоваване на давността
/така и ТР №4/2012г на ОСГК на ВКС/. Следва и върху имота да няма мораториум за
придобиване на имота по давност.
Както
се посочи, от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че от
1959г. ищецът осъществява фактическата власт върху терен с площ от около 400
дка находящ се в град С., с граници: на север - бул. „Ц.Ш.“, на юг - ж.к. „М.
1- А“, на изток – магазини на „МЕТРО“, а на запад - бул. „А. М.“ и територия на
НИМХ – БАН. След 1984г. теренът е предоставен за стопанисване и управление ***,
а не на БАН, въпреки това от показанията на свидетелите се установява, че още
към него момент имотът е ограден и се използва за нуждите на ищеца. След като
ищецът доказва осъществяването на фактическата власт върху имота, то
намерението за своене съгласно чл. 69 ЗС се предполага. Установената фактическа власт не е по силата
на акт, който може да направи ищеца собственик на имота, следователно
владението върху имота е недобросъвестно и за придобиване на имота по давност е
необходимо то да продължи повече от 10 години – арг. от чл. 79, ал.1 от ЗС.
Съгласно
чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ „Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 17 от 1991 г.) или по Закона за
амнистия и връщане на отнети имущества (обн. ДВ, бр. 1 от 1991 г.), не се
зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.” Новия
давностен срок е със същата продължителност с каквато и предходния, тъй като
значение за това има вида на установеното владение – добросъвестно или не /тала
ТР №10/2012г на ОСГК на ВКС/. Нормата на
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е въведена с цел да се защитят правата на бившите
собственици в процеса на реституиране на имотите им на принципа, че срещу онзи,
който не може да води иск, давност не тече. По изрична разпоредба на закона
нормата се прилага само за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което
съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл е и ТР № 10/2012 г. на
ОСГК на ВКС. Ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен
преди датата на влизане в сила на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ, давност за периода от момента на възстановяването до 21 ноември
1997 г. не се зачита. Ако имотът е възстановен след тази дата, давността
започва да тече от момента на възстановяването. /Решение № 45 от 23.02.2015г.
на ВКС по гр.д. № 4732/2014г., I г. о., ГК Решение № 556/18.06.2011г. по гр. д.
№ 1325/2009г. на ВКС I г. о., Решение № 509/23.12.2011 г. по гр. д. №
1312/2010г. на ВКС I г.о./.
Производството
по възстановяване на имота на ответниците приключва с влизането в сила на
решение № 381/08.08.2006г на Общинска служба по земеделие и гори, община
Панчарево постановено по преписка вх. № 32/22.01.1992г. Следователно от датата
на влизането му в сила започва да тече новата 10-годишна придобивна давност,
която към предявяване на иска 10.07.2012г. не е изтекла.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на ищеца, че за
реституирането на имота са налице пречките на чл. 10б от ЗСПЗЗ вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е
неоснователно. Макар изброяването на строителните дейности да е неизчерпателно
и в него по начало да е възможно да се включи залесяването, в случая събраните
доказателства, в това число и гласните такива, са противоречиви. Не се установи
върху имота да има построени сгради, алеи, друга съпътстваща подземна или
надземна инфраструктура. Твърдяното залесяване с овощни дръвчета, остана
недоказано, тъй като се среща единствено в показанията на свидетеля П.В., които
противоречат на показанията на всички останали свидетели и затова в тази им
част те не се кредитират от съда. Имотът следователно е самозалесен с трева и
храсти, за косенето на които, БАН допуска частни лица в имота. Не се доказа и
нуждата от свободни площи, които да осъществяват „санитарна” функция, с оглед
опазването на околната среда от изградения в имота реактор, като в тази насока
не са ангажирани никакви доказателства, тежестта за което е на ищеца.
Неоснователно е и възражението
за незаконосъобразност на решението на ОСЗ, поради липса на идентичност между
имота възстановен на третите лица помагачи и имотите, посочени в емлячния регистър
от наследодателя им също. С такива възражения ищецът не разполага, тъй като не
противопоставя права, които да изключват правата на наследодателя на третите
лица помагачи.
С оглед изложеното исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора
право на разноски има само ответника. Последният доказва направата на такива за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер на сумата от
6700,00 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Проведени са четири открити съдебни заседания,
събрани са множество доказателства, сред които и разпит на свидетели.
На третите лица не се
дължат разноски по аргумент от чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Б.А.НА
Н., ЕИК ******** и адрес: град С., ул. „********“ №1 предявени срещу „Д.“ ООД с ЕИК ********, със съдебен адрес:***, за признаване за установено, че е
собственик на основание чл. 10, ал.2 от ЗБАН, евентуално по давност на
основание чл. 79, ал.1 от ЗС на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.4083.722,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със
заповед №РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
1804,00 кв.м; предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване; с номер по предходен план 5066, кв.1 по
плана на град С., с граници по акт за собственост: улица, тупик, УПИ I-за
общежитие, а по кадастрален план: имот с идентификатор 68134.4083.764, имот с
идентификатор 68134.4083.100, имот с идентификатор 68134.4083.606 и имот с
идентификатор 68134.4083.104.
ОСЪЖДА Б.А.НА Н., ЕИК ******** и адрес:
град С., ул. „********“ №1 да заплати на
„Д.“ ООД с ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 6700,00 лева
– разноски за производството.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: