РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Ямбол , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С. К.
като разгледа докладваното от Марина Х. Христова Иванова Гражданско
дело № 20202330102012 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД против В. И. К., с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 188, 81 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от
09.12.2017 – 09.03.2020 г. в общ размер на 42, 83 лв., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.03.2020 г. до
окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава
електрическа енергия при публично известни ОУ – надлежно одобрени и
публикувани. По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищецът поел задължението да снабдява с
ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Я., ***, за което бил
открит и съответния клиентски номер.Видно от справка в служба по вписванията
ответницата била собственик на обекта. Ищецът бил изправна стана, като за периода
04.01.2017 – 21.03.2018 год. доставил на обекта на ответника ел.енергия на обща
стойност 188, 81 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради
забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 42, 83 лв. Претендира се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
С депозирания в законния срок отговор ответницата оспорва претенциите, като
твърди, че сумата била изцяло заплатена на 22.12.2020 год. Прави искане за
прекратяване на делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответницата – лично и чрез упълномощен адвокат моли за отхвърляне на
1
претенцията, както и отхвърляне искането за присъждане на разноски, т.к. счита, че не
е причина за завеждане на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
***/2020 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите исковите суми. Предвид , че
длъжникът е бил уведомен при условията на чл. 47,ал.5 ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК .
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил справка по лице от АВп. – Я.
за ответницата за периода 01.01.1992 – 12.08.2020 год.,видно от която на 29.12.2015
год. последната е придобила посредством покупко – продажба имота, находящ се в гр.
Я., ***, с предназначение – за офис.
Представени са и 15 бр. фактури за потребена ел. енегргия, с издател ищеца и
получател ответницата за периода 04.01.2017 – 20.04.2018 год., както и препис –
извлечение от сметка.
Страните не спорят, че на 22.12.2020 год. , с приложените 29 бр. платежни
нареждания ответницата е заплатила сумата от 244, 76 лв., с които е покрила
задължението си за главница и лихви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявените искове е чл. 422 ГПК,вр. чл. 79, ал. 1, чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Страните по делото не спорят, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по повод договор за доставка на електрическа енергия. .Не е оспорено
нито , че ел. енергия е доставяна, нито размера на претенциите. Не е спорно и , че след
получаване на копие от исковата молба, на 22.12.2020 год. ответницата е заплатила
изцяло задължението си – главници и лихви.
Съгласно тълкувателната практика на ВКС - В производството по чл.422,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
2
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.Ето защо
и предвид, че в процесния случай ответницата е заплатила доброволно в хода на
исковото производство претендираните суми, искът се явява неоснователен, поради
извършеното плащане.
По отношение разноските, съдът намира следното: В настоящия случай ,
предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл.
78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответницата е дала повод за
завеждане на делото, счита че последната следва да бъде осъдена да заплати в полза на
ищеца разноски за заповедното производство и настоящата инстанция.В подкрепа на
горното е и практиката на ВКС на РБ , обективирана в - Определение № 688 от
02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о. на ВКС /извършеното плащане след
получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от задължението за
разноски/. Твърденията на ответницата, че не дължи заплащането на разноски, т.к. не е
била уведомена за разходвания ток, предвид че е съсобственик на обекта и не е
ползвала същия, а обекта е ползван от трето лице, освен че остават недоказани , се
опровергават от приетите по делото доказателства. Както беше посочено по – горе,
видно от приложената справка обектът на потребление е придобит посредством
покупко – продажба от ответницата, същият не е жилищен, а офис. Освен това за
дружеството – ищец не съществува задължение ежемесечно да уведомява абонатите си
за дължимите суми. Същите са обвързани от определените в ОУ срокове за плащане.
Поради изложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., както и разноски за
настоящата инстанция в размер на 175 лв. – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на минимума, предвиден в разпоредбата
на чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от «ЕВН България Електроснабдяване»ЕАД , със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив против В. И. К., ЕГН ********** иск – да
бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС, а и именно – 188, 81
лв. – главница и лихва за забава – 42, 83 лв., поради извършено плащане.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН ********** да заплати на «ЕВН България
Електроснабдяване»ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК
*********, сумата от 75 лв. - разноски за заповедното производство и сумата от 175 лв.
– разноски за настоящата настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3
4