Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260160 / 03,02,2021 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на седми октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1250/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В.Д.Р. с ЕГН **********;
против решение№ 920/12,03,2020 г., постановено по гр. д. № 6719/2019 г. на РС
Пловдив, ХХІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено, че
жалбоподателят дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” АД – гр. София, ЕИК
*********; суми, за които е издадена Заповед № 1064/04,02,2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1815/2019 г. по описа на
ПРС, както следва: сумата 894,34 лв., представляваща главница по договор за стоков
кредит № *** г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18,10,2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20,12,2016 г.; както и сумата
45,67 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 14,03,2017
г. до 14,06,2017 г., както и сумата 159,30 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 15,03,2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31,01,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01,02,2019
г. до окончателното плащане на сумата. Жалбоподателят
счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно поради противоречие с
материалния закон и необоснованост. Оспорва конкретни изводи на РС относно: 1/
наличието на валидно сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът да е
придобил вземане срещу ответника; 2/ надлежно съобщаване на цесията; 3/
дължимост на вземането – във връзка с възражения за допуснати от първоначалния
кредитор нарушения на чл. 16 от ЗПК. Въз основа на изложеното от съда се иска
да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо това да отхвърли
предявения установителен иск.
Ответникът по въззивната жалба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯТА” АД – гр. София, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност
на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната
част. Претендира за присъждане на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявен „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” АД – гр.
София, ЕИК *********; против В.Д.Р. с ЕГН **********.
Ищецът претендира да се признае за установено че ответникът
му дължи суми, за които е издадена Заповед № 1064/04,02,2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1815/2019 г. по описа на
ПРС, както следва: сумата 917,22 лв.,
представляваща главница по договор за стоков кредит № *** г., сключен с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18,10,2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на взе-мания от 20,12,2016 г.; както и
сумата 45,67 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
14,03,2017 г. до 14,06,2017 г., както и
сумата 159,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
15,03,2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31,01,2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01,02,2019 г. до
окончателното плащане на сумата.
Като основание на исковете си ищецът твърди, че
посочените по-горе вземания на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу
ответницата, както и такива срещу други потребители, му били прехвърлени с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18,10,2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърля-не на взе-мания от 20,12,2016 г.; за
която ответникът бил известен с уведомление изх. № УПЦ-П-УКФ/2482519/24,10,2017
г., върнато с отбелязване на обратната разписка за това, че пратката не е
потърсена от получателя, както и с уведомление изх. № УПЦ-П-УКФ/2482519/12,04,2019
г., върнато като неполучено, които следвало да се считат за редовно връчени на основание
Общите условия, при които е сключен договорът за кредит.
Ответникът
оспорва дължимостта на сумите. Оспорва да е налице валидно сключен договор за
цесия, оспорва същата да е редовно съобщена, оспорва вземанията да са дължими
като възразява, че кредитодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 16 от ЗПК.
Видно
от приложеното ч. гр. д. 1815/2019 г. по
описа на РС Пловдив, за вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Същата е
връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК и на заявителя
са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на вземанията
си. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е
предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на
предявените установителни искове.
Претенцията
си ищецът основава на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18,10,2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърля-не на взе-мания от 20,12,2016 г. Посочените
Рамков и Индивидуален договор са представени по делото пред РС (л. 11-16 и л.
17-19). В същите липсва каквато и да е индивидуализация на
вземанията – предмет на прехвърляне. Сочи се, че прехвърлените с договора вземания са
индивидуализирани в Приложение 1 към договора и „се отнасят към дата 18,10,2017
г.“.
С исковата молба се представя документ, озаглавен Приложение
№ 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” АД от 18,10,32017 г. (л.21-23). Същият представлява
извадка (стр. 1 от 28, стр. 18 от 28 и
стр. 28 от 28) от таблица, без посочено съдържание на същата. От него не може
да се направи извод за изразената от страните по договора за цесия воля относно
индивидуализацията на вземанията – предмет на същия.
При липса на доказателства относно пълния текст на
Приложението и съответно – липса на данни за изразената от страните при
сключване на договора за цесия воля, не може да се приеме за установено
твърдението на ищеца, че са му прехвърлени именно претендираните вземания срещу
ответника.
При това положение неустановени остават твърденията
на ищеца, че е придобил процесните вземания срещу ответника с цитирания в
исковата молба договор за цесия. Исковете остават недоказани по основание и
следва да се отхвърлят като неоснователни.
РС е достигнал до различни изводи и е уважил
частично предявените искове. поради това в обжалваната част решението следва да
се отмени и вместо това исковете – да се отхвърлят.
На жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не се установява да са извършени.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение№ 920/12,03,2020 г., постановено по гр. д.
№ 6719/2019 г. на РС Пловдив, ХХІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за
установено, че В.Д.Р. с ЕГН **********; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” АД – гр. София, ЕИК *********; суми, за които е издадена Заповед №
1064/04,02,2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 1815/2019 г. по описа на ПРС, както следва: сумата 894,34 лв.,
представляваща главница по договор за стоков кредит № *** г., сключен с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18,10,2017 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20,12,2016 г.; както и сумата 45,67 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 14,03,2017 г. до 14,06,2017 г., както
и сумата 159,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15,03,2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31,01,2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01,02,2019 г. до окончателното плащане на сумата; и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете да се признае за установено
в отношенията между страните, че В.Д.Р. с ЕГН **********; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” АД – гр. София, ЕИК *********; суми, за които е
издадена Заповед № 1064/04,02,2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1815/2019 г. по описа на ПРС, както следва: сумата
894,34 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит № *** г., сключен
с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18,10,2017 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърля-не на вземания от 20,12,2016 г.; както и сумата 45,67 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 14,03,2017 г. до
14,06,2017 г., както и сумата 159,30 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 15,03,2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31,01,2019 г., ведно със законната лихва върху главница-та, считано от
01,02,2019 г. до окончателното плащане
на сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: