МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава ХХVІІІ-ма от
НПК.
Същото е образувано е въз основа на
постановление (с Вх. № 3183 от 22.04.2019 г.), чрез което прокурор при Районна прокуратура Габрово е внесъл материалите по
Досъдебно производство № 264 ЗМ-165 за 2018 година по описа на ОД на МВР Габрово за разглеждане от едноименния
районен съд, инициирайки мотивирано предложение за освобождаване (съобразно предвиденото
в чл. 78а НК) от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Ю.А. за
това, че на 12.06.2018 година, в град Габрово, в Сектор „ПП” при
ОД на МВР Габрово потвърдил неистина – че свидетелството му за правоуправление
на МПС е откраднато, в писмени декларации, които по силата на чл. 160 от ЗДвП и
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, приет с ПМС на РБ № 13/08.02.2010 г. се дават пред
орган на власт за удостоверяване на истинността на посочените по-горе
обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Обв. Ю.А. е
получил препис от постановлението на РП Габрово и е бил надлежно уведомен за
датата, определена от съда за разглеждането на делото. Той не се е явил на нея,
като не е изразил собствено становище относно предявеното обвинение и
направеното искане за освобождаването му от наказателна отговорност въз основа
на него. Поради изложеното и при указаното в чл. 378, ал. 1 от НПК делото е
разгледано в личното му отсъствие, но в присъствието на упълномощен от А.
договорен защитник, който е осъществявал задължително процесуално представителство
спрямо него съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.
От цялостната
преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното
от фактическа страна :
До
инкриминираната дата обвиняемия Ю.Ц.А. *** не е бил осъждан за осъществени
престъпления както от общ, така и от частен характер. Към нея той не е бил и
освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. по реда,
предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV от Общата част на НК, и поради тези обстоятелства
към края на месец юни 2018 година е притежавал чисто съдебно минало.
Обвиняемия Ю.А. е правоспособен водач
на МПС, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово. Същият притежава
свидетелство за правоуправление на МПС от почти всички посочени в ЗДвП
категории, с изключение на категория „Ттм”. При управление на МПС през 2018
година на територията на Република Словакия притежаваното от него свидетелство
е било иззето от словашките власти поради факта, че е управлявал след употреба
на алкохол. Във връзка с това деяние на А. е наложена условна присъда за срок
от „Две години”, както и „Забрана да управлява видове МПС за срок от 48
месеца”. През 2018 година А. работел като шофьор, извършващ международен превоз
на товари. Поради това и тъй като липсата на свидетелството създавала пречки
пред тази дейност, той решил да се снабди с дубликат на иззетия документ по
предвидения от закона ред. В изпълнение на това свое решение на 12.06.2018
година той посетил Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, където пред
св. М.Б. попълнил и подписал две на брой декларации (по чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД), в които отразил, че свидетелството му
за правоуправление е било откраднато. Въз основа на декларираните от А.
обстоятелства свидетелството е било обявено за невалидно, а на същият е издаден
дубликат от свидетелството (с № ********* със срок на валидност до 13.03.2022 г.), който е бил получен от него на
22.06.2018 година.
С писмо Изх. № КО-31-595/25.06.2018 г.
посолството на РБ в град Братислава е уведомило Отдел „ПП” при СДВР за случаи,
при които свидетелства за правоуправление на български граждани са отнети от
полицейските власти в Република Словакия. Между тях е попадало и притежаваното
от А. свидетелство с № *********, издадено на 13.03.2017 г. от МВР Габрово, за
което е отбелязано, че е задържано на 04.06.2018 година поради осъществено
управление на МПС от страна на лицето след употреба на алкохол. Това писмо е
препратено чрез писмо Рег. № 3286р-31420 от 06.07.2018 г. на ГД „НП” до ОД на
МВР Габрово. По повод на отразените в същото обстоятелства е била извършена
проверка, във връзка с която свид. Б. е изготвила докладна записка до директора
на ОД на МВР Габрово.
С оглед на данните в изготвената
докладна записка, в Сектор „ИП” при ОД на МВР Габрово е заведена преписка с Вх. № 264 ЗМ-165 от 07.08.2018
година. Въз основа на обстоятелствата, установени при осъществената по нея
проверка, с постановление от 10.09.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура
Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство за извършено
престъпление от общ характер. В рамките на проведеното по него (№ 264 ЗМ-165/2018
г. на ОД на МВР Габрово) разследване А. е привлечен в
качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с
квалификация по чл. 313, ал. 1 от НК.
След
приключване на разследването, проведено по посоченото досъдебно производство,
чрез постановление на Районна прокуратура Габрово събраните в хода на същото
доказателствени материали са внесени в едноименния районен съд за разглеждане
по реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК, при който въз основата на тях е образувано и НАХД
№ 428 по описа за 2019 година.
От
заключението на назначената по досъдебното производство графическа експертиза,
което не се оспорва от страните и е възприето като обосновано и компетентно
изготвено от съда, се установява, че подписите, положени след думата
„Декларатор” в Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи и Декларация по чл. 160 от ЗДвП, двете от 12.06.2018
г. на името на Ю.Ц.А. ***, са били изпълнени именно от него.
Изложената по-горе фактическа
обстановка се приема от съда за установена по безспорен начин от показанията на
свидетелката М.Б.; както и от писмените доказателствени материали, събрани при
разследването по досъдебното производство (докладна записка относно
завеждане на преписка – л.1; докладна записка до зам. директор
на ОД на МВР Габрово – л.2; копия от: декларация по чл. 17, ал.
1 от ПИБЛД и декларация по чл. 160 от ЗДвП от 12.06.2018 г.,
заявление-декларация до Началник на „ПП” град Габрово и заявление за издаване
на документ за самоличност на български граждани – л.3-7; писмо Рег. № 3286р-31420 от 06.07.2018 г. на
ГД „НП” до ОД на МВР Габрово
– л.9 и писмо Изх. № КО-31-595/25.06.2018 г.
посолството на РБ в гр. Братислава Република
Словакия до Отдел „ПП” при СДВР – л.10;
протокол за доброволно предаване заедно с декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилник за издаване на български лични документи, декларация по чл. 160 от ЗДвП в оригинал – л.14-16; протокол за изземване на сравнителен
материал и справка за извършена проверка по преписка – л.21-22; постановление за образуване на
досъдебно производство – л.25; справка за съдимост – л.30; постановление за назначаване и графическа
експертиза – л.31-36; постановление за спиране и за възобновяване на наказателно
производство – л.49 и л.53; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л.55а; декларация за семейно,
за материално положение и имотно състояние – л.57), всички съдържащи данни
от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на
доказване по него.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Нормата на чл. 313, ал. 1 от НК предвижда
наказание за този, който „потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства”. Следователно същата инкриминира едно престъпление на просто
извършване, чието изпълнително деяние се явява довършено със затаяване на
истината, респективно потвърждаване на неистина по отношение на определени
обстоятелства, отразени в съответната декларация. Доколкото това е така, а от посочените в
обвинението
декларации по чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал.
1 от Правилника за издаване на български лични документи (приет с ПМС на РБ № 13/08.02.2010 г.) е видно, че чрез последните на 12.06.2018 година действително е
била потвърдена неистина
относно такива
обстоятелства, както и че двете са били подписани от лицето, вписано като декларатор в тях, следва да се приеме, че става въпрос
за довършено престъпление по смисъла на закона. Съществуването на предприети от обвиняемият действия във връзка с последващото използване (чрез подаване) на тези
декларации пред служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово не изключва това заключение, тъй като като те (с оглед на
допълнителното изискване за употреба на документа като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства или направените изявления в него) се явяват елемент от съставите на други престъпления по
Глава IX-та от Особената част на НК, обвинения за каквито не са предявени срещу
А. и които
не се основават на фактическите обстоятелства, установени в настоящия
казус, които покриват единствено обективната и субективна страна именно на
изпълнена от същият дейност във връзка с т.нар. „лъжливо документиране” по смисъла
на закона.
Съдържащите се
в декларациите обстоятелства са декларирани от А. във връзка с изричното
потвърждаване на неистина (и то в писмен вид, тъй като това
заключение безспорно се налага от текста, отпечатан непосредствено след думите „декларирам,
че:”) в документи, който са били попълнени и подписани
от него по повод на направено искане за издаване на дубликат на свидетелство за
правоуправление на МПС. Редът и условията за издаване на тези свидетелства (според чл. 159,
ал. 1, т.1 от ЗДвП) се определя с подзаконов нормативен
акт, който в случая се свързва с издадената от Министъра на вътрешните работи
Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Тя (чрез разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от нея) установява
конкретни изисквания за издаване на дубликат от свидетелство, като предвижда,
че при издаване на такъв „водачите подават
документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 6; декларация по
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД за удостоверяване на твърдяното обстоятелство; а в случаите по
ал. 1, т. 1 - и старото свидетелство за управление на МПС”. Като се базира
на въпросната разпоредба, както и на систематичното място на нормата на чл. 160
от ЗДвП (която се намира в Глава IV-та от ЗДвП,
уреждаща въпросите относно правоспособността на водачите на МПС и тези, отнасящи
се до условията и реда за издаване на документи във връзка с придобитата от същите
правоспособност), съдът прие, че съдържащото се в чл.
16, ал. 2 от Наредба № I-157 изискване (за
удостоверяване на истинността на съответните обстоятелства в декларацията по
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД) по аналогия следва да бъде отнесено и
към декларацията по чл. 160 от ЗДвП (независимо че,
най-вероятно поради законодателен пропуск, не е включено в нея), както и че съществуващото
в последната изискване за посочване на самите причини, довели до липсата на
свидетелството, не е с уведомителен характер, а има същото удостоверително
(във
връзка с истинността)
значение по отношение на тези причини, каквото му се придава от
декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД. Налице са основания именно за такова, а
не за друго заключение, тъй като (съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157) макар и свидетелството за
управление на МПС да се явява определено само като „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС”, то едновременно с това (по смисъла на
чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД) същото представлява и документ за
самоличност, при който съответните обстоятелства, станали причина за неговата
липса (в хипотезите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване, т.е. на такива, предвидени в чл. 151, ал. 9 и чл. 160, ал. 1 от ЗДвП) съвпадат напълно с тези, посочени и в декларацията
по чл. 160 от ЗДвП. Поради изложеното и след като се съпостави, че (съобразно
указаното в чл. 12, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157) свидетелство
се издава при издаване на дубликат, който сам по себе си предполага
съществуването на валидно издадено предходно свидетелство, следва да се приеме,
че А. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от
обективна страна, защото декларираните от него причини - кражба, довели до
липсата на свидетелството, не са кореспондирали на действителните (отнемане на
документа поради наказауемо деяние, извършено на територията на Република
Словакия) такива, които са свързани с нея. Подобно
заключение произтича недвусмислено от съдържанието на всички събрани на
досъдебното производство доказателства, въз основа на които – предвид безспорно
установеното обстоятелство за съзнанието, което А. е имал по отношение на тях,
слбедва да се заключи, че той е осъществил състава на престъплението и от
субективна страна, при изискуемата от закона форма на вина пряк умисъл.
При така
приетата за установена фактическа обстановка и въз основа на гореизложените
съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на 12.06.2018 година, в град Габрово, в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово е потвърдил неистина – че свидетелството му за
правоуправление на МПС е откраднато, в писмени декларации, които по силата на
чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, приет с ПМС на РБ № 13/08.02.2010 г.
се дават пред орган на власт за удостоверяване на истинността на посочените
по-горе обстоятелства, обв. Ю.Ц.А. *** при форма на вина пряк умисъл, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по
смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.
Обв. Ю.А. не е
бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени престъпления от общ
и частен характер според установената процедура в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част
на НК и е притежавал чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй като не
е бил осъждан за други осъществени престъпления както от общ, така и от частен
характер. Поради това и при положение, че за престъплението по чл. 313, ал. 1
от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” за срок до „Три години” или „Глоба от 100 до 300 лева”, а от
последното не са причинени никакви имуществени вреди, съставомерни по смисъла
на обвинението, които да са останали невъзстановени към датата за
постановяването на съдебния акт, прие, че са налице всички изискуеми от закона
условия за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на тях, след като
призна обв. А. за виновен, освободи същият от наказателна отговорност, като му
наложи предвиденото в този текст административно наказание “Глоба”.
При определяне
размера на административното наказание, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на обв. Ю.А. както към, така и след инкриминираната по
внесеното постановление дата, което определя същият като лице с невисока степен
на обществена опасност в качеството на деец; дадените от
него обяснения на досъдебното производство, чрез които е спомогнал за
разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание; изразеното
съжаление за случилото се, водещо до заключение за проявено критично отношение
към самото престъпление. При оценката на установените в рамките на
производството обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината
такива.
Като съпостави
изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като
отчете естеството на тези обстоятелства заедно с размера на получаваното от
страна на А. месечно възнаграждение, отразено в приложената на л.57 от ДП
декларация и липсата на данни за друго притежавано имущество от дееца, наложи
на същият предвиденото в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК наказание „Глоба”
в лицето на минималния размер, а именно – от 1000 лева, която да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с такова по размер наказание,
определено за извършеното от него престъпление, ще бъдат създадени най-ефективни
условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната
репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК.
Предвид характера на постановеното
решение съдът осъди обв. Ю.А. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в
размер на 121 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при
разследването по досъдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
Поради характера на постановеното
решение обвиняемия Ю.А. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Габрово, сума в размер на 20 лева, дължима за възстановяване на направените
разноски в рамките на съдебното производство – на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за
изпълнителен лист, същата в случай на осъществено служебно издаване на такъв за
събиране на така присъденото вземане за разноски от съдебното производство и
наложеното административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева в
полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................