№ 35876
гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110170976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от А. Г. А. с искане за допълване на решението в
частта за разноските като бъдат присъдени 1450 лева – 100 лева държавна
такса,350 лева депозит за вещо лице и 1000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Насрещната страна „*** изразява становище за неоснователност на
молбата,тъй като преценката за предоставяне на безплатна правна помощ е
реализирана лично от адвоката. Твърди се,че съдът би могъл да присъди
адвокатско възнаграждение при предоставена безплатно правна помощ и в
размер,по-нисък от минималния размер,предвиден в наредбата.
Софийският районен съд намира молбата за допустима като подадена в
срока за въззивно обжалване на съдебното решение,а разгледана по същество
се явява основателна.
Разпоредбата на чл.248 от ГПК регламентира две хипотези,при които
съдът се произнася в частта за разноските – за допълване – когато липсва
произнасяне по дължимостта на разноските и за изменение – когато някоя от
страните е несъгласна с размера на присъдените разноски. В
хипотезата,когато молбата е за допълване на решението в частта за
разноските представянето или липсата на представен списък за разноските не
се явява предпоставка за допустимостта на искането. С оглед
обстоятелството,че съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските при
постановяване на решението съдът намира,че молбата има характер на молба
за допълване на решението в частта за разноските.
Съдът приема,че са налице предпоставки за присъждане на
съдебноделоводни разноски и на адвокатско възнаграждение в общ размер от
1450 лева,в която насока съдът отчете изхода от делото и уважаването и на
двата предявени иска,както и взе предвид,че към исковата молба е приложен
договор за правна защита и съдействие,в който се съдържа отбелязване,че е
уговорено и заплатено по всеки от двата иска възнаграждение в размер от по
1
500 лева. С оглед това,че договорът съдържа както информация относно
размера на уговореното възнаграждение,така и изрично е посочено,че
уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено,съдът счита,че следва да
бъде присъдено такова в полза на ищеца А.. Съдът не разполага с
правомощия служебно да следи за размера на адвокатското възнаграждение и
има право да не присъди такова в пълен размер само при направено от
насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК. В
настоящия случай с подадения писмен отговор ответното дружество не
релевира довод по чл.78,ал.5 от ГПК,а обсъжда предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение при предоставена безплатно
правна помощ,какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 7986/18.05.2023 г.,постановено по гражд.дело
№ 70976/2022 г. по описа на Софийския районен съд в частта за разноските
като осъжда „***,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление г***
да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на А. Г. А.,ЕГН
**********,с адрес ***,сумата от 1450 ( хиляда четиристотин и петдесет )
лева съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2